В пародийната българска автокрация на ГЕРБ и Бойко Борисов, срещу комунистите крещят преди всичко децата на комунистите. Дъщерята на бившия кандидат член на ЦК на БКП Дико Фучеджиев, Милена е точно такъв случай. 

Баща й е ремсист отпреди 9 септември 1944 година, писател, Лауреат на Димитровска награда, народен деятел на културата, 16 години директор на народния театър „Иван Вазов“, три мандата народен представител, член на ЦК на БКП. Един от най-твърдите комунисти и приближен до Тодор Живков.

Ето какво пише изживяващата се за „демократ и писател“ дама в социалната мрежа:

Комфортът на света приключи. Атакуват Райхстага, крайно-десни насъскват хората да вярват в безумни конспирации, в Америка тече началото на все по-засилваща се гражданска война, която има опасност да избухне сериозно ако преизберат Тръмп, а в България е по-спокойно, въпреки наближаващото поредно Септемврийско въстание.

Психологическите щети от короната са огромни навсякъде, включително и тук. Оказа се, че сме потресаващо разглезени, убедени, че стилът ни на живот е непоклатим, че всичко, което имаме ни принадлежи, и тази малка, кратка репетиция за нещо по-голямо, което може и да не дойде, но пък може и да дойде, само показа, че сме общо взето отрепките на планетата. Пълни хладилника, изпразни хладилника, пълни хладилника, изпразни хладилника, и това е. Чакат ни много тежки есен, зима и пролет.

И не заради Септемврийското възстание. дойде на власт тук, то ще дойде в обстановка на световна криза и големи опасности отвън. Искам да видя каква външна политика с Ердоган ще провеждат следващите родни политически гении.

Лесно е да се оплакваш в ЕП от корупцията, съвсем друго е да управляваш държава с опасен враг, който вече открито заплашва Гърция, да участваш във войната между Америка и Русия, да се наложи да си част от връщането на власт на олигарх в изгнание, защото му дължиш услуги, да продължиш с арестите на олигарси, да те подпира и икономическата мощ на постоянния в последните години олигарх, да те натиска и икономическата мощ на тези, които си настъпил, да лавираш от поток в поток, само и само страната ти да не бъде наказвана дали от Русия, дали от Америка, дали от Германия, и то в ситуация на глобални размирици, абе good luck на следващите, които и да са те.

Вече дори нямам предпочитания, само да не са комунисти или фашисти. Планове не правя, благодаря за днес и утре, а другиден – ще видим, той е далече. Не обвинявам никого за начина по който се чувства и реагира, старая се да разбирам дълбоките психологически причини за реакциите на хората, знам, че те са в голямата си част признак на разклатено психическо здраве, и се моля за търпение, защото няма съмнение, че и това ще мине. Но ще има жертви от всякакво естество.

Затова да оставим бесовете да се вихрят, без да им даваме сила с опит да ги надговорим. Пък който победи, ще си носи последиците от победата.