Много интересен въпрос зададе главният прокурор Сотир Цацаров към правителството във връзка с коментар на вицепремиера Екатерина Захариева за демонстративния арест на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева. „Позиция на целия кабинет ли е твърдението, че при ареста на кметицата на „Младост“ са прехвърлени границите?“, запита Цацаров. Всъщност си струва да се цитира цялото му изявление, защото от него можем да си дадем сметка колко големи са деформациите в обществения живот в последните години.

От Рим Цацаров нададе остър глас и за първи път се изправи срещу правителството. „Всеки има право на позиция, както и на това да я изрази открито. Смущаващото в случая е, че думите – а точните думи бяха „прехвърлиха се границите“ – са изречени не от кой да е, а от вицепремиера, отговорен за съдебната реформа, и не къде да е, а на официален брифинг в Министерския съвет, непосредствено след приключване на редовното заседание на правителството. Въпросът е какво послание, какъв сигнал излъчват тези думи към Специализираната прокуратура и особено към новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията, при положение че в случая става дума за първото им общо разследване за тежко корупционно престъпление. Отделно е доколко това послание кореспондира с широкопрокламираните и от самата министър Захариева антикорупционни политики на правителството. Най-после въпросът е дали твърдението, че още първите успешни съвместни действия на прокуратурата и комисията са прехвърлили границата е позиция на целия кабинет, която неговият вицепремиер обявява на глас. Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има“, рече обвинител №1.

Неговите думи доказват колко изкривена е представата за законност у нас и колко голяма е пропастта между овластените и гражданите, които са свидетели на деформацията, а много често – и потърпевши. Ако Цацаров се беше сетил да попита който и да е от хилядите телевизионни зрители, които пряко следяха действията на спецпрокурори и служители на антикорупционната комисия при ареста на Иванчева, щеше да получи един единствен отговор: това е гавра! Виновна или не – това е работа на разследващите, които ще трябва да извадят на бял свят доказателствата за деянието на кметицата.

В случая въпросът е не дали тя е виновна, а защо беше необходимо онези прокурори, които Цацаров страстно защитава, да издевателстват над една жена, запушвайки й устата, държейки я права с часове, без да има възможност да отиде до тоалетна?! Да не говорим за въпиещото нарушение на гражданските й права, тъй като адвокатът й не бе допуснат до нея с часове…

Но Цацаров не пита обикновените хора, а правителството. Очевидно му е все тая какво мисли народа. Този народ обаче все още помни гаврата на небезизвестния прокурор Роман Василев над бившия военен министър Николай Цонев, заснета с камера на МВР и тиражирана за назидание на вразите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Тъй като сте си абсолютен престъпник, като за всеки един престъпник – долу на земята, изкрещя през април 2010- а Василев по време на ареста на Цонев.

Гаврата тогава не впечатли никого от управляващите. Но заради нея по-късно България бе осъдена в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. ЕСПЧ обяви, че българската държава е нарушила пет текста от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, гарантиращи забраната за унизително третиране, презумпцията за невиновност, защитата на дома и личния живот и правото на ефективни правни средства за защита. Това струваше на българските данъкоплатци 19 000 евро.

Осем години по-късно обвинител № 1 е забравил за въпросното решение на ЕСПЧ и очевидно одобрява унижението като необходима мярка в борбата с корупцията. А след неговата страстна защита на действията на подчинените му не ни остава нищо друго, освен да повярваме на прокрадващото се съмнение, че в такава държава не законите са важни, а настроенията на тези, които би трябвало стриктно да ги прилагат.

Всички очакваме резултати от борбата с корупцията, не само главният прокурор Цацаров. Тази борба обаче трябва да се води със спазване буквата на закона, а не с шумни демонстрации на сила и смешна показност. Защото прекрачването на границите на закона пак ще ни отведе в Страсбург, където и бездруго вече сме станали за кашмер…