Posts Tagged ‘банки’

Още 3 банки вземат процент при теглене от собствен банкомат

Posted on: февруари 21st, 2022 by МИГ No Comments

От началото на годината още три големи банки въведоха такса за теглене на пари от собствен банкомат с дебитна карта като процент от сумата. Процентът върху теглената сума варира за всяка от банките между 0.1 и 0.16, като минимумът е 0.30 лв., съобщи БНР.

Първият пример за подобен вид комисионна бе от септември миналата година. Финансовият анализатор Десислава Николова уточни пред Радио Варна, че „в 60-70% от случаите тази такса е 0.30 лв., което означава, че колкото по-голяма сума теглим от банкомат на банка, издала дебитната карта, толкова по-висока сума ще заплатим към нея.”

Според Николова новият вид такса представлява увеличение на таксите. „Има увеличение при операциите, свързани с теглене и внасяне на суми по сметка, увеличение в месечните такси за поддръжка на разплащателна сметка /от около 2.50 вече е 4 лева на месец за физически лица/, има ръст и на таксите, свързани с използване на дебитна карта. Това са най-често променяните банкови такси. Три-четири пъти годишно банките у нас коригират тарифите си.”

Ако картата се ползва за често теглене на ниски суми, ние ще заплащаме минималната такса от 30 стотинки. Все още няма такса, когато се разплащаме с карта в големите търговски обекти.

Десислава Николова не смята, че има уговорка между банките да вдигат таксите. „Ако се бяха споразумели, нямаше да има такъв дълъг времеви интервал – от септември до февруари – да въведат такса като процент от теглената сума. Предполагам, че и другите банки обаче ще последват техния пример.”

Банките намаляват банкоматите у нас. Какви са причините?

Posted on: февруари 10th, 2022 by МИГ No Comments

Сериозно орязване на банкоматите извършват банките у нас. По данни на БНБ общият брой на банкоматите в България намалява. Статистиката сочи спад между 1 и 5 % всяка година, като в периода 2019 и 2020 г. разликата е най-голяма. Тази тенденция не е нова, общият брой банкомати бавно намалява от пика им през 2016 г., когато има над 5750 такива активни устройства в България.

През последните две години обаче, ефектът на пандемията засилва процеса на премахване на АТМ машини, както и на банковите клонове в страната. Така през 2021 г. е регистриран най-ниският брой банкомати на територията на България за последните 10 години, твърдят от компания, предоставяща финансови услуги. При спад от над 400 активни АТМ устройства в държавата през последните пет години, трябва да се погледне защо се случва този феномен, къде и кои райони засяга най-силно и как тази промяна афектира населението на България.

Над 400 банкомата е драстичен и притеснителен спад, който се осъществява за изключително кратък период от време. Въпреки ръста на плащанията с карта от началото на пандемията, в България все още кешовите плащания са предпочитан метод на разплащане. Затова е тревожна новината, че приблизително 10% от българските банкомати излизат от употреба през последните 5 години.

АТМ устройствата също така се премахват главно от нисконаселени места, изолирани локации и труднодостъпни региони и това затруднява ежедневието и финансовите възможности на много българи, жители и посетители на тези райони. Възрастните хора трудно получават достъп до пенсиите си, трябва да предвиждат допълнителни разходи за транспорт и да отделят специално време, за да ходят до банкомат извън населеното си място. При сегашните епидемични условия това става все по-голям проблем и ограничава солидна част от българското население. Липсата на достъп до банкомати води до редица проблеми, които засягат нисконаселените места в България.

Например, от началото на пандемията села като Острица, Каран Върбовка и Кацелово нямат обществен транспорт, лекарска помощ, аптека и банкомат, пише „Флашнюс“. Липсата на банкомат и достъп до финансови услуги носи със себе си сериозни второстепенни последици. Те могат да афектират локалната икономика, население и здравеопазване. Обикновено в един нисконаселен регион или селище е инсталиран един банкомат, а понякога, в редки случаи присъства и банков клон.

Сред премахнатите 400 АТМ устройства през последните години преобладават демонтираните банкомати в отдалечени райони като Острица и Кацелово, които са труднодостъпни и с липсващ обществен транспорт.

Така хората са принудени да отделят време и да организират пътуване, само и единствено за да изтеглят пари. Част от тях трябва да отделят за транспорт и разноски, докато стигнат до въпросния банкомат. От петте най-големи банки в България през последните години три регистрират годишен спад в броя на собствени банкомати и банкови клонове. Тъй като банкоматите са изцяло поддържани от банките, чието име носят, това е голяма финансова отговорност за тях. И покрай ниската им употреба през последните години, присъствието на АТМ устройства в България намалява, като на определени места изчезва напълно.

На банките не им е изгодно да поддържат собствени банкомати с нисък процент на използваемост, на труднодостъпни места, без надзор и технически сертифицирани лица за поддръжка. Само за последната година една от банките с най-много физически клонове в България е намалила броя на локациите си с 21, а банкоматите си съкращава с 40, което в проценти е около 7% спад на банковите клонове и 5% спад в броя на АТМ устройства.

Много други водещи банки също следват примера и намаляват своето присъствие на десетки места с подобни проценти. Затова в България, както и на други места по света, има необходимост от независими оператори на банкоматни мрежи, които да инсталират и поддържат АТМ устройства, особено в изолирани и труднодостъпни места.

Банките с по-големи такси, завишили им наеми и вдигнали заплатите на служителите

Posted on: декември 30th, 2021 by МИГ No Comments

По-високи банкови такси се очакват от януари, след като някои от трезорите вдигнаха таксите за теглене на каса. Повече ще плащаме и при местене на пари от сметка в сметка, както когато сметките са в една и съща банка, така и ако са в различни.

„В последните 10 години банковите такси в цяла Европа нарастват. Обяснението е ясно – поскъпва обслужването в офис. Ако видите и сравните, ще видите, че някои банки не увеличават таксите на онлайн банкирането, а някои ги вдигат между 0, 10 лв. и 0,20 лв. Но тези, които са в офис, започват да се увеличава и обслужването“, каза кредитният консултант и финансов анализатор Тихомир Тошев.

