Убиха Слави Бинев!
Бившият евродепутат е бил застрелян в столичния квартал "Павлово"

Posts Tagged ‘Ахмед Доган’

ДПС изпадна в депресия по ерата „Орешарски”

Posted on: януари 10th, 2019 by МИГ No Comments

Също като хората, и политическите партии могат да изпаднат в депресия. Особено ако до неотдавна са достигали зенита на своята мощ, а сега се намират в положение, в което прякото участие в изпълнителната власт изглежда по-скоро като мираж, отколкото като реално постижима възможност. В такива ситуации партиите проявяват склонност да гледат назад в миналото в търсене на рецептата, която ги е правила силни.

В такова положение се намира ДПС в момента. То не може да намери място по високите етажи на изпълнителната власт вече над четири години. Няма видима перспектива това да се промени. И партията носталгично обърна поглед към времето, когато за последно влезе триумфално на „Дондуков” 1 – при управлението на Пламен Орешарски през 2013-2014 г. И се опитва отново да пробута измамата, с която навремето рекламираше неговото правителство – схемата „програмен кабинет”.

В началото на 2013 г. първото правителство на Бойко Борисов подаде оставката, след като се сблъска с масово гражданско недоволство и протести из цялата страна. На проведените предсрочни парламентарни избори ГЕРБ беше първа политическа сила, но не спечели достатъчно депутатски места, за да излъчи собствен кабинет. Мандат да състави правителство получи БСП. Заедно с ДПС социалистите се обявиха за програмно правителство. „Избирателят подкрепи един концепт, продуциран от ДПС, за широко политическо и гражданско съгласие, при което експертно-политическото да вземе връх над тяснопартийното начало”, обясняваше тогавашният лидер на партията Лютви Местан. Пригласяше му Сергей Станишев, по това време все още водач на БСП, според когото беше необходима „програма за извеждане на България от кризата”. За премиер социалистите посочиха Пламен Орешарски – бивш финансов министър при тройната коалиция, чиито здрави връзки с ДПС преди, а и след това не бяха тайна за никого в държавата (през 2016 г. движението дори застана зад кандидатпрезидентската му кандидатура). Разбира се, накрая се оказа, че политическото надделява над експертното в кабинета „Орешарски”.

От ДПС и не криеха, че така им харесва повече. „Политически стерилното лице е неестествено явление”, коментираше Местан. Всички помним и скоропостижната смърт на т.нар. план „Орешарски”. Първа точка в него беше „да възстановим нормалната функционалност на ДАНС”. Всъщност ставаше въпрос да бъде преподчинена агенцията на новите силни на деня, като за неин шеф бъде избран депутатът от ДПС Делян Пеевски. Последва спонтанно гражданско недоволство, от което се възползва ГЕРБ. Кабинетът „Орешарски” трябваше да действа в условията на обсада и рухна след малко повече от година. При това беше подкопан от самото ДПС, което се преориентира към нови предсрочни избори. Сметката на Доган беше да се хване с ГЕРБ, но Борисов реши друго – да заложи на традиционната десница, обединена тогава в Реформаторския блок, и на набиращите сила националисти от Патриотичния фронт. ДПС беше принудено да гледа отстрани. И макар че задкулисното сътрудничество с ГЕРБ продължи да се развива през годините, ДПС постоянно се проваляше в естествената задача на всяка политическа сила – да влезе официално в изпълнителната власт.

Причината е проста – никой не иска ДПС близо до себе си. И това е съвсем нормално. Стигмата, която носят Догановите сараи, обръчи от фирми и летящи чинии, действа корозиращо на политическия имидж Затова и движението е принудено да търси политически схеми, при които хем да е във властта, хем това да не е съвсем очебийно, за да не се дразни широката общественост. Така след предсрочните избори през 2014 г., когато ГЕРБ отново нямаше достатъчно депутати, за да управлява самостоятелно, Местан предложи на Борисов да състави правителство на малцинството, което да разполага с парламентарната подкрепа на

движението. Борисов обаче показа достатъчно благоразумие да отхвърли офертата.

Затова Доган от немай-къде се обърна отново към формулата за програмното правителство. Аргументът му е, че изоставането на България от останалите европейски държави изисква „промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България”. „Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото „обединението прави силата”!”, гръмко обоснова тезата си почетният председател на ДПС. Очевидно е, че практически няма разлика между тази формулировка и програмния кабинет, основан на широко политическо съгласие, за който се говореше при съставянето на правителството на Орешарски.

Разтягането на идейни локуми в сарая е едно, а политическите реалности – съвсем друго. Просто няма кой да се закачи на протегнатата от ДПС въдица. Първоначално всички обърнаха поглед към БСП – единствената партия, която има едновременно потенциала да влезе във властта и хипотетично би могла да се съюзи с ДПС. Соцлидерът Корнелия Нинова обаче се пази да не нагази в дълбоки води „Безпринципно е правителство, подкрепено от всички партии. Няма как да стане“, обяви тя. И посочи, че при фундаментални програмни различия с ДПС като данъците и здравеопазването няма как да направят програмно правителство, тъй като обратното би било „размиване на отговорност”.

От ГЕРБ дадоха да се разбере, че друга политическа схема не им трябва,защото си имат мнозинство в парламента. И си позволиха да се порадват на думите на Доган, че няма нужда от предсрочни избори. „За пореден път Ахмед Доган залага повече на стабилността на държавата, а не на тесните политически интереси”, даже го похвали зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Движението се провали дори и в една от непосредствените си политически задачи – да асимилира отцепниците от ДОСТ и НПСД Лютви Местан, който сега оглавява ДОСТ, обяви миналата година, че обединение с ДПС е невъзможно, тъй като Доган служи на олигархията, защитава руските интереси, меси се във вътрешните работи на Турция и „отправя обидни квалификации” по адрес на турския президент. От НПСД пък заявиха, че ще търсят съюзници сред „всички доказали се демократични партии в дясно и център-дясното политическо пространство”, с което деликатно заобикалят (формално) либералното и центристко ДПС.

Така ДПС почти остана без възможности за ефективни политически ходове. Затова и движението е забило нос във формулата „програмно правителство”. Номерът му обаче може да мине само ако направи драстични отстъпки пред БСП – единствената партия, която би се съгласила да си сътрудничи официално с него. Иначе Корнелия Нинова трудно би могла да си позволи да рискува политическото си бъдеще в името на поредната безпринципна коалиция с Доган. Дали социалистите въобще ще обмислят този вариант, зависи от резултатите на местните и европейските избори, които ще покажат съотношението на силите на родната политическа арена. Дотогава ДПС ще чака и ще кротува.

В. „Сега“

„Тогава нашият почетен председател д-р Ахмед Доган… показа пътя“

Posted on: януари 4th, 2019 by МИГ No Comments

ДПС навършва днес 29 години от създаването си. Движението е учредено на 4 януари 1990 г. По този повод от партията разпространиха съобщение, в което за пореден път се изтъкват заслугите на Ахмед Доган за демокрацията в България, за евроатлантическия ѝ път и за спазването на правата и свободите на гражданите.

Ето какво се казва в съобщението на ДПС по повод рождения му ден:

„Днес Движение за права и свободи навършва 29 години. Движение за права и свободи е учредена на 4 януари 1990 във Варна. Партията е парламентарно представена във всичките 29 години от учредяването си, има много сериозно представителство в местната власт и европейския парламент и заема важно място в политическия живот на страната. ДПС чрез своя Почетен председател д-р Ахмед Доган е партията, трасирала пътя на България към ЕС и НАТО в първите години на демокрацията. Уникалният български етнически модел, чиито идеолог е д-р Доган и носител ДПС е формулата, с която България дава своя принос към европейската политическа парадигма.

По случай рождения ден на Движението  бяха получени много поздравителни адреси от страната и чужбина, а с писмо председателят на АЛДЕ Ханс Ван Баален е пожела общ успех на партиите от либералното европейско семейство и поздрави и почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, за това, че през 1990-та година е поел важната инициатива за създаване на ДПС с цел защита на правата и свободите на всички граждани, защита на етническия мир и насърчаване на евроатлантическите ценности сред гражданите на посткомунистическа България. Ханс ван Баален благодари на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ за ангажираността на международно и европейско ниво и подчерта, че  партията играе ключова роля в либералното семейство и в Групата на АЛДЕ в Европейския парламент. С посланието „Ще вървим заедно напред!“, завършва Баален своя поздравителен адрес.

С обръщение към членовете на ДПС по случай рождения ден  на партията се обърна във Фейсбук председателят на ДПС Мустафа Карадайъ:

Скъпи съпартийци!

Днес се навършват 29 години от основаването на Движение за права и свободи и това е повод да се поздравим за постигнатото в името на мира и на демокрацията, в името на правата и свободите в нашата Родина и да си пожелаем нови успехи.

Когато създавахме партията, обществото беше разделено и разединено. Беше време за големия избор за бъдещето на България. Тогава ние избрахме мира и демокрацията пред реваншизма и омразата. Тогава ние участвахме активно и съзидателно в изграждането на основите на демокрацията – за да бъдат основите здрави и процесът да е необратим. Тогава нашият почетен председател д-р Ахмед Доган начерта перспективите за развитие, показа пътя на страната и условието за това, а именно: България да е част от евроатлантическите структури – НАТО и Европейски съюз. Вече 29 години стоим сериозно на политическата сцена, отговорни за днешния и утрешния ден, отстояваме правата и свободите на българските граждани, достойнството на всеки един човек, пазим и защитаваме демокрацията, защото твърдо вярваме, че единствено тя може да гарантира мира и благополучието, справедливостта, правата и свободите.

Днес обществото отново е разединено, езикът на омразата и агресията са навсякъде и това е така не само в България, така е в Европа и в света. Като че ли демокрацията е в отстъпление, а перспективите за бъдещето са все по-тревожни и мрачни. Но ние, където и да сме, винаги оставаме отговорни, пазим устоите на демокрацията и намираме опора в евроатлантическите ценности. Намираме сили в нашата биография, в историята ни и вярваме, че без мира демокрацията е в риск. Сега, когато отново е време на омраза и разединение, ние трябва да се обединим около нашите ценности и силно и мощно да защитим мира и демокрацията. Само така можем да направим света по-добър, да гарантираме правата и свободите, да работим за по-добър живот тук и сега, да гарантираме бъдещето на нашите деца.

Поздравявам ви от мое име и от името на ръководството на Движение за права и свободи с годишнината от основаването на нашата партия и ви желая здраве и много сили, дързост и вдъхновение заедно да постигаме нови победи и много успехи, за по-доброто бъдеще на България, региона и Европа.“

Програмен инженеринг

Posted on: декември 27th, 2018 by МИГ No Comments

„Патриотите сме ние, те са националисти“ – това ключово послание не пропусна да отправи и вчера председателят на ДПС Мустафа Карадайъ по време на възпоменанието за жертвите на Възродителния процес пред „Тюркан чешма“ в с. Могиляне. И има защо. Едно е да си в неофициална коалиция във властта, съвсем друго е да имаш насреща си „скачения съд“ на патриотите по съвместителство. Така хем управляваш, както си свикнал, хем трябва да се съобразяваш все пак, че порциите за делба са повече. А заявката за промяна, или по-скоро подмяна на формулата, ни я даде почетният председател на движението Ахмед Доган в поредното си „традиционно програмно слово“ в навечерието на най-светлите български празници.

