Мисля, че вече съм достатъчно запознат с методите за манипулации чрез медиите, поради което не ми бе трудно да проследя генезиса на манипулацията с новината, че „тайно“ се изпращат повиквателни до резервисти, защото България се мобилизира за да участва в готвено от НАТО нападение срещу Русия. Тази кампания е част от усилията за ерозия на подкрепата в обществото за евроатлантическата ориентация. Тъй като много желаещи за Евразийския съюз няма – програмата максимум е България да се превърне в несъстоял се член на ЕС и НАТО като се плени волята и торпилира решителността на управляващи и управлявани.
Има граници на арогантната лъжа, които не могат да бъдат толерирани. Това, което ме изненада е липсата на филтри в медиите посредници и плахата реакция от управляващите. Дегизираните като български руски националисти у нас пуснаха анкета с фалшива теза, в която питат дали сме готови да участваме в нападение на НАТО срещу Русия – разчитайки на традиционните симпатии на българина към историческата ни свързаност с историята на руския народ.
Истинският въпрос в същност е дали сме готови да участваме в защитата на суверенитета си срещу новата руска имперска агреивност и то не на чужда, а на своя територия? Въпросът е и дали и доколко сме съгласни да позволим на партньорите ни да ни помогнат да отразим руската заплаха, при очевидната ни неспособност сами да се защитим? И още – дали сме в състояние да изолираме вирусите на вътрешна дестабилизация и растящата заплаха от вътрешни предателства, – които в „часа на истината“ могат да ни направят лесна плячка и ненадежден партньор
Не войски на НАТО се намират на руска територия, а руски войски се намират на територията на до скоро спрягани за „братски“ Молдова, Украйна, Грузия. Достатъчно е човек да проследи еволюцията във военната доктрина на Кремъл и най-вече географията на „зелените“ човечета за да се убеди, че не става въпрос за теоретично „дрънкане“ на оръжия, а за реална употреба на военна сила, за инфомационна и пропагандна война.
Не наши или самолети на НАТО лазят по нервите на руската противовъздушна отбрана над териториалните води на Русия, а руски изтребители принуждават военните ни да харчат оскъден ресурс в нашето въздушно пространство. Руски стратегически бомбардировачи, кораби, подводници, изстребители постоянно провокират готовността на отбраната на страните от НАТО.
Атаката, която се наддигна срещу „повиквателната“ към резервистите не може да се квалифицира по друг начин освен като държавна измяна. Трябва ли да се убеждаваме, че новите поколения българи дори не могат да държат оръжие, да не говорим да имат елементарни бойни умения – самостоятелни и в рамките на колективна военна единица.
Можем да спорим колко голяма и вероятна е заплахата от конфликт, който да изисква боеспособна армия, но тя съществува до степен да не може да бъде пренебрегвана. Не става дума да нападаме когото и да било, а да се отбраняваме и в тази отбрана ни трябват боеспособни войници и бойни единици.
Не само, че нямаме адекватен военен бюджет, но и армията е свита под санитарния минимум и ако имаме боеспособни единици, то те в значителната си част са зад граница. Не можем да воюваме с МВР, макар, че при отразяване на хибридната опасност МВР има водеща роля. Само слепец може да пропусне да забележи връзката между българското задкулисие, организираната престъпност и външните дестабилизиращи фактори.
Моето поколение знае как се воюва – поне бяхме подготвени – и съм сигурен, че за връстниците ми е непонятно как е възможно български медии да тълкуват като посегателство върху личната свобода или права повиквателна, при това за опресняване на списъците на резервистите. И медиите съучастват в тази манипулация като усилват посланията на чужди нам сили и техните проводници. Няма да казвам колко авторитетни за отслужили като мен в българската армия могат да бъдат призиви от „скатали“ се от военна служба.
Прочетете откритите справки за дейността на руските тайни служби и „хибридни“ заплахи в страните от ЕС и НАТО – не случайно за пръв път след края на студената война имаме и първите арести и съдебни производства на Запад.
А каква част от тази „тиха“ война остава скрита за публиката?
Тревожно е, че българските служби отдавна не работят активно по неутрализирането на подобен тип заплахи, особено по направление проникване в икономиката, в банковата и финансова сфера и неправителствени организации. Надеждата е в интегриране на усилията им заедно с техните западни колеги от ЕС и НАТО. У нас все още се смята за политкоректно да не се назовават нещата със собствените им имена в това число, да не говори за последствията от кризата в отношенията на Запада с Русия.
Почти никой не говори за растящата активност на информационната и пропагандна машина на Кремъл на наша територия и за нуждата от информационно противодействие у нас и зад граница. Отново за да не тревожим „излишно“ обществеността.
За никой не е тайна свързаността на „Кой?“ с руския или кримския фактор – доказателство за което е, че КТБ бе ударена именно когато Цветан Василев отказа да издаде гаранции за посочените от „Кой?“ фирми в проекта Южен поток. Пак „Кой?“ е мобилизирал целия си ресурс за да докаже, че няма военна заплаха от Русия или от ескалация на събитията в Украйна. Люшкаме се в илюзията, че сме остров на стабилност в бушуващото море на конфликт, който отдавна не е вече само регионален – а глобален и геостратегически – т.е. залозите са на „живот и смърт“ и няма как да ни се размине.
Не зная дали си даваме сметка, но нещата в и около Източна Украйна вървят към въоръжен конфликт, чийто граници трудно могат да се предскажат. Както посочих преди време – ясно е, че Путин няма бъдеще, но преди да си тръгне той ще разтърси света и нас.
Освен конкретната зона на бойни действия в Източна Украйна, театър на хибридната война е практически целия фронт на съприкосновение между Русия и Запада. България вече е въвлечена в този конфликт – не по своя воля и трябва да заемем адекватна позиция.
Абстрахирането от кризата, която ни залива не е опция, нито снишаването. Дестабилизациионните усилия спрямо България са форсирани. Институциите и гражданското общество ще бъдат подложени на стрес тест по целия периметър на зони на уязвимост – като започнем от енергийната ни сигурност и завършим с банковата сфера. Колкото и логични да изглеждат усилията ни да укротим „топката“ и да не излъчваме огледална агресивност или силова дипломация – нито НАТО, нито ЕС могат да си позволят да изглеждат слаби или да отстъпят от позициите си. Ако отстъпят те ще престанат да съществуват.
Пропастта между последния шанс на Путин – силовата и военна конфронтация в Украйна и битката за Европа на нерушимостта на границите и позитивната интеграция изглежда непреодолима. Въоръжен конфликт е само въпрос на време. Западът може да си позволи да не търси военно решение – защото икономическите, търговски и финансови санкции работят и той постига целите си. Путин няма друг полезен ход освен играта „ва банк“, включително ескалация на употребата на сила зад граница.
От нас зависи дали ще успеем да защитим европейското си бъдеще и България.
