България ще отправи официално искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвянето на извънредни конвергентни доклади за готовността за влизане в еврозоната. Това съобщи Министерство на финансите след днешното изслушване на финансовия министър Теменужка Петкова в Брюксел.

Тя представи пред членовете на Еврогрупата – финансовите министри от еврозоната, напредъка по подготовката на страната за присъединяване към еврозоната.

„Министър Петкова заяви, че с благоразумната си фискална политика България отдавна е заслужила членството си в еврозоната, затова очакваме това да стане факт на 1 януари 2026 година. Българският финансов министърът подчерта, че предварителните оценки ни дават увереност, че ще изпълним всички критерии за номинална конвергенция„, съобщиха от МФ.

Страните от Еврогрупата потвърдиха подкрепата за амбицията на България да въведе еврото, се казва още в съобщението.

Преди изслушването еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис определи като „реалистична“ целта на България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., но предупреди, че ѝ остава още много работа.

„Целта е тази дата, която България си постави. Разбира се, важно е да бъдат изпълнени всички критерии от Маастрихт – за инфлацията, където нещата се движат в тази посока и тя е сравнително близо до референтната стойност, а също така и за фискалните резултати“, заяви Домбровскис на влизане на заседанието на Еврогрупата, цитиран от БНР.

Еврокомисарят по икономика обяви също, че Еврогрупата очаква да види четиригодишният фискален план на страната ни, както и „други аспекти от подготовката“. „Смятам, че целта е реалистична и от Комисията сме склонни да я подкрепим, но има още работа за вършене“, каза Домбровскис.

Според последните данни, публикувани от Евростат, България  все още не покрива критерия за ценова стабилност, т.е. достатъчно ниско ниво на инфлация. По данни към декември хармонизираният индекс на потребителските цени за последните 12 месеца е 2.6%, което се оказа с 0.1 процентни пункта по-високо от средното ниво на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната. За януари този индекс също е 2.6%, като предстои на 24 февруари Евростат да публикува средните нива на инфлация във всички страни от ЕС и еврозоната и тогава ще стане ясно дали този път покриваме критерия.

Има съмнения, че страната ни може да не отговори и на изискването за не повече от 3% бюджетен дефицит на начислена основа. Както е известно 2024 г. завърши с 3% недостиг, но на касова основа – т.е. реално разплатени средства. Министърът на финансите Теменужка Петкова се оплака, че е заварила неразплатени, но начислени разходи за близо 4 млрд. лв., което изключително много я затруднява да изготви Бюджет 2025 с дефицит до 3%.

Правителството отложи за края на тази седмица представянето на бюджета за 2025 г. , защото трябвало да бъде представен заедно с четиригодишен фискален план, който е съобразен с параметрите за влизане в еврозоната, т.е. всяка следваща година бюджетните дефицити да са не повече от 3%.

Опозицията в лицето ПП-ДБ отправи критики към новата власт, че саботира влизането на страната ни в еврозоната, като търси поводи да отложи подаването на искане за извънреден конвергентен доклад – оценка от ЕК и ЕЦБ за готовността да влезем в еврозоната.