Лекотата, с която г-жа Д. квалифицира непознати за нея лица, издава непонятно раздразнение. Това е още по-странно, понеже е лекар по професия. Възможно е моментната й криза да се дължи на натрупвания от средата, в която пребивава. Може би доста често там наблюдава или се сблъсква с неуравновесени хора, които променят представата й за нормалност/ненормалност.
Или, както би казал Б.Б.: „Иии, да ема и Парламента му, да ема! Чийз – парламент, чийз – депутати!“
Да поясня. По време на скорошното си посещение в Шумен, Б.Б. си направил снимки със симпатизанти – и един от тях го призовал: „Кажи чийз!“
Ето, и това е европейски напредък, вече не казваме „зеле!“, а „чийз“. Така сигурно и снимките ще стават по-хубави. По този повод Б.Б. отсякъл: „Иии, да ема и чийза, да ема!“ Това пък е пример за приятна развеселеност, макар и донейде евро-скептична.
Да се върнем при г-жа Д. – това е Даниела Дариткова, която преди време нарече медицинските сестри, уж-окупирали Парламента, „психически неустойчиви“, с една дума – нещо като „психарки“.
Д. е председател на парламентарната група на ГЕРБ и трябва да минава за голямотодоброутро. Тя обаче седна на стола на Цветанов и това не остана без последици за нея – поне по отношение на вербалните куцукания.
Цв. – който се имаше за три пъти голямотодоброутро – във вербално отношение си беше направо за инвалидизиране. Много хора съжаляват, че вече не го чуват – за да правят облози, какво точно е искал да каже в действителност.
Обаче една Д., която идва от болницата в Смолян, се предполага, че трябва да е по-ясна и въздържана.
От друга страна обаче, политиката те пришпорва веднага, дори злобно, няма време за губене, няма време за милост, ескадронът лети – и ти заедно с него. Знам, че ще попитате, накъде лети ескадронът – затова да ви отговоря: на никъде си, естествено. Иии, да ема и ескадрона му, да ема!
И така, докато си лети, г-жа Д. поставя и диагнози. Дори не казва „чийз“, за да прозвучат те по-достоверно. Ако беше патоанатом, щеше да е донейде приемливо да е толкова сурова: все пак, когато непрекъснато режеш мъртъвци, неизбежно е да притъпиш сетивата си за живите. Сигурно и състраданието ти към тях понамалява. А пък, ако те привикат в ескадрона, то може и съвсем да изчезне. Иии, да ема и състраданието, да ема!
Г-жа Д. е подходящ случай, за да се запитаме отново, какво става с един обикновен човек, в немалко случаи и вълнуващо обикновен, когато го цанят в ескадрона. Как и защо моментално се превръща от протрито петаче в златен наполеон. Какъв е този камшик, който толкова успешно нашибва амбициите и маниите му. Петаче си – и петаче ще си останеш, но вече не разбираш това, няма сила, която да те принуди да го проумееш. Затова, кажи „чийз“ – и давай напред.
Едно уточнение. Използвам думата „ескадрон“, макар за някои от хората край г-жа Д. тя да изглежда неприемлива, леко враждебна – „червените“ ескадрони на Смирненски и пр. От друга страна, „конница“ веднага извиква образа на Будьони, той пък е съвсем неприемлив, направо травмира психически. По-добре да използваме „ескадрон“ – навява представата за устрем, дори летеж – тъкмо като европейското ни развитие. То може и да не е по права линия, може да се въртим като харманджийски коне в кръг, но пък е устремно въртене, докато загубим съзнание/свяст.
И една друга дума има претенции да бъде използвана в случая – „глутница“, но тя пък ще бъде пресилена. Макар че, както стана ясно, дори провинциалната докторка Д. понякога може да разкъса с думи жертвите си.
Добре, ескадрон-конница-глутница – няма значение. Въпросът е, защо наричаш няколко клети жени „неустойчиви“ – вместо да кажеш, че разбираш тегобите им, разбираш, че животът им е трудно поносим, необяснимо несправедлив – въпреки, че иначе летим на някъде.
Кажи им го, и дори се качи при тях, на перваза, откъдето всичко ще ти изглежда далеч по-смислено, отколкото в летежа на ескадрона. А може и да се пльоснеш долу, на паважа – тогава вече истински ще те запомнят: важен депутатски шеф, дори топли стола на Цв. – и се саможертвал, за да виждаме и нещо друго извън пушилката на ескадрона. Иии, да ема и стола ти, да ема!
Това с летежа към паважа си е живо издевателство над реалностите, никога няма да се случи, и слава Богу – но няколко прилични думи на състрадание не е чак толкова трудно да се изцедят. Защо не го правят? Защо винаги дрънкотят за неща, в които Народът фактически отсъства? Защо се страхуват от самата дума „Народ“?
