Тодор Славков е сложил край на живота си в къщата за гости в село Асен, собственост на президента на „Локо“ (Пд) Христо Крушарски, в пълно съзнание. Това е заключението на съдебномедицинската експертиза, съобщи седмичникът „Филтър“.

В тялото му не са открити никакви следи от употреба на алкохол или дрога, каквито предположения се появиха след неочакваната кончина на сина на Иван Славков и Людмила Живкова. Решението му да сложи край на живота си шокира негови близки, както и непознати, тъй като Славков-младши правеше впечатление на ведър човек със специфично чувство за хумор, който обсъжда саркастично живота, но го възприема философски – като дар, за който трябва да си благодарен.

Отстрани изглеждаше ведър, макар че мнозина го възприемаха като символ на привилегиите на социализма. Израства като син на Людмила Живкова и Иван Славков, внук на Тодор Живков и се ползва с всички привилегии на номенклатурата. Губи майка си рано, прекарва време в затвора по обвинение за изнасилване на манекенката Мила Гешева. Тогава е в Швейцария, властите го задържат и го екстрадират в България след 8 месеца арест.

В София прекарва още 13 месеца в килията, а впоследствие е оправдан по обвинението. Публичният му имидж в обществото бе по-скоро положителен – симпатичният наследник на най-дълго властвалия политик в годините на социализма, който не е забъркан в далавери и корупционни схеми. През 2014 година дори печели риалитито „Биг Брадър“ въпреки скандалното си и фриволно поведение. Славков-младши предизвикваше по-скоро симпатии заради привидно ведрия си нрав и отказа да се включи в съмнителни приватизационни сделки и далавери. Имаше много приятели, държеше на думата си и се отнасяше уважително с близки и непознати. Оказа се обаче, че никой не го е познавал добре и не е допускал, че душата му е раздирана от болка и неудовлетворение.

Очевидно ведрите публични изяви са били маска, зад която крие болка и разочарование от живота, в който до последно не е откривал смисъл. Така се стига до фаталния изстрел в главата със законно притежаван пистолет на датата, когато си отиват майка му Людмила Живкова и чичо му Владимир Живков.

Психолози коментират, че самоубийството е било дълго планирано и не е било случайно. През последните една-две години Тодор Славков изпаднал в психическа криза, напуснал София, отказвал да се среща с близки приятели и постоянно сменял телефонния си номер, за да не може да бъде открит. Смятал живота си за напразен и си давал сметка, че ще остане в съзнанието на хората като вечно почерпения безгрижен бохем. Затова избрал да си отиде от този свят на датата, когато умират майка му и вуйчо му. Давал си сметка, че това ще се възприеме като знак за съпричастност към фамилията, която той до последно бранеше.

Негови приятели твърдят, че през последната година избягвал да употребява алкохол, пиел най-много по едва-две бири на ден. Противно на разпространени версии не злоупотребявал с дрога. Близките му предполагат, че решението да сложи край на живота си е било дълбоко обмислено. Все пак искал да направи последна равносметка и затова решил да се усамоти в къщата на Христо Крушарски, където прекарва две седмици преди фаталния изстрел. Решението да си отиде сам не е взето под влиянието на алкохол, наркотици или психотропни вещества, категорични са съдебните лекари. А психолозите отбелязват по този повод, че нищо не е такова, каквото изглежда.

Шокиращият случай с Тодор Славков е доказателство, че външното поведение няма нищо общо с това, което се случва в човешката душа, и никога не може да бъде достоверен маркер за чиято и да е психическа стабилност. След смъртта на малък Тошко, както го наричаха приятелите, единственият пряк наследник на фамилията остава неговата полусестра Жени Живкова, която не даде нито едно публично изявление по повод кончината на брат си.