Бойко Борисов се паникьоса и го удари на публични обяснения, въвлече и кметовете, които уж щяха да му водят листите на изборите. Всъщност прави опит да намали щетите, които сам нанася на хората си и на ГЕРБ, но пак не може да уцели ваксата и само потвърждава, че не може да се вярва на нито една негова дума.

Какво се случи:

– В Стара Загора събра кметове и ги информира, че най-успешните от тях ще водят листи, за да спечелят изборите чрез легитимните си властови позиции по нелегитимен начин, така че като водачи това им действие да се „нормализира“ в някаква степен.

– Старозагорският кмет скоро показа, че новия потенциален премиер може да разчита на неговото публично гостоприемство въпреки, че като евентуален водач на партийна листа коалицията на Радев ще му е конкурент на изборите. След това даже заяви изрично, че отказва да води листата на ГЕРБ.

– Отказ заявиха и други кметове.

– След като Радев се кандидатира от Бургас Борисов съвсем загуби ума и дума, и реши да „върже“ кметовете, за да му е „мирна кошарата“ – събра ги в централата на ГЕРБ да опровергават собствените му думи и намерения с псевдоаргументи.

– След това заяви, че Цветанов му липсва и ще ги избере на някаква неназована длъжност в ИК на ГЕРБ (и двамата), с която да ги вкара в организацията на изборите, въпреки, че си има областни координатори, водачи на листи, листи, местни партийци и ГЛАВЕН СЕКРЕТАР на партията, на когото точно това му е работата. Така показа и друго – изборите в ГЕРБ са параван за личните му решения, а партийните избиратели са само роботи за гласуване, безсубектни, безволеви и несвободни политически зомбита – неодушевени предмети.

– Апропо, това е онзи главен секретар, когото Борисов обяви за уволнен след погрома на ГЕРБ в Пазарджик, а след това го запази защото за него думите са като законите – врати в полето.

– Вчера, пък, разбрахме, че онзи когото партията била отхвърлила за намагнетизиране пак се е върнал и пак е начело, а какво казва партията няма никакво значение.

Ако се върнем по-назад във времето поста ще се превърне в криминален роман, но да гледаме напред – на 20.03.2026 г. членовете на ГЕРБ могат да сложат край на нескончаемото лъготене и приватизирането на държавата в полза на две частни лица – скачени съдове, за които успеха е гарантиран чрез неспазване на законите, правилата и принципите на политиката, и демокрацията. Този техен успех, обаче, е неуспех за всички останали българи, както и за държавата.

Сега ГЕРБ-аджиите могат за последен път да направят опит да се освободят от съучастието си в тези процеси, с които след време и поколенията няма да се гордеят. Това е и единствения начин да запазят донякъде лицата си защото след изборите ги дебне отговорността за досегашното им съучастие.

Илко Семерджиев