Становището на Сарафов е публикувано на страницата на КС, но в самото решение аргументите на Сарафов не са отбелязани. Всички останали мнения без неговото са обсъдени подробно. По информация на „Капитал“ не става въпрос за „технически“ пропуск, защото мнозинството конституционни съдии са се обединили около мнението, че през август Борислав Сарафов вече не е главен прокурор, тъй като законът е ясен – той е можел да заема поста до 21 юли. „Няма как лице, което не изпълнява дадена функция, да дава експертно мнение в това си качество“, коментира източник от КС неофициално.
„Неслучайно не го взехме предвид“
И въпреки че аргументацията за „пропуснатото“ становище беше потвърдена два от източника, потърсихме официалната позиция на институцията в лицето на председателката на Конституционния съд Павлина Панова. „Становището на господин Борислав Сарафов не е изпуснато по случайност“, каза тя. И допълни: „Позицията ни е съобразена с това, че документът е постъпил след изтичането на 6-месечния законов срок (в който той трябваше да освободи поста – бел. авт.), без да вземаме изрична позиция дали той е легитимен или не.“Конституционният съд не може да изразява позиция за легитимността на Сарафов, доколкото това е компетентност на съдилищата по конкретните дела. Решението аргументите на Сарафов по конкретен правен спор да не бъдат вземани предвид обаче е достатъчно ясно изразена позиция.
Друг е въпросът в настоящата политическа ситуация кой и какъв натиск ще упражни върху КС. Към момента избраният с гласовете на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ в парламента Орлин Колев прокарва интересите на тандема Борисов – Пеевски в съдебната власт. Колев неведнъж е изразявал позиции в защита на Сарафов.
Искането на Варненския апелативен съд
Оттук насетне КС ще трябва да решава по искането на Варненския апелативен да е произнесе дали Сарафов легитимно изпълнява функциите на главен прокурор. Поводът е постъпило искане в апелативния съд от Сарафов за възобновяване на наказателно дело, което той е подал на 20 август м.г., тоест след изтичането на 6-месечния законов срок, в който той може да заема тази позиция.
„Съдът не може да се произнесе по същество, без да установи дали лицето, направило искането (за възобновяване на делото), към относимия момент е имало процесуална легитимация да инициира производството, т.е. дали е притежавало качеството „главен прокурор“ по смисъла на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс“, се казва в мотивите на варненските съдии.
Съмнения за политическо влияние
Искането на Варненския апелативен съд обаче повдига основателни въпроси защо магистратите прибягват до подобно „измиване на ръцете“, при положение че имат всички възможности просто да приложат разпоредбите на Закона за съдебната власт. Това вече направиха състави на Върховния касационен съд, които се позоваха на законовите промени от началото на 2025 г. Текстовете (предложени от ПП-ДБ и приети с гласовете на ГЕРБ, докато още не беше ясно дали няма да се сформира кабинет без Делян Пеевски) ограничиха възможността едно лице да изпълнява временно функциите главен прокурор и председател на върховно съдилище до 6 месеца. За Сарафов срокът изтече на 21 юли. Той обаче отказа да сдаде поста и дори влезе в открит конфликт с председателката на ВКС заради произнасянето на Наказателната колегия на съда. Сарафов смята, че черпи легитимност не от закона, а от тълкуването му от страна на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), че той е заварен случай, а законът важи от следващия „и.ф.“.
Както Наказателната колегия на ВКС, така и редица състави от Апелативен съд – София, обаче директно прилагат закона и отказват исканията за възобновяване на дела, подадени от Сарафов. Така на практика човешки съдби (за които възобновяването на дела е единствена правна възможност) стават заложници на своеволието на Сарафов да пребивава на поста.
В края на миналата година Съюзът на съдиите в България призова ВСС да провери Борислав Сарафов за злоупотреба с власт и натиск върху съдии. „Прокурорската колегия на ВСС да упражни своите правомощия за проверка на използването на ресурсите и авторитета на прокуратурата за реализиране на претендирани лични процесуални права на Борислав Сарафов“, се казва в позицията на организацията.
И въпреки че отделни съдебни състави прилагат нормите на закона, оказа се, че Сарафов и политическите му покровители лека-полека налагат собственото си „тълкувание“. Според юристи само така може да се обясни защо Апелативният съд във Варна решава да пита КС дали Сарафов е главен прокурор, вместо да приложи закона като ВКС или състави на Апелативен съд – София. Искането на варненските съдии обаче може да се окаже спорно, тъй като Конституционният съд на практика ще трябва два тълкуват закон, което той по правило не прави.
На този фон един от съставите на Апелативен съд – София, също, изглежда, се „застъпи“ за Борислав Сарафов. В началото на декември САС потвърди решение на СГС за отказ изпълняващият функцията главен прокурор да бъде разследван за узурпиране на власт.
Сигналът срещу Сарафов беше подаден от граждански активист. Позовавайки се на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, той сочи, че след 21 юли 2025 г. Борислав Сарафов няма право да е начело на държавното обвинение, правомощията му са прекратени по силата на закона и узурпира властта, като продължава да изпълнява функциите на главен прокурор. Според чл. 274, ал. 1 от Наказателния кодекс: „Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.“
На 6 октомври 2025 г. Даниела Талева, която към онзи момент все беше ad hoc прокурор, отказа да образува наказателно производство по този сигнал. На 29 октомври съдия Иван Стоилов от СГС потвърди отказа й. А на 3 декември състав на Софийския апелативен съд с председател Алексей Трифонов и членове Димитрина Ангелова и Андрей Ангелов потвърждава определението на СГС.
Софийският апелативен съд посочва, че действията на Сарафов не са общественоопасни, „тъй като, преустановяване изпълнението на функциите, влизащи в обхвата на компетенциите на главния прокурор за неопределено време, би довело до непоправими вредни последици за обществото“.
Така на практика изглежда, че най-голямата политическа битка – тази за прокуратурата (която в годините Бойко Борисов и Делян Пеевски са доказали, че водят в тандем срещу независимостта на съда), отново ще се води на полето и със средствата на съдебната власт.
Полина Паунова, Капитал