Какво разбрахме от думите на Доган?

„Към днешна дата обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. Нещо повече дори: трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия…“ Каква умилителна загриженост! Да крепим ГЕРБ, колкото можем, да им прощаваме, да им помагаме, да затваряме по едно око, че само те ни останаха.

Това ли ни казва Доган? И ако е така, защо премълчава други очевадни истини, когато говори за бедността, неравенствата, бягството на капитали от страната…

Кой управлява през последните 10 години, за които Доган твърди, че инвестициите са спаднали с 85%, че икономическият растеж се е сринал на мижавите 2% при необходимост от минимум 6%, че населението е намаляло с 1,5 млн. души и се очакват още около 1 млн. да избягат, за да се спасяват? Нима при тази катастрофа няма нужда от избори?

И черешката на тортата: да се обединят всички с хората, довели страната до задънената улица, която Доган описва, и да направят общ „програмен кабинет“. ЗАЩО? Вероятно, за да се оцапат и тези, които от две години се опитват да променят нещата дори и чрез подготовка и разясняване на визията си за развитието на България в дългосрочен план. Извинете, но това е не просто цинизъм, а е направо програмирана демагогия. Доган е майстор на политическия инженеринг, спор няма. Този филм обаче сме го гледали. И режисьорът пак е същият.

Впрочем, Доган и движението му би трябвало да са доволни от подаръците, които им направи Борисов през годината. Няма нужда от смяна на статуквото – собствеността се намира там, където трябва. И ТЕЦ Варна също. Няма нужда от предсрочни избори – управлява, който трябва. Същият да приготви „десятъка“ за следващата, за да няма „имплозия“.

А истината е доста по-прозаична – така не може и не трябва да продължава. В огромното си мнозинство хората искат точно обратното – „заслужилите“ в затвора! Без възмездие няма да има никакъв резултат и напредък. Защото „програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България“, какъвто предлага Доган, няма да е нищо повече от проект за ускорено разграбване на това, което е останало.

Валентин Георгиев

Нинова: Доган поставя правилна диагноза, но предлага грешно лечение

Posted on: декември 21st, 2018 by МИГ No Comments

Ахмед Доган поставя правилна диагноза на болежките на обществото и грешно лечение – невъзможна формула за нас е програмно правителство, коментира в парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова. Припомняме че вчера почетният председател на ДПС направи знаково изказване, в което поиска смяна на модела на управление чрез програмно правителство за ускорено догонващо развитие на страната.

Диагнозата, че бедността и неравенствата са проблем номер едно на обществото, че икономиката не се развива с необходимите темпове, че се оттеглят чуждестранни инвестиции е правилна и тя съвпада с нашата, подчерта Корнелия Нинова. Тя се съгласи и с твърдението на Доган, че трябва да има много по-силна роля на държавата в икономиката. Според нея обаче предложението за лечение – програмно правителство, в което да участват всички представени в парламента партии, е невъзможна формула. Лидерът на БСП посочи и причините за това – този парламент е с изчерпано доверие и е абсолютно невъзможно на една маса да седнат и да се разберат Патриотите с ДПС, както и БСП с ГЕРБ.

Парламентът в момента е с най-ниска подкрепа в българското общество. Когато имаш такова ниско доверие и подкрепа, няма как да излезеш с програма за развитие на България. Ти тръгваш с фалстарт. За нас този парламент е изчерпан, подчерта Нинова. Тя повтори позицията на БСП, че изходът е ситуацията са предсрочни избори.

Доган – магьосникът от темпоралния портал

Posted on: декември 21st, 2018 by МИГ No Comments

В една своя статия психологът Даниел Опенхаймер от „Принстън“ обяснява, че обличането на познати идеи в претенциозен език е знак на ниска интелигентност и съмнителна благонадеждност. Изтръсквайки няколко политически речи и наукообразни университетски лекции от сложните думички, в нея той показва нагледно колко е глупаво да се правим на умни. И даже нарочно я е озаглавил „Последици от учения жаргон, използван независимо от необходимостта: проблеми с използването на дълги думи без нужда“ – също толкова излишно дълго и претрупано с тавтологии, за да се усети иронията.

Разбира се, постигнал го е най-вече със забавните примери, като при това трябва да се признае, че не е разполагал с кой знае колко благодатен материал. Което изглежда странно, доколкото у нас пък е точно обратното – примери да искаш, но те минават за сериозност и задълбоченост, нерядко и за трансцедентална проникновеност. Или както би казала проф. Мариана Георгиева, бивш спортен министър в кабинета „Орешарски“, за „езикови експликации, които имат информативен статус, но отделят този комуникативно-наличен формат в особеност на човешката потребност от знание, т.е. от гледна точка на гносиса.“

Впрочем последното се отнася за междуметията „ах, ох, трас, пляс и грух-грух“… Обаче я как само звучи! Отгоре на всичко професорката по лингвистика се дозираше и чат-пат изпадаше в интровертност на духа, тъй като изхождаше от квотата на ДПС, а там, както знаем, си падат по „високия“ стил. По едно време дори се говореше, че вече почетният председател на партията пишел продължение на дисертацията си „Асиметричната онтология на социално-либералния вектор“, посветено на структурно конфронтираната проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност в контекста на квазиметафизичната сугестивност…

Пие ли я, извинете!, пише ли я наистина, може да каже единствено най-близкото му обкръжение от Сараите, но е факт, че Ахмед Доган не е станал професор, само защото не е пожелал. Пожела да стане хидролог – стана, пожела да е мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна“, който до средата на следващата година ще получи от държавата 27.4 млн. лв. – и такъв даже стана. По-важното обаче е, че стана еталон за умност и мъдро говорене, в което винаги следва да търсим втори план, а това е толкова вярно, колкото и онова, че е хидролог и топлоинженер. Но в интерес на истината години наред успява да поддържа тази илюзия, която тук съвсем не се възприема като знак за ниска интелигентност и съмнителна благонадеждност, макар засуканите му словесни фойерверки да са пълен майтап.

„Динамиката на политическото време е много важен феномен“, обясни ни и сега почетният председател в традиционното си вече предновогодишно обръщение. Това ще рече, че ако до вчера ДПС е било за предсрочни избори, днес вече не е за предсрочни избори, а за програмен кабинет от типа на Беровото злополучие. Защо? Ами защото „цикличността на забавяне и ускоряване на темпоритъма на политическото време, понякога с явни признаци на аритмия, трасира проекциите на бъдещето“. Тоест Доган има бъдещи творчески планове, но не му се занимава с ходене на избори, понеже му е по-удобно да разширява властта си в рамките на този парламент. Така, де, „отварят се неподозирани портали във времето, които предизвикват нови самооценки, преосмисляне на света и възможност за промяна на ориентацията ни в него“, по какви причини тогава да не получи още нещо без излишни сътресения? А тях той нарича „вътрешнопартийна имплозия“, първо за да ни шашне, че знае какво е имплозия – мигновено и взривоопасно запълване на обем, в който налягането е по-ниско от атмосферното (вакуум), но най-вече за да сведе всяка възможност за алтернатива до нещо много лошо. По-точно, единствено до „популизми“ и „национализми“, понеже омерзителното статукво няма как иначе да се брани. Не че Доган го харесва, да не си помислите случайно, че и него не го боли за бедността! Напротив, има даже ред забележки, сред които и тази: „Държавата се оттегли от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса.“ Висш пилотаж по нахалство от човек, който тъкмо благодарение на тази нейна роля се е сдобил с добре напомпан бизнес с гарантиран паричен поток, а като бонус към подаръка на държавата е получил и възможност за официализиране на средствата си…

По тази реч онзи психолог и съфамилник на „бащата на атомната бомба“ би написал още 5-6 статии, при това не само от гледна точка на употребените изразни средства. Работата наистина е за тънък познавач на човешката психика, особено на нейните девиации, които тук са на върха на скалата на Кук – Мадлей от гледна точка на цинизма. (Начетена съм, я!) Но отвъд иронията, Доган – политикът, след когото в българската политика има и ще има трайни поражения като след избухването на атомна бомба, открито ни се подиграва, до степен на гавра, подхвърляйки ни някакви речеви заврънкулки, докато продължава да ни тормози с присъствието си. И подозирам, че го прави с някакъв извратен кеф, на границата със садизма, може би и донякъде от скука, криейки се като лалугер зад дуварите на Сараите и пиейки, извинете!, пишейки от сутрин до вечер за успокоение на нестройната си душа. Човек, който отдавна се е поставил над държавата, има безочието да я критикува, да дава напътствия, да чертае визии и с цялата си духовна и морална опустошеност да я назидава – та това действително е клиничен случай, достоен да бъде описан от авторитетен психолог!

Е, описвано е всъщност, още в „Магьосникът от Оз“, та по този повод някой беше казал, че магьосниците разчитат на силни гласове, помпозни декларации, дим и огледала, защото добре знаят, че не са квалифицирани достатъчно, но искат да го прикрият, като насаждат страх.

„Да, измама — кротко каза дребният човек, — всичко това беше измама.

— Измама! — извика Дороти. — Не сте ли Велик вълшебник?

— Тихо, мило дете — каза той, — не говори толкова високо, може някой да чуе и тогава съм загубен. Всички ме мислят за Велик вълшебник.

— Нима не сте?

— Ни най-малко. Аз съм обикновен човек.

— Не, вие сте нещо повече — рече огорчено Плашилото, — вие, вие сте лъжец.

— Точно така — заяви дребният човек, като потриваше ръце, като че ли беше доволен от себе си, — аз съм мошеник.

Останал сам, Оз се усмихна радостен от своя успех. Той бе дал на Плашилото, на Тенекиения дървар и на Лъва точно това, от което те смятаха, че се нуждаят. „Как да не бъда измамник, мислеше си той, когато тези хора ме карат да върша неща, които, както всеки знае, са невъзможни!“

Загадка е дали и на Доган му тежи нуждата да поддържа илюзията, че е всесилен, да върши неща, които са невъзможни за другите. В средата на миналата година се беше оплакал пред сайт: „Защо ме забъркват във всички проблеми на държавата, от пет години аз не съм в реалната политика?!“, но изглежда ролята на вездесъщ политически демиург все пак му харесва. Във всеки случай явно нещо го спря да изпълни заканата си от декември 2006 г., когато каза: „След влизането на България в ЕС ще настъпи нормален период в развитието на страната и в технологията на правене на политика. Аз повече нямам работа в тази сфера на реализация, време е да се насоча към друго измерение, което мисля, че ми пасва повече – науката”.

