Връзката между Румен Радев и БСП навлиза в своята финална, „хирургична“ фаза. Пред нас се очертават три ясни сценария, всеки от които носи различен риск за държавата.

Първият: Радев оглавява БСП. Това би спасило „столетницата“ от електорална смърт, но ще я закотви в парламента или като системна опозиция, убивайки амбициите на Радев за голям управленски резултат или ще я опитоми като съюзник на Борисов и Радев.

Вторият: Радев прави своя партия. Тогава електоралният отлив ще превърне БСП в историческа отломка. Тук дори няма интрига в прогнозата. Познавам много идейни членове избиратели на БСП – след като влязоха търговци като Кирил Добрев и Драго Стойнев – те излязоха, в буквалния и преносния смисъл.

Третият и най-вероятен: коалиция под диктата на президента. Радев създава свой проект (вероятно под името „Нашата България“), асимилира БСП, запазва „табелката“ им за легитимност, но прочиства структурите от хората на Пеевски.

Големият препъникамък обаче не е в аритметиката, а в качеството. Опитът на Радев да се разграничи от прокремълското си наследство е обречен, докато е обграден от посредствени чиновници и „послушковци“, а опитите за „ашладисване“ на проевропейски имидж с лица като Кузман Илиев или Слави Василев изглеждат предварително обречени – те трудно биха привлекли нов проевропейски избирател, камо ли да убедят стария в някаква нова, дълбока мисъл.

Има и друга тема – как ще реагира Йотова – ще предпочете да играе с Радев за нов президент или ще брани БСП от затриване?