Posts Tagged ‘банки’

Още по-високи банкови такси: Още трезори у нас оскъпяват услугите си

Posted on: ноември 25th, 2019 by МИГ No Comments

Ново повишение на някои банкови такси от декември. Ако досега средната такса за междубанков превод е била 2,50 лв., след увеличението тя ще достига 4 лв, показват сметките на финансовите анализатори.

Вътрешнобанковите преводи, които плащат клиентите, ще поскъпнат средно до 1,50 лв. Не всички банки обаче променят едни и същи тарифи.

Някои ще увеличат таксата за откриване на разплащателна сметка, а други за поддръжка на самата сметка. Промените са достъпни на сайтовете на банките.

От „Активни потребители” отбелязват, че таксите между трезорите са със значителни разлики.

„Една банка дава приоритет на един вид такси, които са по-евтини, а пък други са по-скъпи и в крайна сметка се оказва, че човек трябва да си направи собствен профил на потреблението, за да види къде ще му е най-изгодно”, казва Богомил Николов от „Активни потребители”.

Смяната на банката с друга, с по-добри условия може и да не помогне, предупреждават експертите. В някои случаи мобилното банкиране може и да спести част от разходите.

„Това, че ще изберем най-изгодните такива не означава, че и занапред те ще се запазят. Ако вътрешнобанковия превод на отделни клиенти е 2 лева, то при ползване на платформа за интернет банкиране е наполовина по-ниска таксата”, посочва финансовият анализатор Десислава Николова.

Популярност сред по-младите активно работещи набират платформи за разплащания през интернет с пъти по-ниски такси при преводи и плащания, спрямо банките. Тези услуги обаче се предлагат от финансови институции със седалище в друга европейска държава, което притеснява потребителите на кого поверяват авоарите си.

Банките пак ще вдигат таксите

Posted on: ноември 21st, 2019 by МИГ 1 Comment

Таксите по основни банкови операции пак ще поскъпнат. Това може да се разбере в интернет страниците на част от банките. Новите по-високи цени идват в навечерието на влизането в сила на европейска директива, според която трансграничните преводите в евро поевтиняват от 15 декември.

В коментар по темата за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Десислава Николова от портала „Моите пари“ обясни, че новият регламент предвижда таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги за презгранични преводи, да бъдат равни на таксите, начислявани от този доставчик при национални плащания:

„Това означава, че таксата за презграничен превод в страна членка от Европейския съюз, след влизането в сила на тази директива, не трябва да надвишава 3-5 лв. Всъщност, защото това е размерът на таксата в момента за местен превод, нареден през системата на БИСЕРА“, допълни Николова.

Според финансовия анализатор повишаването на таксите е очакван процес и не бива да става повод за истерия, като част от тях може да бъдат избегнати от клиентите чрез използването на интернет банкиране.

„Всъщност се увеличава размерът на таксата за обслужване на разплащателна сметка – месечната такса за обслужване на разплащателна сметка, както и касовите операции в клоновата мрежа на банките. От една страна това са най-масовите операции, които се извършват в банките. Таксата за поддръжка на сметка не може да избегнем – нейният размер си го заплащаме за това, че ползваме сметката“, каза анализаторът, но добави:

Увеличенията на банковите такси е един от инструментите за стимулиране алтернативните канали за банкиране, каквото е интернет банкирането, припомни Десислава Николова.

Алтернативите на банковото обслужване вече представляват доста сериозна конкуренция и клиентите, които ползват тези платформи постоянно се увеличават, което „в някаква степен спира банките да увеличават още повече таксите“.

„В интерес на истината, аз очаквах увеличението, което те предприемат да бъде доста по-сериозно“, отбеляза Десислава Николова. Тя пресметна, че средно с 12 лева годишно ще се повиши таксата за обслужване на разплащателна сметка.

Близък на Пеевски оглавява Фoндa зa гapaнтиpaнe нa влoгoвeтe в бaнĸитe

Posted on: март 28th, 2019 by vrusev No Comments

След като управляващите напълно овладяха Комисията за финансов надзор с  избирането на Бойко Атанасов за председател,  формално номиниран и издигнат от „Атака“ и той посочи своите заместници, с които е работил под крилото на правителството на ГЕРБ, дойде и друго назначение.  Близĸият дo адвокат Moмчил Moндeшĸи, aдвoĸaт Maтeй Maтeв, ĸoйтo вoди дeceтĸи дeлa cpeщy длъжници нa КТБ щe e нoвият пpeдceдaтeл нa yпpaвитeлния cъвeт нa Фoндa зa гapaнтиpaнe нa влoгoвeтe в бaнĸитe (ФГBБ). Toй бe oпpeдeлeн нa пocтa c peшeниe нa Mиниcтepcĸия cъвeт, cлeд ĸaтo дoceгaшният титyляp Paдocлaв Mилeнĸoв бe издигнaт зa пoдyпpaвитeл нa БHБ, pъĸoвoдeщ „Бaнĸoв нaдзop“.

Maтeв e пpиeмaн зa близъĸ дo cĸaндaлния aдвoĸaт  Moмчил Moндeшĸи, ĸoйтo cтaнa извecтeн пoĸpaй зaпиca нa paзгoвop мeждy нeгo и cъдийĸитe Bлaдимиpa Янeвa и Pyмянa Чeнaлoвa, ocвeтлили ĸopyпциoнни пpaĸтиĸи в Coфийcĸия гpaдcĸи cъд oтпpeди няĸoлĸo гoдини. Cпopeд cтoлични юpиcти тoй oĸaзвa cepиoзнo влияниe въpxy дeйcтвиятa нa cиндицитe нa KTБ и пpoĸapвa интepecитe нa дeпyтaтa oт ДΠC Дeлян Πeeвcĸи пpи тexнитe дeлa. Cпopeд aдвoĸaти cпeциaлнитe пoпpaвĸи в Зaĸoнa зa бaнĸoвaтa нecъcтoятeлнocт, фopмaлнo внacяни oт Πeeвcĸи и ĸoлeгитe мy Йopдaн Цoнeв и Xaмид Xaмид, peaлнo ca пиcaни oт Maтeв.

Мартин Петров с откровен разказ как 4 млн. лв. изчезват от сметката му без негово знание

Posted on: февруари 25th, 2019 by МИГ No Comments

През седмицата беше задържана служителка, която е отклонявала големи суми от сметките на нищо неподозиращите клиенти от сметки на банка. Това се случи в Нова Загора. Подобен случай имаше и преди време в Дулово.

Докато властите разследват точно по какъв начин се е стигнало до подобни обири, един човек застава пред телевизионните зрители по тази тема за първи път – това е футболната звезда Мартин Петров. През 2017 г. се оказа, че близо четири милиона лева, които Мартин Петров е събирал по време на цялата си кариера, са изчезнали от сметката му в голяма банка.

В ефира на bTV бившият играч на ЦСКА, „Сервет“, „Волфсбург“, „Манчестър Сити“ и „Атлетико“ (Мадрид) сподели опасенията си, че бившата му лична банкерка е имала съучастници във финансовата институция. Той разказа също, че е получил предложение да получи 10% от изчезналите пари в замяна на това прерасналият в съдебно дело случай да бъде приключен.

Интервю на Светослав Иванов

– Здравей, Мартине. Искам да ти благодаря, че се включи, въпреки че съм абсолютно сигурен, че тази тема не ти е особено приятна. Но в тази ситуация, наистина се радвам, че се включи, за да споделиш с хората какво се е случило с теб. Да започнем от 18 август 2017 г. Предполагам, че няма да забравиш никога тази дата. Какво си спомняш от този ден?

– Да, за съжаление, не е много приятна тази тема. Да Ви кажа честно, датата не си я спомням. Знам, че беше август месец. Ами какво се случи. Влезнах тогава в клон на дотогава уважаваната от мен банка „Уникредит”, така наречена, която смятах за една институция, която е доста широко позната, както в Европа, така в света, славеща се дотогава, поне аз имах доверие, на една доста сериозна банка. Но явно не е било така.

Влязох в клона, защото започнах да подозирам, че служителката, която ме измами, в последно време нямаше добър контакт, както преди беше. И тогава разбрах, че тя е уволнена преди 10 месеца. Никой не ме беше уведомил за това. За съжаление, така започна всичко. Вкараха ме горе в стая, в която ми показаха документи и разписки, които… аз имах отворени още сметки без аз да знам. За съжаление в тези сметки имаше някакви, както се казва, хвърчащи левове.

– Тъй като става въпрос за много голяма сума, искам да те попитам, трезорът ли назначи въпросната служителка да отговаря и за твоята сметка или ти си я избра?

– Значи, навремето още, 2003 г., когато отворих сметката, запознах се с тази служителка и оттогава започнах да работя с нея. Тя се грижеше за моите работи. Така станаха нещата. До този ден, когато разбрах, че евентуално вече тя прави тези машинации и измами. Тя не ми е давала никакви поводи за размисъл или за каквото и да е, че може да прави тези мошеничества.