Нормалният период, следователно, така и не настъпи, а порочната технология допълнително разшири богатството и властта му. Грижливо поливаният имидж на загадъчен и мъдър владетел, който „дава знаци“, не помръкна особено, дори когато Доган взриви общественото мнение, че може да си купи и летяща чиния. И не просто продължи да се опиянява от своята недосегаемост, която му позволяваше комфорта да не подава данъчни декларации и да не стъпва на работа в парламента, ами през 2009 г. в читалището на село Кочан имаше самочувствието да се похвали: „Аз съм властта, аз разпределям порциите!“. Кратко и ясно, без финтифлюшки от рода на имплозии, темпоритъм и прочие алабализми, каквито си нижеха от устата на Иванчо Йотата по отношение на… „маслините от важна степен и с твърде способна цена“. Даже викаше: „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата“ – цинична, но и вярна фраза, доколкото всички приказки за обръчите, наглото източване на публичен ресурс по време на тройната коалиция и модела „Кой“ останаха без последствия. Нещо повече, безконтролното и безнаказано упражняване на власт се покатери на билото, пренебрегвайки напълно базовите лагери, с тази разлика, че Доган вече не носеше отговорност като мандатоносител или участник в управлението, но остана всьо и вся.

За капак, сега се е наточил за програмен кабинет, т.е. поредни нечистоплътни договорки всички познати и додеяли лица да се наредят като вещугери около казана. С новата година е планирано ново безвремие, при това с връщане на часовниците в далечната 1993-а – направо темпорален парадокс! Това ще да означава и умотворението „Динамиката на политическото време е много важен феномен“, а за нас, разбира се, времеви портал, през който най-сетне да се измъкнем, изобщо не е предвиден. Пак добре, че поне ни оставиха пространствения, та има някакъв шанс да се отървем от оная „обич и загриженост“, с която нашият вълшебник от Оз започна да се обръща към вече омаломощената публика…

Основателен присмех, между другото, защото по-глупаво от това да се правиш на умен, е да вярваш на онзи, който се прави на умен. На онзи, чиято благонадежност е не просто съмнителна, а напълно отсъстваща, за сметка на зловредността, при това отдавна доказана. И понеже Доган никога няма да каже: „Да, това е измама; да, аз съм мошеник“, не виждам никаква причина да не натрапва идеята си за „светлина в тунела“ – банализъм и тежко клише за програмния кабинет, които със същия успех ще влязат в употреба и когато пак се присети, че му трябват избори.

Най-неприятното е обаче, че като в онази уж шеговита история с песимиста, който вижда само един бекраен тунел, оптимиста, който вижда светлина в края на тунела, и реалиста, който вижда тунела, светлината и насрещния влак, машинистът вижда трима идиоти, които седят на релсите. Седят ли, седят, и не се сещат да станат, поради което е логично след поредното „трас“ пак да се чуе едно голямо, експлицитно „ох“.

От reduta.bg

Симеонов анализира Доган: Дръндарска кокошка просо сънува

Posted on: декември 21st, 2018 by МИГ No Comments

Дръндарска кокошка просо сънува. С тези думи лидерът на НФСБ Валери Симеонов коментира думите на Ахмед Доган от 20 декември, Игнажден, правейки препратка към родното място на Доган -село Дръндар.

Трябва ли да се коментира речта на Ахмед Доган, като че ли това е водещото политическо събитие на последната седмица, каза патриотът.

Бих направил препратка към най-известната книга на Джером Джером: „Празни мисли на един празен човек“, подчерта Симеонов.

Глупости били идеите за програмен кабинет. Държавата си има кабинет, изтъкна Симеонов и поясни, че затова и няма нужда да се реализират подобни фантастични хипотези.

Доган поиска нов кабинет на „Мултигруп“

Posted on: декември 21st, 2018 by МИГ No Comments

Нова серия нравоучения от Сараите снощи.

Доган произнесъл „фундаментално слово“, което щяло да начертае хоризонтите и перспективите на България през идващата година. Поискал „програмно правителство“ в рамките на този парламент.

Говори за „актуализиран портал на възприятието“.

„Гъвкава разумност“.

„Темпоритъм на политическото време“.

„Деструктивния субект на безвремието“.

„Вътрешнопартийната имплозия“.

Откровени нонсенси, тавтологии, зле артикулирани семиотични банализми от големия мислител, проникновен визионер, агент на Държавна сигурност, хидроинженер, собственик на ТЕЦ-Варна.

Какво всъщност ни предлага Доган с формулата „програмно правителство за ускорено догонващо развитие на България“? Това е дежавю, нов кабинет тип Беров, заченат в лабораториите на „Мултигруп“.

Предлага пак той да раздава порциите.

Предлага обръчът му от фирми да погълне нови и нови фирми.

„Мултигруп“ – зловещата колаборация на бивши ченгета, пребоядисани функционери на БКП и мутри, е жив, въпреки че Илия Павлов не е сред живите. „Мултигруп“ – това е Ахмед Доган, подменената демокрация, спекулата с етническия модел, мантрата, че ако ДПС не е в парламента, няма да има стабилност и граждански мир.

Има ли кой да се върже, ще се навие ли някой отново да потънем в тъмата и хаоса на 90-те? Кой всъщност е Доган, че да месианства – нали уж се бе отказал от политиката и се захвана с честен бизнес?

Горките българи – има сенки и проклятия, от които не можем да се откопчим до гроб.

Доган пред депесарите: Програмен кабинет, отварят се неподозирани портали във времето

Posted on: декември 20th, 2018 by МИГ No Comments

Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган призова всички парламентарни партии към сформиране на програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на страната и ликвидиране на бедността, която маргинализира хората. Той е категоричен, че към днешна дата държавата няма нужда от предсрочни избори.

Доган изрично подчертава, че програмното правителство няма нищо общо със служебното и би било тест за парламентарните политически сили доколко са готови да надмогнат партийното си его в името на по-добрия жизнен стандарт на българските граждани. Ето и цялото слово на Доган пред елита на партията на новогодишното тържество тази вечер, публикувано от пресцентъра на ДПС.

Уважаеми г-н Председател!

Уважаеми дами и господа!

Динамиката на политическото време е много важен феномен. Цикличността на забавяне и ускоряване на темпоритъма на политическото време, понякога с явни признаци на аритмия, трасира проекциите на бъдещето. Отварят се неподозирани портали във времето, които предизвикват нови самооценки, преосмисляне на света и възможност за промяна на ориентацията ни в него.

Тъкмо по този начин мигрантската вълна към Европейския съюз постави на критично изпитание базовите ценности на европейската културна и мисловна история: разумност, свобода, отговорност, толерантност, стабилност, сигурност, солидарност и социална отговорност. Тези основополагащи ценности обаче фундират и идеологиите на либерализма, консерватизма и на социалната идея. Затова се подхвана и стария шлагер за „края на идеологията”, която да бъде заменена с ефективна имиджология…

Мигрантите предизвикаха срив на мултикултурността и криза на толерантността. Стана ясно, че прагът  на „търпимостта и толерантността” пада рязко, ако определено политическо събитие нарушава комфорта на  „гостоприемника”. Последствията от тази ситуация са генериране на недоволство и негативизъм към различието и другостта. За да „бъде в час” с актуалното публично пространство Политиката се превърна в ситуативна игра за търсене временни баланси за потушаване на социалното недоволство и напрежение. Това е обща политическа реалност в ЕС.

От аналитична гледна точка, като че ли е очевидно, че ЕС търси изхода от тази тупикова ситуация в предпоставянето на гъвкавата разумност за правене на различни политики. Но „връщането” към политическия Разум, като фундамент на европейската модерност, означава необходимост от обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, включително и на световен ред. А готов ли е ЕС за подобен ангажимент към себе си и към света?

В този ред на мисли и Свободата копнее да бъде „разумна свобода”. В противен случай Улицата ѝ зове другото лице на неразумност, ситуативност и емоционалност… Защото Свободата знае от опит, че може да бъде и помитащ всички деструктивен субект на безредието…

От гледна точка на този актуализиран портал на възприятието през последните 5- 6 години се забелязва тенденция за смяна на визията и модела за развитие на света: от отворен свят и преобладаващо позитивен за мир, добросъседство, просперитет, качество на живот, права и свободи на човека, насърчаване на интеграционните процеси, към затворен свят, борба за надмощие, демонстрация на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални претенции, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за натиск, криза на толерантността.

Светът става все по-неопределен и непредвидим с очевидно увеличаване на рисковите полета и санитарните зони в планетарен мащаб. И това се случва при занижени опции за конфликтност между обществото и държавата и между отделните съперничещи се държави.

Това е видима тенденция не само за нестабилност и несигурност, но и общо внушение за събуждане на духа на Злото в широкия и тесния смисъл на думата. А посветените знаят, че Злото има много по-дълбоки корени в човешката същност от Доброто…

Това състояние на глобалната  социо-културна среда допълнително подсилва с агресивен негативизъм човешките взаимоотношения, въплътен в завистта, користта, алчността и омразата. Меркантилизмът е на път да погълне хуманизма. Набъбващият евроскептицизъм увеличава недоверието към основните европейски ценности, респективно и към всички политически партии. Поставя се под въпрос „обществения договор” между партии и избиратели, което рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация. Политическата субектност на основните институции и на системните партии се тресе, което създава предпоставки за превръщането на Улицата в основен играч в Политиката.

Това обстоятелство създава благоприятна почва за посявка и избуяване на популизмите и национализмите, които обезпокоително се ситуират в европейското политическо пространство.

От това най-общо проспектиране на обратите на политическото време без анализ ни става ясно, че България не прави изключение от него.

През последната година и половина релацията управляващи-опозиция, както и взаимоотношенията между основните институции в лицето на парламент-правителство-президент имат една обща черта: всички станаха „майстори на спорта” в печеленето на врагове – лични, партийни и институционални.

Ниското равнище на възприемане и разбиране на политическите реалности избива в пара-политически дебати, които постоянно се захранват от самопроизвеждащи се скандални ситуации.

Твърде далеч сме от нагласата, че Политиците трябва да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно.

Един от най-тревожните факти в най-ново време е обстоятелството, че ние изобщо не се трогваме от перманентното ни изоставане от темповете на развитие на ЕС. Просто го приемаме за даденост, която може да се завещае на следващите поколения.

Далеч сме от разбирането, че нарастващата бедност е основна причина за увеличаването на престъпността и корупцията. Бедността води до опасно преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия елит на държавата.

Не ни е приятно дори да се позамислим, че от началото на прехода милион и половина български граждани са напуснали страната. И според различни социологически проучвания още един милион са в очакване да сторят същото. През последните десет години има драстичен спад на чуждестранните инвестиции с 85%.

Шокиращ е фактът, че не само бедните търсят препитания в чужбина. И българските бизнесмени бягат от страната и инвестират в други страни. Защо?

Основна причина за това е изкривеният ангажимент на държавата към икономиката на страната. Държавата не може да си позволи лукса да бъде само наблюдател и „нощен пазач” на стопанския живот на страната.

Погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика я осакати. Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката. Държавата се оттегли от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса.

Това състояние на „разкрачен стоеж” на държавата към българската икономика не е от вчера. Тази матрица ѝ се зададе с приватизацията на основните стопански активи и наложеният валутен надзор на страната.

Липсва ни утвърдено разбиране, че държавната администрация не създава блага и икономически растеж, а я прави икономиката, и най-вече българските работодатели.

