Бруталната жега от Западна Европа ще дойде на Балканите, но няма да е чак такава. Това обяви климатологът проф. Георги Рачев в ефира на bTV. „От днес за пет дни напред пускаме бавния грил“, допълни той. По негови думи ще има тропични нощи с над 20 градуса температура, но доста поотслабнала ще бъде жегата.

„При нас ще стане топло. Над Балканския полуостров ще има по-високо атмосферно налягане, което ще доведе до слънце, слънце, слънце“, обясни проф. Рачев.

„Средиземно море кипва. На Черноморието ни са измерени температури и 26 градуса. Време е само и единствено за почивка“, напомни той.

В понеделник и вторник в София ще бъде 32 градуса. В Пловдив – 36 градуса. В Русе температурите ще достигнат 39 градуса. Климатологът подчерта, че е необходимо хората да консумират много вода и да носят шапки, особено възрастните.

Как да се предпазим от прегряване и топлинен удар в жегата

Сезонът на жегата, горещите вълни и топлинния удар е тук. Официално сме в периода на годината, когато и работни, и почивни дни се планират според стойностите на термометъра и горещината навън, а не от личните предпочитания и наличното време.

Това обаче невинаги е възможно и се случва човек да попадне в неприятна и дори рискова ситуация – включително и без изобщо да излиза от дома си.

Как да се предпазим от топлинен удар, как да разпознаем ранните знаци и какво да направим, за да не се стигне до нещо наистина сериозно?

Доста често в ежедневната реч употребяваме термина „топлинен удар“, за да онагледим до какво състояние ни докарва прекалено горещото време. Слава богу, обичайно става дума за прегряване, което е предшественик на топлинния удар. И е доста ясен предупредителен сигнал, че се налагат мерки. Защото истинският топлинен удар е животозастрашаващо състояние.

Тоест, първите симптоми на отпадналост, главоболие, замаяност, ускорен пулс, гадене или мускулни крампи са знак, че организмът започва да прегрява.

Прегряване настъпва, когато телесната температура се повиши над нормата от 36-37 градуса, организмът приема повече топлина, отколкото е в състояние да отдава и са настъпили нарушения в терморегулацията.

Pри повишена околна температура и/или физическо натоварване в топло време, се активира естественият механизъм на охлаждане чрез отделяне на пот.

Ако загубата на течности и електролити не се компенсира с хидратация и оттегляне на по-хладно място, обемът на кръвта намалява, сърцето започва да се претоварва, пулсът се вдига.

Следва фазата, при която в тялото вече няма достатъчно течности и потенето е затруднено. Появяват се симптомите на прегряване – главоболие, замайване, умора, крампи.

Ако не последват мерки, може да настъпи топлинен удар.

При него потенето в повечето случи спира поради липса на течности в организма, а с него и терморегулацията. Температурата скача над 40 градуса, може да последва припадък или пък необичайно поведение – неадекватно и агресивно. Без спешно охлаждане и медицинска намеса резултатът може да са трайни увреждания и дори смърт.

Тази физиологична реакция при топло време определя и предпазните мерки, с които да се предотврати прегряване и по-сериозни последици.

Няма точна граница, която да определя дадени условия за потенциално опасни.

Рискът от прегряване, а нататък – и от топлинен удар, зависи от индивидуалните особености на организма – високата температура например е по-опасна за малки деца, възрастни и хора с хронични заболявания, особено на сърдечно-съдовата система.

Влажността на въздуха също играе огромна роля – например в момента в България е период на валежи и бури, а по-високата влажност затруднява изпарението и ефективната терморегулация. Така съществува риск от прегряване, въпреки че температурите още са далеч от екстремни стойности.

Освен това опасност далеч няма само навън и на слънце – човек може да има сериозни проблеми и в затворено горещо помещение без проветрение. Примерът с автомобил е класически, но това може да бъде работно място и дори дом.

Не бива и да се забравя, че в градска среда, с трафик, нагрети асфалт и сгради, прегряването може да настъпи по-бързо, отколкото сред природата, дори и човек да се движи на сянка.