Тъй като винаги, когато сме се срещали на всеки 6 месеца или на 1 година, когато съм ѝ искал отчет за това какво става в сметките ми, тя винаги ми е вадила някакви листи, в които ми показва някакви суми, някакви графици, листи, пише името на банката. Така че тя, когато съм имал нужда да се направи някакъв банков трансфер, да се заплати нещо… Давам някакви примери, да кажем, застраховка на жилище или застраховка на кола, тя винаги ги е извършвала и никога не ми е давала поводи да се съмнявам, че тя, едва ли не прави някакви други машинации. До този ден, до когато разбрах, че тя де факто последния ден, от почти една година не е на работа.

– Мартине, става въпрос за период от 10 години. От 2007 г. до 2017 г., тя прави над 450 банкови операции с твоите спестявания. Какви са тези операции, каква е била схемата?

– Ами схемата е била, както Ви споделих преди малко, че чрез отворени от нея още допълнителни сметки… да Ви кажа честно и аз загубих начало и край, тъй като доста умело е прехвърляла суми от една в друга сметка. Играла е фондове. Сключвала е договори с фондове, за които аз не съм знаел и някакви акции. Превеждала е пари на трети лица, като е казвала, че това са някакви хонорари, но това е за мен лъжа. Тъй като тя не може да каже на тези хора, че това са хонорари, тъй като тези пари идват от моята сметка.

Значи няма как това да е неин хонорар, при положение, че излизат тези пари от моя сметка и се вижда даже моето име. Но много умело и много добре го е правила и аз съм сигурен, че тя не е била сама. Според мен са участвали и други хора в тази машинация и ми е много чудно защо след като се разшумя този случай, доколкото разбрах, банката е уволнила над 20 човека.

Защо точно след този случай, а не преди това? Разбрах, че срещу нея е имало и други, в последните години, сигнали, оплаквания от нея за подозиращи я в такива измами.

– Един много важен въпрос. След като избухна скандал и след като стана публичен и твоят случай през 2017 г., след статията на Владимир Памуков, аз много ясно си спомням. Тогава се появиха най-различни събеседници в медиите. Аз си спомням думите на един финансист, който заяви, че без пълномощно е невъзможно да се теглят пари и да се прехвърлят от една сметка в друга. Последните случаи в Нова Загора обаче показват точно обратното, но да те питам теб. Ти давал ли си ѝ пълномощно да се разпорежда с твоите финанси по този начин?

– Тя част от транзакциите, които е правила, ги е правила чрез умело фалшифициран имейл, на който е моето име, който аз този имейл го нямам и не съм го имал никога. И част от транзакциите също ги е правила през този имейл. И сега по този начин се опитваме да докажем, ако мога по някакъв начин да докажа, че този имейл не е бил мой последните години. Тя точно чрез този имейл е правила повече от транзакциите. Точно така банката, когато тя е нареждала парите, когато не е била вече служител на банката, е разпореждала чрез този имейл. Много е чудно как, след като тя не е била на работа последните 10 месеца, от 2017 г., ноември или октомври, когато са я уволнили, как тя продължава да работи с моите сметки!? Значи има някой друг човек в банката.

– Или тя има пълномощно, което ѝ дава пълни права.

– Но тя не е вече служител на банката, никога аз не съм ѝ писал пълномощно, тя не е служител вече на банката. Другото, което е – банката сменя този частен банкер, който се грижи за мен и в продължение на 10 месеца не може да ме открият мен, да ми съобщят лично, че е сменен частният ни банкер. Ами точно преди 2 дни тук, в Испания също ми смениха частния банкер и ми се обадиха лично, че трябва да се явя на място, за да мога първо да се запозная с човека.

Да ме види лице в лице, ако реша след това да правя някакви банкови транзакции или трансфери, защото иначе няма да ми разрешат. Значи тук, в чужбина може, а в България не може. Сменят ти човека, който отговаря за твоите пари и не те предупреждават и казват, че в продължение на 10 месеца не могат да ме открият. Вие смятате ли това за сериозно, да ви попитам Вас? Вие как открихте моя номер преди 2 дена? Открихте ли ме?

– Да, открихме Ви.

– А банката не може да ме открие мен за 10 месеца. Това звучи ли ви сериозно?

– Звучи изключително странно, както и ми звучи странно това, което каза преди 1 минута, че е правила транзакции чрез имейл. Не се ли изисква електронен подпис или електронно банкиране?

– Ами, ето затова аз пак повтарям и може би потретвам, че тя не е била сама. Това е мое лично мнение и мнение на моите адвокати, които се занимават със случая. Човек сам не може да извършва тези машинации и още повече, когато вече е бил уволнен от банката. Няма как. Как ти продължаваш да комуникираш с банката? Как, когато аз трябваше да си правя данъчните декларации в Испания 2018 г. и тя ми изпраща някакъв лист от „Уникредит Булбанк” вътре със суми, които са моите суми. От къде го има този лист, как го има? И питам банката, от къде на къде? Те ми казват: Не, този лист не сме го издавали ние. Как може банката, октомври месец, да ми изпрати един мейл с два реда, че след тяхно разследване не би трябвало да ми възстановят нито един лев.

– А защо?

– В мейл и след три месеца, извинявай, че те прекъсвам, след три месеца ми изпращат ново писмо, с което казват да се явя в офисите им, тъй като трябва да ми възстановят някаква сума. Отивам в офисите, хвърлят ми на един лист някаква сума. Аз не я приех. Нормалният ми въпрос и нормално е да попитам: „Добре, чрез какво Ваше разследване, откъде идват тези пари, как идват тези пари, в коя сметка сте ги вкарали и къде са“? Никакъв отговор и досега не са ми дали отговор нито на мен, нито на моите адвокати.

– Тоест, те Ви предложиха сделка? Да вземеш тази сума, която са ти написали на листа и да приключите случая.

– Може би искаха така да го направят. Аз да се съглася да взема тази елементарна сума и да се приключи със случая и да кажат: „Ето, той взе сумата“. Аз ги попитах: „Добре де, тези пари в коя сметка са? При положение, че аз все още имам сметки при Вас, които все още не са затворени“. И те ми казаха: „В една сметка, която ние сме открили“. Какво ще рече една сметка? И не ми и казват откъде идват тези пари. Как са преценили при положение, че преди три месеца ми изпращат мейл, че не трябва да ми възстановят нито един лев, след три месеца те решават да ми възстановят. Как, защо и от къде, и как?

– Само нещо, което ми стана много любопитно. Каза, че са ти предложили да ти възстановят някакви пари в съотношение към сумата, която е изчезнала, почти 4 мил. Какво е съотношението на тези пари, които ти предложиха към тази сума? Едно към 5?

– 10% от нея.

– Адвокатите ти присъстваха ли на момента, в който те ти направиха това предложение?

– Адвокатите първо, когато те ми направиха това предложение, аз не бях в България и ги помолих дали може адвокатът ми да мине да вземе това писмо. Те по никакъв начин не искаха адвокатът ми да влиза в техните кантори, нямали право. А ние сме им дали необходимите документи, с които оттук нататък да контактуват с адвокатите ни и не знам защо не ни разрешиха. Но тогава, когато аз пристигнах в България, изрично ми казаха, че трябва аз сам да се явя и да си взема писмото. Не мога да разбера защо, но нямаше никакъв проблем от моя страна. Аз им казах „Окей, колкото и да ми е неприятно да влизам отново във Вашата банка, ще го направя“, за да видя какво е тяхното предложение и това е.

– Ти чувал ли си нещо къде се намира тази частна банкерка Ирина Аткова, която е напуснала работа десет месеца преди да те повикат в офисите на банката?

– Не, не съм чувал. Доколкото знам, не доколкото знам, аз знам, че сме подали сигнал към прокуратурата. Издирват я. Засега нямам никаква информация къде, що и как е. Нямам такива сведения.

– Как би описал взаимоотношенията си с нея? Били ли сте приятели?

– Значи, знам какво намекваш и тези глупости и лъжи и най-такива подли, ако мога да ги нарека, номерца може би от тяхна страна, няма как да минат, защото това е… Нормално е, когато ти 15 години се занимаваш с един човек да имаш… става въпрос нормални отношения. Това са били взаимоотношения „клиент-банкер“. Но е нормално тези 15 години тя да е работила за моите средства, за банката, но аз не съм бил нищо повече с нея. А тези лъжи, които излязоха… Дай по-добре да не ги коментираме, да не се ядосвам.

– Не, виж, няма да коментираме неща, които излизат по жълтата преса. Още повече, че те наистина не заслужават коментар. Просто се опитвам да разбера каква защитна теза може да има банката в случая.

– Ами, нямам представа, може би това им е защитната теза, че съм им бил едва ли не… Както излязоха тия глупости, че едва ли не, може би, аз съм с нея в комбина – и аз ще тръгна да си петня моето име и ще тръгва да правя някакви далавери? Това звучи ли Ви сериозно сега? Ама, извинявай, това е просто… не трябва и да го коментирам.

