Цецка подава оставка заради евтиния апартамент
Министърът на правосъдието ще обяви сама решението си по-късно днес
02.03.2019 | 10:27
Време ли е за първи мандат на Цветанов?
Борисов или ще направи бърза партийна хекатомба, или ще трябва да се жертва в името на партията

Кой е най-големият ви кошмар? Инвазия на зелени човечета от Марс? Инвазия на зелени човечета от Москва? Американски ботуш или арабско нашествие? Зомби апокалипсис? Цунами по Перловска?

Моят е Цецо Цветанов – премиер. Тъй като президентът може да нанесе по-малко щети, то Цв.Цв.-президент, е второто най-страшно нещо, което може да се случи на татковината. Директно казано – N-ти мандат на Бойко Борисов е за предпочитане пред първи мандат на Цв.Цв.

Защо? Защото през последните 10 г. Цветанов има основна „заслуга“ за превръщането на българската политика в блато, в което принципите отсъстват, но пък има як пазарлък – ала „Капалъ Чарши“. Подписва споразумения с патриотите, но после не ги познава. Чука на вратата на ДПС, но твърди, че няма нищо общо с тях. Носи цветя и пари на Нинова, после я плюе. Хвърля се като камикадзе в защита на американските Ф-16, но иска руски газ за хъб „Балкан“. Тази крещяща безпринципност вече се нарича „висш политически пилотаж. Точно заради лидери като Цветанов хората от ГЕРБ избягват да говорят, докато не се спусне ясно дадзибао от ръководството.

Като основен архитект на ГЕРБ точно Цветанов доразви до ново ниво практиката от ранните 1990 – управляващите партии да вземат решенията си на тъмно. Заради хора като Цветанов партиите заприличаха не на граждански групи в защита на ясни ценности, а на организирани престъпни групи, в които нещата се случват задкулисно – заради интересите на шепа помазани хора. Разочарованието от хора като Цветанов е по-силно, отколкото от сходните му „сиви кардинали“ от БСП, СДС, защото ГЕРБ се роди точно като алтернатива на „синьо-червената мъгла“.

Никога не съм смятал за близки до истината контрадезинформаторските теории за някакво напрежение по оста Борисов-Цветанов, което всеки момент щяло да избие като пяна на повърхността и да взриви крехкия баланс в ПП ГЕРБ. Защо? Защото трудно може да си представим по-вярно политическо куче от Цветан Цветанов. Убедителният начин, по който Цветанов словослави Борисов, трудно може да се имитира. Тук има почит, благодарност и напреднала форма на обожествяване: „Лидерството на Борисов се оценява от всички европейски партньори. За всички е ясно, че с такъв председател на партията и с ангажиментите и позициите, които заемаме, всеки от нас в ГЕРБ участва в този висш пилотаж“. Класик!

Разбира се, и преди сме виждали не един и двама измислени хора, които съдбата шеговито е изтласкала на върха, а те след година-две са си повярвали, че могат с десницата си да местят политически планини. Благодарността се размива, почитта изветрява, от обожествяването не остава и следа. С последните драми около Изборния кодекс Цветанов показа, че е достигнал до тази нова фаза. Така че – кризисно напрежение между Борисов и Цветанов може би е нямало досега, но вече достигнахме до фазата, в която лидерът Борисов директно определя действията на Цветанов като „грешка“ и обещава, че не бива повече „да дразним хората“ с такъв тип действия. От своя страна Цветанов директно не се съгласява с оценката на Борисов и твърдо декларира, че е действал по негова заръка. И това ако не е директен сблъсък – здраве му кажи. Сблъсък?

А има ли основания Цветанов да мери ръст с Борисов? Категорично да.

През годините не Борисов, а Цветанов бе човекът, който изгради от нищото структурите на ГЕРБ. Целият скелет на партията е лично благодарен на Цв.Цв. за мястото под слънцето – с всички придружаващи го екстри. Цветанов огрява всички паланки в страната, дори беше и на 10-ия юбилеен Зимен университет на Младежи-ГЕРБ в Сандански. Само за последните седмици Цветанов се видя с ядките на партията в Благоевград, Шумен, Велико Търново… В момента местните структури козируват на Борисов, но за Цветанов са готови на всичко. Докато Борисов се прави на международник в Шарм ел-Шейх, Цветанов е тук, на партийната нива. Когато Борисов вдигне меч над съгрешил човек на Цветанов, цялата ПГ на ГЕРБ безстрашно декларира, че не е съгласна. Така се случи с Делян Добрев, така се случи с Теменужка Петкова. Нещо повече – Цветанов се опитва да хване в юмрука си и всички връзки на партията с чужбина.

