Вече е правен факт гласуваният на първо четене проект за изменение на Закона за вероизповеданията, както  на „конституционното“ мнозинство: Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова, така и на ВМРО, подкрепен от депутати от групата на „Обединени патриоти“.

Всъщност за потребност от  нова регулация в сферата на религиите направи заявка още служебният премиер Огнян Герджиков по внушение на президента Румен Радев, но скандалният законопроект бързо бе свален от сайта на Министерството на правосъдието. Вероятно под натиск на Красимир Каракачанов, Герджиков неочаквано прекрати получаването на средства от Дирекцията по вероизповедание на Турция (Диянет). В резултат над 800 имами останаха без заплати и някои от тях подириха прехраната си в чужбина. Главният мюфтия Мустафа Хаджи изрази огромната си изненада от денонсиране на междуправителственото споразумение от 1999 г., според което законите на България позволяват на вероизповеданията  да получават помощи отвън. Сега обаче, предвкусвайки харчлъка на определената горница от 15 милиона, великодушно се изказа и за по малките вероизповедания и за търсене на преподаватели от Европа, и за хармоничност с правителствената политика след нарочна среща с премиера Борисов.

Освен това Бойко Борисов отиде на крака в Св.Синод, за да увери лично патриарха, че никой няма да пипа парите на църквата.

В тази необичайна шетня остана неизяснен само въпросът какво налага това бързане и защо само мюсюлмани и православни са облагодетелствани от предлагания норматив, подкрепен единствено от Министерството на финансите?

В мотивите на двата законопроекта единодушно се заявява, че изминалите „петнадесет години“ от приемането на действащия Закон за вероизповеданията са го направили анахроничен, съответно – неспособен да отчете някакви „съвсем различни условия на живот“, които били настъпили. Трудно е да се разбере в какво точно вносителите виждат тази радикална промяна или просто се приема, че времето само по себе си износва бързо всеки норматив. Изложени са основания, неподкрепени с каквито и да било факти: „През последните няколко години в страната се наблюдават тенденции за навлизане на чужди вероизповедания  и проповядването на религии и религиозни учения със съмнителен, дори агресивен характер. През последните години се констатира, че на определени места се проповядва радикален ислям и навлизат чужди религии, които нямат регистрация, а техните ритуали, обичаи и специфики  са не само чужди на българина, но съставляват намеса във вътрешния мир в страната и представляват заплаха за националната сигурност“. И още: „В съответствие с конституцията и целите на законопроекта предлагаме въвеждането на забрана религиозните общности и институциите да получават финансиране от чужди държави и лица за възнаграждение на свещенослужителите в религиозните институции.“

Тези абстрактни, разтегливи изрази като „нарушаващи вътрешния мир в страната и националната сигурност“ стават още по-нелепи на фона на заложения и в двата законопроекта най-важен метод за постигането на целите им – финансова прозрачност.

Мустафа Карадайъ  прокарва в законопроекта си процедура за пряка намеса на държавата по отношение на изборността на ръководните кадри в изповеданията. И понеже е невъзможно да се каже само за мюсюлманското, всички, които имат мандатност, са подложени на ударите на закона. А именно, когато след изтичане на даден управленски мандат ръководството не свиква нова конференция, една трета от местните поделения обявяват това на дирекцията по вероизповеданията, след което изборът на конференцията се обявява за законен. Никой обаче не си зададе въпроса, че и църковно-народния събор има мандат и миряни и архиереи също могат да го свикват и променят устава на БПЦ, пък оттам и ръководството й. Втренчени в държавните пари, църковниците очевидно забравят за данайските дарове!

Така се предлага създаването на нова алинея в чл.20 от Закона за вероизповеданията: „чл. 20 а(1) Когато 6 месеца след изтичане на мандата на ръководните органи на вероизповедание не са предприети действия за избирането на нови ръководни органи, не по-малко от една трета от регистрираните местни поделение на съответното вероизповедание могат да приемат решения за провеждането на избор на нови ръководни органи, за което уведомяват Дирекцията „Вероизповедания“ на Министерския съвет. (2) В случаите по ал.1 изборът на нови ръководни органи се провежда не по-рано от 1 месец от решението на местните религиозни общности и не по късно от 6 месеца“.

