Да изчакаме преди да правим крайни съждения по ДПС, въпреки че има нещо изключително смущаващо преди развръзката.
Форсираната публичност в действието на Доган и медийната атака срещу Местан изглеждат нетипични за човек, който е свикнал да действа зад кадър. Ако Доган иска да махне сегашния лидер можеше да го направи тихомълком. Публичното унизяване на Местан означава, че той иска да изпрати послание на много други адресати в и най-вече извън ДПС и страната. Посланието е, че владетелят на сараите е още фактор и точно с него трябва да се преговаря за реформите и предстоящите размествания в ключови елементи на властта. Моделът неминуемо ще се смени, но преди това ще има челен сблъсък между проруските и прозападни кръгове у нас.
Не трябва да се заблуждаваме – господин Доган отдавна се интересува предимно от финансовите и бизнес измерения на своето влияние. В политиката няма какво да постига. Изглежда при финансовите потоци има проблеми, които са го принудили да се освети.
Спомняте ли си как се „разправиха“ с Христо Бисеров – кратка среща при Вожда, оттегли се тихо срещу гаранция за сигурността му. Някой да се съмнява, че бившия зампред няма да бъде осъден? Сега наред е Местан, но той е по-трудна за преглъщане хапка.
Но назидание ще има – никой не може да прави бизнес, без да се отчита и без да пази Тялото.
На този фон аналоговата геополитика на Доган от последната му реч, която за повечето специалисти остава далеч от желаното, и обвиненията за забежки на Местан към Ердоган е по-вероятно да бъдат ехо на реакция на спецслужби и прокуратура, които са известни с отявлените си проруски симпатии. И всичко, разбира се, е в името на „националните интереси“. Местан трудно може да бъде обвинен за бизнес афери, но за геополитика и политически „гафове“ винаги може да му бъде скроена шапката.
Известно е, че главният финансов инженер на Доган Пеевски играеше ключова роля в проекта Южен поток и е свързан с руски интереси, включително при разграбването на активите на КТБ. Знае се, че Кремъл си иска парите от Южен поток обратно. Там ще лъснат много нелицеприятни факти. И тъй като една част от парите ги няма – трябват геополитически балони и „мили очи“ пред Кремъл.
Да си припомним – отказът на Цветан Василев да издаде гаранции на изпълнение на посочените от Пеевски фирми в Южен поток отключи атаката срещу КТБ. Хора на Пеевски – Доган контролират енергетиката и ключовите енергийни дружества, чрез които правят всичко възможно да съхранят позициите на руските компании на нашия пазар. Не случайно у нас диверсификация при природния газ и горивата няма, има много мимикрия и отклоняващи вниманието декларации и проекти – фойерверки без реален напредък. Но да не се заблуждаваме – всичко, което се прави днес, не е толкова за да удовлетворят интересите на хората на високи постове в Москва, а заради запазване на ресурса на олигархичния кръг на #Кой да влияе и съхрани позициите в предстоящите размествания във високите етажи на властта.
Това е брак по сметка с хората на Москва.
Кой? няма шанс да оцелее при либерализация на пазара и премахване на бариерите пред конкуренцията. Заслонът, който му осигуриха няколко български правителства и съдебната власт, неизбежно ще се разпадне. Западът просто няма да допусне Русия да препятства либерализацията на пазарите в ЕС, нито пък ще се примирява с насочването на евросредства към джобовете на фирмите на задкулисието. Достатъчно е да се погледне към трансформацията в поведението на Газпром – няма и помен от миналата му агресивност и вместо Русия да наложи правилата си на газовия пазар в ЕС, в самата Русия се възприемат европейските правила за либерализация на газовия пазар. Очаква се Газпром в скоро време да загуби и монопола си върху износа на природен газ.
Вижте кой печели търговете у нас – и големи за инфраструктура, и малки за мостове – с това ЕС няма как да се примири, защото на практика европейските фирми са изключени от търгове с европейски средства.
Да, Кой? разчита на свръхангажираността на европейския и американския елит със собствени проблеми – в САЩ предстоят избори, президентът Обама изглежда нерешителен, а в ЕС не могат да вдигнат глави от редуващите и застъпващите си кризи. Затова Кремъл и неговите проксита у нас са решили да действат сега и без отлагане. Нещо като подарък за Коледа на българския народ – общественото внимание естествено е насочено към семейство и традиции, а не към политическата суета на деня.
Без контрол на Кой? и външните му покровители върху ДПС и укрепването на влиянието на партията върху българския политически процес не е възможен и контрол върху България. Затова и спешно се лансират алтернативни проекти като Бареков и текущите му аналози.
ДПС и Доган вече не се достатъчни, нито надеждни.
Русия не може да допусне доминация на симпатия към Турция у нас, защото това ще разруши мантрата, проповядвана след Осбовождението за изначалния враг Турция и още по-изначалния съюзник и по-голям брат Русия. Оказа се, че ние сме заедно с Турция в НАТО, а сега и ЕС активира отношенията си с Анкара. И ЕС, и НАТО са опоненти на Русия.
Това не беше предвидено да се случва, когато кандидатствахме и задкулисието се надигна срещу евроатлантическата ориентация.
Кремъл активира структурите си у нас в хибридната битка срещу Запада с желание да си върне България в орбитата на своето влияние. Ясно е, че битката между Русия и Турция тепърва ще става все по-жестока – Ердоган и Путин вече са отвъд приличието в личните нападки.
И тук местните им проксита се хванаха за гушите.
Разбира се, че Местан не импровизира с подкрепата си за турската версия на свалянето на руския боен самолет – още същата вечер преди неговата позиция посланиците на НАТО бяха взели подобна позиция. Изобщо постоянният рефрен за ДПС като стожер на евроатлантизма изглежда е предизвикал киселини в стомаха на някои политици, особено свързани с руски бизнес интереси.
И тук идваме до основния контекст за разбиране на намесата на Доган – той никога не е искал да бъде доминиран от управляващите в Анкара за местните си дела у нас. От друга, постоянен вектор в отношенията му е било разбирателството с Москва. Достатъчно е да си спомним за връзката му с неговия основен бизнес проект Мултигруп и днешния продължител на делото – Пеевски.
Местан допусна значително проникване на турски държавно-религиозни структури в България, при това на фона на топлите отношения на Борисов с Давутоглу и Ердоган. Последното посещение на турския премиер очевидно е преляло чашата на търпението и у нас и на североизток. Изглежда Местан е натрупал нови грехове и с това, че отношенията с Турция не зависят от това какво казва ДПС.
Големият кошмар за Русия след краха на Турския поток и плановете да блокира алтернативни доставки на газ за Европа през Турция е реализацията на енергийните проекти по границата – риверс и интерконектор.
Какво е това ако не връх на хибриден цинизъм – шефът на водещата русофилска структура у нас, заедно с лидерите на библиотекарския институт да поднасят награда на името на Стефан Стамболов, който бе и остава символ на борбите на българския народ за еманципация от Русия и за приятелство с Турция, на премиера Борисов и то по предложение на БАН!?
Разбира се, Доган не може да си позволи да тълкуват среднощната му реч като прокремълска акция, затова вмъква загриженост за България, гарнирана с някакъв неясен скепсис към ЕС и Запада.
Местан от своя страна започна да опакова протурския си крен с евроатлантизъм, но това едва ли ще го спаси, не само защото в момента у нас няма посланик на САЩ, а Държавният департамент и Брюксел са на хиляди мили разстояние. Просто интересите на НАТО и на Ердоган не са тъждествени.
И ето как се затваря този анализ – акцията на Доган се вписва в по-мащабни усилия на Кремъл да неутрализира влиянието на НАТО чрез насаждането на страх и недоверие към действата на Ердоганова Турция у нас, като на преден план излиза хиперболата с ислямска карта /това устройва и местните спецструктури и прокуратурата/. Да сте видяли спецслужбите ни да се справят с ислямската заплаха – не сте. Те дори отказват да признаят, че пряка ислямска заплаха и хибридна опасност за България изобщо съществуват.
В същото време прокуратурата и службите ни са ангажирани и с различен тип дейности за неутрализиране и ерозиране на евроатлантическата ориентация. При толкова явни хибридни атаки – да сте чули прокуратурата, ДАНС или правителството да са се намесили? В момента водят разследване върху ключови бизнес проекти с американско участие. АЕЦ „Белене“ за тях е затворена страница, въпреки доказаните милиади евро загуби.
Кремъл хвърли толкова много пари чрез различни корупционни сделки, за да привърже политическия и бизнес елит към себе си и беше крайно време инвестициите да заговорят.
Много са нелепи тълкуванията, че Доган иска да се разграничи или да ограничи Кой?. Освен елементарен пиар, тези интерпретации целят да отклонят вниманието от неблагоприятните тенденции за Кой? след оставката на министър Христо Иванов и да припокрият информационно изобщо темата за реформите в съдебната система.
НяКой иска да пренапише дневния ред на обществото и да предотврати реформите в радикален вид.
Пеевски се стреми да бъде основен наместник на Доган – преди време отношенията бяха лейтенант към генерал. Сега са полковник-на-път-към-генералско звание към политическо полубожество.
Забележете – ДПС загуби влияние в значителна степен благодарение на Пеевски, на ноторната му роля в задкулисието, която не привлича, а отблъсква гласове. С проердоганската си политика пък Местан допълнително разочарава традиционни гласоподаватели на ДПС.
Колко мислите симпатии е генерирал в последния месец Пеевски към каузата на ДПС с инвестиционните си завоевания – тютюневата компания Юрий Гагарин, спечеления търг за 500 милиона лева и очакваното придобиване на банка Виктория на фона на беднеещия солидарно с други български граждани народ? Да, той си мисли, че като заделя нужното в тези сделки и на бизнесмени, близки до властта ще си купи индулгенция, но фактите на терен са неумолими – ГЕРБ започна да се изплъзва от зависимостта на „балансьора“ и най-лошото за всички от задкулусието – след оставката на Христо Иванов набира сила огромна обществена енергия за реформи, която е на път окончателно да развенчае мита за „незаменимата“ роля на ДПС.
Пеевски пък има остра нужда да размие своята ключова отговорност за проблемите. Но тъй като корпулентният е дарлинг на Доган, се налага лесната и изкупителна жертва да е Местан. Макар и да има влияние, той е изолиран от бизнес империята и е със слаби позиции в съдебната власт и службите – в т.ч. и Библиотеката.
Речта на Доган маркира навлизането на политическата конфронтация и опитите за „деконструкция“ на България във фазата на развръзката, за която предупреждавах.
България ще трябва да избира – модела на Кой? с Русия или реформи, които да я интегрират още по-плътно със Запада, но на безопасна дистанция от ислямските тенденции в Турция.
Най-лошото е, че и Турция, и Русия се заиграват с етническата карта в България. Трусовете предстоят – за съжаление не сме готови.
Ще трябва паралелно с реформите да опазим и страната си от две сравними злини и беди – руския империализъм и ислямизираща се Турция.
Българските политици не са готови за това – затова ще имаме нужда от открит публичен дебат и изолацията на чуждите колони. Не вярвайте на песимистически внушения, че не можем и сме обречени. Никога в историята не сме имали този шанс да се еманципираме от сенките на миналото си и да възродим държавата си.
Ако ни водят европейските и атлантически ориентири.