Преди няколко дни председателят на БСП Корнелия Нинова фактически призна пред BTV, че „голяма коалиция“ между левицата и ГЕРБ, по германски модел, не е изключена. Разбира се, малко по-късно, усетила се, че това няма да се отрази добре електорално и ще разочарова много хора предварително, Нинова се опита да замаже положението, но казаното си остава.
Всеки може да види и сам да се убеди в думите на г-жа Нинова, която на въпрос дали има партии, с които от ръководството на БСП не биха се коалирали, заяви, че ВСИЧКИ, които се окажат в следващия парламент, ще са потенциални партньори.
Естествено, това беше маскирано с формулировката, че членовете на БСП щели уж да вземат решение. Дори на пръв поглед това да изглежда разумно, реално то показва две неща. Или ръководството на левицата отказва да поеме отговорност или са сигурни, че членовете „ще решат“ „както трябва“!?
Месеци и години наред Корнелия Нинова изкарваше хората в БСП, които имат различно мнение, като такива, които едва ли не са за коалиция с ГЕРБ, но сега изглежда нещата се преобръщат. И има много ясни индикации, освен собствените думи на Нинова, която не отрече, че коалицията с ГЕРБ е възможна.
Първата и най-очеизвадна индикация е, че няма никакви категорични ангажименти с кого партията няма да се коалира. Предвид факта, че бъдещият парламент ще е със сигурност шарен, но и труден от математическа гледна точка за излъчване на правителство, това повдига редица притеснителни въпроси.
Второ, колебливата и неясна позиция на Нинова идва на фона на не чак толкова отдавнашното изявление на самия Бойко Борисов, който заяви, че:
„Спасението на държавата в следващите една-две години е и най-непримиримите врагове и опоненти да работят заедно, за да се измъкнем от кризата.“
От общоевропейската медийна мрежа Euroactiv също коментираха подобна възможност:
„Премиерът Бойко Борисов направи намек в петък за възможна голяма коалиция с БСП след изборите. По думите му „най-непримиримите врагове трябва да работят заедно”. Тази позиция бе подгрята от социологическото проучване на „Алфа рисърч”, което показа, че ГЕРБ и БСП са единствените партии, печелещи подкрепа през последните три месеца. Без тях ще е невъзможно формирането на следващото правителство“.
Сега, ако тези изказвания от Нинова и Борисов се поставят в контекста на определени действия (или бездействия), нещата започват да си идват на мястото. Така например, особено показателна е войната, която Корнелия Нинова и подопечената й БСТВ поведоха срещу президента на републиката, Румен Радев. Това е война, за която от „Позитано“ отричаха, но вече е ясно на абсолютно всички, че тече.
Вместо да направи политически най-разумното и желано от гражданите решение, а именно да подкрепи Румен Радев за втори мандат, Нинова продължава да върти и усуква, отлагайки момента, когато ще обяви кого БСП ще подкрепят или издигнат за президент.
Защо!?
Защо председателката на левицата не подкрепя Радев, който има най-висок рейтинг от всички политически фигури и институции у нас!? Радев, който се формира като основен фактор, който е в опозиция на режима на ГЕРБ!?
При това, редица структури на БСП открито заявиха, че левицата трябва да подкрепи Румен Радев за втори президентски мандат. И въпреки това, Корнелия Нинова продължава да бяга от тази тема, а медийната й война срещу президента не е спирала, още откакто водещият по БСТВ Стоил Рошкев директно обиди държавния глава и изрече грозни и обидни неща по негов адрес (след което не беше нито санкциониран, нито пък от ръководството на партията имаше коментар).
Всъщност, във всички медийни издания, които могат да се свържат с БСП, както и при изказванията на редица общественици, близки до Нинова (например, Валентин Вацев), президентът Румен Радев бива критикуван, разобличаван и набеждаван за какво ли не. Създава се сериозното впечатление, както от изказвания, така и от действия и бездействия, че Корнелия Нинова не би искала в никакъв случай Радев да бъде преизбран за президент.