Без всякакво съмнение този текст влиза в пряко противоречие с прокламираното в първите две алинеи на същия член: „Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо„.
(2) „Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали“.

Във втория законопроект има разлика относно това в кой текст е по-подходящо да се въведат ограниченията, които цели първият законопроект. Вносителите избират допълнение на чл.7, в който действащият норматив прави изчерпателен списък на елементите на правото на вероизповедание, като така всъщност разширяват обхвата на ограниченията. Предложението гласи: „В чл.6 в т.7 думите, като и „да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания“ се заличават.

Това законово предложение предвижда поставяне на съдържанието на личното, субективно човешко право на вероизповедание, признато като такова и от конституцията в неговата пълнота, в зависимост от съществуването на един колективен субект, който при това притежава и качеството на юридическо лице. По този начин изцяло се обезсмисля и парира действието на съответните норми в конституцията и действащите норми на чл. чл.2 и 6 от Закона за вероизповеданията. Оправомощен колективен субект са и поделенията на регистрираните вероизповедания, които са юридически лица. Това означава, че поделенията на вече регистрирани вероизповедания, които не са юридически лица, каквато възможност съществува сега в Закона за вероизповеданията, и техните членове ще престанат да разполагат с възможността да упражняват по същество личното си право на вероизповедание.

На практика логиката на функционалната връзка между личното право и регистрацията на религиозната общност се обръща наопаки. Според българската конституция е безспорно, че регистрацията на общността като юридическо лице  е право на  вярващите, а не задължение за тях. Предоставянето на такъв статут е задължение за държавата. Това право, естествено, произтича от индивидуалното лично право на вероизповедание. Регистрацията е реализация на желанието и правото на дадена група вярващи на институционален живот, участие в гражданския оборот и пълноценно обслужване и защита на интересите на общността. Новите законодателни предложения са пълно противоречие с тези характеристики на правото.

И така – предвижда се контролът по отношение на религиозните общности  чрез т. нар. регистрация да се осъществява по два начина: като става задължителна предпоставка за упражняване на правото, а и чрез въвеждането на преценка на държавата дали тя да бъде извършена, следователно дали въобще да бъде предоставена правната възможност да бъде упражнявано правото от членовете на определена религиозна общност. По този начин предложенията и в двата законопроекта ни връщат към тоталитарното законодателство, където регистрацията на религиозните общности винаги е представлявала специален режим и се превръща в лиценз от страна на държавата за упражняване на религиозна дейност.

Предложените промени са в противоречие и с ангажиментите, които държавата е поела по отношение на защита и насърчаване на религиозната свобода като член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, ОССЕ.

Друг съществен аспект е, че една шапка пари да бъде раздадена на мюсюлмани и християни – православни, на базата на себеопределение на миряните, и то в рамките на 1%, а възнаграждението за пастирите е 10 лв. на вярващ – с едни лев по малко от партийната субсидия. Но таванът ще е 15 милиона. Никъде в законопроекта на конституционната „коалиция“ не се казва за какво, а само колко най-много и индиректно е посочено за кого. Останалите, дори традиционни, вероизповедания няма да видят нито лев.

ВМРО решава по-сериозна задача от тази чисто математическа на ГЕРБ, ДПС и БСП. Те разработват механизъм за преследване на използването на религията за политически цели, ограничаване или прекъсване на финансирането от чужбина на вероизповеданията и за финансиране на училищата и свещенослужителите. Дебати между двете четения на  законопроектите обаче не се задават.

Обществото ще бъде свидетел на купуването на една индулгенция от православната църква, от една страна, с максимум 15 млн. лв., а от друга, на едно пришиване с държавни пари на мюсюлманското изповедание към ДПС. От трета страна, се очертава една голяма нула по отношение на останалите религиозни конфесии, някои от тях доста влиятелни в света  – като протестантската и католическата църкви.

А промени в закона са нужни, защото двете големи изповедания са крупни арендатори, крупни производители, крупни разпределители на средства, придобити от стопанска дейност и неизразходвани за издръжка на свещенослужителите и поддръжката на храмове. Само Мюсюлманското изповедание дължи на фиска около 8 240 000 лв., а към общините размерът на задълженията е към 5 000 000 лева. Тогава наливането на пари какви проблеми решава?

Николай Панков за „Банкер“