С лидера на НДПС Гюнер Тахир говорим за причините партията му да се откаже от участие в предсрочния парламентарен вот на 27 октомври. В последния възможен момент Тахир излезе с декларация във Фейсбук за крайното решение.

Ето неговото обяснение с уточнението, че винаги говори „право куме в очи“:

Когато за първи път излязохме на политическата сцена през 1999 г. и участвахме на избори, внесохме такъв смут сред хората, такова напрежение, че брат с брата се сби физически. Едните бяха гюнерджии, другите доганджии, привърженици на НДПС и ДПС. С ужас установих, че степента на омразата е голяма по регионите. Стигна се дотам, че едните не се женеха с другите.

През последните два месеца се нагнети напрежение не между партии, а между две фракции в една партия – ДПС. Хората по места, особено в по-малките общини или са по-емоционални, или политиката ги засяга повече, отколкото нас, които живеем в големите градове. Те го приемат лично.

Например в Асеновград мразят до такава степен Джевдет Чакъров, че се залепиха като удавник за сламка за Делян Пеевски. Тук няма идеи, няма принципи, няма политика, а пренасяне на омразата към единия в любов към другия.  Нашето желание беше да дадем трета алтернатива, но тя се оказа пета, защото на същото поле се бяха регистрирали и ДОСТ и НПСД.

При създалата се ситуация ние решихме да не участваме. Ние не се борим като много партии за единия процент (необходим за отпускане на субсидия – бел. ред.), ние искаме да влезем в парламента. Друг е въпросът потенциалът, който имаме, дали позволява да има три парламентарни групи в Народното събрание. В крайна сметка не трябва да се надскачаме, обясни Тахир.

На въпрос дали не е логично в битката между двете крила в ДПС да спечели третият, отговори, че битката между Ахмед Доган и Делян Пеевски е на живот и смърт, защото Доган и хората около него ще трябва да водят битка за оцеляване. А т.нар. Ново начало пък трябва да се наложи. Тази битка ще бъде много изтощителна и ще доведе до „жертви“. Участието на трета страна ще доведе на някои места да се обединят срещу третия, тъй като НДПС е еднакво непоносима и за едните, и за другите.

„Ние сме като вирус в една програма. И преди, когато бяхме вътрешна опозиция в ДПС, сме едни и същи, не сме се променили“, коментира Тахир.

В позицията на НДПС партиите на Доган и Пеевски бяха определени като прокремълски, въпреки твърденията им, че са европейски. Обяснението на Тахир е, че няма как, когато генезисът ти е в старите служби, в Държавна сигурност, ръководена в онези години директно от КГБ, и когато ти до началото на 2000-та година си имал срещи с генерали от КГБ (уточнява, че говори за Ахмед Доган) и тези срещи са били под домакинството на Илия Павлов (създателят на Мултигруп – бел. ред.), и продължават до днес, да кажеш в един момент, че пъпната ти връв не е в Москва.

ДПС-Ново начало пък се показват като най-големите евроатлантици, защото искат да излязат от списъка „Магнитски“, обясни лидерът на НДПС.

„Ние сме единствените от тези пет партии, които щяха да бъдат на терена (на изборите), които спокойно могат да кажат, че не сме зависими нито от Москва, нито от Анкара, защото не са ни създали чужди центрове. Зад нас е София, не Анкара, не Москва. Няма как човек отвън да разбере нашата специфика. Те винаги ще гледат на нас през призмата на тяхната външна политика, а тя в много случаи няма как да съвпада с нашите национални интереси“, е категоричен Гюнер Тахир.

За разлика от бившия мюфтия Надим Генджев, за когото се знае, че е майор от ДС, никой не знае какъв е чинът на Доган. Едва ли е по желание на Сокола да предложи Делян Пеевски за председател на ДПС, казва още Тахир.

„Това е по желание на онази структура и зад Пеевски, и зад Доган. Просто са решили, че е дошъл моментът Доган да предаде щафетата и той го знаеше (че ще се случи) още преди 35 г., когато се основаваше ДПС“, твърди Гюнер Тахир.

