
Счетоводители бият тревога – НАП блокира сметки на фирми дори за съвсем малки просрочия, при това без никакво предупреждение. Темата оживено се коментира из специализираните форуми, пише „Сега“.
Член на платформата „Професионална счетоводна общност“ споделя горчив опит- заради няма и 8000 евро задължения за ДДС и осигуровки била запорирана банковата сметка на обслужвана от него фирма. Човекът разбрал за проблема, когато по мейла пристигнало писмо от НАП за обезпечителни мерки по чл. 195 и чл. 200 от ДОПК. Преди това не е имало покана за доброволно плащане или изпълнително дело.
Счетоводителят се свързал се с публичния изпълнител от НАП, който му казал, че има „централно“ спуснато указание всички задължения над 2500 евро да се събират по бързата процедура, с директен запор, без „подсещания“ и без изпълнителни листове. Бирниците от НАП са получили и списъци на длъжниците с просрочени данъчни и други вноски.
Счетоводителят обобщава казуса така: сметката се блокира без предупреждение; обжалването на постановлението за налагане на обезпечителната мярка не спира запора; запорът се вдига след плащане на задължението с лихвите. Според него тези мерки са „изключително репресивни“.
Участници в дискусията отбелязват, че „бързата писта“ за събиране на просрочия не е нещо ново и извънредно – мнозина вече са си изпатили от припряността на НАП и предни месеци, и предни години. А процедурата е съвсем законна – регламентирана е в ДОПК:
- Запор може да се наложи за изискуемо задължение – неплатени в срок данъци по декларация, осигуровки, ДДС или влезли в сила актове и глоби.
- Преди да пристъпи към събиране на сумите, публичният изпълнител изпраща съобщение (обикновено по електронен път), с което дава 7-дневен срок за доброволно плащане.
- Законът позволява на НАП да наложи обезпечителни мерки (запор на сметки) едновременно с изпращането на съобщението, без да чака изтичането на 7-дневния срок. Целта е да се гарантира, че фирмата няма да изтегли средствата си междувременно.
Изглежда, че в приходната агенция залагат на „твърдия подход“ – да не изчакват доброволно плащане в 7-дневния срок. При продънен бюджет и голям дефицит е логично да се търси затягане на данъчната дисциплина и повишена събираемост на вземанията на хазната.
Но дали затягането не е прекалено?
Ето някои мнения пак от специализираните форуми:
„НОИ прави същото.“
„От лятото за доста по-малки суми налагат запори при забава в плащането от 10-ина дни.“
„За 40 евро звънят като луди и обясняват как до три дни трябва да се плати.“
„В началото на годината за 180 евро задължения имаше запор на сметка – заради 2-седмично закъснение. При това имаше пусната декларация за ДДС за възстановяване. Изпълнителката беше много бърза със запора, за да не я изпревари колежката по ДДС проверката и да прихване задължението. Явно са на бройка, щом им се занимава с такива суми.“
„Време е за ДМС“, пише счетововодител, който също като други свои колеги смята, че засилената активност на служителите на НАП е свързана и нареждане отгоре, но и с традиционните бонуси, раздавани по Коледа за успехи в работата.
Съвет
Препатил счетоводител съветва колегите си: „Проверете веднага в портала на НАП задълженията на всички клиенти. Ако имат просрочия, предупредете ги да ги изчистят веднага или поне да ги сведат под 2500 €. Ако вече има наложен запор, платете задължението и веднага поискайте писмено от публичния изпълнител да освободи сметката“.
Просрочие е налице веднага след изтичането на законоустановения срок за доброволно плащане на съответното задължение, ако сумата не е постъпила по сметката на НАП. От деня, следващ крайния срок, задължението става изискуемо, започва да тече законна лихва за забава и НАП придобива право да започне принудително събиране.
Ако се стигне до блокиране на сметка, задължението с лихвите трябва да бъде платено (възможно е и разсрочване, но с обезпечение), и тогава публичният изпълнител изпраща съобщение до банката за вдигане на запора.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
