Няколко дни по-късно, на 6 декември 2025 г. той обяснява поведението си от онази вечер.

„Аз съм Петър Атанасчиков искам да заявя следното, че в продължение на повече от 3 часа, докато съм изпълнявал служебните си задължения да охранява Народното събрание и периметъра в района на бул. „Дондуков“, съм бил постоянно обиждан и квалифициран с унизителни епитети от протестиращи младежи с качулки. Нервите ми не издържали, когато един от криещите лицата си провокатори скъсал умишлено пагона ми на лявото рамо на униформата ми, а други метнали бомбички по мои колеги, един от които бил откаран в болница за преглед. Това наложило употребата на лютив спрей, за да бъде разпръсната агресивната група от протестиращи. Аз съм Петко Атанасчиков признавам, че съм виновен – не е трябвало да се плезя, но адреналинът и нервите ми дошли в повече. Съжалявам, че го направих!“

Последната му публикация във фейсбук е от 10 август, когато е снимал кола в Петрич.

На 16 април пък е пуснал лаконичното: „Ех, братя, загубих вече надежда, че някога ще прозрете социалното лицемерие на политиците!“

През февруари е споделил за случка с ромка, представила се за врачка.

„Дълго време не бях споделял нищо — имах нужда да подредя мислите си. По Коледа по работа се озовах в „Люлин“. Докато с колегите чакахме пред един вход, до мен се приближи стара циганка и прошепна: „Трябва да напуснеш работа. Божията майка ще ти каже какво да правиш.“ После изчезна. След протестите и натиска върху мен бях загубил себе си. Думите й звучаха като глупости, но ме улучиха в точния момент. Реших, че може би не трябва да напускам — а поне да си взема отпуск и да замина далеч за малко …“

Повече от очевидно е, че Петко Атанасчиков е бил в особено емоционално състояние и е имал нужда от професионална подкрепа. Въпросът е защо психолозите на МВР не са установили, че неговата задълбочаваща се депресия изисква по-сериозно лечение, питат се редови ченгета.