Той разказа, че преди Ахмед Доган да стане почетен председател, двамата са имали разговор. Сокола му споделил, че е попаднал между чука и наковалнята – от едната страна Бойко Борисов, а от другата „футболиста“ от Анкара. Доган отиграл финта с оттеглянето си от оперативното ръководство на ДПС и ги изиграл. Но преди това споделил, че е бил притискан от Турция, откакто през 2012 г. Реджеп Ердоган е президент. Месили са му се не само в това кои да са депутатите му, но и кои да са кметовете на общини.

Това сякаш не стигало, но му държали сметка защо депутатите му не ходят на петъчна молитва.

Гюнер Тахир категорична отхвърли твърденията, че Иван Костов е създал НДПС. По думите му Костов винаги е бил против Тахир да създаде алтернативна на ДПС партия. На нито една национална конференция на НДПС не е присъствал, защото по онова време желанието на Командира е било Тахир да оглави крило в СДС, което да се ангажира с проблемите на малцинствата. Тогава СДС обяви нова политика за интеграцията на малцинствата. Но Костов повярвал на хората си по места – на Никола Николов Агнешката главичка в Разград, Йордан Цонев в Бургас, Димитър Абаджиев в Търговище, покойния вече Пламен Иванов в Кърджали.

Тахир отказал да оглави въпросното крило, защото бил сигурен, че никой няма да помага, а след това ще му търсят сметка защо не е постигнал никакви резултати, и ще го дискредитират.

„В българската политика искат да възседнат ниското магаре. Само че Гюнер Тахир не е ниско магаре. Аз съм делиормански ат. За толкова години не съм позволил да ме възседне нито Иван Костов, нито нито Йордан Соколов, нито Ахмед Доган, нито Бойко Борисов“, обяснява той.

Причината да не са партньори вече с ГЕРБ обясни с факта, че Бойко Борисов не е изпълнил ангажиментите си към НДПС. Само едно от поставените условия било факт – МС да отпусне пари за реставрацията на джамията „Ибрахим паша“ в Разград, която се е рушила 40 г.

„На два пъти организирах избори в Турция в полза на ГЕРБ-СДС. Увеличих гласовете от Турция 3,5 пъти. Бях поставил условие на Бойко да ми осигури неутралитет. Не да ми се хвали, че Ердоган всяка година го кани да празнуват рождения му ден. А да покаже, че Ердоган ще остави всяка партия спокойно да агитира. Това Бойко не можа да ми осигури… ГЕРБ през всичките тези години се съобразява с ДПС, сакън да не ги разсърдим, сакън да не дърпаме дявола за опашката, както се случи на предишните местни избори. Бойко отстъпи на Пеевски и ДПС всички смесени региони, където имаше кметове на общини от ГЕРБ. Той ги предаде или по-скоро продаде, те си знаят“, заяви Тахир.

Преди това обаче е имало „дълги, мудни, скучни преговори“ с „Демократична България“. Стигнало се дотам Тахир да пита Христо Иванов защо всички, които са били министри, „сте хванали Господ за шлифера“. Христо Иванов не е предложил на НДПС дори едно избираемо място в листите.

Според Тахир след тези избори и двете фракции на ДПС ще се успокоят, защото ще понесат достатъчно рани. Когато си преброят редиците и видят, че общият им сбор е по-малък, отколкото когато бяха заедно, ще си седнат на за.ника. При следващите избори ще има нормални условия всеки, който желае, да участва, в т.ч. и НДПС. На въпрос дали е възможно обединение на т.нар. турски партии в България по подобие на Обединената левица, отговаря със „Защо не. В политиката нищо не може да се изключи. Но примерите, които даде, не са окуражителни.

В дъното на разцеплението в ДПС стоят парите, не политиката. В пространството се върти сумата от 100 млн. лв. Въпросната сума е била похарчена за последните парламентарни избори, за да се стигне до този резултат и движението да спечели 47 депутати, заяви бившият зам.-председател на ДПС и сегашен лидер на НДПС Гюнер Тахир пред OFFNews.

„Откъде идват парите, за какво се харчат, един Господ знае. Дори Ахмед Доган не знае, защото идват едни пари с неустановен произход, отиват при почетния председател, той си взема колкото е необходимо, без дори да ги брои, другото отива в касата на движението и там едни женички се разпореждат с тях. След 24 часа няма нищо от парите“, обясни Тахир.

