Черен дим се издигна от комина, поставен над Сикстинска капела във Ватикана. Това означава, че не е избран нов папа.

През следващите дни, докато не бъде избран нов папа, ще има по две гласувания сутрин и две следобед, като ще виждаме дим над Ватикана по два пъти на ден.

Първият вот отне повече време, отколкото бе обявено, като димът се очакваше около 20 часа българско време. Вотът отне близо 4 часа.

Към вторник, Polymarket изброява следните коефициенти въз основа на общ обем на търговия от над 17,6 милиона долара, за фаворити за папа:

Пиетро Паролин – 26% вероятност, с над 1,1 милиона долара залози.
Луис Антонио Тагле – 20%, със заложени 1,26 милиона долара.
Матео Дзупи – 11%, с обем на търговия от 837 000 долара.
Пиербатиста Пицабала – 9%, със заложени 861 000 долара.

Тези четирима кандидати са единствените с над 10% шанс за победа, създавайки ясна група фаворити преди конклава. Други забележителни имена като Петер Ердьо, Петер Търксон и Жан-Марк Авелин остават в едноцифрения диапазон, което предполага рязък спад във възприеманата жизнеспособност след първите четири.

Кардиналите гласуват с бюлетини поотделно пред олтара. Кардиналът, който получи 2/3 от гласовете, е избран за папа. Всеки ден се провеждат до четири кръга гласуване – два сутринта и два следобед.

Ако на третия ден конклавът не е избрал папа, изборите се прекъсват за ден на молитва и размисъл. Ако 34 кръга гласуване са неуспешни, кардиналите ще проведат кръг на гласуване само между двамата кандидати с най-голям брой гласове, но все пак се изисква мнозинство от две трети

Преговори, споразумения или обещания между кардиналите са забранени. Телефонният сигнал е прекъснат.

След избора избраният бива попитан дали приема избора и какво име ще му бъде дадено, като отговорът му е свободен. След това кардиналът-протодякон обявява името на новия папа на хората на площад „Свети Петър“ с думите „Habemus Papam“ (Имаме папа). След това новият папа дава първата си благословия Urbi et orbi (Към града и света).

Неофициално, фаворитите за наследник на Свети Петър са трима. Най-големи са залозите за кардинал Пиетро Паролин – 70-годишния държавен секретар на Ватикана, който има богат опит в дипломацията. Той е избора на консервативното крило сред кардиналите. На обратния полюс е кардинал Матео Дзупи. Архиепископът на Болоня е известен с прогресивните си възгледи – той кара колело из Болоня, либерално се отнася към еднополовите връзки и ЛГБТК+ общността като цяло. Кардинал Луис Антонио Тагле (67 г.) от Филипините е също привърженик на либералното развитие на църквата, той е известен с харизматичното си присъствие и опит в социалните въпроси. През последните дни стана ясно, че Франция държи на кардинал Жан-Марк Авелин – архиепископа на Марсилия. Той е смятан за близък до възгледите на папа Франциск. Авелин може да стане първият папа от Франция от XIV в. насам. Архиепископът на Марсилия обаче не говори италиански език, което може да се окаже пречка за избирането му.

Папата е духовен лидер на 1,4 милиарда католици по целия свят. Неговата роля е да съхранява и да разпространява християнската вяра, да тълкува евангелията и да бди над единството на Църквата, посочва Франс прес. Освен глава на Римокатолическата църква, папата е и държавен глава на Държавата Ватикан. Като такъв, упражнява абсолютни правомощия – изпълнителни, законодателни и съдебни.

Той дава зелена светлина за назначаването на епископите и ръкополага кардиналите. Той има и последната дума относно обявяването на даден човек за „блажен“ или за „светец“.

Папата, не на последно място, е и епископ на Рим и трябва да ръководи и тази епархия, но обикновено заради останалите си отговорности той поверява задачата на главен викарий. Папата обаче участва активно в живота на римската епархия, като посещава регулярно църкви в италианската столица за различни чествания и участва в процесията на Кръстния път в Колизеума на Разпети петък или в празника на Непорочното зачатие на 8 декември на римския площад „Испания“.

Досега в историята на Римокатолическата църква е имало 266 папи.

Държавата Ватикан е най-малката в света с площ от 44 хектара, от която 1/3 са градини. Тя е създадена официално на 11 февруари 1929 г. с подписването на Латеранските договори между папа Пий XI и Бенито Мусолини.

Гражданите на Ватикана са около 800. Сред тях има както духовници, така и светски лица. Сигурността на Ватикана се гарантира от ватиканска жандармерия и от Швейцарската папска гвардия, основана през 1506 г. и известна с колоритните си униформи на сини, червени и жълти ивици.