За съжаление, в България се четат такива работи и се набляга на тези работи. И мен най ме боли, защото знам как съм изкарал тия пари и какво ми е коствало тези повече от 10 години аз ги изкарам тия пари. Какви лишения са били за мен, за моето семейство, родители, брат и т.н. И в момента, като се пишат такива глупости… Значи, аз 10 години ще си троша краката и най-накрая да влизам в някаква схема с някаква, да не казвам каква, да ограбва банката. Ама, извинявайте, сега това е простотия и дивотия, и ако хората вярват на тези работи, ами, сега, техен си проблем.

– Хубаво е, че го казваш. Много хубаво, че го казваш, защото наистина нещата трябва да се казват директно и с истинските им имена. Какво очакваш от съда и вярваш ли в справедливостта? И че съдът е в състояние да даде тази справедливост?

– Разбира се, че вярвам в съда и заради това съм предприел аз и моите адвокати необходимите мерки и се надявам другия месец да започне най-накрая делото и да, да се реши. Защото аз смятам, че в момента, едва ли не, аз се чувствам като някакъв престъпник, когато влизам в съда и сядам там зад бюрото. Разберете, не е нужно и не е никак приятно, аз все едно съм направил нещо, а де факто аз си търся своето и правотата.

– Още веднъж, благодарности за това, че наистина излезе и говори по тази тема, и отговори на всички въпроси. А това, което аз мога да ти кажа е, че ще следим този случай, защото той наистина е изключително скандален. Благодаря ти.

– Ами благодаря и аз, надявам се наистина тези теми така да се разискват в такива предавания, защото наистина доста зачестиха тези случаи и рано или късно е време наистина органите да вземат нещата в свои ръце, защото това не може да продължава така. Наистина много боли, когато хора с чист труд са си изкарали парите и по такъв начин да бъдат ограбени и след това банката да се прави на ощипана. Така че гласност нека да се дава и затова умолявам всички, които са били опарени, ужилени или както искате го наречете, да дават гласност, за да може тези проблеми да се разрешават и истината да излиза наяве.

1,47 млрд. лв. достигна печалбата на банките

Posted on: януари 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Депозитите, както и кредитите и авансите на банките, растат и през ноември, а печалбата на системата достига 1,47 млрд. лева, показват данните на Българската народна банка за състоянието на банките към края на ноември. Това е повече от отчетените за цялата 2008 г. – в навечерието на кризата, близо 1,39 млрд. лв.

Към края на ноември активите на системата достигат 103,7 млрд. лева. Нарастването им е с 5,9 млрд. лева, или с 6 на сто в сравнение с края на 2017 г. Основната причина за това са кредитите и авансите, отпуснати от финансовите институции. Те заемат 65% от активите на банките. За единадесетте месеца на годината те достигат почти 88 млрд. лева, а ръстът им спрямо началото на годината е с почти 8%.

Кредитите на бизнеса са за общо 35 млрд. лева. Тези на домакинствата са около 22 млрд. лева. От тях 10,79 млрд. лева са ипотечни, а останалите – потребителски.

Общо приходи от лихви на банките към края на ноември са 2,77 млрд. лева, а тези от такси и комисионни – 1,14 млрд. лева.

БНБ с надзорни мерки спрямо четири банки

Posted on: декември 30th, 2018 by МИГ No Comments

Българската народна банка (БНБ) е наложила надзорни мерки спрямо четири банки, в които са установени нарушения на регулаторната рамка. Това се разбира от отчета на БНБ за първото полугодие на 2018 г., съобщи БНР. Имената на банките, които са били под надзор, не се споменават.

От БНБ отчитат, че при някои банки има „недостатъчна ангажираност“ на ръководствата в управлението на кредитния риск.

Според БНБ при някои банки трябва да се подобри цялостният подход спрямо процеса на вътрешен анализ на рисковете и адекватността на капитала. Препоръката на БНБ е заради изискването за по-добра устойчивост на кредитните институции в условията на стрес и необходимостта да се предвидят всички значими рискове. В отчета на БНБ за първото полугодие на 2018 г. се посочва, че банковата система е стабилна.

Шест български банки под строг контрол от Европа

Posted on: ноември 13th, 2018 by МИГ No Comments

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще извърши цялостна оценка на шест български банки. Процедурата, включваща преглед на качеството на активите и стрес тест, е вследствие на това, че на 18 юли 2018 г. България отправи искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото, съобщават от Европейската централна банка.

На оценка ще бъдат подложени следните шест банки:

– УниКредит Булбанк АД

– Банка ДСК ЕАД

– Обединена българска банка АД

– Първа инвестиционна банка АД

– Централна кооперативна банка АД

– Инвестбанк АД

Прегледът на качеството на активите и стрес тестът ще се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

Процедурата ще започне през ноември 2018 г., а резултатите – в агрегиран вид и поотделно за всяка банка – се очаква да бъдат публикувани през юли 2019 г. Крайната дата за целите на процедурата ще бъде 31 декември 2018 г.

В съответствие с член 4 от Решение ЕЦБ/2014/5, в който се уточнява процедурата за установяване на тясно сътрудничество, в оценката на ЕЦБ по искането на България за установяване на тясно сътрудничество ще бъде включена и оценка на релевантното национално законодателство, като се вземе предвид и неговото прилагане на практика.

В това отношение член 7, параграф 2 от Регламента за ЕНМ изисква националното законодателство на държава членка, която желае да установи тясно сътрудничество, трябва да гарантира, че националният компетентен орган ще бъде задължен да приеме всяка изискана от ЕЦБ мярка по отношение на кредитните институции. Успоредно с това банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка с оглед на потенциалната ѝ бъдеща роля на национален компетентен орган, за да подпомогне безпрепятственото ѝ интегриране в единния надзорен механизъм (ЕНМ).

Борисов се сети да стяга надзора на банки и застрахователи

Posted on: август 22nd, 2018 by МИГ No Comments

равителството одобри План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II), известен като чакалнята за Еврозоната, и към Банковия съюз до юли 2019 година.

Документът е изготвен в следствие на изпратеното на 29 юни 2018 г. официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) №1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.

В Плана за действие са включени мерки, които, предвид поетите с писмото ангажименти, следва да се изпълнят до края на месец юни 2019 година.

Мерките се изразяват в: засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство.

Предвижда се към края на 2018 г. те да бъдат одобрени от Народното събрание. Освен това се поема ангажимент за подобряване на макронруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите.

Паралелно това ще бъде засилен надзорът върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества).

Други ангажименти са подобряването на рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения; засилване на рамката за борба с изпирането на пари; модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР; ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Изпълнението на изброените мерките ще осигури спазването на предварително поетите ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г., и като краен резултат да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Банки саботираха разследването на сделката за ЧЕЗ

Posted on: май 10th, 2018 by МИГ No Comments

Временната анкетна комисия за ЧЕЗ в парламента, създадена по инициатива на БСП, за да разкрие кой реално стои зад сделката между чешката енергийна компания и фирмата на Гинка Върбакова „Инерком“, не оправда голямото обществено очакване да отговори на въпроса по същество кой и с какви средства купува активите на ЧЕЗ в България. Това заяви пред журналисти председателят на комисията Желю Бойчев след последното й заседание вчера, като призна, че не е удовлетворен.

Причината за това е отказът на две от банките, водили преговори с Върбакова за финансиране на сделката, да предоставят на комисията пълната информация за участието си и цялата кореспонденция с купувача, обясни той. Само ПИБ е предоставила тази информация на парламента. Булбанк и ББР са отказали, позовавайки се на „професионална тайна“. „Без отговора на въпроса кой и как финансира сделката за ЧЕЗ, не можем да бъдем сигурни и кой е купувачът. С оглед на очакванията на гражданите сме длъжни да съберем максимална информация“, каза Бойчев.

Според него целите на комисията са изпълнени частично – открити са определени слабости в законодателството и са посочени отговорностите на институциите. Той обясни, че сделката за ЧЕЗ не е приключена, но в крайна сметка е била отказана информация на комисията, което е крайно нередно. Бойчев не приема и факта, че българските спецслужби нямат информация за хода на сделката и за ангажираните лица. БСП ще предложи допълнение в Закона за кредитните институции, касаещ термина „професионална тайна“, защото се оказва, че всички могат да използват тази информация, но не и Народното събрание.

Комисията прие с 11 гласа „за“ и двама „въздържали се“ доклада с мерки и препоръки срещу бъдещи рискови сделки за предприятия от енергийния сектор. Документът ще бъде разгледан и в пленарна зала. В него се предлага до края на годината БНБ да предостави на НС пълната информация за финансовите намерения на ЕБВР и Булбанк и кореспонденцията им с „Инерком“. Отпадна предложението кабинетът да предложи на парламента критерии, върху които КЕВР да упражнява контрол при продажбата на дялове и акции от капитала на енергийните дружества. Доводът е, че до края на май в НС ще бъдат внесени промени в енергийния закон, в който ще бъдат включени и тези правомощия на КЕВР.

