
Има нещо особено нагло в начина, по който днес се коментира държавния бюджет от политиците, които причиниха дереджето, в което се намираме. След години на корупционни скандали, зависимости, договорки, разточителни плащания и непрекъснато растящи дългове, хората, които управляваха публичните финанси, изведнъж се събудиха не само неизбрани, но и като преродени младенци – чисти, невинни и ужасени от състоянието на държавата.
Бойко Борисов, Делян Пеевски, Асен Василев, Кирил Петков. ГЕРБ, ДПС, „ПП“ и сие. В различни комбинации, с различни роли, ту като партньори по неволя, ту като противници. Едни управляваха, други осигуряваха мнозинства, трети обещаваха промяна, докато участваха в същите политически договорки, срещу които уж бяха дошли да се борят. А осакатяването на конституцията е като черешката на тортата – като същата оная, изобразяваща нарязания паметник…
Но нека си припомним какво се случи с публичните финанси. Увеличаваха се заплати в държавния сектор, пенсии и социални разходи, без това да бъде съпроводено със съпоставим ръст на производителността и устойчивите приходи. Разходите се превръщаха в постоянни задължения, приходите се планираха с все по-голям оптимизъм, а разликата се покриваше с дефицити и нови заеми. Политиците печелеха одобрение, потреблението растеше, а с него и натискът върху цените.
Разбира се, за увеличиш нечия заплата не е трудно, не е нужна и диплома от престижен университет. А най-лесно е да го направиш с пари, които държавата още не е изкарала. Значително по-трудно е да създадеш икономика, която може да плаща тази заплата години наред. Първото носи политически дивиденти веднага. Сметката за второто обикновено се оставя на следващите.
Особено показателна е историята с еврозоната
Влизането в нея беше представено като историческо доказателство за финансовата стабилност и успеха на българското управление. За целта трябваше да изглеждаме финансово изрядни. Бюджетът за 2025 г., подготвен от Теменужка Петкова, беше разчетен с дефицит от 3%. Днес Евростат отчита 4%.
Междувременно Сметната палата установи, че от началото на 2020 г. до средата на 2026 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договори за около 18 милиарда лева при бюджет от 11 милиарда. Разходи и задължения не са били признавани своевременно. Наложили са се счетоводни корекции за 1,5 милиарда лева само в отчета на регионалното министерство за 2025 г.
А политическите речи за еврото продължаваха.
През май 2025 г. Кирил Петков убеждаваше слушателите на Дарик радио, че с приемането на еврото България ще стане по-богата. Още през 2023 г. беше заявил от парламентарната трибуна, че всички сме видели как в Хърватия цените практически не са се повишили след смяната на валутата.
Обещаваше ни по-ниски лихви, по-добър банков надзор, повече инвестиции. В друго свое изказване свърза бъдещето ни с възможността България да стане по-богата и по-успешна.
Хубави неща щяха да се случват завинаги. Ама не се.
България прие еврото на 1-ви януари 2026 г. и само шест месеца по-късно Съветът на ЕС откри процедура срещу страната за прекомерен дефицит, а през октомври стана ясно, че дефицитът за предходната година е достигнал 4%.
И това се нарича „Исторически успех“. Жалко, че хората не го оцениха подобаващо. Сигурно защото хората имат неприятния навик да измерват благосъстоянието си не по конвергентните доклади, а по сметката си в магазин от известна верига.
Но политическият спектакъл продължава. Асен Василев отново е в стихията си. Телевизионни участия, анализи, рийлсчета от парка, прогнози, драматични предупреждения. Вече сигурно и децата знаят, че той е симпатичният бюджетист, който разбира от всичко и знае как се правят нещата.
Е, видяхме как се правят, защото Василев не е случаен наблюдател на българската бюджетна политика. Той беше финансов министър в няколко правителства и един от основните архитекти на политиката за ускорено увеличение на доходите и разходите. А днес ни обяснява колко опасни са финансовите решения на други хора, сякаш собственото му участие в взимането на тези решения е отдавна забравено.
Само преди няколко дни Бойко Борисов обяви, че било крайно време след цялото „разточително харчене“ България да има дясно управление. Асен Василев пък определи новия проектобюджет като „бюджет на финансовия колапс и катастрофата“. От ДПС също не останаха назад: бюджетът бил „тежък камион без спирачки, който лети към пропастта“.
Единият след толкова години начело на държавата днес открива вредата от разточителното харчене. Другият, чието политическо влияние и зависимостите около него се превърнаха в символ на цяла епоха, изведнъж се оказва загрижен за това накъде лети държавата.
Ех, тези послания и ех тези пиари! Вече виждам заглавията и „ключовите“ послания.
Забележително единодушие иначе, което и преди сме го виждали и изглежда ще продължаваме да го виждаме. В името на евроатлантическото ни бъдеще, разбира се. Да не си помислите нещо друго.
И цялото това представление, разбира се, си има необходимото медийно обслужване. Иначе как ще научим кой вчера ни е спасил и кой днес ще ни разори? Не съм чул Борисов и Пеевски обаче да са продали медиите си, че изведнъж оттам да започне да се чува нещо различно. Жълтопаветните медии също не са сменили любимците си. А държавните? О, каква изненада! И те вече са развели знамето на революцията. Всеки момент очаквам да прозвучи и Let It Be.
А когато икономическите аргументи започнат да не достигат, винаги може да се прибегне до геополитическата ориентация. Този универсален сертификат за политическа благонадеждност, който получаваш само ако си послушен. Иначе току-виж някой се разсърдил, спрял инвестициите и България останала без обещаните работни места и розово бъдеще.
Защото нали това беше голямата икономическа перспектива – чуждите инвестиции ще дойдат, ще открият работни места, ще станем по-богати. А каква икономика изграждаме, каква добавена стойност създаваме, колко от печалбата остава тук и защо след толкова години европейска интеграция все още ни убеждават да сме благодарни за поредното работно място на продавачка в супермаркет – това са досадни въпроси.
Политиците, които години наред определяха държавните разходи, подписваха договори и теглеха заеми, сега ни предупреждават, че някой друг щял да разруши публичните финанси. Ама било време да сме десни, а?
И може дори да са прави за опасностите, за които ни предупреждават. Само че тези опасности не са възникнали вчера.
А ние какво трябва да повярваме? Че този път същите хора ще направят нещата по различен начин?
Удивителни неща се случиха последните години, толкова много хора имаха своя шанс да покажат колко много разбират от управление на държавата и резултатът беше едно голямо…
Ангел Зафиров
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