Тъкмо затова полюсите на зависимост трябва да се променят драстично: бизнесът определя политиката, а не обратно. Защото държавата като главен инструмент на политиката е надстройка на икономическата база на обществото.

Основната роля на държавата е да създава законодателни и административни условия за привличане и правене на реални инвестиции, които увеличават брутния национален продукт. Данъците, акцизите и таксите са реалните приходи на държавния портфейл. Държавата не трябва да се прави на вездесъщ бизнесмен. Но държавата трябва да има пряк ангажимент като основен приоритет да насърчава инвестициите и да разширява пазарната ниша на българския бизнес, а не да превръща страната в периферен пазарен сегмент на чужди производители.

Крайната необходимост от повече държавност в икономиката не е протекционизъм. Правят го всички европейски страни с развити икономики.

Това е основен приоритет на държавата в условията на пазарна икономика и демокрация. Още по-точно – в условията на изграждане и утвърждаване на реална пазарна икономика и на пазарна демокрация, плюс социална справедливост по евростандарти.

В този европейски и национален контекст стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС. Ние трябва да имаме три пъти по-бърз растеж спрямо средноевропейското нарастване на брутния продукт на глава от населението. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както трябва. И най-неприятното е, че с  още едно поколение се обричаме да бъдем най-бедната страна в ЕС.

Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото „обединението прави силата”!

Това обстоятелство ни определя и източника, и форм̀ата за промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България.

Изрично подчертавам, че промяната на   „модела” не предполага смяна на „системата”, която е заложена в Конституцията на страната. Промяната на модела на управление по нов начин реорганизира властовата система на държавата, съобразно консенсусно възприетата стратегическа цел за ускорено развитие на България.

Политическият статус на парламентарния програмен кабинет няма нищо общо и със служебното правителство, защото в него се включват всички партии, които са влезли в Народното събрание с ясно дефинирани цели за десетина и повече години, и с отчитане на нововъзникващи ситуации и проблеми.

Парламентарните избори определят правото и тежестта на участие на политическите сили в състава на Програмния кабинет. Явно е, че има необходимост от засилване на институционалния, експертния и на гражданския контрол. Разбира се, на първо място е нужно изграждането на сравнително цялостен „работен” проект с динамични параметри за ускорено развитие на страната по приоритети и сектори.

Програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие е сериозен тест за това – доколко сме узрели и готови да надмогнем нашето партийно-политическо его и да направим нещо съществено за стандарта на живот на хората. Да им покажем, че има светлина в тунела!

На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат.

Към днешна дата обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. Нещо повече, дори: трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия.

Използвам случая да ви пожелая весели коледни празници!

20.12.2018 год.

Доган стана дядо

Posted on: декември 13th, 2018 by МИГ No Comments

Почетният лидер на ДПС Ахмед Доган стана дядо на момче. Синът му Демир днес се сдоби със син. Бебето носи името Адмир и е с мерки – 51 сантиметра и 3250 грама.

Момченцето се е появило на бял свят точно в деня на термина, а майката Памела избрала това да се случи в “Майчин дом” с естествено раждане.

Родителите живеят на семейни начала. Майката се казва Памела, а любовта им с Демир пламва малко преди да забременее.

В края на юни красивата брюнетка се е дипломирала със специалност спортен мениджмънт в НСА.

Медийният монопол – смокинов лист пред българската квазидържава

Posted on: ноември 19th, 2018 by МИГ No Comments

Моделът „Пеевски“ е рожба на модела „Ахмед Доган“, модела на етнополитическата, корпоративна пирамида, която за удобство наричаме ДПС – и която е много повече от партията ДПС. Когато Доган откри, че яростта на общественото мнение към ДПС не е предизвикана от етническата му политическа база, а от бандитизма на движението на власт, от грабежа на неговите представители в националните институции, той разбра каква роля могат да играят медиите, доведени до статут на медиен монопол.

Това „прозрение“ на Сокола доведе до основаването на медийната империя „Пеевски“ след 2005 г. Медийният монопол трябваше да прикрива и фалшифицира истината за това кой и как „раздава порциите“. Медийният монопол изигра ролята на смокинов лист пред позора на българската квази държава, наречен КТБ. КТБ бе не просто поредната банка на властта – тя бе ключовият инструмент за корумпиране и подчиняване на цялата политическа класа, на йерархията на правосъдието, на икономическия елит, организиран като олигархия. Всички изброени се бяха хванали на „голото хоро“ на властовото израждане, дирижирано чрез покварата, подкупите, корупцията на КТБ. ГЕРБ на власт след 2009 г. стана възможно поради присъединяването на партийния връх към модела КТБ.

Медийната империя охраняваше публичната манипулация и прикриване на факта, че чрез КТБ и затворения кръг на олигархичната власт – стопанска, политическа, правосъдна и медийна, корпоративната пирамида на Сарая овладя контрола върху българската държава и българската нация. Върхът на ГЕРБ обслужи този процес след 2009 г., а след фалита на КТБ оглави целия модел. Днес не може да се мечтае за разрушаване на модела „Пеевски“, без да се поиска разрушаване на модела на държавата с двойно дъно – първото, публичното, за пред контролираните медии и за пред Брюксел. Второто дъно – за концентрирането на националното богатство в ръцете на една шепа „свои хора“ чрез държавни поръчки, потъване на еврофондове, създаване на екстериториални зони на корпоративно всевластие, неподчинени на граничен и митнически контрол – „Росенец“, чрез подаръци от типа на ТЕЦ Варна и дупката на свинаря в центъра на Варна…

Не може да се отстрани медийният модел „Пеевски“ без да се чуят и разберат думите на Лозан Панов за статута на днешното българско правосъдие – без което нито моделът „Пеевски“, нито моделът за „двойното дъно“ на държавата са възможни. В основата на тези „модели“, структуриращи олигархичното всевластие зад фасадата на (все още) демократичната квази държава, стои консолидирането на посткомунистическата олигархия, която не допусна възстановяването на пълноценната българска държавност след половин век съветско колониално господство и след три десетилетия постколониален грабеж на България от същите властови кръгове. Дали говорим за партията на бившите комунисти, за партията на корпорация „Сарай“ – ДПС, или за ГЕРБ, дали говорим за следващите партийни хомункулуси на посткомунистическия Франкенщайн или за поръчковите мутренски протести… Във всеки един от тези случаи говорим за едно и също. Защо ГЕРБ е толкова успешен в задържането си на власт…? Само защото алтернативите му са още по-неприемливи от него. Като гледат хората „Позитано“ и Сарая – и им домилява за Бойко Борисов. Защото не разбират, че едното не изключва другите – а ги предполага. Засега… И неизвестно докога…

Българският модел не е уникален – той е сроден на модела Груевски, на модела Вучич, на модела Орбан… Неолибералният преход изпразни от легитимност държавата – „лош стопанин“ и създаде димната завеса „свободен пазар“, зад която милиционерите разграбиха държавата и обществото. Сега сме на прага на един популистко-консервативен модел, който идва на смяна на неолибералния. При новия модел олигархията, заграбила националното богатство чрез „свободния пазар“ ще пази награбеното с авторитарен контрол върху тези, които не можаха да откраднат нищо и трябва да бачкат… За жълти стотинки. Либерализмът свърши – на дневен ред е да извадят сопата.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук.

Синджир марката на ДПС олекна с един вицепремиер

Posted on: ноември 19th, 2018 by МИГ No Comments

В петък вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка и тъкмо да стане скучно, екшънът по върховете на властта надмина страстите в “Биг Брадър”: Волен Сидеров поиска и Красимир Каракачанов да напусне. Тук вече изплуваха сценаристи и сюжет на мъглявата до момента есенна пиеса. Имаме трагичен главен герой, цар с хартиена корона. Имаме и придворен с кинжал, същински Иванко. Край тях е слон в двореца, който не биваше да го чупи, но с безпрецедентната си арогантност пукна трегер още на 19 октомври (деня на изказването “уж болни деца”). Неясна засега е само идеята на пиесата – изведнъж ли да бъде разрушено царството, или просто царят да бъде сломен в бавни мъки.

Нека си припомним кои точно събития нагорещиха политическата есен. Много неща се казаха успоредно с тях, но бяха прибързани. Не всичко от случилото се е пиеса. Но всичко бе използвано да я обогати. На 19 октомври вицепремиерът Симеонов произнася прочутите вече думи. Той отдавна е безпардонен в изказа, майките на деца с увреждания се вдигат на протест. Но всъщност протестът не е спирал, те са на улицата и през лятото – с ред социални искания. Изключително обидните думи на Симеонов са бензин върху огън.

Изказването му потриса България, единствено и само оставка би туширала напрежението. Но вицепремиерът, очевидно горд със своя нрав, речник, интелектуален и морален багаж, дори отказва да се извини (прави го после принуден, с половин уста).

На 29 октомври спецпрокуратурата извършва масови арести в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), белезници щракват върху ръцете на председателя й Петър Харалампиев. Той е приближен на другия “патриотичен” вицепремиер Красимир Каракачанов, но структурата е в ресора на Симеонов. Арестите са заради търговия с паспорти. Нито от вчера, нито от оня ден са подозренията за алъш-вериш с гражданството. Датират поне от 2014 г. Паспортите са като заровена на метър под земята бомба – уж невидима, но достъпна за взривяване – в удобен момент.

На 29 октомври моментът очевидно назрява, а повечето наблюдатели виждат дългата ръка на Бойко Борисов. Логиката на версията е: премиерът се има с прокуратурата, по стара традиция цака по-малките партньори, най-вероятно се е запътил към избори. Но случващото се след това показва, че Борисов въобще не желае избори. И всъщност петното в ДАБЧ цапа и него като премиер. Версията за Борисов като подбудител изпуска важен момент – кой друг има контрол върху прокуратурата.

На 8 ноември главният прокурор иска имунитета на шестима народни представители. Сред тях е най-острият опозиционер, който причини доста неудобства на управляващите – Елена Йончева (“Кумгейт”, оградата…). Тя дори лично успя да осъди Борисов. “Наказание, сплашване от ГЕРБ…”, убедени са Йончева и БСП. На такава прилича работата първоначално – разправа. Повечето наблюдатели се съгласяват с тази версия, още повече че сигналът срещу журналистката е подаден от активисти на ГЕРБ. Но истината е такава само на пръв поглед. Сигнали в прокуратурата постъпват стотици, а разследване, особено на депутат, не се предприема току-тъй. Кой всъщност е най-пострадалият в политически план от съдебно преследване срещу водещ опозиционер?

Неговата мишена властникът, разбира се. Още повече когато е възприеман за всесилен. И за какво му е на Борисов да притиска Йончева? За да го разнасят из Европа, че пресира бивш журналист, настоящ опозиционен депутат? Каква полза има да преследва потенциален кандидат за евродепутат в навечерието на европейски избори? Няма, репресията се пише върху него. Версията, че той и ГЕРБ атакуват Йончева, отново изпуска кой друг има капацитет да го прави чрез прокуратурата.

