Собственикът, от друга страна, няма да има право на глас и дори да обжалва решенията пред съда. Това означава, че ако САЩ дадат зелена светлина на сделката между „Лукойл“ и трейдъра Gunvor, той ще стане собственик на активите в страната, но няма да може да ползва този капитал, а особеният управител ще може да прави всичко с тях.

Така разписаните поправки и даването на права на особения управител да се разпорежда и отчуждава имущество беше тълкувано от юристи като противоречиво на Конституцията, както и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

При подобен развой на събитията и евентуално разпарчатосване на активите на компанията, за които ще плати купувачът Gunvor, държавата може да бъде осъдена да плаща огромни щети след години.

Накратко, въпреки големите шансове глобалната и балканската петролна буря да се разминат, страната е на път сама да си заформи локална такава. Подозренията на бранша са, че създаването на ненужен хаос на пазара на горива вероятно ще бъде направено с цел определени икономически и политически фигури да извлекат бързи финансови ползи.

В очакване на думата на САЩ

Преди седмица руска компания майка обяви, че Gunvor е купувачът на активите на „Лукойл“, като дружеството за продан е Lukoil International, където са концентрирани чуждестранните активи, а сделката ще се случи във Виена. „Лукойл“ заяви, че е „приела офертата, съгласявайки се да не преговаря с други потенциални купувачи“.

Gunvor е един от най-големите търговци с енергийни суровини в света. Историята й е свързана с двама души – шведския бизнесмен Торбьорн Тьорнквист и руския олигарх Генадий Тимченко, известен с изключително близката си връзка с руския президент Владимир Путин. Компанията се дистанцира от руския си произход след 2014 г. и се превръща в глобален играч.

„Лукойл“ бързо обяви продажбата след налагането на санкции от страна на САЩ на „Роснефт“ и „Лукойл“. Те на практика означават моментална смърт под формата на прекратяване на финансовото обслужване на операциите на петролните гиганти. Ограниченията влизат в сила на 21 ноември, крайният срок, преди Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ да издаде лиценз за прекратяване на дейността си с „Лукойл“.

Сделката на ниво Виена касае директно България. В България руската ПАО „Лукойл“ присъства с четири основни дружества – рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, търговецът на едро и дребно „Лукойл България“, търговецът с авиационно гориво „Лукойл ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“, занимаваща се с корабно гориво. Последните две са директна собственост на Lukoil International. В „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ швейцарският трейдър Litasco пряко упражнява контрол, а непряко Lukoil International, като Litasco e по-надолу в европейската пирамида от дружества на „Лукойл“.

Глобалната топка в момента е отвъд океана в OFAC да се произнесе по сделката.

Национализация без граници

Единствената допустима теза за назначаването на особен управител е, ако САЩ откажат да разрешат сделката и рафинерията изпадне в невъзможност да работи. Друг сценарий – при положителен отговор от САЩ е, за да се гарантира единствено, че печалби няма да текат към руската компания майка, докато тече процеса на продажбата на ниво Виена. Или при риск от саботажи и спиране на работа на рафинерията. Последното е много малко вероятно предвид готвената сделка, като от бранша коментират, че рафинерията има планирани корабни доставки на нефт занапред.

По сега действащите текстове на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, „особеният търговски управител“ се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката след становище на Съвета по сигурността към МС. Той се назначава при „установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушаване на конкуренцията в случай на монополно или господстващо положение, когато това застрашава националната сигурност, или нарушаване на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България“.

Избраникът поема оперативното управление, но няма право да се разпорежда или да отчуждава имущество на дружеството освен в рамките на дейността по обикновено управление. А собствениците на капитала може да упражняват правата си, доколкото не препятстват дейността му.

Настоящият драфт на промените в предвиждат ключови нови неща:

От датата на назначаването на особения търговски управител собствениците на капитала не могат да упражняват правото на глас, както и да се разпореждат със собствеността в капитала.

От датата на вписването на особения търговски управител същият упражнява в пълен обем правата на собствениците на капитала, включително правото им на глас и правото да се разпореждат със собствеността в капитала.

