За никого не е тайна, че у нас подаването на оставка от политик е като екзотична туристическа дестинация – почти толкова далечна, колкото Дубай. Затова и най-естественият въпрос след разкритията за съвместния частен полет на конституционния съдия Десислава Атанасова и санкционирания по закона „Магнитски“ Делян Пеевски не е защо са летели заедно, а защо Атанасова все още е на поста си.

Ако това се беше случило в държава, в която репутацията на институциите има реална стойност, оставката щеше да бъде подадена още същия ден. Не защото непременно е извършено престъпление, а защото доверието в Конституционния съд е по-важно от личния комфорт на всеки негов член. В България обаче първата реакция традиционно е мълчание, след това обвинения към този, който е изнесъл информацията, а накрая – познатата теза за „право на личен живот“. Само че този път подобна защита звучи особено неубедително.

Според информацията, изнесена от вътрешния министър Иван Демерджиев в парламента, Десислава Атанасова е летяла на 5 април 2024 г. с частен самолет до Дубай заедно с Делян Пеевски. Проверка на публичните факти показва, че Атанасова е избрана за конституционен съдия на 19 януари 2024 г., а клетва полага на 26 януари. Тоест към датата на полета тя не е „бъдещ съдия“, както на моменти беше представена, а вече повече от два месеца е упражнявала една от най-важните магистратски функции в държавата. И точно оттук идва истинският проблем.

Конституционният съд не е обикновена институция

Конституционният съд решава дали законите не противоречат на конституцията, произнася се по изборни спорове, президентски правомощия и казуси, които определят политическия живот на страната. Единственото, върху което реално се крепи неговият авторитет, е общественото доверие в независимостта на съдиите. Когато конституционен съдия използва частен самолет заедно с един от най-влиятелните политици в България, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция по глобалния закон „Магнитски“, въпросите възникват автоматично.

Няма значение дали на борда са обсъждали времето, шопинга или менюто в Дубай. Значение има самата близост, защото магистратите са длъжни не само да бъдат независими, но и да се държат като такива. Още по-сериозен става въпросът кой е платил полета. Ако съдията не е заплатила реалната му пазарна стойност, тогава възниква логичният въпрос дали не е получила облага с висока стойност от действащ политически лидер? Именно върху това акцентира Българският хелзинкски комитет, който призова Атанасова незабавно да подаде оставка. Искания отправиха още Българският институт за правни инициативи, „Демократична България“, а впоследствие и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Прави впечатление колко различни политически и обществени среди стигнаха до една и съща позиция. Подобно съвпадение не се случва често в българската политика. Вместо ясен отговор обаче обществото получи добре познатия сюжет. От ГЕРБ заявиха, че не били сигурни във фактите, след което преминаха към аргумента, че това бил „личен живот“, за който знаем, че е неприкосновен.

Само че Европейският съд по правата на човека отдавна е приел обратното – публичните фигури търпят значително по-висока степен на обществен контрол именно защото упражняват власт. Да летиш с редовен полет до морето е личен живот. Да споделяш частен самолет със санкциониран политически лидер, докато си конституционен съдия, вече е обществен въпрос.

Разкритията на Демерджиев не се изчерпват с един полет

По данни на МВР Делян Пеевски е извършил 227 полета за последните осем години, като 181 от тях са с чартърни самолети. Общата им стойност е внушителна. Част от полетите, според министъра, са били платени от дружество, свързвано с негов адвокат. Само един от договорите възлиза на над 122 000 евро.

Българските институции избягват повече от десетилетие да ни обяснят защо толкова често Пеевски пътува до Дубай, сякаш там са основните му избиратели. През годините журналистически разследвания го свързаха с недвижими имоти в Обединените арабски емирства, офшорни компании, регистрация като постоянно пребиваващ в Дубай и твърдения за недекларирани активи.

През 2022 г. разследване на международната неправителствена организация „Център за изследване на корупцията и организираната престъпност“ и BIRD разкри информация за луксозна вила в Emirates Hills (ултралуксозен затворен комплекс, често наричан „Дубайският Бевърли Хилс“), свързвана със семейството му. По-късно се появиха и твърдения за хотел в Дубай, които също станаха предмет на политически сигнали. Нито един от тези въпроси не получи окончателен отговор от институциите.

Самият Пеевски заяви, че „нито една санкция не работи в България“ и определи проверките като незаконно разследване на личния му живот. От устата му това прозвуча почти като политическа диагноза на държавата. Парадоксът е друг. Вместо основната тема да бъде защо конституционен съдия лети с човек, санкциониран за корупция от две държави, спорът постепенно се измества към това кой е събрал информацията и дали изобщо е трябвало да я събира.

Така разговорът отново се превръща в спор за пратеника, а не за писмото.

Ако Десислава Атанасова смята, че с поведението си не е накърнила авторитета на Конституционния съд, тя би могла да даде подробно публично обяснение. Да каже кой е организирал полета, кой го е платил, защо е пътувала с Делян Пеевски и защо е преценила, че подобно пътуване е съвместимо със статута на конституционен съдия. Ако не може да даде убедителен отговор на тези въпроси, остава единственият ход, който би защитил институцията повече от личната ѝ позиция – оставката.

Конституционният съд трябва да бъде последното място, върху което пада сянка на съмнение. А когато върху тази сянка кацне и частен самолет за Дубай, мълчанието вече не изглежда като защита. Изглежда като признание, че в България политическата турбуленция отдавна е станала нещо нормално.

Антония Коцева