Някъде тогава майките се сдобиват с компания – избухват масови протести. Те са срещу цената на бензина, против данък и застраховка за автомобили, после срещу ГЕРБ, срещу системата… ГЕРБ виждат “единен център” зад тях и посочват виновника – президента Радев и БСП. Но истината е, че нито безпартийният Радев, нито раздиращата са от огромни скандали социалистическа партия имат сили да го сторят (например протестите във Варна са най-многолюдни, но структурата на БСП почти е стигнала до взаимен канибализъм; доверието в нея се измерва на 5 съветници от 51-членен общински съвет). Кой стои зад протестите тогава? По-вероятно е да няма “единен център”. Налудничавите тежести за автомобилите ги въвеждат самите управляващи, не друг… Всъщност протестите на майки, шофьори и агитки не би следвало чак толкова да плашат властта – стига да е стабилна и единна.

Тя обаче няма как да е стабилна. Напук на уверенията още с конфигурирането разчита на 122-ма депутати, тоест мнозинство на ръба, стабилността е химера. Не е и единна, тъй като вътре в нея има човек, който през цялото време иска оставката на Симеонов – Волен Сидеров. Нека си припомним едно базово за политическото ни съвремие положение: ГЕРБ е едната партия със силни позиции в прокуратурата. Другата е ДПС. Нека си припомним и една позабравена актуалност: “Атака” на Сидеров няма министър, партията предложи за такъв Емил Караниколов. От 2010 до 2017 г. той оглавяваше Агенцията за приватизация и се прочу със знакови сделки с ДПС (Делян Пеевски). “Атака” предложи и зам.-министри, които бяха висши функционери при правителството на ДПС с БСП (Орешарски). Нека отчетем и още една „странност“ сега: оставката на Симеонов дойде непосредствено след среща между Цветан Цветанов и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.

Движението отдавна иска отстраняване на Симеонов. То играе разностранна игра с ГЕРБ, но точно тази есен, навръх горещите страсти (ноември), недвусмислено започна да напуска пленарната зала – поставяйки на изпитание с БСП парламентарния кворум (когато и “Воля” не влиза). За капак дойде още едно съвпадение: “Оставката на злополучния вицепремиер беше задължителна, тя е закъсняла и няма да промени нищо… Този акт не решава проблемите”, заяви Карадайъ след напускането на Симеонов; успоредно се появи и проблемът – Сидеров “покани” Каракачанов да си тръгне.

Има ли неразбрали?

“Стабилността” се клати от ДПС. Движението забърка ГЕРБ в доста скандали, а арогантността на Симеонов и глупостите на самата ГЕРБ (автомобилите, застраховките) му дойдоха дюшеш. В тази голяма игра отдаденият на морал и патриотизъм Сидеров никак не му пречи, напротив. Накратко – всичко, което се случва тази есен в българската политика, е плод на стратегията на ДПС; някои неща се случиха спонтанно, но ДПС ги използва. Още от Нова година партията на Карадайъ иска нещо като програмно правителство, някакво “преформулиране на мнозинството”.

Не го търси задължително след предсрочни избори, но обезателно държи да изтласка националистите (поне част от тях) и да увеличи своята роля. Реализирането на тази стратегия виждаме в момента. Най-забавното е, че нито ГЕРБ, нито БСП имат смелостта да изрекат ДПС като причина за бедите върху себе си. Може би защото утре ще трябва да разчитат на него повече, отколкото днес?

Оставката на Симеонов е логичен етюд в тази пиеса. Той си тръгна, все така не разбрал защо отдавна трябваше да го е направил, какво точно е казал, без грижа към страдащите, без усет за добро и зло. Мотивира се с мисъл за коалицията – чувствал се “воденичен камък”. Но оставката дойде твърде късно, за да бъде овладяна кризата. Последствията са непредвидими. Контролът бе изпуснат от Борисов, явно той вече не разпознава тъй добре процесите и е загубил прословутия си усет към това какво искат хората. По-тъжното за него е, че се оказва фиктивен цар от самото начало.

През цялото време правителството е синджир марка на ДПС. Едва ли не го е знаел. Но на какво ли се е надявал? Тази есен ДПС тръсна синджира и от него падна вицепремиер. А утре? Ако иска да разбере, Борисов няма защо да говори с Карадайъ. Следва да потърси подходящия събеседник или в сараите в Бояна, или край ТЕЦ “Варна”.

Диян Божидаров

Наздравици в Сараите след оставката на Валери Симеонов

Posted on: ноември 17th, 2018 by МИГ No Comments

Кой черпи след оставката на Валери Симеонов?

В Сараите със сигурност са вдигали наздравици. Темата за охраната на Ахмед Доган и произхода на парите, с които е купил ТЕЦ-Варна, ще бъде смълчана задълго. Докато не се появи някой друг наивен политик, който да дръзне да я „обговори“, а после да изгори.

ДПС ООД пак взе своето. Вдигна цената си в тежкия пазарлък. Оттук нататък те ще са реалният коалиционен партньор, защото патриотите са на земята.

Въпросът е дали ГЕРБ вижда смисъл да управлява с тях. Месеци наред Бойко Борисов се опъваше да уволни Симеонов. Трябваше да му покажат жълт картон, да го дисциплинират. И изкараха охраните си на улицата.

Нека клетите женици от „протеста на майките“ се самозаблуждават, че заслугата за оставката е тяхна. Всъщност ги употребиха, брутално. Впрочем дали съзнават колко омраза и клетви си докараха, колко мисловно зло сега ще се изсипе връз децата им и как тъпо дискредитираха каузата на инвалидите въобще?

Кой ли щеше да им обърне внимание, ако всяка вечер „националните“ телевизии задъхано не излъчваха прочувствени кадри как запушват поредното кръстовище?

А „националните“ телевизии работят по поръчка. На вездесъщия Падишах от Сараите, архитекта на прехода, несменяемия, гаранта за етническия мир.

Всяко правителство може да падне, не и Ахмед Доган. Той ще надживее и системата, която ви убива, така да знаете.

Конфликът между Доган и Пеевски заради Бойко вече стана явен

Posted on: ноември 14th, 2018 by МИГ No Comments

В ДПС за първи път от основаването й тлее сериозен конфликт. Той е между главния вожд Ахмед Доган и човека, когото той превърна в милионер – Делян Пеевски. Това разкриха няколко добре осведомени източници от движението.  Причина за кавгата между двамата е станало решението на Доган да впрегне ДПС за сваляне правителството на Бойко Борисов. Подобна идея тлееше от доста време и тя бе изразена публично от номиналния председател на ДПС Мустафа Карадайъ. Още на 26 октомври той обяви целите на партията – обединение на всички националноотговорни организации с цел запазване на демокрацията в страната, нова форма на управление – на националното съгласие, и курс към „тактически“ бойкот на управляващите.

„Това управление е вредно за страната и всички партии трябва да обединят усилията си за решителни действия за предотвратяване на заплахите за държавността и демокрацията. Скоро всички български граждани ще поискат промяна. Промяната е неизбежна. Предсрочни избори в тази ситуация са неизбежни“, заяви тогава г-н Карадайъ.

Въпреки това до момента ДПС действаше дискретно и изчаквателно. Най-видимата връзка между плановете на ДПС и действията срещу властта бяха няколко прокурорски разследвания, задействани буквално едновременно с изказването на Карадайъ. Още повече че зад тях стояха все прокурори от Върховната прокуратура, за които винаги е имало съмнения, че са в много топли връзки с партията на Доган. Те подхванаха все случаи, за които е известно от години. Сигналите по тях залежаваха по чекмеджета и бяха оставени без последствия, както изглежда, в очакване на „заповед отгоре“.

Най-впечатляващо сред тези разследвания бе това срещу Агенцията за българите в чужбина, за която бе всеизвестно, че е превърнала даването на българско гражданство в канал за рушвети, който води към върховете на ВМРО. С атаката си срещу Агенцията и най-вече с ареста на шефа й Петър Харалампиев според източници от ДПС се е целяло ерозиране на властта, доколкото спирането на финансовото кранче на важния коалиционен партньор на ГЕРБ – Красимир Каракачанов, неминуемо води до конфликт в правителството.

Това обаче се е оказало недостатъчно за свалянето на ГЕРБ от власт. Още повече че от партията на Бойко Борисов напълно неглижираха и протестите, и прокурорските проверки. „Не мисля, че се случва нещо драматично по отношение на протестите, нито имаме някаква предреволюционна ситуация”, заяви например депутатът от ГЕРБ Тома Биков. А Бойко Борисов пък директно отсече, че „България никога досега не е била в такава добра кондиция“.

Затова в петък Ахмед Доган е дал зелена светлина за масова атака срещу управляващите. Тя е трябвало да включва както действия в парламента, така и подсилване на доста вяло течащите от две седмици протести срещу вицепремиера Валери Симеонов. Неговата оставка се иска от майки на хронично болни деца, които той бе обидил в изказване.

Към тях напоследък текат и протести срещу цените на горивата. Почетният председател на ДПС се е разпоредил агенти на партията да бъдат инфилтрирани по места, за да предизвикат покачване на напрежението и те да станат по-масови и дейни. Още в неделя резултатите бяха видими, след като спорадичните митинги изведнъж станаха многобройни, при това в цялата страна и с ясно очертани политически искания за оставка на правителството.

Акцията на Доган обаче е ударила засега на камък в един важен пункт – медийната атака срещу Борисов. Досегашното протеже на вожда – Делян Пеевски, отказал да участва в кампанията срещу властта. Той е дал да се разбере, че неговите медии няма да се включат в операцията по свалянето, а напротив – дори ще помагат на ГЕРБ. Това също е видимо от няколко дни. Вестниците и една телевизия, които са на подчинение на Пеевски, бранят Борисов, а протестите срещу него минават небрежно в малки дописки и в кратките новини.
Всеки опит на приближен на Доган да се еманципира от него досега е приключвал фатално. Някои се „самоубиха“, други изчезнаха от публичното пространство, трети, като бившия банкер на ДПС и властта Цветан Василев, са се оттеглили на самозаточение извън страната.

За разлика от тях обаче Делян Пеевски дълго време бе оставян да трупа крупна собственост в акции от предприятия, в медии, в капитали, които отдавна е насочил към офшорки и управлява сам, далеч от погледа на Доган. Което изглежда е повишило самочувствието му, че може да бъде самостоятелен играч. Именно на това запознати с нравите в ДПС обясняват неговото решение да се опълчи на Ахмед Доган и да откаже да изпълнява заповедите му.

Всеизвестно от историята на мафията е, че всяка еманципация минава през поне един труп. Самият Доган обаче е гърмян заек, така че дали ще има труп в ДПС, ако конфликтът Доган–Пеевски се задълбочи и ескалира, и чий ще е той, тепърва предстои да се разбере. eдинственото, което е очевидно, е, че Доган вероятно се е разбрал с лидерката на БСП Корнелия Нинова за бъдещото управление

Иначе не би тръгнал ва банк срещу сегашното. От своя страна БСП не крие нетърпението си за властта, което личи и от изявите на ръководството, и от публикациите в „Дума“, и от прясно основания соцтелевизионен канал, и дори от появилите се конфликти вътре в партията – за надмощие.

Досега социалистите случваха все на слаби лидери, затова се създаваше усещането, че, когато е на власт, реално управлението не изхожда от ръководството на БСП, а от различните й олигарси.