Той подчерта, че и наемите на банките също се покачват.

„Има инфлация, самият разход да се поддържа офис нараства. В следващите години ще виждаме как банките ще оптимизират клоновата си мрежа. На голяма част от банките таксите за онлайн банкирането са минимални. Има и доста операции без такси. Преди години Европейският парламент забеляза, че банковите такси нарастват в доста различни страни, тогава се въведе евродиректива, която след това се обърна в закон. И сега всяка една банка в ЕС е длъжна да предлага на потребителите банкова сметка с обикновените операции. Там таксите трябва да са около средните“, допълни Тошев пред „България он еър“.

По думите му най-ощетени ще бъдем, ако продължаваме да теглим пари и да внасяме пари в брой.

„Българите сме с най-ниско проникване на кредитни карти в ЕС. Дори в Сърбия хората масово ползват карти за всякакъв тип плащания, ние все още предпочитаме кеш, предпочитаме да влезем в банката и да изтеглим пари. Не искаме да се отворим към кредитните карти, които са един страхотен инструмент“, коментира финансовият анализатор

2021 година се оказва рекордна за ипотечните кредити. „Банките трябва да са по-внимателни в отпускането на ипотечни кредити. Може би над 5 млрд. ще са раздадените ипотеки, което е абсолютен рекорд за българския пазар. Лихвите продължават да намаляват и засега тенденцията е надолу. Така ипотечният пазар ще продължи да привлича все повече и повече хора, за да си закупят жилище. 99% от изтеглите кредити в България са с плаваща лихва. Потребителите трябва да са спокойни, защото ние наблюдаваме пазари с доста по-голяма история“, добави Тихомир Тошев.

И посочи, ако лихвите се покачат, месечната вноска ще скочи до 10% в рамките на няколко години. „Но това също е решимо – рефинансиране. На пазара винаги банки, които са по-агресивни и искат да си напълнят портфейлите. Много малък е процентът на лошите кредити. Повечето хора успяват да се справят. Не очаквам поевтиняване на имотите, напротив – плавен ръст нагоре. Продължава търсенето да е изключително голямо“, сподели кредитният консултант.

Банките спечелиха 1,2 млрд. лв. за 10 месеца

Posted on: декември 2nd, 2021 by МИГ No Comments

Печалбата на банковата система към 31 октомври 2021 г. е 1.2 млрд. лева. Това е с близо 400 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, когато бе отчетен положителен резултат от 796 млн. лева. Само през месец октомври банковият сектор е увеличил печалбата си със 100 млн. лева.

Добрият резултат идва от намалелите провизии. Начислените разходи за обезценка са с 263 млн. лв. или 38% по-малко от тези към 31 октомври 2020 г.

Регулаторният капитал на банковата система в края на септември 2021 г. е 15.4 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 68.7 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система спрямо края на септември отчита растеж с 839 млн. лв. до 74.5 млрд. лева. През отчетния месец депозитите в банковата система нарастват с 641 млн. лв. (0.6%) до 114.0 млрд. лeва.

Чакат ни фалити на банки, кризата от 2008-а ще ни се стори песен

Posted on: ноември 3rd, 2021 by МИГ 1 Comment

За София нужните средства са 1 250 лв., за провинция – 950 лв. Това са реалностите, в които живеем. Инфлацията е между 15 и 20% през последните 12 месеца. Ясно е, че НСИ дава в пъти по-ниски стойности. Това каза икономистът проф. Красимир Петров от Американския университет в България, спец по управление на риска, макроикономическо инвестиране, технически анализ и поведенчески анализ.

„Ние не можем да увеличим пенсии и заплати, без да увеличим производителността, а през последните години реално затворихме икономиката. Имаме предпоставки за повторение на финансовата криза от 2008 г., но в далеч по-злокобен вариант – с висока безработица, тежка инфлация.

Кредитната ваканция свършва на 31 декември. Ако банките укротят кредитирането, това ще доведе до тежка криза. Другият вариант е да продължат да разсрочват лошите кредити, което ще доведе до още по-лоша инфлация.

„Нямаме полезен икономически ход, освен затягане на плана“, допълни Красимир Петров пред Bulgaria ON AIR.

„Вероятно ще гръмне жилищният балон, който се надува в последните 3-4 години. Цените на жилищата са тройно надценени, това означава, че ще изпаднем в тежка икономическа ситуация, но ще има и рискове от закъсали банки или дори фалити. Спестяванията не растат, а падат. Това че се увеличават депозитите, е следствие на повечето кредити, давани от банките. Когато банката даде ипотечен кредит, той влиза по сметка на кредитополучателя и оттам към продавача“, заяви проф. Петров.

Хампарцумян: Лихвите по депозитите ще скочат

Posted on: ноември 2nd, 2021 by МИГ No Comments

„Лихвите по депозитите няма да намалеят, дори напротив. Не бива да се взема нов кредит, за да покриеш стар, това значи, че разходите са по-високи от приходите. Трябва да се потърси свеж капитал чрез съдружие“. Това заяви в предаването „Твоят ден“ Левон Хампарцумян.

Той не мисли, че ни очаква тежка зима. Все пак прикани да бъдем разумни. „Има необходимост от преструктуриране и от икономически възход по нов начин, ако правиш същото, но очакваш различни резултати, няма да ги получиш“, смята той.

Хампарцумян посъветва хората, които са в края на трудовия си път да не инвестират спестяванията си, а да ги пазят.

„За по-младите хора най-добрата инвестиция е да научиш нещо ново или да направиш нов продукт“, подчерта той.

Съветът му към предприемачите е да продават, докато могат. „Нито замята ще свърши, нито новите проекти или купувачите. Но ако се отиде в ситуация „балон“, където предлагането е по-високо от търсенето, пазарът ще падне“, обясни финансистът.

Банките спечелиха 1,1 млрд. лв. за 9 месеца!

Posted on: октомври 30th, 2021 by МИГ No Comments

Банковият сектор отчете 1.1 млрд. лв. печалба към края на деветмесечието на годината. Печалбата расте с 55.6% спрямо отчетената за деветмесечието на 2020 година.