До края на годината правителството да ревизира постановлението си за определяне на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност в енергетиката, включвайки основни активи и дейности на ЕРП-тата, реши още комисията. МС трябва да извърши и задълбочен технически, икономически и социален анализ на изпълнението на целите в Стратегията за приватизацията на ЕРП. Службите за сигурност пък трябва да предоставят на парламентарната комисия за контрол на службите детайлен анализ на действията си за своевременното и качествено информиране на изпълнителната власт по сделката за ЧЕЗ.

Банките спечелиха 1,1 млрд.лв. за 11 месеца

Posted on: декември 30th, 2017 by МИГ No Comments

Oбщите активи на банковата система се увеличават през ноември с 418 млн. лв. (0.4 процента), като към 30 ноември достигат 95.9 млрд. лв. Това съобщиха от БНБ, цитирани от БТА. Депозитите в банковата система през месеца нарастват с 269 млн. лв. (0.3 на сто). Увеличават се депозитите на кредитни институции (с 283 млн. лв., 5.8 процента), на домакинства (със 164 млн. лв.,0.3 на сто) и на нефинансови предприятия (със 169 млн. лв., 0.7 на сто).

При депозитите на други финансови предприятия е отчетено намаление с 340 млн. лв. (10.7 на сто), докато при тези на сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0.4 на сто). Печалбата на банковата система към 30 ноември 2017 г. е 1.1 млрд. лв. (при 1.3 млрд. лв. за същия период на 2016 г.).

За единадесетте месеца на 2017 г. са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 626 млн. лв. (при 678 млн. лв. година по-рано). Отчетените към края на ноември 2017 г. приходи от лихви са 2.8 млрд. лв., а разходите за лихви – 340 млн. лв. В края на ноември собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.5 млрд. лв. През месеца той е увеличен със 103 млн. лв. (0.8 на сто) основно поради нарастването на печалбата, отчита БНБ.

Банките ни ограбват с по 100 милиона лева месечно

Posted on: септември 1st, 2017 by МИГ 1 Comment

Банките у нас прибират все повече приходи от такси и комисиони. За първите седем месеца на 2017 г. те са събрали малко над 655 млн. лв., или по близо 100 млн. на месец, показват данните на БНБ. Постъпленията по това перо в трезорите са с 50 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година и вече формират над 26% от нетния оперативен приход на банките.

Тенденцията банките да товарят клиентите си с всевъзможни такси се задълбочи в последните две години. По този начин те се опитват да компенсират свиващата се доходност заради непрекъснато спадащите лихви по кредитите. Високите такси и комисиони са причина гражданите почти да не усещат поевтиняване на заемите. Едновременно с това удържането на такси за обслужване на сметките и за операции с парите на клиентите на практика обезценява спестяванията. Макар в България официално да няма отрицателни лихви, реално хората вече плащат на банките, за да държат парите си в тях. Лихвите по разплащателни сметки в някои банки достигнаха дъното от 0.1%. Завърналата се инфлация, която от началото на годината вече е 1.5%, подсилва ефекта на обезценяване на спестяванията. Отделно се начислява и данък „лихва“, изобретение на някогашния финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков, който депутатите така и не се решиха да премахнат.

Рекордно ниските лихви обаче не са пречка банките в България да направят добра печалба, показват още данните на БНБ. За първите седем месеца за сектора тя е 790 млн. лв. Сумата по статистика е с около 15% по-ниска в сравнение със същия период на миналата година. Ако обаче от финансовия резултат се елиминира еднократният ефект на общо 186 млн. лв., постъпили през юни 2016 г. от сделката с Visa Europe, всъщност банките реализират с 67 млн. лв. по-висока печалба в сравнение с първите седем месеца на 2016 г.

Този добър резултат идва на фона на сериозно намаление на постъпленията от основния приходоизточник в банковата система – лихвите по кредитите, което пък свива лихвения марж. За първите седем месеца например приходите от лихви са 1.792 млрд. лв., при 1.948 млрд. година преди това. Намалението на разходите за лихви е двойно по-слабо – от 303 млн. лв. през 2016 г. на 227 млн. сега.

Трябва да се отчете, че добрите финансови резултати на банките се дължат и на по-ниските им разходи за обезценки след прочистването на лошите кредити покрай стрес тестовете през миналата година. Данните на БНБ показват, че към края на юли са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 283 млн. лв., при 374 млн. лв. година преди това. Според методологията на централната банка лоши са кредитите с просрочие над 90 дни. Общият им обем към края на юли е 7.349 млрд. лв., което представлява 15.3% от всички кредити.

Ръстът на печалбата и банковите такси може да се обясни и с оживлението в икономиката, по-голямата бизнес активност и увеличеното кредитиране и на фирмите, и на домакинствата. Брутният кредитен портфейл в края на юли възлиза на 55.9 млрд. лв., като ръстът всеки месец е с по около 2%. Единствено през юли обаче се отчита месечно намаление на заемите за домакинствата с около 34 млн. лв.

Депозитите също продължават да се увеличават – въпреки реално отрицателните лихви. Вече практически няма оферти над 1% за едногодишен влог. В края на юли депозитите в банковата система възлизат на 79.8 млрд. лв. – с близо 2 млрд. повече в сравнение с юли миналата година. Спестяванията на домакинствата са 46.025 млрд. лв. в края на юли 2017 г., което е с над 5% повече отпреди година. Банковата статистика обаче отчита забавяне на темпа на растеж през юли, като се очаква това да продължи и през следващите месеци. При фирмените депозити нарастването е с 10% на годишна база до 19.986 млрд. лв.

Италия плаща плати 17 млрд. евро, за да спаси две банки

Posted on: юни 26th, 2017 by МИГ No Comments

Италия ще плати 17 млрд. евро, за да спаси две банки, които са изправени пред банкрут, съобщи в неделя правителството на страната, предава Франс прес.

„Общият обем на мобилизираните ресурси може да достигне максимум до 17 млрд. евро, но непосредствените разходи за държавата ще бъдат малко над пет милиарда евро“, отбеляза министърът на финансите Пиер Карло Падоан. Предвидените още около 12 милиарда евро ще са за покриване на съмнителните задължения, които може никога да не бъдат изплатени, продължи министърът.

„Спасяването е в полза на притежателите на сметки, на вложителите, на хората, работещи в банките, в полза на икономиката на областта и в крайна сметка на доброто здраве на нашата банкова система“, заяви премиерът Паоло Джентилони. Той твърди, че мерките, приети от правителството, са в пълно съответствие с правилата на ЕС за подпомагане на банки от националните правителства.

Кешът до 1000 лв. е с ефект на бомба, в услуга е на банки и богати

Posted on: юни 25th, 2017 by МИГ No Comments

Да споделя и аз какво мисля за силно шокиралото хората около мен въвеждане на плащания кеш само до 1000 лева.Струва ми се, че никое предложение досега не е имало подобен ефект на бомба, която може да се взриви в напълно неочаквани посоки. Четох и слушах различни аргументи – Против и такива, които бяха За. Аргументи по същество – финансови, икономически, банкови, данъчни, социални.

Мисля си следното:  Първо, пак по един и същи модел, с една и съща елементарна хватка хората са вкарани в безумен спор – 1 000 или 10 000 лева. Накрая марш, марш, Генералът наш ще се намеси и ще стане нещо междинно, напр. 3000 и всички ще избършат разгорещени потни чела – ох, Спасителю наш, ти най-добре знаеш как и агнето да бъде изядено до половина, и вълкът да бъде хубаво нахранен, но не чак пък толкова недопустимо преял.

Второ, финансовите и всички останали други аргументи по същество тук са на втори план – тази идея е най-напред и преди всичко резултат от характерното мислене на много богатите у нас, които реално държат България – по отношение на останалото народонаселение и затова всичкото това е замислено като главно подсъзнателно и, уви, несъзнателно, презрение и репресия спрямо тях. Никой от много богатите вече не живее в координатната система на останалите хора и не може да мисли нито от тяхна гледна точка, нито за техните интереси, но ги смята за аутсайдери, за обекти на политиката, за нещо, което така или иначе ще клекне, ще преклони главици, ще седи мирно, за да не види чудо и ще махне с ръка – Да правят каквото щат!

Трето, тази идея се прави в услуга на няколко банки, които ще останат и ще циментират единния съюз между олигархия, властващи политици, банки и силови структури. Ние сме вече в нова фаза на общественото развитие – проолигархичен политически режим, възпроизвеждащ властта си чрез формално демократични процедури.

И четвърто, във въпросната идея има конкретни лични интереси на няколко души, които са нейните идеолози. И за жалост, това може да породи симптоми на остра вътрешноуправляваща криза, защото голямата маса, застанали зад тази идея ще се усети много скоро, че е била употребена да наложи на обществото нещо, от което са се облагодетелствали много тесен кръг хора от техния иначе прокламиран като монолитен властови отбор.