Този път обаче начело на партията е „вряла и кипяла“ в бизнеса дама, чийто творчески път в политиката е минал и през управлението на Иван Костов. Между 1997 и 2005 г. Нинова бе изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Същевременно тя управляваше и „Техноимпортекспорт“ – все външнотърговски дружества, като впоследствие оглави и приватизационния екип, отговарящ за първото от тях.

С такава „бетонна“ биография сегашната председателка на БСП ще е трудна хапка за олигарсите в партията.Но дали ще управлява в интерес на България, е съвсем друг въпрос.

Божидар Божков

НСО охранява Доган от 2009 г. „заради застрашеност от друга държава“

Posted on: ноември 6th, 2018 by МИГ No Comments

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е под охрана на НСО от далечната вече 2009 г. до настоящия момент, а причината за това е „наличие на застрашеност от друга държава“. Колко струва на държавата тази охрана, какъв е нейният вид и обхват е тайна по закон – защото въз основа на тази информация „могат да се правят достоверни изводи за количеството и качеството на използваните сили и средства за гарантиране безопасността на охраняваните лица, което би улеснило планирането и извършването на опити за терористични действия или друго посегателство“.

Това става ясно от съобщение в сайта на партията на вицепремиера Валери Симеонов. Днес партийният лидер е получил второ писмо от НСО, след като на първото му запитване – по собствените му думи, не бе предоставена никаква информация по същество.

„Въпросният отговор (от октомври 2019 – б.р.) описваше изчерпателно законовата уредба, вътрешно-ведомствения документооборот и изискванията за достъп до част от исканата информация, но практически не даваше отговор на по-голямата част от поставените въпроси. Единствената конкретна информация е, че охраната се осъществява от 2009 г. По тази причина поисках повторно отговор на поставените въпроси и проведох неколкократни срещи с Министъра на вътрешните работи, Вицепремиера по вътрешен ред и сигурност, както и с началника на Националната служба за охрана. Днес получих писмен отговор от НСО с изходящ номер 2608 от 5.11.2018, в който е изложена максимално допустимата за явно ползване информация, която предоставям на обществеността“, казва Симеонов.

Ето и предоставената от Симеонов информация от втория отговор на НСО до него:

1 Въпрос: На какво основание се отпускат суми за охрана на г-н Ахмед Доган?

На основание решение на Комисията по чл. 23 от ЗНСО, състояща се от Началник на НСО, Председател на ДАНС и Главен секретар на МВР, Ръководителите на служба Военна информация и на Държавна агенция „Разузнаване“.

Комисията безспорно е установила рискови заплахи, както от територията на България, така и такива, възникнали извън нея. Става въпрос за наличие на застрашеност от чужда държава. Това е наложило необходимостта от денонощна охрана на Ахмед Доган до настоящия момент.

2 Въпрос: От колко години се осъществява охраната му, колко души са ангажирани и какви средства се осигуряват за неговата охрана?

Охраната се осъществява от 2009 г. Съгласно Закона за НСО, видът, обхватът и времетраенето на охраната, както и друга информация, обективирана в решенията на комисията по чл. 23, не може да бъде разгласявана. Това е така, защото въз основа на нея могат да се правят достоверни изводи за количеството и качеството на използваните сили и средства за гарантиране безопасността на охраняваните лица, което би улеснило планирането и извършването на опити за терористични действия или друго посегателство.

3 Въпрос: Каква е точната изразходвана сума до момента и има ли непосредствена опасност за живота на г-н Доган, с която да се оправдаят разходите?

Въпреки отказа за предоставяне на точна информация за изразходваните суми за охрана, в писмото изрично се указва, че те са многократно по-малки от сумарните разходи за охрана на лицата, които трябва да бъдат охранявани по силата на закона: Президент, Министър-председател, Председател на Народното събрание, Вицепрезидент, Главен прокурор.

Според съобщението в сайта на НФСБ „общият размер на месечните разходи за охрана (в т.ч. транспорт) нямат нищо общо с разпространяваните от медиите суми и са съизмерими с месечното възнаграждение на един телевизионен водещ от сутрешен блок или на началник отдел в държавно търговско дружество.“

От отговорите на НСО става ясно още, че по този ред са били охранявани в определени периоди от време и други политици като Лютви Местан (чиято охрана бе свалена в момента, в който беше накаран да подаде оставка като председател на ДПС – б.р.), бившият вътрешен министър, сега от АБВ Румен Петков, бившият гуверньор на БНБ Иван Искров и др.

„След ерата на социализма, в която по политически причини загубиха живота си и бяха репресирани десетки хиляди български граждани, обявени за „врагове на народа“, за щастие през новата история на България след 1989 г. не е допуснат случай на политическо убийство с изключение на убийството на Андрей Луканов по неизяснени политически или икономически причини. Подобен случай не бива да се допуска днес, когато България вече е член на Европейския съюз, а не на Варшавския договор. Периодично ще изисквам информация от НСО за наличието на основание за продължаване на охраната на Ахмед Доган от НСО и нейното прекратяване при отпадането или намаляването на степента на застрашеност“, заканва се още Симеонов.

Октай: НСО лъжат, службите сочат мен като заплаха за Доган, но още не са дошли да ме арестуват

Posted on: ноември 5th, 2018 by МИГ No Comments
Отговорът на НСО за охраната на Ахмед Доган е поредната глупост на българските служби, които искат да опазят политическото чудо на прехода. НСО излъга, че пази Доган от 2009 година. Това не е вярно. Те го пазят от 2006 година. Това каза пред Фрог нюз бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай.

През 2011 година премиерът  Бойко Борисов от трибуната на НС отговори на питане на Иван Костов, че Доган го пазят от 2006 година, защото службите са получи информация, че в Истанбул е образувана бойна група, с участието  на бивши и изгонени ръководители от ДПС, за ликвидирането на Доган. Службите сочат мен като заплаха за Доган, но и до ден днешен не са дошли да ме арестуват.

Тогава Борисов, позовавайки се на службите,  уточни, че и към тогавашната 2011 година тази информация е актуална. НСО лъже, че не само, че от  2009 година охранява Доган, но и че заплахата за него идва както от чужда държава, така и вътрешността на страната. Ако е имало такава, то те трябва да отговорят коя е тази чужда държава.

Освен това е редно да посочат коя е тази вътрешна сила срещу Доган и защо толкова години не са предприети действия срещу нея.

НСО са излъгали Симеонов, че разходите са толкова малко, колкото на водещ журналист от  сутрешни блокове. Изгаврили са  се както със Симеонов, така и с журналистите. Във всяка смяна  при Ахмед Доган има от 4 до 6 човека от НСО. Докато Доган пътува, обаче има още хора, които  пазят т. нар. Сараи. В ескорта на Доган винаги има две коли от НСО и  минимум  4-до 6 гардове. Това значи, че на две смени са от 12 до 18 човека за денонощие. Ако предположим, че всеки от тях взима по  1000 лв. заплата, макар , това да е малко,  това са 18 000 лв. само за заплати на тези охранители.

Отделно от това се харчат пари за нови коли,  поддръжка, други разходи. Когато са на път, тези охранители се хранят.  Кръчмарски сметки сочат, че На НСО Доган излиза по 100 000 на месец, а на година над 1 млн. лв.  Сметнете сега за 15 години колко е . Не стига това, ами преди 2 години, въпреки съпротивата на Реформаторите, ГЕРБ прие закон по време на управлението на ГЕРБ с реформаторите, въпреки съпротивата на РФ, се прие закон за НСО, с който се позволи да се охраняват цивилни граждани, важни за  националната сигурност на държавата. Излиза, че Доган е най-важният цивилен в държавата, без който не може да се осигури националната сигурност.

С една дума задкулисието, мафията и бившите офицери от ДС си осигуряват комфорт на защита. Две политически формации от т. нар. преход са актуални и днес. Това са БКП, днес БСП със своите клонинги плюс ДПС. Последната има монопол върху гласоподавателите  мюсюлмани, в полза на това задкулисие.

С фалшиви оперативни разработки службите продължават да контролират политическите  и бизнес процеси в страната. Не случайно толкова несъвместими личности и политически формации се прегръщат днес след тежки конфликти и се събират за съвместно управление на страната.
Служите се грижат за своите посредници като Доган и Пеевски, защото им гарантират властта.

Наистина ли ДПС иска да свали Борисов?

Posted on: октомври 29th, 2018 by МИГ No Comments

В разгара на протеста на майките на деца с увреждания и към исканията за оставка на вицепремиера Валери Симеонов заради обидните му думи към тях се присъедини и ДПС. „Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото правителство, или позорът е за държавата. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на ГЕРБ, бел.ред.). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът“, заплаши председателят на ДПС Мустафа Карадайъ от парламентарната трибуна миналата сряда. Той се закани също, че ДПС ще „предприеме действия, за да защити демокрацията“, която според него е в „агония“.

На зиг-заг

Заканата на Карадайъ прозвуча още по-сериозно на фона на гласуването на внесения от БСП вот на недоверие към правителството на Борисов малко след това. Гласовете на социалистите и ДПС за сваляне на правителството са недостатъчни, но почти всички депутати на движението бяха в пленарната зала и гласуваха „за“ оставката на кабинета на Борисов.

Малко след това обаче „опозиционността“ на ДПС се изпари. При гласуването на ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за държавната собственост депутатите от ДПС застанаха на страната на управляващите. Оспорените от държавния глава текстове позволяват на предприятията от забранителния списък за приватизация да апортират имоти в други смесени общински и държавни дружества и така се създава възможност за източване на забранените за приватизация дружества и дори за скрита приватизация.

Текстовете бяха внесени от депутати от „Обединените патриоти“, начело с народния представител от „Атака“ Николай Александров, който беше основен съучастник в опита за прокарване на скандалната поправка „Домусчиев“ в закона за приватизацията, която щеше да спести на бизнесмена над 55 млн.лв. неустойка за неизпълнение на договора на приватизираното него дружество „Български морски флот“. Идеолози на поправките в двата закона – за приватизацията и за държавната собственост, всъщност не бяха депутатите, а икономическото министерство, оглавявано от Емил Караниколов, предложен за министър от квотата на „Атака“, по чието време като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация стана приватизацията на „Булгартабак, зад която стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. Малко след като стана министър Караниколов направи и опит да „национализира“ оръжейното дружество „Дунарит“ в полза на същия депутат.

В политическата мъглявина

По тези причини от свикания в петък централен съвет на ДПС (широкото ръководство на партията) се очакваше да изясни това двойнствено поведение на движението – хем да е в опозиция, хем при ключови гласувания да се притичва на помощ на управляващите. Очакваше се ръководството да заяви по-категорично стои ли твърдо зад искането си за оставка на вицепремиера Симеонов, ще предприеме ли курс към предсрочни парламентарни избори, ако той остане на поста си и как ще ги предизвика.