Банките са заделили значително по-малко провизии. Според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 401 млн. лв. и размерът им е по-нисък с 227 млн. лв. или 36.2% спрямо този за деветте месеца на 2020 година. Друг фактор за положителния резултат е, че нетните приходи от такси и комисиони през деветмесечието на 2021 г. са с около 150 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Собственият капитал в баланса на банковата система през третото тримесечие на 2021 г. нараства с 247 млн. лв. до 16.3 млрд. лв. с приноса на увеличената печалба през периода.

БНБ отчита и спад на необслужваните кредити. „Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември е 5.399 млрд. лв. (при 5.513 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.44% (при 6.72% в края на юни)“, посочват от централната банка.

В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 2.2 млрд. лв. до 73.7 млрд. лв. Увеличават се вземанията от домакинства с 1.0 млрд. лв., от нефинансови предприятия с 979 млн. лв., отги финансови предприятия – със 174 млн. лева.

Депозитите в банковата система нарастват през тримесечието с 3.9 млрд. лв. до 113.3 млрд. лв. Основен принос има увеличението на привлечените средства от бизнеса и домакинствата – съответно с 2.4 млрд. лв. и с 665 млн. лева.

Отношението на ликвидно покритие към 30 септември е 281.9%. Към 30 септември 2021 г. активите на банковата система възлизат на 132.7 млрд. лв., като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4.2 млрд. лв. (3.3%).

Банките продължават да помпат имотния балон

Posted on: октомври 25th, 2021 by МИГ No Comments

БНБ отчете поредно нарастване на жилищните кредити през септември. Според данните на централната банка в края на деветмесечието на годината жилищните кредити са 13.513 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 16.2 процента. Растежът им дори се ускорява спрямо август, когато бе отчетено 15.8% годишно увеличение.

Именно ускоряващият се ръст на жилищните заеми бе един от факторите, които подтикнаха БНБ от 1 октомври 2022 г. да вдигне нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции от 0.5 на 1.0 процент. Този ход на регулатора бе разчетен като опит да охлади кредитирането в този сегмент.

„Кредитната активност се разширява с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити. Наблюдаваните темпове на кредитен растеж създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове, които могат да се проявят в нарастване на обема на необслужваните кредити при евентуален бъдещ спад на икономическата активност. Повишението на равнището на антицикличния буфер има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките“, обясниха от Българската народна банка.

Иначе в края на септември 2021 г. кредитите за неправителствения сектор са 69.188 млрд. лв. и се увеличават на годишна база със 7.6% при 7.5% годишно повишение през август.

Най-слабо е нарастването при кредитите за бизнеса – с 4.1% на годишна база до 36.246 млрд. лева. От друга страна кредитите за домакинствата и НТООД са 28.094 млрд. лв., като спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 11.8% на сто. Освен жилищните заеми, потребителските кредити също бележат сериозен възход. Те възлизат на 12.978 млрд. лв. и се увеличават с 9.9% спрямо септември миналата година.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се понижават с 0.1% на годишна база през септември 2021 г. и в края на месеца са 398.6 млн. лв.

Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 4.848 млрд. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 11.3 процента.

Пазарът на недвижими имоти е изключително динамичен в последните месеци. След много силен ръст на цените през предните три тримесечия – съответно от 3.2%, 1.7% и 3.5% на тримесечна база, в последните месеци пазарът все пак отчита известно забавяне.

Забавянето може да бъде обяснено с факта, че в София, цените за жилище спадат с 1.5% спрямо предишното тримесечие, след продължителен период от девет месеца с общ ръст от 13.5%. Най-силен ръст на цените през второто тримесечие на 2021 г. беше отчетен във Варна, 4.5% спрямо първото тримесечие. Същевременно в Русе (2.5%), Пловдив (2.2%), Бургас (1.4%) и особено в Стара Загора (0.5%) този ръст е много по-малък.

Тази статистика утвърждава тенденцията на разминаваща се динамика на пазарите на жилища в различните региони на страната. В голяма част от страната, цените на жилищата продължават да бъдат в съответствие с нивото на доходите на преобладаващата част от гражданите, докато в най-предпочитаните квартали и сегменти в големите градове покачват стойността си.

Руските банки ударно вдигат лихвите по депозитите

Posted on: октомври 9th, 2021 by МИГ No Comments

Руcкитe бaнки ca зaпoчнaли мacoвo дa вдигaт лихвитe пo дeпoзититe и cпecтoвнитe cмeтки, coчaт дaнни нa мaркeтингoвaтa aгeнция Mаrсs.

Причинaтa e вдигaнeтo нa ocнoвния лихвeн прoцeнт oт cтрaнa нa Цeнтрaлнaтa бaнкa нa cтрaнaтa. Мaкcимaлнaтa лихвa пo дeпoзититe мoжe дa нaдхвърли 7%, нo в oпрeдeлeни уcлoвия. Търгoвкитe бaнки ca oбявили пoвишeниe нa лихвитe пo дeпoзититe нa физичecки лицa в рaмкитe нa 0.2-1.5 прoцeнтни пунктa.

Мaкcимaлнaтa лихвa зa трeтoтo тримeceчиe нa тeкущaтa гoдинa e 6.33% cрeщу 6.15% прeз втoрoтo тримeceчиe. Прoгнoзитe нa eкcпeрти ca, чe дo крaя нa тeкущaтa гoдинa щe рacтaт, кaтo щe дocтигнaт 7.25%.

Гoдишнaтa инфлaция в Руcия e нaд 7%, тaкa чe нa прaктикa дoхoднocттa oт дeпoзититe e пoчти нулa. Прoгнoзaтa e, чe руcнaцитe щe прoдължaт дa хaрчaт пaритe cи, вмecтo дa ги cпecтявaт. Пoрaди тoвa дo крaя нa тeкущaтa гoдинa дeпoзититe в бaнкитe щe нaрacнaт c 2%-3%, нeзaвиcимo oт привлeкaтeлнитe лихви пo тях.

