Здравият разум по повод на имиграцията ще се върне на много висока цена в обществата и държавите на Западна Европа. В продължение на половин век елитите на тези държави решаваха своите проблеми с пазара на труда, замествайки неродените деца на Европа с мигранти от Третия свят – и преди всичко от Близкия изток и Северна Африка.

Към икономическите аргументи по-късно бяха прибавени и идеологическите. Европа и Западът като цяло трябваше да се превърнат в „първообраз“ на бъдещия мултикултурен глобален свят – „глобално село“. Тази цел се преследваше без милост спрямо собствените народи, които са подложени на все по-многообразен натиск от страна на лавината пришълци, мотивирани от завоевателни религиозни цели.

Тези пришълци бързо разбраха, че са безнаказани в една обществена среда, в която господства утопията на многообразието, където – ако се случва нещо неподходящо, виновни са „местните бели расисти“. В Малмьо за „расизъм“ бе съден младеж, изнасилен от банда африканци… В Британия немалък брой момичета от „бялата общност“ бяха подлагани на гаври и изнасилвания от безнаказани пакистански банди, за които правосъдието очевидно си е затваряло очите. В Лондон на млад войник бе отрязана главата на улицата поради безпричинен гняв на местен ислямист. Ислямистки банди убиват наред свещеници във Франция, палят църкви и католически книжарници. Насилието в Белфаст е само поредна печална брънка от тази верига.

Ако „политкоректните“ елити продължават да лицемерят и да се ослушват, гражданството на тези страни ще вземе нещата в ръцете си. Политическата класа на Запада има много малко време да постави процеса на освобождаване от нелегитимна имиграция под държавен контрол, или да се изправи пред открит граждански конфликт. В България също започнаха процеси на вкарване „с голямата лопата“ на имигранти, които уж са с ограничени трудови договори.

Центърът на София е заприличал на ориенталски битпазар. Казват, че е под натиска на работодателските организации, които нямат работна ръка. Ще си търсят работна ръка сред такива народи и култури, които са свикнали да уважават другите и да са благодарни за подадената им ръка – а не да налагат с „огън и меч“ собственото си варварство и примитивизъм.

Огнян Минчев