„Под натиска на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, администрацията на Тръмп може би е само на дни от нанасянето на ядрен удар по Иран.

Целта би била планината Пикакс в централен Иран, където, според израелското разузнаване, иранското правителство е възобновило програмата си за обогатяване на ядрен материал. Никое конвенционално оръжие в американския арсенал не е в състояние да пробие 300 фута (около 90 метра) плътен гранит, за да унищожи тунелите, в които се предполага, че протича процесът на обогатяване. Единственият военен вариант е ядрен удар. Нетаняху настоява силно за такъв. „Биби се обажда на Тръмп по този въпрос всеки ден“, споделя добре осведомен наблюдател.

Нетаняху е притиснат в ъгъла и е отчаян. След изборните резултати от миналата седмица той не може да състави правителство, освен ако Тръмп не се намеси пряко в израелската политика и не договори споразумение с други партии, което да осигури на Нетаняху 61 места в Кнесета. В противен случай той губи поста си на министър-председател и го очакват позор, разследвания, а вероятно и затвор. Нетаняху трябва да остане близо до Тръмп. Той се нуждае от тази война.

За тази цел той оказва максимален натиск върху най-близките си съюзници в администрацията, включително министъра на отбраната Пийт Хегсет и командващия Централното командване на САЩ (CENTCOM) Брад Купър. И двамата се противопоставят на постигането на мирно споразумение за войната, която самите те са управлявали толкова катастрофално; и двамата настояват за възобновяване на мащабните бойни действия. Държавният секретар Марко Рубио и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф също следват линията на Нетаняху, както и лидерите на Демократическата партия. На скорошна среща по темата бившият президент Барак Обама заяви, че се противопоставя на настоящото мирно споразумение с Иран, което се подготвя в Доха.

Останалите дългогодишни съюзници на Америка в Близкия изток са ужасени от перспективата за още война. На 27 септември Нетаняху отпътува тайно за Абу Даби, за да привлече Обединените арабски емирства (ОАЕ) към усилията си за лобиране в полза на решителен удар срещу Иран. Емирствата отказаха.

След осем месеца конфликт икономиките на страните от Персийския залив са на ръба на колапса. Същото важи и за световните пазари на енергийни ресурси и торове. Те няма да се възстановят скоро.

В световен мащаб има общо около 850 супертанкера, които превозват петрол от производителите към останалия свят. Само през октомври 11 от тях бяха сериозно повредени в района на Ормузкия проток. При такъв развой на събитията, глобална депресия е неизбежна. Ядрен удар би ускорил разрушението в драстична степен. Радиоактивните утайки от наземен взрив при планината Пикакс (Pickax Mountain) биха замърсили Персийския залив, отравяйки водоизточниците за 100 милиона души.

И това са само част от непосредствените последици за региона. Останалата част от света е изложена на същия риск. Никоя друга държава, освен Съединените щати, никога не е използвала ядрено оръжие във война. Някои обаче биха искали да го направят. Американски ядрен удар срещу Иран би създал нов прецедент. Руснаците вече са уведомили поне две други правителства, че американски ядрен удар срещу Иран би им развързал ръцете да използват ядрени оръжия срещу Украйна.

Пакистан и Индия биха се изкушили да постъпят по същия начин една спрямо друга, както и Северна Корея – срещу Сеул. След първия ядрен удар, Третата световна война става неизбежна. Тази война би била кратка и окончателна.

От месеци вървим насън към този момент. Още от февруари администрацията тихомълком пренаписа ядрената доктрина на Америка, за да улесни – и съответно да направи по-вероятна – първата употреба на така наречените „тактически ядрени оръжия“ (ядрени оръжия за бойното поле). Изглежда, че никой във Вашингтон – от нито една от двете партии – не се притеснява от това. А сега вече сме на ръба.

Според добре осведомени наблюдатели, до края на следващата седмица Тръмп вероятно ще реши дали да използва ядрени оръжия, или не. Това се пада на 7 ноември – след шест дни. Трябва да му се признае, че той се колебае. В момента Тръмп се вслушва във вицепрезидента си Джей Ди Ванс, както и в своя пратеник и приятел Стив Уиткоф – и двамата смятат, че е възможно да се постигне споразумение с Иран.

Те са прави, макар че няма да е лесно. Преговорите с иранците са известни със своята трудност при всякакви обстоятелства, а определени кръгове в иранското управление станаха още по-радикални, след като аятолах Али Хаменей и семейството му бяха убити през февруари. След десетилетия на изолация, дори сравнително умерените ирански лидери изглеждат объркани от начина, по който се вземат решения на Запад. (В Техеран например битува широко разпространеното схващане, че правителството на Съединените щати контролира Израел.) Но като цяло, хора, които са разговаряли с вземащите решения в Иран, споделят, че там съществува консенсус: още война би била пагубна за всички, а постигането на споразумение е смислено начинание.

Една група, с която досега никой не се е допитал, е световното население – онези стотици милиони хора, които ще загинат, заедно с децата си, ако Нетаняху подтикне Тръмп да нанесе ядрен удар следващата седмица. Сега е моментът те да надигнат глас.“

Тъкър Карлсън