Общите правила все пак важат във всички ситуации, и са избягване на дейности на открито в най-топлата част от деня, добра хидратация и адекватно облекло.

Обичайно слънцето е най-силно в обедните часове, но особено в по-големите градове у нас най-топлите часове на деня настъпват по-късно заради абсорбираната и излъчвана от сгради и асфалт жега. Което означава, че е най-добре да се ограничават престоят и физическите дейности навън от около 12-13 часа чак до около 19-20 часа.

Ако това е неизбежно, трябва да се правят почивки на всеки 30-45 минути – на сянка или на закрито и по-хладно място.

Основно правило при хидратацията е да се пие вода преди човек да ожаднее, или по около 2-3 литра на ден. Жаждата е признак за започнал процес на обезводняване.

Освен вода, добър избор са леко подсолен айрян и билков чай с малко захар.

Кофеин в по-големи количества, алкохол, силно подсладени безалкохолни, енергийни напитки и протеинови шейкове не са добра идея – те или дехидратират допълнително, или затоплят организма.

Ледените напитки също трябва да се избягват, тъй като може да имат обратен ефект – да пречат на охлаждането или да предизвикат дискомфорт.

По тези причини трябва да се избягват и всички тежки храни – мазни меса, обилни десерти, пържено, прекалено солени храни. Всички те или дехидратират, или затоплят вътрешно тялото, което се опитва да ги храносмели. Далеч по-разумен вариант са риба, пилешко филе, студени супи и зеленчуци.

Облеклото също е важно.

Принципът е да се избират по-широки и светли дрехи, от проветриви материи като памук, лен или вискоза, като в случай че се носят чорапи, това важи и за тях.

Изкуствени материи като полиестер и акрил запарват и държат топлината и влагата до тялото.

Впитите дрехи не се препоръчват, тъй като пречат на охлаждането. Може би парадоксално потници и съвсем къси панталони не са добър избор при пряко излагане на слънце, тъй като лъчите директно попадат върху кожата и я нагряват. Тънки дрехи, но с дълги ръкави и крачоли помагат повече, защото изолират кожата и не пречат на потенето.

Цветовете трябва да са в светлата гама, за да отразяват, а не да абсорбират слънчевите лъчи.

Подобен дрескод е лоша новина за немалка част от мъжете, които предпочитат да се придържат към дънките и при най-високите температури.

Те са плътни, тежки, не позволяват охлаждане и спарват. Далеч не всички мъже са склонни да обуят ленени или памучни широки панталони, но тип карго от по-лека материя до или под коленете е добър вариант.

Добре е обувките да са сандали, но тъй като има дори жени, които бягат от този избор, вариант са платнени еспадрили или друг вид текстилни обувки. Маратонките и гумените обувки трябва да се избягват.

Слънцезащитен крем трябва да се нанася и в града, особено ако се прекарва повече време навън. Освен че защитава кожата от рак и стареене, той помага и срещу прегряване. Ако кожата изгори, тя се възпалява и губи способността си да се охлажда ефективно, т.е. топлината се задържа в тялото вместо да се изпарява.

Ако усетите първите признаци на прегряване – пребледняване, лепкава пот, умора, главоболие, гадене, сърцебиене и няма как да се скриете, можете да вземете спешни мерки за охлаждане.

Това става със студена вода на местата, където в близост до кожата минават големи кръвоносни съдове – китките, шията в областта на сънната артерия, зад коленете или сгъвката на лактите. Това охлажда преминаващата кръв, която след това отива към вътрешните органи.

Но ако наоколо има магазин или хладно място, където да влезете – не се колебайте. Иначе може да стане още по-зле.

Има и добра новина – може да не ви е „жега“ през цялото лято. Обичайно в първите горещи дни организмът реагира най-тежко, тъй като не е имал възможност да се адаптира. Това отнема седмица-две, в които е добре да се избягват най-сериозните натоварвания. После животът вече не изглежда толкова тежък и сме готови за едно пълноценно лято.