Изявленията на председателя Мустафа Карадайъ и прочетената от него декларация след заседанието обаче не даде по-голяма яснота за бъдещите политически ходове на движението. Карадайъ дословно преповтори това, което каза два дни преди това от парламентарната трибуна – че пред ГЕРБ има два изхода от ситуацията: или си отива Симеонов, или си отива цялото правителство. В противен случай „позорът е за всички“. Той призова всички „национално отговорни партии, държавни органи и институции да се обединят и да защитят демокрацията в страната“. Същия призив ДПС отправи в подобна декларация през ноември миналата година, когато се закани да „демонтира“ националистите от властта. Сега ДПС заплашва ГЕРБ с „тактически демократични действия“, ако Симеонов не подаде оставка. „Те ще бъдат видими и за онези (ГЕРБ, бел.ред.), които година и половина не искаха да ни чуят“, каза той.

Както преди година, така и сега председателят на ДПС отказа да назове поименно към кои партии и институции е насочен призивът му за създаването на общ фронт за защита на демокрацията, нито в какво ще се състоят тактическите действия на движението срещу управляващите. На въпрос за предсрочни парламентарни избори ли говори или за ново правителство в рамките на мандата на това Народно събрание Карадайъ отговори така: „Предсрочните избори в тази ситуация са неизбежни. Въпросът е какво се случва в държавата. Ние не споделяме философията „стани да седна“. И какво от това като ще има ново правителство в рамките на този парламент или друго правителство след следващи избори, ако ще се се случва същото в страната. Говорим за алтернатива, не говорим за алтернативни персони. Ние говорим за алтернатива за формата на управление. Според нас алтернативата на това управление е управление с ясна програма за ускорено развитие на страната“, каза той.

След него идеята за „алтернативната форма за управление“ доразви и депутатът Йордан Цонев, който е и член на тясното ръководство на ДПС. „България не се нуждае от коалиционен тип управление, а от ясна програма и приоритети за ускорено икономическо развитие. Основните политически сили да се обединят около приоритетите и тази програма да се изпълнява от този, който каже народът. Останалите могат да участват, могат да подкрепят. Ние сме за това да се смени моделът на управление“, каза Цонев в „Панорама“ по БНТ.

ДПС имат голям политически опит, за да са наясно, че подобна конструкция на властта тип „програмен кабинет“ или правителство на „националното съгласие“ трудно ще се случи както в рамките на този парламент, така и след следващи избори. В българската политика това упражнение вече е правено през 1992 г. с правителството на Любен Беров, съставено с мандата на ДПС и подкрепяно от БСП и отломки от тогавашното СДС и споменът за това управление не е добър. След последните парламентарни избори пък от ДПС предлагаха подкрепата си на ГЕРБ за правителство на малцинството срещу отказ от коалиция с „Обединените патриоти“.

Двойнственото положение на ДПС

Проблемът на ДПС е, че както в предишния мандат на Борисов, така и в сегашния, трудно балансира между политическото си крило, което в парламента формално е в опозиция, и икономическото – представено във властта чрез квотата на „Атака“ в управлението. ДПС няма как да обяснят на избирателите си, че са срещу управлението на Борисов, а в същото време почетният им председател Ахмед Доган получава подаръци от властта – като например 27 млн.лв за т.нар. студен резерв на ТЕЦ „Варна“, чийто собственик стана Доган. Или пък пламенната защита на вицепремиера Валери Симеонов от ръководството на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в лицето на Кирил Домусчиев и Евгений Иванов. След среща със Симеонов в Министерския съвет те нарекоха протеста на майките „хунта“ и заплашиха да изведат на улицата 20 хил. души в защита на вицепремиера. Бизнес интересите на ДПС са представени именно в КРИБ, където членуват не само някои от компаниите, свързвани с депутата Делян Пеевски – като“Булгартабак“, „Юрий Гагарин“, „Табак маркет“ и „Техномаркет“ например, но и други фирми под партийното крило на ДПС.

Другият проблем на ДПС е, че движението си остава нежелан официален партньор както за ГЕРБ, така и за БСП и докато някоя от двете основни политически сили не гарантира влизането му във властта през парадния вход, ДПС едва ли ще предприеме ход за смяна на статуквото.

Играта

По тези причини целта на ДПС със заплахите към Борисов от предсрочни парламентарни избори е по-скоро да окаже натиск за изваждането на Валери Симеонов от изпълнителната власт. ДПС вече веднъж поиска оставката му при напускането на парламента на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров заради отправени заплахи в ефир към журналист. Подобни думи в същото студио отправи и Валери Симеонов. Отстраняването на вицепремиера от изпълнителната власт и евентуалното излизане на деветимата му депутати от мнозинството в краткосрочен план ще увеличи тежестта на ДПС в парламента, защото ГЕРБ може да компенсира липсващите гласове на народните представители от НФСБ с тези на „Воля“ на Веселин Марешки, но за ключови гласувания много повече ще се нуждае от ДПС.

В дългосрочен план пък разделянето на патриотите на управляващи и опозиция може да стане причина за разпадането на съюза между НФСБ, ВМРО и „Атака“ за следващи парламентарни избори и така да се окаже, че без ДПС не може да се състави управленска коалиция в следващия мандат. Мустафа Карадайъ не каза какви „тактически действия“ ще използва ДПС, „за да защити демокрацията“, но депутати от движението намекват, че не е изключено едно от тях да е провалянето на кворума в парламента и блокирането на работата му. Неотдавна ДПС използва успешно тази тактика, за да принуди мнозинството да оттегли от дневния ред на парламента гледането на първо четене на промени в закона за местното самоуправление и местна администрация.

Кого плашиш, ага?

Posted on: октомври 24th, 2018 by МИГ No Comments

Ахмед Доган ни „страхува“ чрез декларация на ДПС:

„Ако този вицепремиер не си отиде от властта, ние от ДПС ще предприемем последващи политически действия, за да защитим демокрацията, да реанимираме държавността и да спасим България“.

И какви ще са тези „действия“, Ага? Ще свикаш турците на митинг? Ще отцепиш Кърджали? Ще измъдриш поредното философско-семантично обръщение към нацията? Кого плашиш – плашиш гаргите. За 30 години преход сме свикнали на всичките ти мурафети.

Ти не плашиш Борисов и кабинета, ти плашиш милионите избиратели, които са ги делегирали във властта, даваш ли си сметка? Намекваш за метеж. По-добре си гледай хидроложката фирма с Румен Вълка, гледай си ТЕЦ-Варна, нали уж вече нямаш общо с политиката.

Интересно е все пак да отговориш най-после докога държавата ще изразходва милиони, за да опазва драгоценния ти живот с НСО. Колко години още, докато си жив ли? Че това не го правят и президентите, ти с какво си по-специален?

И как така някак странно кампанията срещу Валери Симеонов съвпадна с питането му за твоята охрана. Щял да предприеме „последващи действия“…Ами ако ние, българите, решим да предприемем „последващи действия“, ако ни се изчерпи търпилото към твоето и на олигарсите ти – еничари дебелокожие?

Благодарим, не искаме точно ти да „спасяваш България“. Ти я спасяваш вече няколко десетилетия, ти ни докара Беров, Царя, Станишев, Орешарски, ти окупира половината икономика и половината държавни поръчки, ти изкупи две трети от медиите и сега никой гък не смее да каже по твой адрес, името ти не дават да се изрече публично…

Хубавото е, че маските паднаха, сговорът между теб и „единителя“ Румен Радев лъсна и за слепите даже. Оттук нататък вие вече сте си напълно „единени“, барабар с пребоядисаната синя приватизаторка Корнелия Нинова.

Сърбали сме ви попарата, Бог да пази майка България!

Защо НСО продължава да пази Доган?

Posted on: октомври 23rd, 2018 by МИГ No Comments

Защо НСО продължава да пази Ахмед Доган толкова години, след като той не е на публична длъжност. Това попита вицепремиерът Валери Симеонов президента Румен Радев на страницата си във Фейсбук.

„НСО отказа да ми предостави информация защо охраняват Ахмед Доган и колко средства са изразходвани за тази цел. От службата ми обясниха, че нямам неограничен достъп до класифицирана информация и не съществува обективна нужда аз да знам това. Дори ме предупредиха да не разгласявам това, което така или иначе не знам.

Безспорен е огромният обществен интерес по въпроса защо Национална служба охрана пази бизнесменът Ахмед Доган (наскоро сдобил се с ТЕЦ на стойност около 100 млн. лв. срещу скромните 3500 лв.) вече повече от 5 години след излизането му от политиката и над 10 години след излизането му от реалната власт.
Тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗНСО службата е подчинена пряко на Президента на Република България, ще отправя тези въпроси към Президента Румен Радев, очаквайки този път точен и изчерпателен отговор, с оглед отговорността пред обществото и институционалните му правомощия“, пише Симеонов.

„Моделите“ на Доган и Пеевски разцъфтяха при модела „Борисов“

Posted on: октомври 15th, 2018 by МИГ No Comments

Онзи ден чух неповторимия Мустафа Карадайъ да зове мен и останалия свят да инвестираме в родната икономика. Да инвестираме не как да е, а „по модела на господин Доган“. „С частните инвестиции ще развиваме икономиката, ще създаваме работни места, ще увеличаваме брутния вътрешен продукт на страната“ и т.н и т.н. Леко се зачудих какъв е пък този модел, но Г-н „Сички ще бъдете ДеПеСе“, ми обясни напълно подробно какво има предвид. Има прeдвид как г-н Ахмед Демир Доган надиплил цели 3500 лв. и купил 70% от ТЕЦ-Варна. Сега подозирам, че там г-н ще си увеличава брутния частен продукт и придатъка ще го поддържа като свой студен резерв.

Познавам няколко души, които биха извадили 3500 лв., но за разлика от г-н хидролога Доган, не познавам никого в ГЕРБ, който да ми хариже ТЕЦ и да ми плаща всяка година за евентуалните ми мегавати. И да ми включи ТЕЦ-а в новия 10-годишен план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г.

Имам и друг проблем – не познавам собственик, който да ми продаде ТЕЦ за 3500 лв. Е, разбира се, вие може да познавате. Както се казва: Дай боже всекиму ТЕЦ. Хубаво е от ДПС да инвестират още – сега, например, собствениците на „Аджъбадем“ продават най-голямата

група лечебни заведения в България – дано Доган купи и болница. Сигурен съм, че държавата моментално ще направи така, че всички лечебни пътеки да водят към нея.

Може и по модела на г-н Пеевски да инвестираме, пак ще сме добре. Вървят му добре нещата – 35-40 млн. от дивиденти изкара. В парламента също е ОК – 3 законопроекта написа, сега ще мине и третият. КПКОНПИ го нищи по документи – „няма нищо незаконно“. Прокуратурата го проверява – чист е като сълза, а проверявалата го прокурорка расте в кариерата. Враговете му се скитат немили-недраги из чужбина. Успешен бизнесмен отвсякъде – откъдето и да го погледнеш. Добър модел. Всъщност, до вчера моделите на г-н Доган и г-н Пеевски си приличаха като две капки вода. Сега ситуацията се промени леко – Пеевски зарязва издателския бизнес в ръцете на изявени журналисти. Докато Доган се хвърля с лично участие, Пеевски толкова си е надвил на масрафа, че вече ще управлява чрез фондация. Ще стане като по Азимов – „Фондация и Империя“ – от едната страна фондацията на Пеевски, от друга страна – Империята на Бойко.