Разпоредителни сделки със собствеността в капитала се извършват след изготвяне на пазарна оценка и при спазване на разпоредбите на глава шеста от Закона за насърчаване на инвестициите (контролът по сделки с купувачи извън ЕС и още няколко държави – бел. ред.).

В случай че особеният търговски управител извърши разпоредителна сделка със собствеността в капитала, получената вследствие на тази сделка цена се депозира в специална сметка на разпореждане на министъра на финансите в Българската банка за развитие. Министърът на финансите след одобрение от Министерския съвет, разпределя получената цена съобразно вида и размера на прехвърлените права в срок шест месеца от постъпване на цената в специалната сметка.

Административните актове, издадени по реда на тази глава, както и вписванията по партидата на лицето, опериращо критичната инфраструктура в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на тази глава не подлежат на спиране, както и на административен и съдебен контрол (противоречие с всякакви правни норми – бел ред.).

Разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайна търговска дейност се извършват след предварително одобрение от Министерския съвет.

От Лондон до Софийската стокова борса

През последните дни по темата с т.нар. особен управител от пазара коментират, че вече тече „неформален конкурс“, а конкретни българи, които работят в сектор горива в чужбина за големи компании, занимаващи се с търговски операции, са били привикани. Завъртя се и конкретно име на пътуващ във вторник от Лондон към София.От пазара изказват опасения, че планът включва рафинерията да започне да работи на ишлеме. Доставките към рафинерията да минават през местен играч. А произведеното от рафинерията гориво да минава за продажба през борсата – и по-конкретно Софийската стокова борса, където ще се търгуват по около 10 хил. тона на ден.

Хипотезата е, че определени компании ще купуват количествата и ще продават на едро към останалите участници от пазара, като лъвският пай от заставане на входа и на изхода на рафинерията ще бъде споделен между един-два големи местни играча. През борсата например минават количества, които Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ продава, когато трябва да опреснява горивото в резерва, което се прави през определен период от време. Покупките на гориво агенцията прави през обществени поръчки, които отново минават през борсата. От няколко години агенцията работи с две основни компании при покупките през обществени поръчки: купува от „Бент ойл“, близка до Младен Михалев-Маджо, и от компании на групата на Георги Самуилов „Инса ойл“.

Още заформени бури

Това не е единствената инициатива на определени политически лица в желанието им да вземат на ръчно управление пазара на горива.Преди три седмици с бясна скорост в Закона за насърчаване на инвестициите беше разписано, че ДАНС ще решава за продажбата на „Лукойл“. Текстовете бяха внесени от депутати от управляващото мнозинство начело с Делян Добрев от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Там бяха изредени четири конкретни юридически лица, за чиято продажба на дялове и активи ще се изказва ДАНС – три на „Лукойл“ и едно на Валентин Златев. Това е „Състейнабъл енерджи съплай“ – компанията на Златев, която снабдява бургаската рафинерия с природен газ (формално дял има и Litasco на „Лукойл“). На 5 ноември президентът Румен Радев наложи вето на текстовете.

Преди седмица експресно парламентът забрани износа на дизел и авиационно гориво. Страната традиционно е износител на горива и по-специално на дизел и бензин, като производството надвишава вътрешното потребление, а рафинерията в Бургас снабдява с горива и вериги на „Лукойл“ на Балканите.

Със забраната на износа в даден момент рафинерията може да няма да има къде да складира определен тип горива. От друга страна, това ще спре и вноса на горива, който правят други търговци, като тази политика противоречи на идеята за диверсификация на доставките.

В началото на войната в Украйна например износът на дизел от България натам скочи в огромни размери, без да има сътресения на вътрешния пазар, а големите петролни търговци имаха възможност да реализират печалби. Забраната сега означава невъзможност за бизнеса да се възползва от нуждите, които ще има на сръбския пазар от горива.

Накратко, управляващите трябва да имат арсенал при евентуална липса на сделка и криза. Но сега те опитват да превземат бизнес, надскачайки много нуждата и закона.