Това е била практика през годините, твърди той. И допълва, че самата партия е зачената в грях – създадена е от Държавна сигурност. ДС е сложила начело Доган, създала му е алиби и го е направила зависим. Почетният председател страда от комплексите на детството си – непризнат от собствения си баща, с когото се запознава на 25 г., и неосиновен от пастрока си и т.н. Комплексите му го правят зависим, затова той смята ДС за негова майка и баща. Човек, който не е сериозен в личния си живот, не може да бъде сериозен в политиката, смята Тахир.

„В България се носят митове и легенди за ДПС, че било полувоенна, структурирана партия, че има субординация и т.н. Напротив! Това е една организация, която преди години аз заварих в насипно състояние, и сега не мисля, че е по-добре. Защо? Защото единственото нещо, което там е ставало през годините, е безпрекословно подчинение на председателя в началото, после почетен председател Ахмед Доган. Единствен той трябва да даде някакви знаци, за да направят другите нещо. Те нямат собствено мнение. Тези, които бяхме със собствено мнение, напуснахме“, коментира Тахир.

Изборът на Делян Пеевски за съпредседател на ДПС е също по линия на Държавна сигурност – дядо му е полковник от ДС във Враца, твърди Тахир. Става дума за същото лоби, създало Доган. Промотирането му започва в НДСВ, после и в ДПС. Предупрежденията към Ахмед Доган, че Пеевски създава лош образ на партията, не са дали ефект точно затова. С неговото присъствие движението бе изправено пред две възможности – да се преформатира или да се взриви. Случи се второто, смята Гюнер Тахир.

По думите му грешката на Доган е, че не познава психологията на етноса, защото не принадлежи към него. Той не е преценил какво ще се случи с поставянето на Делян Пеевски начело. Не става въпрос за това, че е българин, а за това, че името му е опетнено. Високият резултат на последния вот идват от купените от Делян Пеевски гласове, обясни още бившият зам.-председател на движението.

А изходът от разцеплението в редиците на партията ще е, че ще пострадат и двете страни – и поддръжниците на Пеевски, и верните на Доган. В момента, в който Сокола има предимство, ще свика заседание на Централния съвет и ще изключи опонентите си. Любопитно е дали ще остави начело Джевдет Чакъров, който не направи нищо в битието си на съпредседател, или ще постави друг.

„Ако Чакъров си беше на мястото, нямаше нужда да се намесва Доган в битката с Пеевски. Вместо това се остави да бъде командван от Пеевски“, изтъкна Тахир.

Според него най-големите деребеи в ДПС в момента са Делян Пеевски, Ахмед Доган, Рамадан Аталай, Джевдет Чакъров. А целта на всичко това с темата за деребеите е да се хвърли калта по регионите.

„Има една поговорка – когато аровете се ритат, страдат магаретата. Какво са виновни хората, че тези отгоре не могат да разделят парите или влиянието“, казва Гюнер Тахир.

По негова информация ДПС търси друг спонсор. Досега Пеевски плащал за сараите, но нещата очевидно ще се променят. Вероятен спонсор е Румен Гайтански-Вълка. Хора, запознати с неговия маниер, обаче били категорични, че той не плаща ан гро.

„ДПС стана поръчкова партия, която няма как да реши проблемите на хората. Голяма заблуда е, че ДПС управлява България. Доган търгуваше с влияние“, е категоричен Гюнер Тахир.

Той прогнозира, че Делян Пеевски вероятно ще направи партия, защото хората, които го подкрепят, са свикнали да са на ясла. Досега беше Доган, Пеевски трябва да им осигури следващите блага, коментира Тахир.

По думите му има тотално разминаване в ДПС между либералните идеи, към които иска да се прилепи ръководството, и избирателите, които са по-скоро леви или социалдемократи. ДПС е етническа партия. Заплахата за етническия мир е за хора като Йордан Цонев, Искра Михайлова, Анастасов, които вземаха от тази партия, без да дават нищо от себе си. Заслугата на Ахмед Доган, че досега той не е позволявал да избуяват такива страсти, да се стига до етническо напрежение, е категоричен Тахир.