Това прилича твърде много и на ситуацията с един от най-успешните кметове на БСП, който при това е от малцината градоначалници на областни градове от левицата. Става въпрос за Станислав Владимиров, който също попадна под ударите на Нинова, и който не беше сложен като водач на листата в Перник, въпреки изричното желание на местната структура. Защо Корнелия Нинова не се опитва да работи с един от най-успешните червени кметове, който се превърна в трън в очите на управляващите от ГЕРБ, на фона на водната криза, която те предизвикаха в Перник?!
Би било спекулативно да се каже, че Нинова има…. тайна договорка с ГЕРБ за някаква форма на колаборация, нали!?
Да, ако нямаше твърде много факти, още от миналата година и преди това, които сочат, че подобни процеси текат!!!
Така например, парламентарната група на БСП под едноличното водачество на Нинова подкрепи ГЕРБ или се въздържа по редица законопроекти и парламентарни решения. Всъщност, Нинова и уж „червените“ депутати са съвносители заедно с ГЕРБ на „Закона за административното регулиране на икономическите дейности свързани с нефта и нефтопродуктите“.
Друг пример е как БСП гласува въздържала се на първо четене на скандалните промени в Кодекса на труда. Къде отиде защитата на хората на наемния труд?!
Ами когато ПГ на БСП гласува с „въздържали се“ при обсъждането в Комисията по труда и социалната политика на Закона за личната помощ!? Или фактът, че депутатите на Нинова подкрепиха Закона за хората с увреждания единодушно, заедно с герберите!?
Има още десетки примери, когато Корнелия Нинова и лоялните й депутати гласуват заедно с управляващите или пък „въздържали се“, за да не им попречат. Отделни случаи могат да имат рационално обяснение, но не и толкова много, когато се сложат на едно място.
Да се върнем на основната тема, а именно коалицията ГЕРБ – БСП. Още през май 2016 година Корнелия Нинова на въпрос от десния в. „Капитал“, дали е възможно БСП да управлява заедно с ГЕРБ, казва:
„Да, ако БСП е първа политическа сила“.
Тоест още в самото начало Нинова не отрича, че е възможна колаборацията с режима на Бойко Борисов. Това, уважаеми читатели, не са думите на някой враг на Нинова или БСП. Това са думите на самата председателка на левицата.
Като се има предвид, че в момента обкръжението на г-жа Нинова, както и депутатските листи са пълни с хора, които имат нескрито дясно и антикомунистическо минало, перспективата за възможна колаборация с десни сили става още по-реална. А най-важната от десните сили, разбира се, е ГЕРБ.
Факт е също така, че разлика между политиките на ГЕРБ и позициите на настоящата БСП няма. Не само що се отнася до различните гласувания в Народното събрание, където депутатите на Нинова подкрепят управляващите, но и по външнополитическа линия.
Да, с доста голямо закъснение Нинова каза, че няма да има такава коалиция, но в миналото твърде често е променяла решението си. Някои биха казали, че това е гъвкавост и адаптивност към ситуацията, други че е безпринципно. При всяко положение обаче, е факт, че едно от качествата на Нинова е, че е способна да променя мнението си, при това бързо.
Прави също така впечатление, че при подготовката за изборите листите са редени не просто за да са пълни с приближени на г-жа Нинова, някои от които със съмнително антикомунистическо и антисоциалистическо минало. Откровено имаше незачитане на мненията на десетки партийни организации и структури, както и на десетки червени кметове и служители. Това потенциално създава предпоставка за лошо представяне на изборите, деморализация и подаряване на изборите на ГЕРБ. И това не са изолирани случаи. Ако тръгнем да изреждаме в кои структури има недоволство поради тези неща, може да се окаже, че става въпрос за повече от половината партия: Търново, Перник, Пловдив, Чепеларе, Смолян, Монтана, Враца, Видин, Варна и още редица партийни организации.
Най-малкото това показва, че Нинова не се интересува какво й казват социалистите в страната и в десетки червени структури.
Друга неприятна индикация за колаборацията между ГЕРБ и БСП на Нинова е липсата на позиция на „левицата“ спрямо отказа на управляващите от проекта АЕЦ „Белене“. Нека да припомним само, че хиляди социалисти и не само, гласуваха на референдум ЗА изграждането на проекта АЕЦ „Белене“ и развиването на българската ядрена енергетика.
Въпреки това, Корнелия Нинова и „Позитано-20“ не уважиха волята на тези хора, които са им електорат или потенциален такъв. Очевидно ядрената енергетика вече не е сред приоритетите на Българската социалистическа партия под ръководството на госпожа Корнелия Нинова.
Тя не каза нито думичка за АЕЦ „Белене“, а от страна на парламентарната група на БСП нямаше също никаква реакция. Нямаше реакция и от страна на социалистическата структура в Плевен. Едва след като „Поглед Инфо“ писа по този въпрос, експертът по енергетика, бивш поддръжник на проекта за „Белене“ и твърде приближен на Нинова – Румен Овчаров изрази някакво мнение по темата (като по команда).
Но отново не се каза нищо за защита на члена на БСП от Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов, който беше уволнен, например. Мълчание имаше и от социалистите в комисията по енергетика на Народното събрание.
Всъщност, Румен Овчаров призна по БНТ, че Бойко Борисов се бил съветвал с него за АЕЦ „Белене“ и предстоящите промени в АЕЦ „Козлодуй“. Както журналистът и бивш началник на пресцентъра на БСП Валентин Кардамски пита:
„Защо му е на Бойко Борисов да звъни, или да се вижда с Румен Овчаров, за да го пита по тези въпроси, след като си има енергиен министър в правителството, шеф на енергийната комисия, депутати и експерти? Не ги цени ли? Значи ли, че мнението на осъден за безстопанственост в сферата на енергетиката бивш министър е по-важно от настоящият, който е действащ и без присъда?“
Наистина, г-н Кардамски задава твърде правилен и интересен въпрос за разговорите между Румен Овчаров, който има две висящи дела от една страна, и Бойко Борисов от друга. Той пита и друг интересен въпрос, а именно, защо най-близкият съветник на Нинова си бъбри с уж най-големия противник на БСП.
Казусът с АЕЦ „Белене“ или по-точно липсата на позиция по него е много показателен. Когато се добави към войната на „Позитано-20“ срещу президента Румен Радев, който се доказа и показа като най-активен противник на настоящия модел, нещата започват да придобиват твърде негативни окраски.
Ако ли пък човек се разрови и види реалното сътрудничество на БСП на Нинова с ГЕРБ на парламентарно ниво, думите и на Борисов и на председателката на левицата за потенциалните коалиции и форми на сътрудничество, могат да се поставят вече в контекст.
Изказвания бяха направени не само от Нинова и Борисов. Ето например, какво каза Даниела Дариткова от ГЕРБ на въпрос за коалиция с БСП след изборите:
„Ние нямаме врагове…“
И също:
„Винаги сме държали на това да се запазят възможностите за постигане на консенсус, да не се горят всички мостове, дори и с политическите ни опоненти, защото в моменти на криза България има нужда точно от това. Трябва да се търсят поводите за диалог и съвместна работа“.
Както и друг път сме писали, неотдавна присъединилият се към Нинова коментатор Валентин Вацев също прави уклочливи изказвания в този смисъл. А също и изказвания, които могат да се приемат като критика към президента и дори набеждаването на Румен Радев в някакви неща.
Очевидно е, че отвъд няколкото пиперливи изказвания и прехвърчането на искри между Нинова и Борисов, двамата може би вече са се разбрали „като мъже“, поне за някои неща. Не е важно кой какво говори, а какво прави. Е, това, което виждаме като действия будят сериозни опасения у всеки ляв човек, както и всеки, който е противник на режима на ГЕРБ и Борисов.
Дано всичко това се окаже лошо пророчество, но като нищо след изборите от ГЕРБ и от „Позитано-20“ ще чуем приказки за „правителство на националното спасение“, „голяма коалиция по германски модел“, „компромиси“, „помирение“, „национално единство“, „експертен кабинет“ и какво ли още не. Ще се извади вода от девет кладенеца, за да се замаскира това, което всъщност ще бъде най-безпринципната и уродлива коалиция в съвременната българска история. При това коалиция, която най-вероятно ще загроби веднъж и завинаги Столетницата.
Румен Петков, Поглед.инфо