И моята основна тревога е в това – както често се случва днес, малки въздействия могат да имат огромни последици; мънички песъчинки, добавени към купчината пясък мога да породят нейното лавинообразно сриване.

Причува ми се обезпокоителният плясък с крила на кръжащ все още във високото, но постепенно спускащ се надолу Черен лебед.

А за конкретните ефекти от тази мярка мога да кажа само едно – социалната ни система, според моето усещане за нея, се намира в такава фаза, когато нещо основно се е повредило, разкъсало, нарушило и деструктурирало, затова каквото и да се прави, и лошо, и добро, не води до нищо добро, а даже към още по-лошо…

Проф. Николай Слатински – фейсбук

Банките взeмат до 19% лихва по кредитните карти

Posted on: септември 6th, 2016 by МИГ No Comments

Българинът плаща средно около 19% лихва за сумите по кредитни карти, ползвани извън гратисния период. Това показват данните на БНБ за юли. През миналия месец средният лихвен процент е бил 18.21% за левове и 18.36%, ако сумите са в евро. Такива са ставките по кредитните карти на физически лица. За фирмите те са дори по-високи – средният процент за усвоени суми, непогасени в гратисния период, е 18.84% за левове и 19.41% за евро.

Лихвите по кредитните карти не само са доста високи, но и почти не помръдват. Данните на БНБ от 2011 г. насам показват, че те са се закотвили на високите етажи и остават над 18% през всички тези години.

Публикуването на тази статистика всъщност е новина. „От 25 август 2016 г. Българската народна банка публикува статистическа информация за лихвените проценти, както и обемите по кредитите, предоставени чрез кредитни карти, в безлихвен гратисен период и извън безлихвен гратисен период“, става ясно от съобщение на сайта на централната банка.

Всъщност осреднените данни в тази статистика са донякъде подвеждащи, защото на практика условията по различните видове кредитни карти, издавани от различните банки, са изключително разнообразни и сравняването на офертите е доста трудно. В момента например има карти, по които върху ползваните суми за покупки извън гратисния период лихвата е само 10%. За този тип финансиране обаче са много важни и съпътстващите разноски. Затова е по-добре да се гледа ГПР – годишният процент на разходите, който показва и всички такси, които банките допълнително събират.

Има например кредитни карти, при които годишният процент на разходите надхвърля 60 на сто – именно заради таксите. За да получи вид платинена карта на една от банките, клиентът трябва да плати 250 лева само за да му бъдат разгледани документите. ГПР може да е много висок и заради годишната такса по картата. Има случай, в който банката на всеки 12 месеца прибира по 260 лв. за поддръжка.

Много коварни са и таксите, които се удържат, ако притежателят на кредитната карта тегли с нея пари в брой. Немалко българи не са наясно, че кредитната карта не е създадена за вземане на кеш. Смисълът й е да отърве и банките, и клиентите от стотинките и банкнотите и да служи за виртуално плащане – на сметки в магазини и заведения, онлайн резервации и покупки на самолетни билети, нощувки, екскурзии, коли под наем и т.н.

Затова тегленето на пари в брой не се толерира от банките и ако човек е взел заем по картата си от банкомат, гратисен период няма и лихвите веднага започват да текат. Самите лихвени проценти са различни и най-често са по-високи за ползване на пари кеш и по-ниски за плащане на сметки и покупки.

Защо мегабанките няма да фалират?

Posted on: август 25th, 2016 by МИГ No Comments

Да се позволи на голяма банка да се срине, без това да има значителни негативни последствия за икономическия растеж, или да се принуждават данъкоплатците да я спасяват. Това е свещеният граал на финансовите регулации. Той обаче се изплъзва на регулаторите и на политиците от двете страни на Атлантика.

Осем години след като финансовата криза показа колко са пагубни за световната икономика и обществения морал банкови фалита, съпроводени с отпускането на държавни спасителни пакети, глобалната финансова система остава все така уязвима, в случай че рухне голяма мултинационална финансова институция. Пет от най-големите банки в САЩ не успяха да убедят регулаторните органи, че няма да се нуждаят от спасяване чрез обществени фондове, ако стигнат до съдия по фалитите. Затова регулаторите поискаха от петте, сред които са „Джей Пи Морган Чейс“, „Банк ъф Америка“ и „Уелс Фарго“, до октомври да представят по-добри планове.

Европейските правителства са изправени пред сериозни проблеми и с малките местни банки, като италианската „Монте дей Паски ди Сиена“. Да не говорим за огромните международни банки, които може да се окажат в беда. Такава например е „Дойче банк“, която наскоро беше посочена от Международния валутен фонд за най-рисковата финансова институция в света. Обявените преди дни резултати от стрес тестовете на банките в Европа не успяха да премахнат облаците над банковата система на Стария континент. От тях стана ясно, че на големи финансови институции като „Дойче банк“, „Комерцбанк“, „Барклис“ и „Уникредит“ им предстои да се борят с продължителен икономически спад. Реакцията на инвеститорите, чиито акции в много банки отбелязват спад, подсказва, че проверката засилва, а не разсейва страховете на пазарите относно състоянието на банките в ЕС. Залозите са толкова високи заради уникалния начин, по който банките си взаимодействат с икономиката. Финансовите институции не са обикновени компании, а са пазители на националното богатство под формата на депозити и са основен източник за предоставяне на средства на бизнеса, потребителите и дори на правителствата.

Ако верига супермаркети или производител на стоки фалира, основните жертви са акционери, кредитори, служители, клиенти и доставчици. Крахът на „Лемън брадърс“ от септември 2008 г. показа, че когато една голяма банка рухне, икономиките изпадат в застой, фондовите борси отчитат рязък спад, а накрая и данъкоплатците са принудени да платят заедно с целия политически провал, който следва.

Сър Пол Такър, който е бивш зам.-управител на „Банк ъф Ингланд“, казва, че финансите „са странна форма на асиметричен социален капитализъм“. С други думи, когато банките печелят, малко хора отчитат значителни печалби, но когато се провалят – всички ние сме губещи.

Яростната атака, която регулаторните органи предприеха след избухването на кризата през 2008 г., имаше една голяма цел, систематизирана в крилатата фраза „Прекалено са големи, за да фалират“. Тя се превърна в нарицателно за големи банки (и застрахователи), които могат да се свържат с правителства и политици и да им поискат откуп, като ги заплашват, че заедно с тях ще рухне и цялата икономика. Сред мерките бяха приетият в САЩ през 2010 г. закон „Дод-Франк“, основаващ се на 2 основни принципа – намаляване на риска, поеман от банките, и по-голяма защита за потребителите. Мерките включваха по-високи капиталови изисквания, установени от влиятелния Базелски комитет, и ревизиране на банковите регулации в ЕС, което завърши със сформирането на Единен регулационен борд. Целта на тези мерки беше да се сложи край на фразата „Прекалено са големи, за да фалират“, която повечето политици, регулатори и дори много банкери мразят.

Безрезултатно! „Големите банки в момента остават „Прекалено са големи, за да фалират“, заяви на симпозиум през юни Нийл Кашкари, който е президент на банката на Федералния резерв в Минеаполис. „Ако голяма банка днес изпадне в затруднения, все още ще се нуждае от спасяване от данъкоплатците, тъй като прилагането на новите регулации не е пълно“, добавя той. Кашкари е заемал висши постове в „Голдман Сакс“, а по време на кризата е работил в Министерството на финансите. Той също така смята, че е разумно мегабанките да бъдат разделени на по-малки звена, но изпълнителните директори в банковия сектор като цяло не приемат това, както и някои от регулаторните органи.

„Достигнали сме момент, в който ако системно важна финансова институция в САЩ изпитва сериозни проблеми, то те трябва да бъдат решени по категоричен начин“, смята Мартин Грюенберг, който е председател на американската федерална компания Deposit Insurance Corp. Думите му не бяха широко отразени в медиите, но предизвикаха вълнение във финансовия сектор. За изпълнителните директори на банки да чуят подобни думи от представител на едно от двете важни ведомства в банковия сектор в САЩ, свързани с „разрешаване“ на случай със сериозно закъсала банка, беше знак, че вече няма да се изпълняват правилата, приети през 2008 г. Грюенберг е „сериозен мъж, работи много по тези въпроси и това прави мнението му значимо“, заявява изпълнителен директор, пожелал анонимност.

В Европа регулаторите са нетърпеливи да се сложи край на тази болезнена глава от финансовата история. Андрю Грейси, който е високопоставен чиновник в „Банк ъф Ингланд“, заяви през май: „Изминахме дълъг път, за да изработим приложими и адекватни закони. С прилагането на вече одобрените мерки поставената задача ще бъде изпълнена“.

