Казва, че единствено там се чувства у дома си. Когато е в Полски Тръмбеш чувството е неповторимо и несравнимо с нищо друго.

От повече от година не се е връщал в родната си къща, след като баща му умира, а майка му е преместена в София за лечение.  И когато влиза в двора, Веселин Маринов едва сдържа емоциите си.

„Страх ме е вече да дойда в къщата. Тук са всички онези неща, които ви казах преди малко, имам някакъв панически страх, че ще наруша тази красота, която е в мислите ми. Аз доскоро си мислех, че съм абониран за майка и татко, че те ще са винаги. Че тя винаги е там, ще свети онзи прозорец и в късните нощи тя ще ме чака с гозбите, покрити с вестник. Отиват си. Както баща ми. Този двор опустял, бурени… Това, където стоим, е най-красивата асма на света, която някога е имало. Но от година и половина никой не я поглежда и няма нито грозде, нито листа, нито нищо. Тук имаше един сорт грозде, който баща ми не го береше. Оставяше го тук, докато измръзне, защото имахме навика и брат ми, и аз, много обичахме да го късаме. Влизам вкъщи, десет минути ям грозде и тогава отивам нататък. Има го, майка го е сложила гроздето на масата, но там не ми е вкусно. Такива неща ми носи къщата. И съм убеден, че това ще е последното интервю, което оттук е давано. А и ако не беше жена ми, нямаше да ви посрещна тук, аз имам страх, сам никога няма да дойда”, разказа Маринов в ефира на „Тази събота”.

Категоричен е, че никога няма да продаде къщата от детството си.

„В предварителния разговор с вас вие ми казахте да отидем там, където най-много обичам, където са ми любимите места в моя роден град. След родната ми къща, нещото, което най-много обсебва и осмисля мислите ми, това е гимназията, в която съм учил. Това е сграда, която, когато аз съм бил в средните класове, сме празнували 100 години от нейното създаване. На това място са свързани едни от най-милите ми спомени. Сега, като стоя в тази градинка, ми стои като една малка градинка, а тогава изглеждаше един огромен парк. В този парк са минали едни от най-съкровените ми часове в среща с първата любов. Именно тук, по тези места на пейка са били първите ми срещи. Това е било седми-осми клас, първите ми спомени за това. Вълнения, притеснения… „.

Последните месеци името на певеца често се споменаваше и покрай политическите събития, в които приятелството му с Цветан Цветанов беше намесено.

„Спортът ни събра и до ден днешен няма кое да ни раздели. Цветан Цветанов премина през един труден период от своя живот, който аз приемам като един огромен опит. Насъбрал огромно количество любов от толкова много хора със своята честност и борба към справедливост. Спортът, който ни събра, беше кросът. Всяка сутрин тичаме. И той тича, и аз тичам и така се засякохме в парка. „Здрасти-Здрасти”. Но самото ни запознанство беше още, когато той беше заместник-кмет в София и един мой проблем в зала 1, който трябваше да реши неговият ресор ни запозна и оттогава вече почти 20 години. Най-важното е, че аз знам какъв човек е той и когато човек е наясно с това, изпитва само гордост, че имаш в онази категория на смело казаните хора в живота ти, че са твои приятели, а те са 3-4-5, че са такива и че можеш да разчиташ на тях, особено когато ти е трудно. Дори когато ти е хубаво, да има на кого да се обадиш и наистина да посрещне радостта от твоите успехи, така както може само един истински приятел”.

Певецът за пръв път коментира и думите на премиера относно участията му на предизборните концерти на ГЕРБ.

„Не мога да кажа, че съм бил много радостен. Естествено, че съм много огорчен, защото с тези думи той някак си подцени и омаловажи онова, което аз съм направил с музиката и със себераздаването си за политическата партия, която той представлява. А аз не съм дал малко. И смятам, че не беше правилно. Но в края на краищата всеки има право да каже това, което мисли. И мога само да кажа, че онова, което каза той, не е онова, което аз мисля. Но за сметка на това, това е неговото мнение и е хубаво, че го знаем поне (…) Има няколко неща, които няма как да ги купиш. Това са приятелите, любовта и здравето. Те са онези непреходните. Аз знам какво мога. Знам колко хора обичат това, което правя. Затова продължавам напред. С лека горчивина, която вече отшумява като всичко, което наистина времето лекува в живота”.