Средно по 21 000 лв. месечно са получавали членовете на куция ВСС само като заплати и бонуси през 2024 г. Това излиза от предоставената на Гражданско движение БОЕЦ справка от Висшия съдебен съвет (ВСС), получена по реда на достъпа до информация. В сряда организацията публикува документа на страницата си и своя коментар, че за 2024 г. във ВСС са си раздали над 4 200 000 лв., което е „абсолютен позорен антирекорд в историята“. Че е рекорд, е вярно, но и очаквано – всяка година съдебната власт бележи нови рекорди в ръста на бюджета и на възнагражденията.

Всъщност темата е по-широка – въпросът не е само за възнагражденията на ВСС и в съдебната система като цяло, но и въобще за плащанията в публичната сфера. В този смисъл информацията идва навреме, когато продължават да текат дебатите за бюджета за т.г., разсъждава „Капитал“.

Данните на ВСС

От документа, изготвен от ВСС и публикуван от БОЕЦ (вижте прикачения файл https://dox.abv.bg/download?id=31e09b95e9#), става ясно, че през 2024 г. на членовете на съвета са изплатени 3 626 236 лв. като трудови възнаграждения общо, от които 34 668 лв. – на членовете по право и на главния инспектор. Членовете по право са председателите на върховните съдилища и главният прокурор, които иначе получават заплати по друг ред, а от ВСС получават възнаграждения за заседания. Като се извади сумата 34 668 лв. от общата сума 3 626 236 лв., се получават 3 591 568 лв., платени на останалите изборни членове на ВСС общо за годината.

Изборните членове на ВСС са 19 към момента и през цялата минала година. Това означава, че всеки от тях е получавал средно по 15 752 лв. месечно като заплата.

Отделно през 2024 г. членовете на ВСС са получили допълнителни възнаграждения за постигнати резултати (бонуси) в размер на 1 212 183 лв., което, делено на 19 души, прави по 63 733 лв. на калпак годишно или 5316 средномесечно.

Така по груби сметки 21 000 лв. е средното месечно възнаграждение на член на ВСС от настоящия състав за 2024 г. Върху тази сума не се начисляват осигуровки – социалното и здравното осигуряване на членовете на ВСС е за сметка на държавата, т.е. на данъкоплатеца, както и задължителната застраховка. Отделно са парите за облекло – през 2023 г. от Института за пазарна икономика (ИПИ) бяха изчислили, че парите за дрехи и очила, които получават магистратите, възлизат на 4300 лв. годишно. Тези суми обаче растат всяка година паралелно със заплатите.

Разбира се, това са груби сметки, които не отчитат индивидуалните вариации на база на разликите в парите за стаж (класове) и различните участия в комисии, но каквито и да са те, не са съществени с оглед общата картина. А тя важи не само за ВСС, тя е за цялата съдебна система.

Парите за съдебната власт – пир по време на чума

В статия на експерта на ИПИ Иван Брегов от лятото на 2023 г., сполучливо озаглавена „Бюджетът на съдебната власт – приказка без край“, се казва, че зад маската на „независимост на съдебната власт“ се крие безотговорно планиране и харчене – почти изцяло за заплати и допълнителни възнаграждения, зад които прозират изключително раздут щат, който непрекъснато се увеличава, назначения, основани на зависимости, и критична безотговорност на прокуратурата по ключови дела.

По данни на ЕС България има най-големи разходи в ЕС за правосъдие като дял от БВП, както и едни от най-високите възнаграждения на върховните съдии и прокурори спрямо средната заплата, сочи авторът. И препоръчва да се спрат конкурсите за назначения в съдебната система, да се замразят средствата за работно облекло и индексация на заплатите и бонусите в системата. За пет години – от 2019 до 2023 г., бюджетът на съдебната власт се е удвоил от 600 млн. лв. на 1.2 милиарда лева.

А само преди месец други двама автори на ИПИ – Петя Георгиева и Лъчезар Богданов, написаха по повод проектобюджета за т.г., че със средни заплати от 10 хиляди лева магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори през 2025 г. „С 36.2% ръст на разходите само за една година бюджетът на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността“, казват авторите. Разходите за персонал, които и бездруго имат основен дял в бюджета на съдебната власт, се планира да надхвърлят 1.4 млрд. лв. през 2025 г. и допълнително да нараснат с още 450 млн. лв. до 1.9 млрд. лв. през 2028 г.

Средната заплата на магистратите се планира да достигне до 10.1 хиляди лева на месец през 2025 г. и 13.4 хиляди лева на месец през 2028 г., сочат те.

Антикорупция или узаконена корупция

На теория високите заплати са гаранция за независимост на професионалисти с интегритет. Това обаче е валидно в една меритократична система, където всеки е извоювал мястото си с лични качества и заслуги. И където хората на властови позиции са наясно, че големите правомощия и високите заплати водят и до големи отговорности. В български условия, където в държавните институции се инсталират хора, нежно наречени калинки, високата заплата се превръща в узаконена корупция, в покупко-продажба на хранени хора. Неслучайно най-подходящи за такива постове се оказват хора със спорни професионални и морални качества, но с непоколебима готовност да изпълняват всякакви поръчки на този, който ги държи на хранилката.

„Преди 20-25 години, когато започна обсъждане какви мерки да се предприемат по отношение на съдебната система, едно от вижданията беше, че ако се увеличат заплатите на магистратите, това ще ги направи по-малко податливи на външно влияние. За съжаление опитът показва обратното, възнагражденията се повишиха, системата е осигурена финансово, но това не води до по-голяма склонност за отговорност към обществото и това обществено задължение да се осигури едно добре работещо правосъдие. Това е разочароващо, но в някаква степен не е изненадващо. Трябва да се върнем към основните принципи при изграждането на една система на управление. Ключът е във взаимния контрол между институции и това как се реагира, когато конкретни отговорности са засегнати“, заяви наскоро в едно интервю по БНР Йонко Грозев, правозащитник, бивш съдия по правата на човека в Страсбург.