На въпрос на „Политико“ към шефката на Единния регулационен борд Елке Кьониг дали ведомството й може да изпълни задълженията си и да погребе банка, без да убива икономиката, тя каза: „Отговорът на този въпрос, разбира се, е „Да“. Обаче добавя: „Силно вярвам, че ако една банка тръгне към фалит, имаме разпоредби и инструменти, за да разрешим проблема.“
Други пък се притесняват, че подобни предварителни изказвания са триумф на надеждата пред опита.

Бившият високопоставен банкер Робърт Дженкинс показва очевидната слабост на сегашната система: финансите са глобални, но регулациите в голяма степен остават локални. Проблемите ще съществуват, докато Европа, САЩ и други юрисдикции не успяват да се договорят за правила, за да намалят мащаба на международните организации. „Проблемът „Прекалено са големи, за да фалират“ все още не е решен“, категоричен е Дженкинс.

Пол Такър, който в момента оглавява Съвета за системен риск – американска организация, подкрепяща регулациите, има доста по-различен дневен ред от този на Грюенберг и Кьониг. „Намираме се на една трета от пътя, необходим за въвеждане на промяна. Според мен в най-добрия случай ще е необходим четвърт век, за да се открие обратният път към устойчивото развитие“, заяви той на конференция през юни в Брюксел. „Особено тук, в Европа, в момента не сме близо до него.“

Как да стигнем дотам? Мненията са много. Според Кашкари големите банки трябва да бъдат раздробени чрез новата версия на Закона на Глас-Стийгал – разпоредба от времето на Голямата депресия, която разделя функциите на търговските и инвестиционните банки. Тази възможност намери подкрепа и в двете основни партии в САЩ: от бившия кандидат за президент от Демократическата партия Бърни Сандърс до някои членове на Републиканската партия.

Високопоставени фигури като бившия председател на Федералния резерв Бен Бернанке и неговия наследник на поста Джанет Йелен отхвърлят подобни драконовски мерки. Бернанке смята, че настоящите правила по естествен начин ще принудят банките да се свият и да станат по-нискорискови, без да е необходимо налагането на „произволни ограничения за активите им“. Както отбелязва той, „Лемън“ представляваше една трета от големината на най-големите банки, когато фалира. „Политиците отлагат неизбежното до възможно най-последния момент, тъй като това е изключително непопулярна мярка“, заяви той на конференция в Брюксел, организирана от „Файненс уоч“. Според Бернанке е по-добре да се поиска от независимите регулаторни органи да въвеждат по-строги правила. Разпоредби като Евродирективата за преобразуване и възстановяване на банките, която предвижда големи загуби за кредиторите на фалирали банки, или създаването на Агенция по фалитите със закона „Дод-Франк“, която позволява на регулаторите да ограничат дейността на закъсала банка.

Наскоро направени тестове обаче показаха, че няма правило, което да е защитено от дългите пипала на политиците. В случая с Евродирективата за преобразуване и възстановяване на банките италианското правителство дълго време се опитваше да я заобиколи, като договори спасителен план за банката „Монте дел Паски“. Републиканци от американския Конгрес искат да се премахне Агенцията по фалитите, което повдига въпроса дали евентуална администрация на Доналд Тръмп ще иска да я използва по време на криза.

Висш европейски банкер смята, че политиката трябва да бъде неразделна част от всяко решение за спасяването на закъсала банка. Фразата „Прекалено са големи, за да фалират“ е начин за отвличане на вниманието, тъй като никой не знае как да бъде решен този проблем“, смята той. Банкерът иска да остане анонимен, тъй като не желае да провокира регулаторите с коментарите си. „Решението да се позволи на една банка да фалира не създава само финансови проблеми, но и политически. В система като европейската, в която 80% от финансирането на икономиката идва от банковия сектор, идеята, че може да се елиминира „Прекалено са големи, за да фалират“, не е реалистична.“ И така търсенето на свещения граал във финансовия сектор продължава…

ЧЕЗ – 144% ръст на печалбата, банките – 277 млн., Горанов – 3 млрд. За народа – нищо

Posted on: юли 30th, 2016 by МИГ 1 Comment

Невиждана демонстрация на олигархичния характер на държавата се очертава към края на първото полугодие. Едрите корпорации и банките отчитат огромни печалби, придружавани от държавния бюджет. В същото време гърчът сред обикновения народ е чудовищен и много хора са докарани до пълно отчаяние и до границата на революция.

3 цифри съвпаднаха по време и направо съкрушиха цялата демократична идеология. Че сме били правова държава, работеща в интерес на народа. Неправова държава сме, работеща в интерес на най-едрите богаташи.

Първата цифра е гигантският ръст на печалбата на енергийния монополист ЧЕЗ. Цели 144% повече пари са си сложили в джоба. Доколкото тези пари идват от обикновения потребител, то ясно е кой е издоен, за помпозния успех на доставчика на ток.

Втората цифра е един друг рекорд – 277 милиона достига печалбата на банките към края на полугодието. Т.е. отново свръх привилегированата каста на банкерите е поливана с дъжд от пари, в името на „финансовата сигурност“. Точно заради нея, и за да не „фалирали банките“, им се поддъжат привилегии, невиждани никъде другаде в Европа. Народът е изстискван с лихви и такси, БНБ се прави на ударена, съдии-изпълнители нарушават закона, за да дерат обикновения човек. И накрая – клетите банки, дето не трябва да ги пипаме, та да не фалират, та клетите банки – с нови рекордни печалби, премии и дивиденти.

Най-голяма е гаврата обаче във върха на пирамидата – държавата. Според прогнози на МВФ, към средата на годината, бюджетът ще е на 3,7% излишък. Това са 3 милиарда лева. Т.е. от гърчещия се бизнес и от мизерстващия народ, са събрани допълнително 3 милиарда лева. Но вместо тези пари да се ползват например за намаляване на дълговете, или за някакви производсвени инвестиции, правителството се е умълчало. Трае си, и ще крадне парите. Държавата има гласуван бюджетен дефицит, който се добавя към държавния дълг. Към това, което бъдещите поколения ще плащат. Но излишъците не се ползват дори поне за да се занули този негатив. Не. Доим от заеми и лапаме. Изстискваме народа – и пак лапаме.

Какъв е резултатът от всички това? Ако отворите книгите на Маркс, можете да го видите предвидено – пълно сливане на държавата и едрия капитал, концентрация на печалбите при тях, и разрастваща се мизерия сред масите. Ние го наричаме по „модерно“ му „олигархия“. Но си е все същото – власт и лапане за супер богатите, и пълно пропадане на средната класа и бедните.

Марксизъм по учебник направи Бат Бойко…

Добри Божилов

Лихвите по депозитите паднаха до рекордните 0.05%

Posted on: юни 27th, 2016 by МИГ No Comments

Лихвите по влоговете в България продължават да падат и стигнаха рекордно ниски нива – вече има две банки, които дават едва 0.05% за едногодишен левов депозит. Това са Райфайзенбанк и ДСК, показва справка в портала „Моите пари“. Масовите предложения са за под 1%. На практика това означава, че много от вложителите не получават никаква доходност от парите, които държат на разплащателна сметка или на срочен влог. А ако се сметнат таксите за поддържане, за справки и данъкът върху лихвата, реално те трябва да доплащат на банката.

Отрицателна например би била сметката за един от най-разпространените депозити – в рамките на 1000 лева. При 1% лихва за срочен годишен влог например банката би начислила лихва от 10 лева, които ще бъдат обложени с данък от 8%. Отделно в различните трезори месечната такса за управление на спестовна или безсрочна сметка тръгва от 1 лев и стига до над 2 лева, тоест от 12 до над 24 лева годишно. Например месечната такса за обслужване на безсрочния влог и за спестовната сметка „ДСК Мотив“ е 2.20 лв. В Райфайзенбанк годишната такса за поддържане на спестовна сметка „Перспектива“ от 1 юни е в размер от 18 лв., вместо 12 лв. Лихвата на същата сметка пада от 0.2% на 0.1%. В Пощенска банка таксата е 1 лв. месечно при сметки „Мега“ и „Активни пари“.

Справка в портала Pariteni показва, че в момента има една-единствена възможност човек да получи над 2% доход, като вложи парите си на влог за година. Въпросната най-щедра оферта е за „детски“ депозит, а лихвата е 2.25%. Така ако човек внесе 10 000 лева за детето, след 12 месеца банката ще му начисли 225 лева отгоре, но от тях ще удържи 18 лева за данък от дохода. Повечето банки предлагат едногодишните депозити в левове с лихва под 0.5%. Още по-ниски са лихвите за спестявания в евро. За едногодишен депозит на 1000 евро най-високата оферта в момента е за 1.63%, а повечето предложения са за лихви в диапазона 0.05 – 0.99%.

На фона на ниските лихви не е чудно, че за първи път от близо седем години тенденцията на непрекъснато увеличение на парите на домакинствата в банките се прекъсна и през 2016 г. БНБ вече на два пъти отчита свиване на спестяванията – спад имаше през февруари, а после и през май.