Наскоро видях една снимка, от която се затвърди усещането, че успешните хора с успешните модели са уважавани от всички – включително и от американския посланик, който им идва на крака. При целия този рахат, който се изсипва върху ДеПеСе-то, абсолютно не мога да разбера защо нервничат в тази партия?

Вярно, през последните десетина години (с малко изключение по времето на Орешарски), Движението като че ли здраво се оплете в паяжините на опозиционните кьошета. Няма официална власт, положението е напрегнато – разбираемо е. Времената не са като при Беров, не са като при Кобурга, не делят властта 3:5:8 като при Станишев. Но какво от това? Формална власт няма, но фактически ДПС се чувства много добре – власт има, отговорност няма. Моделите на Доган вървят като добре смазан валяк по надолнището.

Днес ДПС отново спасява кворума в парламента и отново получава гигантски финансови инжекции по общини. Заедно с ГЕРБ довършват разгрома на КТБ и заедно громят враговете на Борисов. Те заедно преговарят за ключови назначения (Красимир Влахов-КС) и игнорират проблемите. Точно така, както преди ДПС гласуваше заедно с ГЕРБ срещу всяка идея за съдебна реформа; срещу всяка идея за повече пряка демокрация; „за“ заемите, които взе правителството; за поправките в закона за НСО, които разшириха прекомерно кръга на охраняваните за сметка на данъкоплатеца лица и т.н.

Днес критики на ДПС срещу управлението има – няма как, те са „опозиция“, но тези критики са нежни като пух във възглавница. Те не са насочени срещу ГЕРБ, те са насочени срещу партньорите на ГЕРБ. „Управляващите концентрират и пропиляват енергията си в потушаването на различни конфликти“ и „Ситуацията е скандал след скандал“, а управлението действа на принципа проба-грешка без ясна визия“ – това са камъни в градинката на герберските партньори, не удари по Борисов. Преди това имаше още по-директни приказки. ДПС казваха, че са предупредили ГЕРБ за „безпринципната коалиция“, но предупрежденията им не били чути. Още – ДПС говореха, че тази безпринципност ще доведе до колапс на държавността!

Сега в ДПС казват, че „алтернатива на този модел има и тя е програма за ускорено развитие на база ценности“. Сигурно е така. Винаги е по-добре напред да са ценностите. Преведено от езика на Карадайъ, това означава, че алтернативата на това правителството е правителство, в което участва ДПС. Всъщност това бе казано директно от Рамадан Аталай: „На ГЕРБ им трябва сигурността и стабилността на една политическа сила като ДПС“. И докато в ГЕРБ узреят за смяна на коалиционните партньори, то ДПС ще се придържа към заветите на Доган, а те са пределно ясни: „Дълг на гражданското общество и на всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата“. Всеки опит за сваляне на правителството през протести или вот на недоверие ще трябва да се съобразява със Сокола: „Ако целта е „стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом.“ Бойко, а? Каква силна защита от човек, за когото казваше, че те е „поръчал“…

Всяка партия е създадена, за да се бори за властта, ДПС е партия, която като че ли е създадена, за да се бори за моделите. Тя може да живее в опозиция, но не може да живее без моделите. Доган бе силен, когато казваше в Кочан: „Властта е в моите ръце“. Силен бе, когато определяше кой да бъде президент на тази страна. Той е силен и сега, когато Борисов създава възможности за цъфтеж на моделите на господата Доган и Пеевски. Без държавна подкрепа не само моделите, цялата партия ДПС би залиняла. Разбира се, подкрепата е двустранна – моделите на Борисов също крепнат, неговата власт е непоклатима, щом и декларираните опозиционери на Карадайъ гледат рахата на премиера.

За ДПС моделите са важни, не това кой къде се намира. Затова благоразположението на ДПС към ГЕРБ ще продължи дотогава, докато моделите вървят. Когато моделите зациклят, стрелите на Доган и Карадайъ няма да са насочени само към патриотите.

Разбира се, по-добре е ДПС да е във властта – за да управлява моделите отвътре. Защото няма модел, който да устои на институционална атака. Досега Движението не успя да окаже необходимото влияние върху Борисов и не бе допуснато до министерски постове. Но досега Доган не бе се снимал с американския посланик в централата на ДПС – може Сокола да се опитва да окаже външен натиск върху Борисов – нашият премиер обича да слуша „началниците“. ДПС скъса „дипломатическите“ отношения с Турция, партията няма силни европейски връзки, положението с Русия е деликатно, но пък ето – Америка е готова да съдейства.

Целта на цялата тази офанзива е една – укрепване на модела. Заговори се за избори „2:1“ през май, когато „Борисов 3“ ще се намира в средата на мандата. Дали това укрепване ще мине през предефиниране на правителствената подкрепа не е толкова важно. Важното е моделите да вървят.

Депутат в просветление: Доган остава национално богатство, историческа личност

Posted on: октомври 12th, 2018 by МИГ No Comments

От последващите събития около убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе последва една агресия, за която ние от ДПС алармираме от дълго време. Ние винаги сме поставяли въпроса какво предизвиква тази агресия, кой направи тази агресия официален език в държавата. Тя се пренесе от политиката в детските градини, училищата, на пътя има толкова много случаи, при които шофьори се саморазправят. Самата среда стана агресивна и мисля, че политиците имат съществена роля в това. За съжаление езикът на омразата стана официален в управлението на държавата. Това обяви зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Хамид Хамид в предаването „Денят на живо” по Канал 3, като така коментира и декларацията на Движението след убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе.

Според него и това е част от причините, заради които се разпространи лавинообразно новината за убийството на журналистката и още преди да са се изказали компетентните органи са се появили, че нейното убийство е заради професията ѝ, включително и от най-високо ниво от партньорите в Европейския съюз. Хамид взе отношение и към снимката на Мустафа Карадайъ, Ахмед Доган и американския посланик Ерик Рубин.

„През всичките тези години срещу ДПС беше използвана компроматна война за очерняне и сатинизиране на партията, на председателя на партията, но ДПС винаги е била общественозначима партия и ще остане такава. Защото ДПС отстоява своите принципи и не взема конюнктурни решения в тясно партийна полза, а винаги в интерес на гражданите на България и това се оценява от световните сили.

Тази снимка събуди такъв интерес заради присъствието на почетния председател на ДПС. Няма нищо странно в това. Въпреки че г-н Доган повече от 5-6 години не е в активната политика, той си остава национално богатство, историческа личност, както се изрази г-н Карадайъ, и неговото мнение се цени от посланиците на големите държави”, каза още Хамид

Той коментира и новината от седмицата, свързана с друг депутат от ДПС – Делян Пеевски, който обяви, че се отказва от издателския си бизнес заради липса на решение на Комисията за защита на конкуренция за закупуването на „Телеграф Медиа”, и заяви, че ще прави фондация в защита на свободата на словото, доста безочливо.

„Притеснително е, че толкова месеци, мисля, че 5, Комисията за защита на конкуренцията не може да се произнесе по не толкова сложна сделка. По далеч по-сложни сделки Комисията се е произнасяла в много по-кратък срок. А тук колегата Пеевски изрази своите притеснения, че решенията на Комисията се бавят с оглед неговата личност. Това наистина е притеснително. Отделно беше поддета огромна кампания да го очернят, да очернят изданията, които той издава и аз мисля, че това е в основата на неговото решение той да създаде фондация, която да се бори за свободата на словото и срещу фалшивите новини”, каза Хамид, като показа, че мисли всички ни за малоумни.

По отношение на властта и протестите той коментира и продължаващото недоволство на родителите на деца с увреждания, които продължават да стоят с палатки пред парламента, въпреки че бе постигната договорка с правителството.

„Имаше едно обещание за 150 милиона лева от премиера, но за първи път сме поставени в ситуация, при която протест не може да бъде потушен с даване на средства от бюджета. Виждате, че техните искания са по-различни. Те искат закон – те искат техните проблеми да се уредят веднъж завинаги, а не всяка ситуация да се решава с даване на пари на калпак. Така че не мисля, че тези протести се използват политически. Този въпрос трябва да бъде уреден. Бавят се законопроекти и излишно се политизират”, каза Хамид.

„Кризите наистина станаха много, но наблюдаваме в последните месеци правителството и участниците в него да се занимават само със собственото си оцеляване. Когато даден политик се занимава само с това – кризите само задълбочават проблемите, а не ги решават. Това самооцеляване няма как да бъде факт. Краят на тази коалиция е неизбежен”, изтъкна депутатът по отношение на моментната ситуация в политическия живот на страната.

Но бе категоричен, че ДПС не поставя условия за участие във властта и не желае това на всяка цена.

„Ние казваме, че трябва да се формулира национално съгласие по няколко въпроса и България бързо да се изведе от тази криза. Говорим за ускорено развитие на България, говорим за догонващо развитие на България, защото този ръст, който всеки ден ни се хвърля в очите не е на базата на инвестиции, а е на база на нарастване на потреблението и той не открива работни места. И този ръст не е достатъчен България да догони европейските държави. Страната има нужда от увеличаване на инвестициите, защото те са достигнали 10-годишно дъно”, заяви Хамид Хамид.

Наскоро ДПС актуализира управленската си програма, което наведе на мисълта, че партията може би се готви да управлява.

„Политиката е динамична дейност и всяка партия, ако иска да бъде актуална, трябва през определен период да актуализира програмата си спрямо настоящите реалности. Иначе в програмата констатирахме ситуацията в държавата по сектори. Изнесохме доклади в отделните сектори и имаме предложения какво да се подобри. Виждаме спешна нужда от подобряване на инвестиционната среда, връщане на доверието на гражданите в институциите и завръщане на нормалността в комуникацията между институциите, което, както констатирахме, липсва. ДПС има ясна програма как това да стане. Това е нашето виждане за управлението на страната, но говорим за национално съгласие за управленска програма на държавата, което трябва да се постигне от всички партии. Това ще предложим и ние мислим, че това съгласие трябва да бъде постигнато преди избори”, каза народният представител, като обясни, че трябва да се изведат национални приоритети, които всички да следват.

Днес бе приет на първо четене Закона за вероизповеданията, според който чужди държави вече няма да могат да финансират религиозни институции в България.

„Доволни сме, че беше приет законопроекта, не сме доволни от темповете, с които се движеше, защото прекалено много се забави. И се надяваме до окончателното му приемане да не измине още толкова време. Този консенсус беше постигнат при президента на републиката на Консулстативен съвет по национална сигурност. Тогава всички политически лидери се обединиха около мнението, че държавата трябва да поеме нещата в свои ръце”, заяви народният представител.

Във връзка с предстоящия вот на недоверие, който БСП ще внесе по тема здравеопазване Хамид коментира:

„Здравеопазването е тема, по която може и трябва винаги да се иска вот на недоверие. Още първия вот срещу това правителство – ние от ДПС предложихме да е по тази тема. Така че това не е нова идея, но нас не озадачи, че една от идеите на този вот е, че той е за нещо, което все още не се  е сбъднало – за една идея за реформа на правителството. И това ще бъде прецедент, сигурно ще бъде първият вот, който се внася за идеи, а не за нещо реално”.