Той се смята за американския човек в ГЕРБ, той закуси с Тръмп, той заведе жена си в САЩ, за да навестят дъщерята, която стажува в Световната банка (не, Кристалина Георгиева нямала нищо общо с това). Само през последните 2 седмици той закуси и с Рамуш Харадинай в Прищина, посрещна посланичката на Индия и разговаря с посланика на Великобритания у нас Ема Хопкинс за връзката между случаите „Скрипал“ и „Гебрев“. Важен детайл – освен че се прави на партийното Външно, човекът, който не владее чужди езици, очевидно държи връзките с големите немски донорски фондации. Той проведе работна среща в Мюнхен с генералния секретар на Фондация „Ханс Зайдел“ д-р Петер Витерауф. Той прие в София Герхард Валерс, заместник главен секретар и ръководител на Отдела за европейско и международно сътрудничество на Фондация “Конрад Аденауер”. Получава се така, че Борисов е на “ти” само с евролидери, които си отиват, докато Цветанов е на “ти” с лидери, които остават.

Като шеф на ПГ на управляващата партия Цветанов е човекът, който на практика определя законодателния процес в страната – това е ясно не само покрай продължаващата дандания около Изборния кодекс, която той предизвика смело и грубо. По партийни сбирки Цветанов вече дава обещания от името на правителството – онзи ден в Сандански каза, че доходите ще се вдигнат с 10 процента…

Цветанов постави нови предизвикателства пред ГЕРБ по начин, който дори Борисов не си е позволявал. Въпреки всички официални партийни документи и въпреки всички партийни клетви, Цветанът на мисълта преформатира когато си иска коалиционната политика на ГЕРБ. С изсмукани от пръстите доводи, той потърси през февруари услугите на ДПС, въпреки че тази партия официално е под табу за партньорство още от 2009 г. Но това не е прецедент – пак след намесата на Цветанов ДПС гласува преди години заема за 16 млрд. лв. ДПС заедно с

ГЕРБ подкрепиха избора на Мая Манолова, избраха подуправител на БНБ, атакуваха опитите за съдебна реформа. И т.н., и т.н. Стигна се до там Цветанов да обяснява: “В определени случаи имаме нужда от плаващи мнозинства”.

В някои случаи имате ли нужда от принципи? Когато Сидеров се шегуваше, че Цветанов е голям политик, “сравним с Шарл дьо Гол, Аденауер, Кенеди”, той всъщност лансира една всеизвестна истина – “той отдавна не залага кворума в парламента на групата на патриотите“, т.е. не разчита на официалните си партньори, а на “Воля” и ДПС. Цветанов, а не Борисов е основното острие на партията. Сега той лансира налудничавата версия, че БСП са отказали да участват в ратифицирането на протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО, щото са чисти русофили. Той вбива клин между Станишев и Нинова – първият правилно определял Мадуро като тиранин, а Нинова и Радев застанали на руската позиция. Онзи ден той заяви, че БСП купува изборите, щото една жена от Кресна му казала, че сега в селото се записвали по постоянен адрес много външни хора.

Получава се така – Борисов е бог, но неговият пророк Цветанов държи всичко – и структурите на партията, и представителството й във властта. Той е човекът за контакт с донори и международни партньори, той е човекът, който търси партньори и атакува опонентите. Сега бог и пророк спорят. Пророкът богохулства: “Напрежението расте, защото се справяме добре”.

Честно казано, в такива ситуации обикновено печели партийният лидер. Борисов многократно е доказвал, че държи на Цветанов – дори когато последният бе осъден на две инстанции по делото за отказаните СРС-та. Сега обаче не сме 2015-а, Цветанов направо иззе партията и затова е крайно време за партийна хекатомба. Нещо мащабно като гоненето на сините министри през 1999 г. Или разкарването на Първанов и двамата Руменовци от БСП.

Ако не направи това, Борисов ще трябва да направи саможертва в името на партията – да я напусне, за да може тя да оцелее и след него. Нещо като хода на Доган преди шест години. Така че – топката е в Борисов. Единственото неясно е дали ще действа решително, или ще изчака изборите наесен.

Петьо Цеков, „Сега“


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране