Категоричната позиция на народните представители от ВМРО идва в отговор да протеклия дебат в пленарната зала по промените в Кодекса на труда. Промените бяха приети на първо четене с гласовете на Обединени патриоти и ГЕРБ. Приемаме аргументите на коалиционните ни партньори, че това е стъпката към отварянето на обществен дебат. За нас това е и голям напредък към легитимирането на кирилицата като българска и на ниво ЕС.

Промяната, свързана с кирилицата, е внесена от народните представители от ВМРО. Тя е свързана с 24 май и прави промяна в чл. 154 ал. 1, където са оказани официалните празници в Република България. Това, което ние променяме, конкретно е думите „24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да се заменят с „24 май Ден на българската писменост, просвета и култура“. Напълно естествена и логична историческа промяна, която е и път към задвижването на процес по признаването на ниво Европейски съюз на кирилицата като българска азбука. Днес може да се приеме, че когато стане дума за празника 24 май, българското общество разбира, че това е денят на българската писменост. Тя е идентична с кирилицата, създадена и разпространена сред другите славяни именно от България. Тя е уникална и се отличава от другите графични форми сред православните славяни.

На нея са творили стотици български автори, които са създали хиляди произведения, останали в националната и световната литературна съкровищница, това подчерта в пленарната зала депутатът и зам.-председател на ВМРО доц. Милен Михов:

Предложението ни не е въпрос на трудово-правни отношения, макар че засяга Кодекса на труда. Въпросът е много по-важен, въпреки че става дума за смяната на една дума. Поправката е значима, защото днес не само силата на армиите и икономическата мощ определят мястото на държавите в света, а защото има друга и много значима и важна сила – силата върху духовни и нематериални ценности. Силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените въоръжения. Основата на държавността на българския дух е именно българската писменост. Затова и аргументите ни са, че историческата наука отдавна е разкрила, че гениалното откритие на братята Кирил и Методий, създавайки азбука на славяните, е използвана във външната политика на император Михаил II за разгръщане на културното и политическо влияние на империята в Западните Балкани. Затова е и създадена моравската мисия на двамата братя, която завършва с провал. По-късно Наум, Климент, Горазд, Ангеларий, Сава достигат до българската земя, през 886 година, от когато започва и българският разказ за писмеността на братята Кирил и Методий. Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър.