Какво е общото между главния секретар на МВР и маймуната? Коварен въпрос… Но той се отнася към всички ни, защото отговорът е, че и маймуната, и човекът са главни герои в теорията на Дарвин за еволюцията на видовете. Едни в началото, а други – в края. Биоразнообразие.
Премиерът Бойко Борисов нагази смело в Дарвинизма чрез интервюто, което даде на Диана Найденова в събота.
Борисов, който до онзи ден искаше оставките на шефа на ДАНС Владимир Писанчев и на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров заради гафове и несправяне с работата, изведнъж „еволюира“ на 180 градуса. Давал им втори шанс. Което си е двоен тулуп дори за мръсния терен на българската политика.
Подобно завъртане се нуждае задължително от някакво обяснение иначе и хора с много здрави нерви могат да се изпуснат с нещо нецензурно.
Премиерът каза буквално: ”Писанчев аз го направих зам.-директор на ДАНС в предишния си мандат. Тези хора (Писанчев и Лазаров)работят в зависимост от това как биват управлявани. За съжаление или не в България службите са като ветропоказател с политическата обстановка. Хубавото е, че те и преди са ми били подчинени и сега им знам възможностите и качествата. В желанието на нашата коалиция, да я наречем, тези въпроси стоят много сериозно като искане за смяна. Аз разсъждавам по друг начин”.
Правилно сте разбрали: тези хора – Писанчев и Лазаров, работят според това кой как ги командори. Не в името на закона и срещу престъпността, защитавайки гражданите, а според кефа на началството. Довчера босовете са били лоши и са ги карали да правят лоши неща. Днес обаче босовете са добри и тези двамата вече ще са щит и меч на обществото. Ебати, тоя Дарвин е напълно луд, щом е мислил, че еволюцията е-хей… Не и у нас. Освен това какво доказва, че днешните босове са добрите? Нищо. И въобще, предишните и сегашните не са ли едни и същи?
Ето ви някои аргументи. „Ювелирната“ акция на МВР в Лясковец. В нея загина „баретата“ Емил Шарков, а други трима бяха ранени от 53-годишния Петко Петков. Подготовката, провеждането и контрола на подобни акции са изцяло задължение и отговорност на главния секретар. А акцията си беше провал – и децата го разбраха.
Тогава Борисов скочи: „Недоумявам как е възможно главният секретар да излиза и да говори по наш адрес. Един главен секретар е получил само за една нощ четири генералски звезди, а аз съм работил за тях години. Как има наглостта този човек да си позволява да обижда Цветан Цветанов, че бил носил папки? Разликата между него и Цветанов е, че Цветанов не ги носеше папките, а ги четеше. Затова при нас акциите бяха успешни, а под ръководството на този всичко е провал, при това – с жертви. И няма как положението да е друго, след като този човек са му ги дали тези четири звезди само за една нощ. Но ще има звездопад, повярвайте ми. Няма как за една нощ да вземеш четири звезди. Това го няма никъде по света, само в България”.
Отговорът на Лазаров е не по-малко интригуващ – от медицинска гледна точка: „Шефът на охранителна фирма, който за една нощ се превърна в главен секретар на МВР, да си гледа политиката и да не се занимава с мен. Благодарение на „блестящата” му работа поръчкови убийства, които бяха извършени по негово време, ги разкриваме едва сега”.
Мдаааааа… Колко крехко е понякога равновесието между интелект и чувство за държавност.
Лазаров допълва картината по следния начин: „Прави чест на г-н Борисов, че вече ме атакува директно, а не се крие зад гърба на разносвачи на папки и други „експерти“. За разлика от него, няма да давам квалификации кой какъв професионалист е. Ако Борисов си беше чел справките по енергетиката, „когато съм служил при него“, вероятно щеше да има друга съдба, а аз нямаше да съм главен секретар на МВР„.
Чувство за хумор, що ли? Триумф на провинциалната комплексарщина, би казал някой. Фройд е по ясен: сбор от психоза, любов, страх, ревност и садизъм. Ще добавим и мистицизъм, защото Лазаров не казва какъв би бил, ако Бойко бе чел справките му и каква щеше да е съдбата на Борисов. Енигма в биоразнообразието.
Борисов връща топката фалцово: „Ако някой иска да ме атакува, да каже че един некадърен е отговарял за енергетиката в ДАНС. Пази, Боже, да им дам акъл”. Диалозите може да ви се сторят малко объркани, но то е защото сте забравили възгласа на Апулей в „Златното магаре“: „Остави, остави! Нека съдбата се наслаждава по-дълго време на своя трофей, който сама си издигна“.
Такава е съдбата на някои – премиерът да ги вземе под крилото си. Което не измества въпроса: Ако се дава втори шанс на некадърници, защо се прави?
Което ни кара да се замислим за причините и мотивите.
Едва ли е с педагогическа цел. Ако беше така, някои методи на Макаренко биха свършили повече работа.
Нещо друго ще да е. Но какво?
Дали пък няма да излязат верни слуховете, че КОЙ командвал и днес парада? Защото всеки знае, че именно ТОЙ назначи Писанчев и Лазаров. Сега ги спасява чрез теорията за „втория шанс“. Прозрачно и нагло, но може и да мине.
Борисов оставя на постове, от които зависи страшно много, хора, които са известни повече с гафовете и бездействието си, отколкото с професионализма и резултатите. Освен това без да е сигурен, че те не са верни и лоялни към предишните си господари. Даже е видно, че са. Което прави упражнението още по-безумно и фалшиво.
Ако пък го прави от добро сърце, какво казва разумът му за талантливите, умните и почтените? Те нямат ли право поне на първи шанс? И защо хиляди служители трябва да са зайчета и мишки в лабораторни експерименти с предизвестен лош край? Незаслужените привилегии демотивират обществото, това го знаят дори хора, които не са се ровили из писанията на Апулей и Дарвин.
Българската действителност обаче е особена. Тя може да опровергае всякаква теория, дори под нея да личат имената на най-големите гении и учени. Нашите реалности сочат, че въобще не става дума за това дали премиерът Борисов иска или не иска да смени Писанчев и Лазаров. ТОЙ не дава. „Стига с тоя КОЙ! Какво го замесвате във всичко“, – ще наскачат верните нему пазители на свободното слово. Но и те знаят, че не ние го замесваме, а той сам се е намесил в живота ни. Неканен.
А Борисов… Борисов вероятно е принуден. Или задължен. Дали чрез тайната подкрепа на ДПС или заради потайности около „Булгартабак“ – те си знаят. Но ние не знаем, което може да превърне съмненията в уличен потенциал.
Не са малцинство тези, които смятат, че между Бойко Борисов и КОЙ има топла връзка. Има или? Мълчание. На сцената се появява финансовият министър Влади Горанов.
Има и друга версия за „втория шанс“ на Лазаров, който е пряко свързан с „първия“. Преди да го теслимят за главен секретар на МВР Светлозар Лазаров е работил в ДАНС, в сектор „Енергетика“. Трябвало е да контраразузнава в тази деликатна област. По това време в нея са се подвизавали фирми, свързвани с КОЙ. Те са сключвали договори с ТЕЦ „Марица-Изток 2“, от които държавата е изгубила десетки милиони. Дори най-дребният пример – договор за консултантска услуга по сигурността е преподписан от 5 хил. лв. за 9 млн лева, показва за какъв грабеж става дума.
Но Чичовото, както мнозина в МВР наричат галено Лазаров, е пропуснало да забележи тия неща. Така че постът главен секретар е съвсем заслужен, ако следваме логиката на КОЙ.
В разстояние на близо месец „Ню Йорк Таймс“ публикува две статитии, посветени на България. В едната се твърдеше, че Пеевски е олигарх и притежава медийна империя (отричан факт от самия Пеевски и Местан), а втората, че ДПС е етническа проруска партия. Това разгневи председателя на движението Лютви Местан, който тутакси написа сърдито писмо до ръководството на задокеанската медия. Действие, което онагледи начина на употреба и контакт с тукашните журналистически атрибути и аборигени на движението. Местан просто трябваше просто да се замисли какъв знак дава най-големият вестник в света и какво може да съдържа една следваща публикация. А то е очевидно: ДПС има проблем с доверието в страна, която някога го е покрепяла.
„Ню Йорк Таймс“… Дали Пеевски няма да купи и него? В пакет с Ерик Холдър? Ама откъде толкова пари, нали банката вече я няма, по заповед на щуката „Ню Йорк Таймс“… Ню Йорк… Франк Синатра. Джон Кери. Джим Кери… Бутафория. Шах.