За експертите отливът има лесно обяснение – много хора вече не виждат смисъл да „консервират“ парите си при символична лихва и решават да ги инвестират в нещо, от което имат нужда, или което ще им носи доход. Онези, които имат по-малки спестявания, правят ремонти, сменят мебели, купуват телевизор или нова кухня, правят отдавна планирана екскурзия или дълго отлагана скъпа процедура при зъболекаря. По-заможните инвестират в имоти – къщи, апартаменти, ниви и др., които после да отдават под наем или да препродадат на по-висока цена. Това обяснява и защо цените на жилищата неотклонно вървят нагоре. Трети се престрашават да опитат някакъв дребен частен бизнес.

Банките свалят лихвите, защото и без това са пълни с пари, които трудно пласират като кредити. По последни данни на БНБ спестяванията на фирми и граждани в банковата система през май са изкачили поредния връх и вече надхвърлят 64 млрд. лева, като увеличението идва от бизнеса. За съжаление данните на централната банка показват и друго – че заемите поевтиняват много по-бавно от депозитите. Така в момента по отношение на символичните лихви по влоговете България напълно се вписва в нормалните за ЕС равнища, но при кредитите картината е съвсем различна. У нас процентите по жилищните заеми например са около 6 пъти по-високи, ако се сравняваме с Германия, където средната лихва за домакинствата е 0.89%.

При тази огромна ножица между лихвите по отпуснатите и по привлечените средства и при непрекъснато увеличаваните такси не е чудно, че печалбата на българските банки расте със 110 млн. лева средно на месец. Поне това показва статистиката на БНБ към 1 май. През първата третина на 2016 г. банковата система като цяло е отчела 439 млн. лева печалба, което е с близо 15% повече спрямо година по-рано.

По време на финансовия форум „Шумът на парите“ банкери и анализатори прогнозираха, че в Европа и в България ниските лихви ще се задържат още най-малко две години. Според Иван Кутлов от ОББ алтернативите на банковите депозити – взаимни фондове, застраховки със спестовен елемент и т.н., тепърва ще добиват популярност у нас. А Зденек Метелак, директор на Сосиете Женерал Експресбанк, коментира, че моментът е добър за инвестиране в недвижими имоти. Не е ясно обаче как ще се отрази на финансовите пазари, банките и лихвите решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС.

Как се раждат кризите

Posted on: декември 19th, 2015 by МИГ No Comments

Каква поука си взеха правителствата от финансовата криза? Мога да напиша коментар по темата, а мога да го кажа и с една дума – никаква. Макар че и това няма да е съвсем вярно. Поуките всъщност са антипоуки, уроците са контрауроци. А финансовата криза е само една от множеството кризи – в събирането на данъците, обществените разходи, общественото здраве, екологията, която контрауроците ожесточават.

За всички кризи причината е една – играчите с огромна власт и глобално въздействие излизат извън ограниченията на демокрацията. А това се случва, защото в сърцето на политиката се е загнездила фундаментална корупция. В почти всяка страна интересите на икономическите елити клонят много повече по посока на правителствата, отколкото към интересите на електората. Банките, корпорациите и собствениците на земи притежават безотчетна власт, която работи плътно с политическата класа. Глобалното управление започва да изглежда като нескончаемо заседание на клуба „Билдерберг“.

Преподавателят по право Джоел Бейкън твърди, че в момента вървят едновременно две отчаяни промени. От една страна, правителствата премахват закони, които ограничават банките и корпорациите с аргумента, че глобализацията отслабва властите и ефективното законодателство е невъзможно. От друга – същите тези правителства прокарват нови драконови закони за укрепване на властта на елитите. Онези, които протестират срещу тях, са обект на полицейски действия и наблюдение в мащаби,

по-подходящи за диктатури, отколкото за демокрации

Да вземем например Трансатлантическото партньорство и предложението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Това трябва да са търговски договори, но те имат слабо отношение към търговията, а много повече към властта. Те увеличават властта на корпорациите, като намаляват властта на парламентите и върховенството на закона. Те едва ли биха могли да са по-добре изработени, за да изострят и универсализират нашите многобройни кризи – финансови, социални, екологични. Но може да стане и по-лошо – в резултат от тайни преговори се появява и Споразумението за търговия на услугите (TiSA), което покрива Северна Америка, ЕС, Япония, Австралия и много други страни.

Само чрез „Уикилийкс“ добиваме известна представа за това какво ни се готви. То може да се използва за принуда на страните да приемат нови финансови продукти и услуги, да одобрят приватизацията на обществените услуги и да намалят стандартите за социални грижи. Договорът прилича на най-големия международен удар срещу демокрацията, извършван в последните две десетилетия. А това говори много.

И така, самоненавиждащата се държава обявява, че няма власт, като сама унищожава капацитета си да законотвори – и у дома, и на международната сцена. В своя реч неотдавна пред банкери от лондонското Сити британският финансов министър Джордж Озбърн заяви, че „основно искане в нашето предоговоряне с ЕС е Европа да спре скъпата и вредяща регулация“. Сякаш не е имало финансова криза и сякаш не се знае какво я е причинило. Дейвид Камерън пък се похвали, че е начело на „първото правителство в съвременната история, което в края на парламентарния си мандат регистрира по-малко регулация, отколкото в началото“. Това е абсолютна непредпазливост в един свят на нарастваща сложност и процъфтяваща корпоративна престъпност. Но ни успокояват – не се бойте, икономическата власт вече няма нужда да бъде управлявана от закон, тя може да се регулира сама.

Някои от нас отдавна подозират, че това са празни приказки. Но досега само го подозирахме. Днес вече разполагаме с публикуван първи глобален преглед на саморегулациите, изготвен по поръчка на британското Кралско дружество за защита на птиците, но покриващ всеки сектор – от кредитирането до отглеждането на породисти кучета. И този доклад показва, че в почти всички случаи – при 82 на сто от 161 описани схеми, доброволните мерки се провалят.

Например, когато ЕС искаше да намали броя на убитите пешеходци и велосипедисти от МПС, можеше просто да се приеме закон, който да задължи производителите да променят броните и капаците на колите на цена от около 30 евро на автомобил. Вместо това обаче се разчита на добрата воля на производителите. Резултатът е 75 процента по-ниско ниво на защита от това, което би осигурило един такъв закон.

Когато правителството на Уелс въведе такса от 5 пенса за найлонова торбичка, това доведе до светкавично съкращаване на употребата им с 80%. Правителството в Уестминстър твърди, че саморегулацията от страна на търговците ще свърши същата работа. Резултатът е намаляване употребата на найлонови торбички във Великобритания с 6%. След 7 пропилени години то най-сетне се подчини на очевидната логика и въведе такса.

Доброволни схеми за предотвратяване на рекламата за вредни храни сред децата в Испания, за намаляване на емисиите вредни газове в Канада, за пестене на вода в Калифорния, за спасяване на албатросите в Нова Зеландия, за защита на пациентите на пластичните хирурзи във Великобритания, за спиране на агресивния маркетинг на психиатрични лекарства в Швеция – провал, провал, провал. В някои от случаите

компаниите са молели за нови закони

за повишаване на нивото в съответната индустрия – например производителите на пластмасови силажни опаковки за фермери опитаха да накарат британското правителство да увеличи цената за рециклиране, озеленителните фирми настояваха за закон за отказ от използването на торф. Но правителството отказа. Дали в резултат на сляпа идеология, на нечии интерес… или и на двете?

Най-големите дарители на политическите партии се оказват най-лошите изпълнители, които използват парите си, за да представят нарушенията си като законни (за пример – „Енрон“). И понеже партиите, които те финансират, се подчиняват на желанията им, всички други са принудени да възприемат лошите им стандарти. Ограничаване на електората, развързване ръцете на силните – това е перфектната формула за многопластова криза. И вече си я жънем.

Четири манипулации на Хампарцумян и тяхното разобличаване

Posted on: септември 2nd, 2015 by МИГ 1 Comment

За пореден път Левон Хампарцумян се появи по телевизията, за да ни убеждава, че банковият картел, чийто говорител е той, не съществува. Това твърди и Комисията за защита на конкуренцията, която в последните години се утвърди като комисия за защита ОТ конкуренцията, но да се върна на г-н Хампарцумян. В какво се опита да ни убеди той?

Първо: ниските лихви са закономерни.

Така е, но само по депозитите. За кредитите няма такава закономерност. Неслучайно българските банки реализират рекордна печалба през миналата година – 380 млн. евро, а румънските – 1 милиард евро ЗАГУБА, при три пъти по-голямо население в северната ни съседка (7 млн. – в България, и 20 млн. – в Румъния) и при по-добре работеща икономика (9000 долара брутен вътрешен продукт на човек в Румъния през 2013 г., при 7000 долара у нас, като разликата продължава да се увеличава).