Балонът се пука: Хампарцумяните стават наемодатели

Posted on: септември 30th, 2021 by МИГ No Comments

Хампарцумянът вика, че било по-изгодно да живееш под наем, отколкото да си купиш жилище. За Малдивите го прескачам: пак съвет – вместо дом да ходим там на море.

На пръв поглед изглежда безумно банкер да си дърпа сам черджето: що са ви кредити, живейте си живота!

Не, не е безумен.

Банките натрупаха доста апартаменти от неплатежоспособни кредитополучатели, съвсем скоро отново ще се спука строителният балон и към хампарцумяните ще потекат реки от имоти.

Ко ще правят с тез бетони и тухли?

Ми, трябват наематели, какво друго? И затова този е тръгнал да поучава простите българи да не си купуват домове.

Ако беше толкова гот, той що не си продаде имота и да плаща наем на новия залупен собственик?

Да, ама нанай!

Пост на последния главен редактор на „Жълт Труд” Зоя Деянова във фейсбук

Нови такси при теглене от банкомат – прибират процент от сумата

Posted on: август 31st, 2021 by МИГ No Comments

Банките продължават да вдигат таксите си за обслужване на граждани и фирми. Някои от най-големите финансови институции направиха промени в тарифите си, а други подготвят изменения, които скоро ще влязат в сила, пише в. „Труд“.

Най-съществената промяна е въвеждане на принципа при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при теглене на пари в брой от офис на банката. От 30 август Банка ДСК промени тарифата си, като при теглене от банкомат на същата банка таксата стана 0,15%, но не по-малко от 0,30 лв., а при теглене от банкомат на друга банка таксата е 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв.

Същата такса от 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв., вече се плаща и при теглене от банкомат в чужбина. Досега таксите бяха фиксирани на 0,30 лв. за теглене от банкомати на банката и 1,50 лв. за други банкомати. С повишаването на таксите на банките много хора закриват част от сметките си. Наред с това много граждани започнаха да теглят наведнъж по-големи суми, за да използват банкоматите по-рядко и съответно да плащат по-малки такси.

Друга промяна е, че такса за теглене от банкомат вече се плаща и за карти на Банка ДСК, които досега бяха освободени от тази такса, като например ДСК-ISIC и Младежка карта.

Пощенска банка пък вдига таксите за откриване и обслужване на някои сметки от 5 октомври. Например таксата за откриване на съвместна сметка, която могат да ползват двама съпрузи, нараства от 10 лв. на 15 лв., а таксата за обслужване на такива сметки се повишава от 8 лв. на 12 лв. на месец. Съществена промяна е и това, че клиентите на Пощенска банка ще плащат такса от 0,12 лв. не само за СМС известия за касови операции и преводи, но и за други електронни съобщения за движение на пари по сметката им. Таксата за откриване на стандартна спестовна сметка в Пощенска банка нараства от 1 лв., на 3,50 лв., ако е без дебитна карта, и на 2 лв., ако е с дебитна карта. А месечната такса за обслужване на стандартна спестовна сметка без дебитна карта нараства от 2,50 лв. на 3 лв. Въвеждат и нова такса за закриване на спестовни сметки в размер на 5 лв., като сега тази услуга е безплатна, пише „Труд“. Таксата за вътрешнобанкови преводи в Пощенска банка пък ще нарасне от 2,50 лв. на 4 лв., като няма значение дали парите се движат между сметки на един и същ или на различни клиенти.

Неотдавна още една банка въведе такса за съхранение на големи суми в сметки на граждани. От 1 август ОББ въведе такса от 0,7% върху наличността по разплащателни и спестовни сметки на един гражданин, надвишаваща 1 млн. лв. или тяхната равностойност в чужда валута. От началото на месеца банката намали и прага за наличностите на сметки на фирми, за които събира такса съхранение. За наличности над 500 хил. лв. банката вече събира такса от 0,8% годишно, докато през миналия месец таксата беше 1%, но само за суми над 1 млн. лв.

И по-богатите българи започнаха да закриват влоговете си

Posted on: август 23rd, 2021 by МИГ No Comments

Депозитите на дребните спестители в банките се топят, но вече и сметките и на по-богатите клиенти намаляват. Това показват данните на БНБ, според които през второто тримесечие на 2021 г. са закрити почти 95 000 депозитни сметки на домакинства,

Най-голям брой закрити депозити през второто тримесечие са тези със спестявания до 1000 лв., следвани от групата между 1000 и 2500 лв. Тази тенденция се забелязва от повече от година и лесно може да се обясни с изтънелия джоб на много граждани, засегнати от коронакризата заради принудително спиране на работа и намалели доходи. В изпразнените сметки до 2500 лв. е имало близо 73 млн. лв.

За първи път обаче през това тримесечие банковата статистика отчита намаляване и на по-едрите депозити –  в групите между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв. Това показва, че има нова тенденция. Става все по-неизгодно човек да държи парите си в банка – не само заради микроскопичните вече лихви, но и по други причини.

От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки обаче, освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства. Възможно е много вложители да са прибегнали до обединяване на сметки, за да избегнат по-големите разходи. За периода април-юни са закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., по които е имало 67 млн. лв.

Впечатление прави и лекият спад (0.9%) на депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата – тези със сметки над 500 хил. лв. Броят им е сравнително малък – към края на юни 2045 са вложителите със сметки между 500 хил. и 1 милион лева, а 1150 са със сметки над 1 милион лева. Те държат общо 4.458 млрд. лв., които в сравнение с предното тримесечие са намалели със 124 млн. лв. Най-вероятна причина за закриване на големи депозити е пренасочването на спестяванията по тях към други по-доходоносни инвестиции. Очаква се тази тенденция ще продължи, защото много банки въведоха и специална такса за съхранение от 0.7% на големи суми – най-често над 400 000 лв.

На годишна база нещата изглеждат по-различно. Продължава да се наблюдава двуцифрен растеж (между 10 и 15%) за последните 12 месеца на спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.

Най-впечатляващо нарастват парите по сметките между 200 хил. и 500 хил. лв. – с почти 30% за последните 12 месеца, при което в края на юни парите на домакинствата в тази група са достигнали 4.148 млрд. лв., а броят на тези депозити е нараснал до 15 000.