„Изведнъж Данчо (става дума за Йордан Цонев – бел. ред.) откри, че е българчето в ДПС. Ами и аз съм бил турчето в СДС, но не съм се притеснявал от това. Думите не са важни, важни са действията“, допълва той.

Гюнер Тахир е категоричен, че Ахмед Доган се опита да си присвои етническия модел.

„Бащата и майката на този модел е българският народ. Не бива да се присвоява нещо, което съществува от стотици години“, допълни той.

В събота се проведе Национална конференция на ДПС. Този форум от години се очакваше с интерес. Но така ли бе и този път? Защо почетният председател Ахмед Доган не го уважи с присъствието си? Какви ще бъдат взаимоотношенията между двамата съпредседатели Делян Пеевски и Джевдет Чакъров? По тези и други въпроси разговаряме с Гюнер Тахир, някогашен зам. председател и говорител на ДПС, днес – лидер на НДПС – Национално движение за права и свободи.

– Ахмед Доган е известен със знаците в политиката, които дава. Какъв знак според вас бе отсъствието му от Националната конференция на ДПС, която бе доста различна, защото за първи път се избираха двама съпредседатели, господин Тахир?
– Не само е различна. По принцип един човек, който има претенциите, че е създал и ръководил официално или неофициално една партия в продължение на 34 години, да не се появи на неин национален форум е най-малкото неуважение към делегатите, избрани от различните области на страната. И второ – неуважение към тези, които той предложи да бъдат съпредседатели на партията, както и към гостите от чужбина и посланиците, които бяха на форума.

– А защо все пак Доган не се появи?
– Причините може да са повече от една, но това, което разбрах от средите на ДПС е, че се е очаквала някаква провокация най-вече от делегатите от изселниците в Турция, които са искали да вземат нещата в свои ръце. Не случайно в последния момент Доган е взел решение да не присъства физически, дори не е имал време да подготви едно видеообръщение, а само един текст, който беше прочетен не случайно от Искра Михайлова.

– Защо точно от нея? 
– Казвам не случайно, защото по принцип подобен род изявления на Доган се четяха от хора като Филиз Хюсменова, хора, които ако не са заместник-председатели на партията, то поне са членове на Централното оперативно бюро. Сега тази възможност се даде на Искра Михайлова не защото е библиотекарка по специалност, евродепутат и бивш заместник-министър на регионалното развитие, а защото тя и Йордан Цонев са от много близкия кръг на феномена Пеевски.

– А каква е връзката между Пеевски и Михайлова?
– Читателите ви сигурно ще се сетят, че навремето когато Делян Пеевски бе заместник-министър на Емел Етем в правителството на тройната коалиция и отговаряше за държавния резерв, негов изпълнителен директор беше съпругът на Искра Михайлова господин Коларов (на изборите за Европейски парламент през 2014 Михайлова е пета в листата на „ДПС“, но стана евродепутат след отказа на Делян Пеевски, б. р.).

– Едно от посланията на Доган бе, че не трябва да има избори 2 в 1, защото може да се очаква протестен вот с непредвидими последици. От какви непредвидими последици може да се страхува почетният председател на ДПС? 
– Никога едни избори не трябва да бъдат определяни така, както Доган и че след тях ще настъпи някакъв колапс. Може да се повтори същото разпределение като сегашното. По-скоро според мен Доган си дава сметката, че едни избори 2 в 1 първо ще бъдат по-сложни от гледна точка на ДПС, тъй като на евроизборите изселниците в Турция не могат да участват. На тях ще бъде твърде сложно да им се обяснява, че в една урна имат право да гласуват, пък в друга нямат. А ДПС по моя прогноза на евроизборите, без вот от Турция, ще загуби между 25 и 30 процента от гласовете, които получи на последните парламентарни избори.

– В същото време обаче постави задачата ДПС да стане втора политическа сила, а според социолози за това са нужни поне още 200 000 хиляди гласа…
– Ами няма как да се получат. Вчера видях една публикация за новите партийни лидери на ДПС в Северозападна България, за където трябва да отговаря Делян Пеевски. Това се предимно хора от криминалния контингент. Така че ако те мислят, че чрез купуване на гласове, заплахи и изнудване ще съберат гласове, това може да стане веднъж-два пъти, но не може да се потрети.

