Историкът Божидар Димитров отново предизвиква книжния пазар с авто-историческа книга, в която разказва житието и битието си на ДС-сътрудник. Следват извадки от интервю с автора за агенция „Фокус“.

***

Агенция „Фокус“: Проф. Димитров, лесно ли се пише книга за собствено досие?

БД: Да, ако пред себе си имаш досието и онова чувство за историзъм, което всеки историк би трябвало да притежава. Моето досие, както и всички досиета, съдържат много важна историческа информация за бъдещите изследователи, на периода, който обикновено наричаме комунистически. Голяма част от откритите от мен документи, които изясняват историята на България през XV, XVI, XVII век също са разузнавателни доклади на Ватиканското или на Венецианското разузнаване. Обикновено разузнавачите – какъвто бях и аз, имат специална подготовка за събиране на важна информация, която следващите векове или дори само десетилетия ще бъде много ценна за изследователите. (…)

АФ: Как мислите, че ще реагира обществото, след като прочете вашата книга?

БД: Обществото ще научи много от т.нар. „тайни на Ватикана“- основното място, където съм работил в Секретния архив и Апостолическата Ватиканска библиотека. Тайни, несвързани с модните напоследък фалшификации на историята от Дан Браун или други подобни автори, които пишат, че във Ватикана, в секретния архив се съдържат документи, които доказват, че Мария Магдалена е била съпруга на Исус Христос и са имали деца. Други тайни за българската история са документи, които осветляват непознати страници, открити от нашата история, открити от мен във Ватикана, в секретния архив и в Апостолическата Ватиканска библиотека. Мисля, че обществото ще оцени с достойнство тези открития, тъй като те наистина хвърлят светлина върху цели векове, които наричахме „тъмни“, защото нищо не знаехме за тях. Сега благодарение на моите открития и на откритията на други учени, разбира се, тези векове вече не се наричат „тъмни“. (…)

АФ: След четвърт век, трябва ли да продължаваме да вадим сенки, обяснявайки ги със сегашната нищета?

БД: Сегашната ни нищета не се дължи на агентите на ДС. Част от тях, имайте предвид, че от ДС през втория период на комунизма, постъпваха само висококвалифицирани специалисти. Партизанското поколение на полуграмотните партизани и техните ятаци лека-полека по чисто физически причини беше изместено. Службите наистина бяха заредени с висококвалифицирани специалисти във всяка една област.

Една част от тях след 10-ти ноември 1989 година, базирани именно на тази висока квалификация, успяха да постигнат някои неща в живота повече, отколкото други хора. Причината не е в мрежите на ДС, този, който ги разказва е напълно невежа. В службите един секретен агент познава само водещият си офицер, за какви мрежи тук може да става дума. Такива са правилата. (…)

АФ: Като директор на НИМ, пречка или не се оказа това за вас в живота ви?

БД: Не, не се оказа пречка, тъй като благодарение на работата си в чужбина, аз забелязах как действа там един голям музей в условията на пазарна икономика. (…)

АФ: По какъв начин се осъществява безпроблемното функциониране на един музей?

БД: Това се състои в понятието мениджмънт. Аз зная как да менажирам един голям музей в условие на пазарна икономика, преди това да дойде в България.

АФ: Какво е необходимо да се направи? Разкажете ни.

БД: Необходимо е наличие на рационална организация – 600 законни начина за печелене на пари, ако трябва да цитирам Остап Бендер. (Бендер ползва „400 сравнително честни начина за печелене на пари“ – „После“)

АФ: Защо избрахте да озаглавите книгата си „За кожата на едно ченге“?

БД: Хареса ми заглавието, защото „моята кожа“ ще видите, че са се опитвали да я смъкнат и по време на комунизма, дори когато съм бил ченге.