Старият град на Велико Търново е затиснат от проблеми и архитектите признават, че всяка трета къща е пред срутване.

Нормативната уредба, през която трябва да минат собствениците на имоти със статут на културна ценност е тромава. Отделно е проблемът с многото наследници, които e трудно да бъдат намерени, за да се разберат помежду си или да бъдат принудени да си поддържат имота във вид, който не застрашава живота и здравето на околните. Това стана ясно по време на дискусия на архитектурната гилдия във Велико Търново, съобщи БНР.

Този проблем обаче е актуален е във всички градове със стари сгради паметници на културата. Затова Съюзът на архитектите в България настоява проблемите на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в специален закон за архитектурата.

Архитектите искат и нова нормативна уредба, която да намали времето за съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимото културно наследство и с Министерството на културата при проектите за ремонти на сгради със статут на културни ценности.

„Законът за културното наследство така и не проработи. Той се оказа един мъртво роден закон. В момента не действа по никакъв начин заложеното в закона решение да се ускори съгласувателната и експертна дейност на Националния институт за недвижимото културно наследство“, коментира един от доайените на търновските архитекти Йордан Нурков пред БНР.

Къщите в старите части на градовете падат основно заради тромавите процедури на държавната машина и това трябва да се промени с нова нормативна уредба, коментира и архитект Стефан Цонев. По думите му има собственици, които са се отказали от имотите си именно заради бавната процедура между институциите.

„Логическото следствие от това е програма от пет точки, която да бъде изпълнявана. Регулацията от държавата за спазване на сроковете, които да са максимум до два месеца или респективно по места, защото не цяла България е покрита с исторически паметници на културата. Имаме Копривщица, Търново, Пловдив, Несебър, няколко града, които се броят на пръстите на двете ръце. По места да бъдат решавани от хората, които имат знанието, и от общините“, коментира арх. Цонев.

Председателят на Съюза на архитектите в България проф. Тодор Булев посочи, че е подготвена Бяла книга на архитектурата, в която са включени обекти на модернизма от последните десетилетия, които са напът да бъдат унищожени.

„Факт е, че ние безвъзвратно закъсняхме по отношение на предприемаческата стихия, която стартира преди повече от 30 години. Така че нищо не ни остава, освен да осъзнаем реалностите и да усъвършенстваме инструментите за контрол, санкции и всичко останало. Опазването на наследството е сложен процес на социална политика. Първият елемент е да откроим обектите, които трябва да бъдат защитени. Това досега въобще не е правено“, каза арх.Булев.