Путин организира среща на БРИКС и други съюзници в Казан, Татарстан. Идеята е създаване на алтернативен световен ред с цел намаляване превъзходството на САЩ и Запада. В тази връзка една графика, която показва силата на американския долар и защо БРИКС няма никакъв шанс да стане валутен съюз, който да съперничи на долара.

Около 40% от американския дълг или 9.2 трилиона долара се държи от чуждестранни правителства и централни банки. Две са основните държави, които държат най-много долари като валутни резерви: Китай – с около 3.3 трилиона (или около 1/3 от световните резерви в долари, държани като валутни резерви на правителствата), и Япония – с около 1.3 трилиона.

Индия и Русия също са в списъка, първата – с около 700 милиарда, а втората – с малко над 600 милиарда. Китай последните години диферсифицира валутните си резерви, купувайки много злато и вдигайки цената му (кога ли ще спре да купува, което ще срине пазара?), но няма как да се откаже да инвестира в американски цени книжа. Защото това е основната резервна валута на света.

Китай няма да инвестира резервите си в рубли, нито в бразилски реали,

нито в индийски рупии. В момента Русия изнася петрола си срещу рупии (и юани, разбира се) и се чуди какво да ги прави, защото с тях може да купи само индийски стоки, а Индия не предлага толкова много стоки, които трябват на Русия.

За да има обща валута на БРИКС, относно която самият Путин има колебливи позиции, трябва тази валута не само да е приета за разплащане между страните членки, но и да е приета извън организацията, защото само тогава тя би имала смисъл да съществува.

Силата на една валута зависи от икономиката зад нея. Навремето в рамките на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ на бившия соцблок, каква ирония, съвет за взаимопомощ, а не за развитие, каквато например е ОИСР) беше въведено разплащане между соцдържавите в т. нар. преводни рубли, чийто курс беше изкуствено фиксиран към долара.

Тоест – и към онзи момент, когато Съветският съюз се смяташе за световна сила (както стана ясно по-късно обаче, на глинени крака), цялата търговия между бившите соцстрани се извършваше в долари,

само че под друго име и по фиксиран курс. (Нещо като българският лев фиксиран към еврото, което означава, че в България се разклащаме дефакто в евро, но с друго име и по фиксиран курс).

Т.е. измерителят дали една валута (извън долара) е стабилна, е нейната цена спрямо долара. Ако тази валута няма външна котва, която да определя нейната цена, тя просто става неизползваема. Навремето такава котва е било златото и явно в Китай, Русия и други си мислят, че могат да върнат тези времена на златен стандарт обратно, но това просто е невъзможно и няма да се случи.

От тази гледна точка каквато и друга валута някъде по света някой да се опитва изкуствено да създаде, тя винаги ще има нужда от сравнение с външен измерител, който да бъде ориентир как тази валута се справя и дали някой не губи в търговските си отношения с партньорите си.

Нито икономиката на Китай, който се бори с най-големите си икономически проблеми от 40 години насам, нито икономиката на Русия, която не може да се справи със собствената си инфлация и прегряване заради войната, нито на Бразилия или Саудитска Арабия, прекалено зависими в момента от нефта, могат да предложат такава стабилност, която да гарантира твърд валутен курс спрямо долара. И, ако тази валута започне да се обезценява спрямо долара, това доста скоро ще доведе до нейния край.

А в края на краищата курсът на долара зависи от паричната политика на ФЕД. Тоест – в крайна сметка, дори БРИКС наистина да създадат своя валута, нейният курс ще се определя от най-големия враг на БРИКС – САЩ.

Това е и иронията на целия проект. И от тази гледна точка Путин надали иска да види в БРИКС икономически съюз, антагонист на Pax Americana. Но това, което със сигурност цели, е под благовидния претекст за икономически съюз, да демонстрира наличие на съюзници, които подмолно да използва в своя проект за алтернативен световен ред. А когато има нечист мотив зад една идея, участниците в проекта усещат това и започват да стават подозрителни един към друг.

ОПЕК+ е пример в това отношение и виждаме реакцията на Саудитска Арабия във връзка с неспазването от Русия на поетите ангажименти за ограничаване на добива на петрол. Най-вероятно подобни настроения ще видим скоро и сред членовете на БРИКС, което още веднъж ще потвърди тезата, че договорите с Русия не струват дори и хартията, на която са подписани!

Ето го и резултатът от срещата на БРИКС:

“Индия не иска да позволи на БРИКС да се превърне в “антиамериканска” организация, доминирана от Русия и Китай”, казаха пред Bloomberg индийски служители, запознати с въпроса.

Ето защо, според събеседниците на агенцията, Ню Делхи се противопоставя на по-нататъшното разширяване на БРИКС, към което миналата година се присъединиха 6 нови държави и десетки други поискаха това, включително глобални изгнаници като Мианма или Афганистан.

Позицията на Индия се споделя от Бразилия и Южна Африка...