Така, независимо че парите на най-малките и най-големите спестители намаляват, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви. На пръстите на едната ръка се броят банките, които все още начисляват, макар и минимални, лихви по спестяванията на гражданите (за юни средната лихва по депозитите е 0.08%). В края на юни спестяванията в депозити достигат 63.8 млрд. лв., което е с 1.5% повече от първото тримесечие и 12% повече от преди година. В сметките освен средствата на домакинствата влизат и средствата на едноличните търговци.

„Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели“, коментира финансовият анализатор Иван Стойков пред „Сега“. Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти.  „Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар“, обясни експертът.

Българските банки спират да обслужват посочените в списъка „Магнитски“

Posted on: юни 8th, 2021 by МИГ No Comments

Всички банки в България ще спрат отношенията си с фирмите и физическите лица, които правителството на САЩ реши да санкционира. Това прогнозира Левон Хампарцумян, бивш председател на Асоцицията на банките у нас. Той дори допусна, че повечето банки вече са казали „стоп“ на отношенията си с тези клиенти, защото в противен случай рискуват и те да попаднат в „черния списък“ на Вашингтон.

Санкциите са автоматични – например ако банка продължава да обслужва име от списъка, може да получи глоба и санкции за това. Банките ще гледат да се отърват от отношения с такива клиенти“, обясни банкерът пред Нова тв.  Той каза, че оттук насетне всеки трябва да внимава да не общува със санкционираните. Ако някоя компания се чуди дали може да работи с даден контрагент или не, би могла да отправи запитване към ОФАК (Office of Foreign Foreign Assets Control – Службата за контрол на чуждестранните активи, която движи програмата за налагане на санкции). „ОФАК отговаря, макар че отнема време“, уточни Хампарцумян. Идеята на санкциите е посочените в списъка да бъдат поставени в тотална финансова изолация, никой да се прави сделки с тях. „Ако някой от списъка реши да тегли пари от банкомат в Дубай, трансакцията ще бъде спряна, защото той е в черния списък. Компаниите за международни разплащания „Виза“ и „Мастеркард“ са американски и са длъжни да прилагат санкциите“, посочи банкерът.

Чудо! Банките ни въведоха такса за откриване на депозит!

Posted on: януари 12th, 2021 by МИГ No Comments

Една кофа мастило изписахме за подскоците на банковите такси, но такса за откриване на депозит трудно можехме да си представим. Какви ли не чудеса се случват в света на парите. Искаш да оставиш парите си на срочен депозит в банка и то при нулеви лихви, а тя ти иска да й платиш предварително за „складовите” й разходи.

Може да се окаже, че да си наемеш сейф – чекмедже, излиза по-евтино от срочен влог.  Да плащаш за да си държиш парите на депозит бяхме чели, че се случва в Швейцария, но като се знае какви хора и компании депозират парите си там, обяснимо е, че залагат първо на сигурността. У нас този модел е нов и тепърва ще стане ясно дали той ще обърне тенденцията на непрестанно растящата депозитна маса в банките.
Нека да започнем с най-фрапиращия пример. Австрийска банка работеща у нас изисква 2000 лв., ако фирма желае да дeпозира над 200 хил. лв. на срочен депозит, независимо от срока му. Това показва проста сметка. В тарифната таблица на банката е записано, че при депозит над 200 хил. лв. юридическите лица и едноличните търговци й дължат 1% от сумата. До 200 хил. лв. е пълна евтиния – таксата за откриване на левов влог е 50 лева за и 50 евро за такъв в евро.

Банката е доста по-милостива към физическите лица. От тях  иска 20 лева или съответно 20 евро за депозити до 200 хил. лева.

Загадка обаче е цената на депозита за суми над посочената граница. На сайта на банката пише „по договаряне”. Попитахме какво значи това и дали се спазва логиката като при фирмите за по-големите суми и таксата да е по-голяма, но от трезора ни отговориха да отидем в офис и там да се пазарим. По телефона такива неща не обсъждали, пък и това бил въпрос на лични отношения между банката и клиента.
Предложиха ни по-изгоден, според тях, вариант – разплащателна сметка. Откриването й струва 5 лв. или съответно 2 евро. При нея обаче има месечна такса за обслужване, която е 3.50 лв. или 2.50 евро. Сметката показва, че при този вариант за година ще похарчим около 30 евро или 60 лева.

Половин дузина банки проверихме за такава практика. Оказа се, че те все още не са в крак с модата и не щавят клиентите си допълнително.

УниКредит Булбанк например не изисква такса нито за откриване, нито за поддръжка, нито за закриване на срочен депозит.

На сайта на Пощенска банка пише, че банката не изисква такси при откриване на влог и внасяне на суми по него. Срочният депозит е без такса за откриване и теглене на падеж.

ОББ не иска такси за откриване, закриване и поддържане на срочен депозит. За стандартния си депозит ЦКБ не изисква такси за откриване, закриване и поддържане.

Чавдар Цолов, Банкер

Банките с над 860 млн. лева печалба за11-те месеца на 2020 г.

Posted on: януари 3rd, 2021 by МИГ No Comments

Печалбата на банките за единадесетте месеца на 2020 г. възлиза на 866 млн. лв., отчита Българската народна банка (БНБ). Това е с 663 млн. лв. (43.4 на сто) по-малко от отчетената печалба за същия период на 2019 г. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на ноември 2020 г. са 771 млн. лв. (при 419 млн. лв. в края на ноември 2019 г.), посочва БТА.

Балансовото число на банковата система на месечна база се увеличава с 1.4 млрд. лв. (1.2 на сто) и в края на ноември е 120.6 млрд. лв.

Брутните кредити и аванси се увеличават през ноември с 1,4 на сто (1.1 млрд. лв.) до 79.8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 5.8 на сто (555 млн. лв.) до 10.2 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава през месеца с 0.7 на сто (512 млн. лв.) до 69.6 млрд. лв.

Кредитите за домакинства нарастват с 0.6 на сто (162 млн. лв.), за нефинансови предприятия – с 1.0 на сто (390 млн. лв.), а за сектор държавно управление – с 1.3 на сто (14 млн. лв.). Кредитите за други финансови предприятия намаляват с 1.1 процента (54 млн. лв.).

