Цените на златото претърпяха рязка промяна по време на войната с Иран, започнала на 28 февруари, въпреки че традиционно ценният метал се възприема като най-сигурния актив и основен резерв на централните банки. Първоначално той поскъпна рязко през януари до 5600 долара за унция, преди да се срине до под 4200 долара в края на март. Златото беше един от най-добре представящите се активи през 2025 г., като се възстанови поради тарифната несигурност, силното търсене от борсово търгувани фондове (ETF) и изкупуването от централните банки.

Но откакто САЩ и Израел започнаха координирани удари срещу Иран на 28 февруари, златото е паднало с повече от 15,8% до около 4394 долара за унция, изтривайки почти всички печалби от 2026 г.

По-високите опасения от инфлация поради покачващите се цени на петрола след блокирането на Ормузкия проток означават, че Федералният резерв на САЩ може да поддържа високи лихвени проценти. Това намалява привлекателността на златото, което не носи лихви. От началото на ескалацията цената се е понижила с около 25%, което поражда въпроси сред инвеститорите. Обяснението се крие не толкова в самия конфликт, а в неговото отражение върху ключови глобални ресурси и нуждата от ликвидност, обясняват от Tavex.

През Ормузкия проток преминават около 20% от световното потребление на петрол, 25% от глобалната търговия с втечнен газ, 10% от торовете. При някои категории зависимостта е още по-висока: около 30% от азотните торове и 20% от амоняка. Това прави региона критичен за глобалното стопанство. Икономиките в Персийския залив са силно зависими от тези ресурси. Петролът и природният газ са 55% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Катар, а торовете – 10%, което прави 65% общата зависимост на страната. Петролът е 45% от БВП на Саудитска Арабия, а торовете – 10%, което е общо 55% зависимост. В Обединените арабски емирства петролът и газът са 35% от БВП, торовете и общо химията – 5%, туризмът – 10%, а търговията и логистиката – 20%. При риск от сериозно свиване на тези приходи държавите са изправени пред необходимостта да осигуряват разходите си и функционирането на икономиките. В такива ситуации те се обръщат към най-ликвидните си активи, сред които е златото. А когато една стока започне да се продава масово, логично цената й пада.

„Ако една икономика загуби 50–60–70% от приходите си, но трябва да продължи да функционира, тя започва да използва своите резерви. А най-ликвидният и най-търсеният актив в такива моменти е инвестиционното злато. Именно затова държавите го държат – за кризисни периоди“, коментира Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex. Според него тази логика важи и на индивидуално ниво – когато доходите намалеят, хората използват спестяванията си.

В същото време на българския пазар се наблюдава противоположно поведение. Търсенето на инвестиционно злато остава силно, клиентите не продават, а увеличават позициите си, използвайки по-ниските ценови нива.

„Инвестиционното злато е застраховка срещу геополитически и макроикономически катаклизми. Настоящият спад е временен, а дългосрочният потенциал остава. Прогнозата ми продължава да е за цена от над 10 000 долара за унция“, смята Баклаян.