Огромна част от днешните депутати красиво пребивават в пълна анонимност. Тя никак не им тежи, напротив – абсолютно им е изгодна. Телевизиите се занимават с двайсетина души измежду тях, предимно словесни побойници, останалите са образа на блажения рахатлък. Иии, да ема и рахатлъка ви, да ема!
В „ония“ години, когато г-жа Д. щеше да бъде само една обикновена лекарка – но щастлива от факта, че знае какво е състрадание – в Парламента имаше и хора извън номенклатурата. Но какви личности бяха те! Сара Смедарчина, прочутата тютюноберачка, Найда Манчева – тъкачката, да не говорим за Нешка – с нейните близо 300 медала, спечелени за България.
Е, тогава нямаше да позволят на някого да прави демонстрации по первазите – но и никой нямаше да врещи, че Народът е психясал. Във всеки случай, сега той е доста по-изперкал.
„Тогава“ му досаждаха, че правят всичко в негово име – леко послъгваха, естествено. Сега пък го побъркват с пълното си безразличие към него. Сами си направете сметката, кое е за предпочитане.
Имаше между тогавашните депутати наистина знаменити хора на изкуството, културата и науката, истински първенци в попрището си – като Светлин Русев, Христо Христов, Емилиян Станев, Благовест Сендов и още доста други. „За парлама!“- би казал някой днешен тъпанар от ескадрона. А къде ви е вашата днешна парлама?
Един невзрачен актьор го направиха депутат – за награда, че се нахвърли върху Волен Сидеров в НАТФИЗ, подаръкът беше очевиден за публиката, но какво от това. Иии, да ема и актьора ви, да ема.
Веднъж гледах негово телевизионно интервю – беше безпределна мъка и пустота, обаче и той се влачи в ескадрона. Тодор Колев – депутат/навремето, и тоя – депутат, дето ще бъде запомнен с трогателното си изражение в реклама за илач срещу хемороиди. Чийз, хемороиди!
Дотам сме я докарали – пак и пак да си припомняме финала на „Под игото“:
„С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.
Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Мунчо.
Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира“.
Ето така: който е „психически неустойчив“, той протестира. Натъпкахме се с всевъзможни „свободи“ – и пак стигнахме до това прозрение. Иии, да ема и прозренията ви, да ема!
Ако сестрите – уж-окупаторки на Парламента са психари, как тогава ще наречеш ония, които от десетилетия издевателстват над медиците от „Спешна помощ“, превземат дори Спешни отделения – терористи ли? Но за тях нито думица от г-жа Д. – сакън да не наруши гнилочта, наречена „политическа коректност“.
Ако една, докарана до крайност, сестра се е качила на перваза, тия отдавна са се качили върху главата на държавата. И едните, и другите са жертва на Политическата Секта, на невъзможността й да управлява, на нежеланието й да забележи онова, което преживява Народа – да го преживее поне дистанционно.
Сега вдигат врява за корона-вируса – а го имат Народа от десетилетия за подобен вирус, за подобно зло.
Между другото, ако г-жа Д. се огледа в Парламента, колко психари ще открие – или те са на мястото си там? Такива като нея дори не си правят труда да направят едно лъжливо театро, не се учат от Голямата Звезда на Представлението.
Той никога не би казал, че „окупаторките“ са психари. В замяна пък съобщи, че в ГЕРБ било пълно с луди, които го заплашвали, че ще се хвърлят от прозорците, ако посмее да си даде оставката.
Не знам за вас, но аз останах с впечатлението, че по този начин Б.Б. приканва г-жа Д. да се метне от онзи перваз. Иии, да ема и первазите ви, да ема!
Зор та зор, докато свалят петолъчката от Партийния дом – за да се чудите, след 30 години на непрекъснат възход, как да свалите от перваза на същия дом представителка на изтерзаното медицинско съсловие.
Ругатните няма да помогнат. Публиката отдавна се е отказала да обозначава по някакъв начин политиците от новата вода, от сорта на Д. Във всеки случай, би било голям комплимент, ако ги нарече само психари.
Имал съм късмета, през последните поне четири десетилетия, да познавам най-известните български лекари, с мнозина от тях съм бил приятел; прехвърлям на ум имената им – и не мога да си представя, някой от тях да нарече една клета сестра „психар“. Трябва да си луд, за да го направиш. Това ще бъде признак за самоизключване от Народа, на големеене, което трудно може да бъде обяснено.
Пуяци в мрачния свят на Парламента – един най-прост житейски акт ги изкарва от равновесие. Абе, иди при жената, която се крепи на перваза, поговори с нея, помоли й се дори, дръж се човешки, нищо няма да ти стане.
Иии, да ема и нахалниците ви, да ема!
***