Депозитите в банковата система отчитат месечно нарастване с 1.2 процента (1.2 млрд. лв.) до 102.3 млрд. лв.

Депозитите на домакинства се увеличават с 0.8 процента (456 млн. лв.), а тези на нефинансови предприятия – с 2.2 на сто (668 млн. лв.). Увеличават се също депозитите на другите финансови предприятия (с 2.8 на сто или 100 млн. лв.) и на кредитните институции (с 1.1 на сто, 43 млн. лв.).

Намаляват депозитите на сектор държавно управление (с 3.4 процента, 89 млн. лв.). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на ноември възлиза на 15.3 млрд. лв. и е със 100 млн. лв. (0.7 процента) повече спрямо края на октомври.

По реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 30 ноември 2020 г. са подадени общо 105 081 искания с брутна балансова стойност на задълженията 9257 млн. лв., и одобрени общо 86 184 броя с общ брутен размер 8223 млн. лв.

Банките продължават да вдигат таксите

Posted on: декември 8th, 2020 by МИГ No Comments

При все по-ниски лихви по заемите и депозитите банките в България продължават да вдигат таксите. Дори коронакризата и финансовите проблеми, които тя създава на много фирми и граждани, не са в състояние да променят тази тенденция. На практика всеки месец някоя банка обявява корекции в тарифата си. Нещо повече, появяват се и нови такси – например, такса преместване при отсрочване на кредити, пише segabg.com.

В навечерието на Коледа поне три банки вдигат месечната такса за поддържане на разплащателна сметка. БАКБ от 15 декември повишава таксата от 2,90 лв. на 3,20 лв. Въвежда и комисиона за внасяне на пари в брой във всякакви сметки, включително в спестовен и детски влог. За суми от 3000 лв. таксата ще е 0,50 лв., а след това е 0,15% до 0,18% от сумата. Повишение с 0,50 евро има и за теглене на пари в брой от еврови сметки. Въвежда се и такса от 5 лв. за повторна регистрация в новата платформа за дистанционно банкиране БАКБ онлайн. Месечната такса за поддръжка на разплащателна сметка в Токуда Банк също се повишава с 0,50 лева от 15 декември. Така за сметки без карта вече всеки месец ще се удържат 3 лв., а когато сметката е в комплект с дебитна карта на банката – 2,50 лв. Големите банки отдавна направиха месечното обслужване на разплащателни сметки 4 лева, сега това предприемат и по-малките. Токуда банк повишава също така месечното обслужване за кредитните си карти „Мастеркард Стандарт“ от 3,50 лв. на 4 лв. Инвестбанк вдига с 0,30 лева месечната такса за поддръжка на основна карта до 2,50 лева от 29 декември. За справка на наличност по сметка от ATM ще се удържат 0,25 лв. при сегашни 0,10 лв.

В началото на 2021 г. Банка ДСК повишава таксите по дебитните си карти – тегленето на пари от АТМ вече ще се таксува с 1,50 лв. вместо 1,20 лв., поскъпва и тегленето на пари от карта на гише на банката, както и справките за наличност от банкомат – от 0,30 на 0,40 лв. Промяна има и в таксата за теглене на пари в наличност за всяка трансакция. За суми до 2000 лева/1000 евро вкл. банката ще таксува 0,50% върху цялата сума вместо досегашните 0,45%. С 0,05% има увеличение за теглене на суми над 2000 лева/1000 евро. с 0,40 лв. Увеличение с 0,30 лева има и за теглене на пари в наличност с дебитна карта в България от АТМ на други банки или новата такса е 0,90 лева. Експертите съветват редовно да проверявате съобщенията за промени в тарифите, които банките са длъжни да пубикуват на сайтовете си, за да сте наясно коя услуга колко струва и да си спестите неприятни изненади.

2 трилиона долара са „изпрали“ световни банки

Posted on: септември 21st, 2020 by МИГ No Comments

Ново огромно изтичане на финансови документи показва как някои от най-големите банки в света са позволили транзакции на мръсни пари на обща стойност 2 трилиона долара. Аферата носи името “FinCEN“ и се базира на изтичането на повече от 2500 документа, изпратени от самите банки до властите на САЩ между 2000 и 2017 г.

Тези документи са сред най-строго пазените тайни на международната банкова система, коментира ББС. Банките ги използват, за да докладват за подозрително поведение, но те не са изрично доказателство за неправомерни действия или престъпления.

Документите са придобити от Buzzfeed News и са споделени за анализ с група, която обединява разследващи журналисти от цял свят. Информацията достига до 108 новинарски организации в 88 държави, включително програмата на BBC „Панорама“.

Документите показват как руските олигарси са използвали западните банки, за да избегнат международните санкции, които е трябвало да ги спрат да вкарват парите си на Запад. Това е последният от поредицата изтичания на финансова информация през последните пет години, които разкриха тайни сделки, пране на пари и финансови престъпления.

Стотици журналисти са прегледали документацията, изтекла от американските финансови регулатори, разкривайки някои от дейностите, за които банките биха предпочели обществеността да не знае. Става дума за 2657 документа, включително 2121 доклада за подозрителна дейност от банките.

FinCEN е американската мрежа за борба с финансовите престъпления. Това са хората в Министерството на финансите на САЩ, които се борят с финансовите престъпления. Притесненията относно транзакции, извършени в щатски долари, трябва да бъдат изпращани до FinCEN, дори ако те са били извършени извън САЩ.

Докладите за подозрителна дейност са пример за това как се отчитат тези съмнителни транзакции. Банката трябва да попълни и изпрати отчети, ако има притеснения, че някой от нейните клиенти може да работят с мръсни пари. Докладът се изпраща на властите.

Банките са длъжни да се уверят, че не помагат на клиентите да изпират пари или да ги движат по начини, които нарушават правилата.

Прането на пари е процесът на вземане на мръсни пари – приходи от престъпления като търговия с наркотици или корупция – и внасянето им в сметка в уважавана банка, където те няма да бъдат свързани с престъплението, коментира ББС. Вкарването на пари в престижни световни банки е необходим процес, ако сте руски олигарх, срещу когото западните държави са предприели санкции, за да ви спрат да вкарвате парите си на Запад.

По банките трябва да знаят кои са техните клиенти – не е достатъчно да подават отчети и да продължават да взимат мръсни пари, докато очакват властите да се справят с проблема. Ако имат доказателства за престъпна дейност, те трябва да спрат да преместват паричните средства.

Фъргюс Шийл от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) заяви, че изтеклата информация е „прозрение за това, което банките знаят за огромните потоци мръсни пари по целия свят“.

Банката HSBC е позволила на измамници да прехвърлят милиони долари откраднати пари по целия свят, дори след като е научила от американски следователи, че става дума за схема “Понци”.

JP Morgan е позволила на компания да придвижи над 1 милиард долара през лондонска сметка, без да знае кой я притежава. По-късно банката открива, че компанията може да е собственост на мафиот от списъка на 10-те най-издирвани на ФБР.

Има доказателство, че един от най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин, е използвал банката Barclays в Лондон, за да избегне санкции, които са били предназначени да го спрат да използва финансови услуги на Запад. Аркадий Ротенберг е използвал част от парите за закупуване на произведения на изкуството.

Съпругът на жена, която е дарила 1,7 милиона британски лири на управляващата Консервативна партия на Обединеното кралство, е бил тайно финансиран от руски олигарх с тесни връзки с президента Путин. Над 3000 компании във Великобритания са посочени във файловете FinCEN – повече от която и да е друга държава.

Централната банка на Обединените арабски емирства не реагира на предупреждения за местна фирма, която помага на Иран да избегне международните санкции. Deutsche Bank участва в транзакции на над един трилион долара мръсните пари на хора, които съдействат за изпирането на парите на организирана престъпност, свързвана с терористи и наркотрафиканти.

Standard Chartered прехвърля пари в брой за банка в Йордания повече от десетилетие, след като сметките на клиенти ѝ са използвани за финансиране на тероризма.

Банките вече с нулеви лихви по депозитите

Posted on: септември 8th, 2020 by МИГ No Comments

Двете най-големи по активи банки в България – „Уникредит Булбанк“ и „Банка ДСК“, са понижили лихвите по депозитите до 0%. Размерът, близо до който са лихвите по влоговете и в останалите трезори, е валиден за всички влогове, независимо в каква валута и за какъв срок са, съобщава segabg.com. Това е очаквано при непрестанния спад на лихвите през последните години и факта, че от началото на 2016 г. основният лихвен процент, определян от БНБ, е нулев, а върху свръхрезервите на банките е дори отрицателен – 0,6%. По тази причина почти всички банки въведоха такси за съхранението на големите фирмени депозити от почти една година. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност – до навършването на пълнолетие на детето. Действията на банките у нас се обясняват с финансовата конюнктура и с политиката на Европейскита централна банка и международните пазари.

В отговор на „облагането“ на свръхрезервите почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове и на практика вече повече от година бизнесът вместо да печели от вложените си пари, на практика плаща на банките да им ги съхраняват. „Таксите за съхранение“ варират от 0,5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв.  Депозитите на гражданите засега са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари на падеж, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност.

Някои банки комбинират спестяванията с инвестиране във взаимни фондове за по-висока доходност. Отделно почти всички трезори предлагат и електронни депозити, при които лихвите са с около 0,1 процентни пункта по-високи от стандартните. Те се откриват и управляват изцяло онлайн, като се захранват единствено чрез междубанкови преводи. Лихвите по депозитите ще се запазят на рекордно ниските нива във втората половина на годината, прогнозира БНБ в последния си доклад от юли. Един от ефектите на пандемията e засилен интерес към спестяванията, въпреки че банките по никакъв начин не ги стимулират.

Стръв и клопки за безлихвени кредити! Банкови чиновници шикалкавят с извънредните правила

Posted on: май 5th, 2020 by МИГ No Comments

Извънредното положение роди и извънредни финансово-икономически мерки. Доживяхме  да ни предлагат  програми за разсрочване на кредити и за отпускане на безлихвени заеми. Едва ли може да се оспорва смисъла им, но са уместни въпросите  за навременността им. И трябва спешно да се коментират хватките и клопките, които съпътстват  тези – иначе човеко- и бизнесолюбиви властови реверанси.

Направих си експеримент с моята банка, за да проверя прилага ли се  и как се прилага Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който изрично

забранява да се начисляват наказателни лихви за просрочие през извънредното положение. Целенасочено не направих вноската си по ипотечния си кредит в срок. Какво показа тестът?

Още на следващия ден след просрочието пристигна sms: „… ви напомня, че към … имате просрочено плащане…“. Първи сигнал, че никой нищо не е направил, за да си адаптира системата.

Приемам случващото се  положително – полезно е човек да е активен и да си преследва интереса. По-притеснителното идва след това, когато сигнализирам по  телефона в банката. Какво ме съветват отсреща нейните служители? Заповядайте в близкия клон, за да подадете жалба. Моят отговор и контра въпрос едновременно:

1. Искате по време на епидемия и призиви #останетевкъщи и #социалнадистанция да посещавам клон за подобно нещо?

2. Изисквате от мен усилия, които би трябвало вие да направите, защото вие, а не аз, не сте спазили закона?

След 15 минути от банката ми се обадиха, извиниха се и ми казаха, че не трябва да правя каквото и да било, както и да се разкарвам  докъдето и да било. Всичко щяло да стане автоматично. Благодарих. Ще видим дали случката

ще остави лоша диря в кредитната ми история.

Наши читатели споделят, че банките гледат на разсрочването на заеми като на мръсна тайна. Те се въздържат  да дават изчерпателна информация за технологията на процеса, понякога  пускат и подвеждаща информация. Защото мярката е против техния интерес.