– Как според вас българските турци приемат Делян Пеевски да им бъде лидер? 
– Прави впечатление, че конференцията този път бе по-малко от един ден. А досегашните форуми на ДПС винаги са били в два дни – събота и неделя. Сега обаче решиха, че няма нужда от такова разточителство, защото решенията така или иначе вече бяха взети предварително. Делегатите не бяха истински делегати, които трябва да вземат стратегически решения, те просто бяха екскурзианти, които идват от различни краища на страната да пият по едно мазно софийско кафе и ако Делян Пеевски е отделил някой лев от джоба си – да хапнат по някой сандвич и се връщат обратно. И аз не знам с какви впечатления, защото този път дори конференцията не беше в центъра на София, а в Интер Експо Център на „Цариградско шосе“, за да могат по-лесно да се върнат обратно. Отварям една скоба – може би колегите им от ГЕРБ са им съдействали за Интер Експо Център, защото напоследък ГЕРБ там провеждат своите форуми, на които съм присъствал. В различните медии бе посочен различен брой делегати. Според кърджалийски сайт са присъствали 1 200, които избухнали и станали на крака при речта на кмета Ерол Мюмюн, който изглежда е планинар, защото казал, че по пътя към Еверест двама са били осемхилядниците в българската политика – Доган и Пеевски! Ако бях в залата, сигурно щях да умра от смях… А бройката е 910 делегата от общо избраните 937.

– Които са скандирали „ДПС“ при влизането на Делян Пеевски в залата…
– Но никога не трябва да забравяме, че това са платените партийни функционери, които получават заплатата си и чрез Делян Пеевски и не само ще му ръкопляскат, но ако трябва, ще му целуват и ръка. Това не трябва да бъде критерият. Истинската реакция е долу, сред масите. И тя се видя през последните два месеца, когато се провеждаха общинските и областните конференции. За пръв път колегите от ДПС, с които имам пряк контакт казват, че за толкова много години няма нови кандидати за председатели на местните структури. Навсякъде има отлив и самите хора, когато са ги предлагали, са казвали – тези, които оплетоха конците в София, те да си ги оправят. Т. е. имали са предвид решенията на Доган. И 90 процента са останали предишните председатели поради липса на нови кандидати. Това означава затлачване на структурите – няма нова енергия, няма нови хора, на които да им се работи да изкарат повече гласове на изборите. Според мен това ще се отрази на резултатите на ДПС на следващите избори независимо дали са европейски или предсрочни парламентарни.

– Според вас кой от двамата съпредседатели ще бъде действителният – Делян Пеевски или Джевдет Чакъров? 
– В отговора на този въпрос не може да има колебание – недвусмислено водещият ще бъде Делян Пеевски. Според мен Джевдет Чакъров бе предложен от Доган не само заради реакцията, която се получи от местните структури в България и от изселниците в Турция, но и защото винаги трябва да имаме предвид как Пеевски щеше да разписва финансовите документи на ДПС, след като той подлежи на санкции по закона „Магнитски“ и не може да оперира дори с личните си финанси, камо ли с партийните. Това щеше да бъде проблем на ДПС и доколкото разбрах, е направена една поправка в устава на партията и всички документи ще се подписват от Джевдет Чакъров.

– При това положение все пак някаква борба между двамата очаквате ли да има?
– Не очаквам борба между Пеевски и Чакъров. Джевдет Чакъров е много по-обран, много по-интелигентен и няма да влезе в излишна конфронтация. Според мен битката и борбата ще бъде между Делян Пеевски и Ахмед Доган.

– О-о-о, възможно ли е Пеевски да се опълчи на създателя и почетен председател на ДПС, господин Тахир?
– Възможно е, защото ако вярваме на това, през последните години Делян Пеевски е плащал лично заплатите на областните председатели на ДПС, които са пряко зависими от него. И не случайно имаше масова номинация на Делян Пеевски отначало за председател, а след това – и за съпредседател. Ако приемем, че Кърджали е бастион на ДПС показателно е, че когато Пеевски бе номиниран еднолично за председател, веднага в областният клуб на ДПС в града бяха махнати снимките на Мустафа Карадайъ и сложени портрети на Пеевски, преди още да бъде избран. А вижте от колко време Чакъров е номиниран за съпредседател, но негови снимки няма по клубовете. Дори самите структура на ДПС приемат, че ролята на Чакъров ще бъде поддържаща, на фигурант.