За сравнение, румънските банки имат два пъти повече активи от българските, а качеството на раздадените от тях кредити е доста по-добро (процентът на лошите кредити от общото количество раздадени кредити към края на 2014 г. при румънските банки е под 14% и продължава да намалява, а при българските е близо 19% и продължава да се увеличава).

Въпреки това едва тази година румънската банкова система започва да излиза на печалба. Вярно е, че печалбите и на румънските банки изтичат в чужбина, но населението на север от Дунава явно е по-добре защитено от произвола на чуждестранните банки. Интересен е фактът, че при намаляващ брой заети в банковата ни система административните разходи на нашите банки постоянно нарастват, което говори или за укриване и изнасяне на доход, или за банков картел, или за доста лошо управление, или и за трите заедно.

Второ: нямало смисъл да се залагат ограничения по отношение собствеността на капитала, защото чистотата на произхода на средства, които се влагат в институции – елемент на национална сигурност, била въпрос на морал. 

Моралът и тройните стандарти на г-н Хампарцумян са публична тайна, която може би е убягнала само на зрителите на кулинарни предавания. Питаме се   дали доста сериозното участие на Кадафи и компания в „Уникредит” е било разглеждано навремето в морален аспект, при условие че той беше официално набеден за финансов стълб на световния тероризъм. Явно някои офшорки са „морални”, а други – „неморални”. За съжаление Търговският регистър все още не публикува такава информация.

Трето, стрес-тестовете в българските банки щели да бъдат успешни и банковата система е стабилна.

Същото твърдеше и Иван Искров, чийто гуру е Левон Хампарцумян. Точно преди да се случи кризата с КТБ, а след това – и с ПИБ. Веднага след тези твърдения за малко щяхме да се озовем в банкова ваканция. Вярно е, че не трябва да се създава паника в обществото, но това се постига с истината, само с истината и нищо друго освен истината. Обществото трябва да е информирано и подготвено от имащите властта и информацията.

Неизвестността и противоречивите сигнали неминуемо пораждат паника, хаос и нестабилност, което е едно от най-вредните състояния за същото това общество. Praemonitus – praemunitus (от латински: „Предупреденият е въоръжен”). Неслучайно резултатите от стрес-тестовете на големите европейски банки бяха направени обществено достояние и публикуването беше съпроводено от разяснителна кампания на език, достъпен за повечето им клиенти.

Всъщност това му изказване е продължение на други негови публични изяви. В други интервюта видният банкер и кулинар обясняваше как целият банков бизнес е регулиран, а само КТБ е успяла да се „изплъзне” от всички регулатори. Не било също така важно дали регулаторните органи „мерят с различен аршин”.

Култово е твърдението, че „Икономедия” е свършила работата на БНБ, ДАНС, НАП и цялата държава („2–3 момченца и момиченца под 30 години успяват да свършат повече работа, отколкото банковият надзор, ДАНС, финансовото разузнаване, данъчните и всички други останали…”). Убеждението на г-н Хампарцумян, че именно „Икономедия” и творящите за нея журналисти заместват останалите три власти, предвид петгодишната им кампания срещу КТБ, навежда на мисълта за принадлежността му към кръговете, подготвили и провели атаката срещу банката.

Изпълнявайки поръчката да хвърля кал върху КТБ, г-н Хампарцумян е един от тези публични ментори, които не си дават сметка, че компрометирането на държавните институции нанася щети на страната. Намаляването на кредитния рейтинг на държавата до рекордно ниски нива е резултат и от това говорене.

Четвърто, в КТБ са „харчени безогледно едни огромни пари”, „раздавани са на хора, които са около нас”, цитираме дословно, каквото и да значи това.

Около къщата на г-н Хампарцумян в Бояна е целият елит на нацията, а около сградата на „Булбанк” са Министерският съвет, Президентството и Парламентът. Също и Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката… Какво ли има предвид?

Във всеки случай е странно, че поверената му банка е финансирала една от фирмите на Цветан Василев срещу ипотеката на сграда в строеж. Половината от тази сграда стана собственост на „Булбанк” веднага след поставянето на КТБ под специален надзор, а продава в момента друга част от сградата чрез частен съдия-изпълнител.

До прехвърлянето на собствеността г-н Хампарцумян твърдеше, че КТБ трябва да се спаси.   Облагите за „Булбанк” от кризата с КТБ, които неминуемо са се отразили и върху размера на шестцифрения бонус на г-н Хампарцумян, не спират дотук.  Според данните на централната банка за 3-те месеца на миналата година – между април и края на юни,  най-много са привлечените средства в „Уникредит Булбанк” – над 500 милиона лева.

Почти 262 милиона от тях са на граждани и домакинства. Така към края на юни привлечените средства в банката са над 10,82 милиарда лева, или с 4,85% повече, отколкото 3 месеца по-рано. Така че предизвиканата от медиите и институциите банкова паника е довела до очакваното от авторите на този сценарий преразпределение.

Не е за пренебрегване и методът за разпределение на гарантираните депозити, приложен от Фонда за гарантиране на влоговете.

Естествено, ръстът на привлечените по този начин средства означава и ръст на таксите и комисионите, а намаляването на лихвите по депозитите довършва картинката на ограбването на депозантите.

Вместо да ни облъчва с поредните поръчкови мантри, г-н Хампарцумян е редно да отговори на няколко въпроса:

Какво би се случило с „устойчивия” модел на „Булбанк”, ако за една седмица депозантите изтеглят 20% (или иначе казано – над 2 милиарда лева) от влоговете – толкова, колкото беше процентно делът на парите, изтеглени от КТБ?

Като говори за свръхликвидност, защо не обясни какъв проблем е тя за банките и защо банковите депозити нямат алтернатива? Нямало проекти за финансиране. Ама наистина ли?! Няма, защото предприемачите са жертва на модела #КОЙ – рекетирани, мачкани от държавната администрация, без визия за бъдещето. Моделът, част от който е и банкерът алхимик, няма да позволи стопанска инициатива и изграждането на средна класа. Тя е вредна за този модел.

Затова лихвите ще падат и парите в банките ще се обезценяват, а родната статистика ще ни убеждава, че в страната трайно се е настанила дефлацията и гражданите трябва да си плащат за това, че имат спестявания.

За целите на легитимирането на модела #КОЙ е нужен и „говорител” на предприемачите. Това е казионната структура КРИБ, в която алхимикът също играе съществена роля – да „подпира” поредния удобен за модела председател. По ирония днешния е също алхимик…

Друг съществен въпрос, който със сигурност ще остане без отговор, засяга мястото и ролята на г-н Хампарцумян за банковата криза през м. юни 2014 г., в качеството му на председател на Асоциацията на банките в България. Подобно на мястото и ролята на Великата октомврийска социалистическа революция в световната история, мястото на г-н Хампарцумян по отношение на банковата криза е значително, а ролята му е огромна и зловеща. Но това ще стане ясно след време. Нека поне отговори на въпроса защо Асоциацията на банките в България запази мълчание, докато се извършваха всички незаконни действия срещу КТБ?

И последно, но не и по значение: дали ръководството на „Уникредит” следи медийните изяви на Левон Хампарцумян и дали прави анализи на многобройните му поръчкови интервюта, в които и дума не става за „Уникредит”? В какво си качество тогава той се подвизава по всички национални медии? Бидейки местното „лице” на една от най-големите европейски банки, всяка негова публична изява на банкова или кулинарна тематика не може да не намери отражение върху имиджа на работодателя му.

Банките отчитат рекордни печалби

Posted on: септември 1st, 2015 by МИГ No Comments

През юли банковата система печели нови 110,4 млн. лв. Положителният финансов резултат е близо два пъти по-голям от този, регистриран през юни, и е вторият най-голям от началото на годината, след като секторът започна 2015 г. с печалба в размер на 121 млн. лв.

И това не е всичко – за седем месеца кредитните институции спечелиха толкова, колкото за девет месеца през миналата година.

В седмия месец на годината 28-те банки, които оперират у нас, печелят 110,4 млн. лв., като напълно покриват загубата за 101,9 млн. лв., която инкасира секторът през юли 2014 г., когато Българска народна банка (БНБ) все още публикуваше резултатите на системата с и без тези на поставените тогава под специален надзор Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ Виктория.

Освен това юлската печалба е с 95,7% по-голяма в сравнение със спечелените от банките 56,4 млн. лв. през юни, показват изчисленията. От началото на годината секторът натрупва печалба в размер на 613,654 млн. лв. -точно толкова, колкото спечели за деветте месеца на 2014 г., без резултатите на КТБ и ТБ Виктория.

Ако темпото на натрупване на печалби се запази, прочистването на банковите баланси в контекста на подготовката на банките за проверките по качеството на активите и стрес тестовете продължи и се трупат по-малко обезценки, то спокойно банките могат да изпратят най-доходоносната си година може би не само от финансовата криза насам с обща печалба за 800-900 млн. лв.

В края на юли общата сума на активите на системата възлиза на 84,5 млрд. лв., като се увеличава с 604 млн. лв. спрямо юни.