До парламентарните избори през 2009 г. вестниците около ДПС публикуваха първи страници с „Боко Тиквата“. Брутални статии се изливаха срещу лидера на ГЕРБ, който беше в опозиция на тяхното управление с БСП и НДСВ.

След изборите през 2009-а, когато ГЕРБ помете тройната коалиция, на първите страници на тези вестници вече четяхме за лидера и генерал Бойко Борисов. Оттогава започна едно хвалене, което продължи до онзи ден, с кратко прекъсване през 2013 г.

Защо го припомням? Защото доскоро в сайтовете — наследници на тези вестници — Румен Радев беше „Чорапа“, а Пеевски го наричаше „Мистър Кеш“.

След изборите вече е друго. Пеевски го определя като лидер, а сайтовете започнаха леко да атакуват ГЕРБ.

Опитват се да хванат завоя, но моят съвет към Радев и ПБ е да не се хващат на това хоро, а просто да ги спънат, за да излязат от пътя, докато се опитват да го вземат.

Нали в програмата си е написал, че иска свободни медии?

Единственото, което трябва да направи, за да има свободни медии, е да не се намесва в това в кои медии ще рекламира бизнесът, стига средствата да се разходват публично и с договори, и да се плащат данъци.

А неговата ПБ да им дава средства само по време на предизборни кампании, но с ясен договор, както е за всички останали партии.

Също така — без договори между държавата и медии.

Ако една медия предизвиква интерес сред аудиторията, тя ще има приходи от реклами и свобода на изразяване. Със сигурност няма да го хвалят, както хвалеха Бойко Борисов, защото не е работа на медиите да хвалят политици, но поне ще получава адекватна оценка, от която да си прави изводи.

Другото не става — другото води до крах на изборите и отвращение.

Ивелин Николов