– Защо според вас бе сменен Карадайъ? Не чухме адекватно обяснение…
– За голямо мое съжаление той няма топки да излезе и да каже истинската причина. Едва ли ще посмее някога да го направи. Според мен причините са комплексни, не са една и две във всякакъв план – и организационен, и международен, и финансов, и направени издънки, които Доган не може да му прости. Но Карадайъ си остава верен на Доган и дори портиер да го сложат в централата на ДПС, той няма да има нищо против.

– Вие бяхте първият депутат с турско име, който влезе в парламента в листите на българска партия…
– Да, от СДС в 38-то НС. Има един голям проблем в българската политика и той е следният. Ако погледнем листата с депутати от ПГ на ДПС в различните народни събрания ще видим, че в някои от тях една трета са с български имена. Сега са 12 от 36 депутати. Това означава, че ДПС дава възможност с негови бюлетини да бъдат избирани една трета етнически българи. Въпросът е – има ли такава пропорция в останалите български партии? Няма и никой дори не се замисля. В сегашното НС има трима депутати в ПГ на ГЕРБ български турци, от категорията на т. нар. йесмени без свое мнение дори по въпроси, които засягат турското малцинство. Има и още един, който влезе на мястото на премиера Денков от шуменската листа на ППДБ. Значи от 36 депутати от ДПС има 12 с български имена, а от останалите 204 – само четирима са с турски! Пропорцията е диспропорция…

– Вашата формация НДПС май взе няколко общини в Североизточна България…
– На последните местни избори имахме реалната възможност да спечелим в три общини – Антоново, Омуртаг и Никола Козлево. В Омуртаг спечелихме безапелационно още на първия тур. В Антоново направиха всички възможни и невъзможни шашми да не успеем. В Никола Козлево загубихме с разлика от 83 гласа и оспорихме изборите там, защото имаше секционна комисия, където председателят u гласува вместо дъщеря си, която живее в Англия. Имаше и редица други фрапантни нарушения. Съдът не уважи нашите искания. В Омуртаг ДПС оспориха избора на кмета, разликата между нашия и техния кандидат бе 1 800 гласа. Какво оспорват като разликата е толкова голяма? Въпросът е да има някакъв тормоз и наистина го има.

– Смятате ли, че НДПС е конкуренция на ДПС поне в Североизточна България? 
– За съжаление – да, и единствената, но както казва народът – и сам войнът е войн. През годините се създаваха различни формации, но нито една от тях не издържа, особено тези, които бяха създадени дистанционно от Анкара – имам предвид партиите на Касим Дал и Лютви Местан. В момента, в който им спряха финансирането, те приключиха. През годините ние не получихме подкрепа от собствените си партньори, но въпреки всичко оставаме в българската политика, явяваме се на избори, печелим общини – през последните 25 години имаме кметове, съветници. Така че хората, които са недоволни от това, което става сега в ДПС, ще намерят правилния път и ще дойдат при нас.

– А имате ли намерение за някакво обединение с Орхан Исмаилов, с Касим Дал и други, които напуснаха ДПС през годините?
– Коментираме тези въпроси, но някои от тях се отказаха от политиката, дори не са членове на създадените от тях самите партии.

– Преди време бяхте задали въпроса защо и на какво основание НСО охранява Ахмед Доган. Отговор май още няма?
– Попитах, но няма кой да ми даде отговор. Защото тази охрана трябва да бъде оправдана. С какво е заплашен Доган, питам аз, тъй като той за 34 години не е направил нищо за своите избиратели. Кой да го заплашва? Ако някой го заплашва, това трябва да бъде по линия на парите, там, където е обещал, взел и нищо не свършил. Тука няма български етнически модел, няма противопоставяне на етноси. Ние знаем, че няма такъв модел, това е измислено в главите на глашатаите на Доган, че видите ли – Доган е гарант на мира в страната. Това са фантасмагории в главите на онези, които иска да оправдаят излишните харчове на държавни средства, за да опазят Доган.

Тодор Токин, Труд