В една от банките предлагат, по-скоро натрапват, вариант според който вноските, които сме спрели  да плащаме, са дължими до 31 декември 2020 година. Не плащаме лихва и главница 6 месеца, но те все пак са дължими в края на срока  на кредита – след 5 години например, когато се очаква нещата у нас да са се нормализирали – сега се смята, че  хоризонтът на кризата е 2 г. А трябва да извадим в брой огромни пари през ноември и декември, когато хем икономическата катастрофа ще бъде в разгара си, хем вместо редовните 2, ще ни се съберат 8 вноски накуп.

Въпреки изричното изискване да не се начисляват такси при разсрочването на заема, читатели ни сигнализираха за хитреци, които си просят такси.

В една от големите банки служителка обяснила на клиента, че всъщност

става дума за предоговаряне на заем,

защото само така, според  Правилата за вътрешния ред на трезора, можела да се класифицира операцията.

Предоговарянето на заем обаче влече след себе си редица процедури по преоформяне на документацията, включително и платени процедури – примерно за нова оценка на имота, който е предложен  за обезпечение по ипотечния заем. А в „Правилата” пишело, че таксата за подобно предоговаряне е 100 лева. И поискали на клиента тази сума, която той платил, а след като се усетил – обжалвал. „Грешка е станала“, оправдали се от банката и му върнали парите.

Друг случай. Кредит е  предоговорен, предвидено е  разсрочване и на главница, и на лихва, но се обаждат от банката и настояват клиентът да плаща половината от лихвата. Така било записано в новия договор. Човекът погледнал договора си и с ужас установил, че наистина има точно такъв текст! Въпреки, че при устното обсъждане се били споразумели за пълно разсрочване –

на цялата главница и цялата лихва

за определения период. Несъзнателна грешка или „финтиране” на клиента? Преценете сами!

Проверка на „БАНКЕРЪ” по банките установи, че не са много клиентите, които са ги потърсили с цел разсрочване на задълженията им. Може би крайният срок за „жалването“ на закъсалите с вноските – 22 юни, все още им се струва  далеч и хората чакат да видят какво ще стане – ще глътнат ли водица, или не? Или натискът върху платежоспособността им закъснява, или „не им се разправя”, или пък… са си направили точно сметката и са установили, че няма безплатен обяд?

Простата аритметика показва, че ако един 25-годишен ипотечен кредит за 100 000 лв. бъде разсрочен за 6 месеца, окончателната сума, която ще бъде платена

за погасяването му ще набъбне с 2000 лева.

А това за мнозина предвидливи хора не е без значение.

Финансовите експерти обаче не са удовлетворени по принцип от компенсаторните финансови мерки. Пламен Данаилов, финансов експерт, коментира, че мерките, приложени от правителството  са без анализ, без отчет, без конкретика.

Основните мерки са ….кредити, кредити и пак кредити. Почти два месеца след началото на наложените ограничения, правителството все още не е готово с конкретните мерки как ще се предоставят тези кредити, а до няколко дни уж трябва да очакваме разяснителна кампания под формата на видео клипове, които щели да бъдат разпространявани безплатно, коментира Данаилов.

В България правителството – за разлика от други страни – не предложи директни и безвъзмездни плащания към хората. Има само кредити и за тези кредити за физически лица ще могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи.

Безлихвеният кредит е по-скоро стръв,

но дори не истинска, а блесна (рибарите знаят що за примамка е това). Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и дори с наказателна лихва. В крайна сметка се изисква  всеки кредит да е редовен и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен. Всеки, който има нужда от такъв безлихвен кредит трябва да си направи добре сметката преди да го изтегли, предупреждават икономистите.

За засилилите се към банките, които вече предлагат безлихвени заеми, е препоръчително

да прочетат внимателно условията по тези заеми.

Ако са безработни на борсата, ако са имали лоша кредитна история – към 1 март  да са имали  просрочия над 90 дни по вноски за заеми, ако…-  трябва да се внимава. Но веднъж стигнали до  банките, там им се предлагат „алтернативни схеми”. Само и само да не ги връщат с празни ръце – нисколихвени заеми, обединяване на заеми, нови услуги..

Но смутното вирусно време едва ли е точния момент за подобна активност.

Чавдар Цолов, Банкер

Манолова пуска жалба до Еврокомисията срещу привилегиите на банките  

Posted on: януари 19th, 2020 by МИГ No Comments

На 20 януари 2020 г. (понеделник) от 13:00 часа председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова и адвокатите Десислава Филипова и Веска Волева ще дадат пресконференция във връзка с жалба, която те са подали, до Европейската комисия срещу привилегиите на банките.

Пресконференцията ще се проведе в офиса на „Изправи се.БГ“, в гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ 4, ет. 1.

Жалбата е адресирана още до Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и до Комисията на Европейския парламент по петиции (PETI).

В жалбата Манолова, Филипова и Волева искат Еврокомисията да увеличи натиска върху българските институции, които не желаят да защитят гражданите от банковото лоби в случаите, когато банките отнемат, дори без съдебно дело, единственото жилище на длъжниците.  Наказателната процедура срещу България е заради несъответствие на българското законодателство с изискванията на Европейския съюз и във връзка с опитите на българските институции да заблудят Европейската комисия.

Припомняме, че през февруари 2019 г., в качеството си на омбудсман, Манолова заедно с Десислава Филипова и Веска Волева внесоха промени в Гражданския процесуален кодекс, които бяха гласувани от парламента в края на ноември 2019 година.

Тогава не бе прието предложението за спиране на принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника за подновяване на съдебно решение за съществуването и размера на дълга. По този начин и в бъдеще цялото имущество на длъжника ще може да бъде разпродадено от банката и без съдебно решение, само по извлечение на сметки на банката.

Изключения ще се допускат, ако длъжникът представи писмени доказателства, че не дължи, че дългът е неправилно изчислен или че договорът му с банката има неравноправни клаузи.

Така, длъжникът няма да получи справедливост – ако се окаже, че дългът е неправилно изчислен, имотът му вече ще бъде продаден. И той няма как да си го върне. Най-много може да търси обезщетение по съдебен ред. При приемането на промените в ГПК Манолова отчете, че стъпка напред е спасяването на единственото жилище на длъжника, като уточнява, че тази стъпка е временна, до постановяване на решението на първоинстанционния съд при, обикновено, три инстанции.