11.11.2019 | 23:02
Този френски не се разбира в Мутростан
Защо България връчи протестна нота, след като Борисов изчистил недоразумението с Париж?

Както разбрахме от внезапното кратко обтягане на отношенията между България и Франция, президентът Еманюел Макрон говори неразбираем френски. Трябвало е премиерът Бойко Борисов да се свърже с него по телефона, за да му поправи грешките. Не е шега. „Това, което ми е казал конкретно, е, че не е разбран правилно, защото цялото му уважение към българския народ го е изразявал и във Варна, като беше при мен“ (през 2018 г. – б.а.), разказа той.

Българи са доказвали неведнъж, че силата им е във френския. Този феномен е забелязан още от Алеко Константинов, който в разказа „Бай Ганьо в Швейцария“ предава следния диалог:

– Гърсон, бе, хей! Юн каве – извика бай Ганьо.

– Monsieur! – отзова се пъргавият гарсон.

– Юн каве и апорт газет булгар – поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: – Не съм ги забравил тия ваджии, френските.

Писано е през 1895 г., а трийсетина години по-рано дворът на императора Наполеон Трети се забавлявал, като се упражнявал във френски правопис. Писателят Проспер Мериме („Кармен“) правел трудни диктовки на аристократите в Лувъра, за да се смеят после на грешките си.  Пернишката езикова гимназия „Симеон Радев“ се похвали през 2009 г., че използва една такава диктовка, за да проверява знанията на учениците си. На нея Наполеон Трети направил 75 правописни грешки, императрицата Евгения де Монтихо – 63, а писателят Александър Дюма-син („Дамата с камелиите“) сбъркал 24 пъти. Най-старателните ученици в Перник достигали нивото на Дюма.

Вдъхновен от примера на Проспер Мериме, френският журналист Бернар Пиво започна да прави през 1985 г. състезания по френски правопис, наречени „Диктовката на Пиво“, които прераснаха в международни. Продължиха 20 години до 2005 г. И досега се помни смайващото представяне през 1992 г. на тогава 19-годишния българин Петър Йорданов, който победи в младежката категория с 0 грешки. На въпроса как е научил толкова добре френски, той отговори простичко:

Преписах пет пъти на ръка речника „Ларус“

Така че да си говорим с французите като франкофони на франкофоните, за да няма недоразумения. Новоназначената френска посланичка в България Флоранс Робин, която е дългогодишна университетска преподавателка и бивша ръководителка на националното образование в Източна Франция, бе извикана миналия понеделник на изпит по френски във външно министерство при зам.-министъра Петко Дойков. Задачата й бе да обясни какво означава следната фраза на президента Макрон пред крайнодясното списание „Вальор актюел“, който казал, че предпочита „хора, които идват легално от Гвинея и Кот д’Ивоар да работят, отколкото български или украински нелегални канали“ („Je préfère avoir des gens qui viennent de Guinée ou de Côte d’Ivoire légaux, qui sont là et qui font ce travail, que des filières bulgares ou ukrainiennes clandestines“).

Министърката на външните работи Екатерина Захариева, която владее английски и немски, два дни по-рано се бе разпалила, защото според информация на БНР разбрала, че Макрон предпочита „хора от Гвинея или от Кот д’Ивоар, които идват легално и работят, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали“. Разликата изглежда малка, но е съществена, защото едно е да визираш криминали (откъдето и да произхождат), а друго е да визираш националности. Министърката избра второто и се почувства засегната: „Чух се с нашия посланик в Париж (Ангел Чолаков – б.а.) с указания още в понеделник (4 ноември) да връчи протестна нота и да изиска информация официална какви точно български организирани каналджийски групи имат предвид и ако имат такава информация, да бъдат добри да я представят по официалния ред, за да може нашето Министерство на вътрешните работи да работи заедно с тяхното, и сме извикали и френския посланик тук в понеделник също да изразим възмущение от това изказване“.

Гневна реакция имаше и в Украйна, където трябваше да даде обяснения също тъй новоназначеният посланик Етиен дьо Понсен, който от 2007 до 2010 г. бе посланик в България, а след това изкара още един посланически мандат в Кения. Той можеше много добре да контрира призива на Екатерина Захариева първо Франция да даде информация, а после да разчита на българското МВР за разбиване на трафикантските канали. Защото натрупа огромен опит със случая „Борилски“, когато френските власти разобличаваха двама синковци от Варна за убийството в Париж на българския студент Мартин Борилски, но нашите следствени органи, прокуратурата и съдът се правеха на неразбиращи френски. Накрая под натиска на Париж склониха да осъдят на дълги години затвор убийците, които според някои информации са намерили начин да не се мъчат продължително зад решетките.

Нашите чувствителни към френския език органи също така

си правеха оглушки,

когато десетилетия френските им колеги им даваха сведения за трафикантите на проститутки, за организаторите на ромски нетуристически воаяжи, за фирмите пощенски кутии, „командироващи“ работници без достатъчни осигуровки, за да се трудят в сивия сектор. Единственият начин трафикантите да получават наказания бе французите да ги заловят на своя територия, но босовете им се укриваха в България под тукашна протекция. Така в мрежите на тамошните власти се оплитаха само дребни риби. Бойко Борисов, който е бивш полицейски началник и сетне началник на МВР и останалите министерства в качеството си на трикратен премиер, разполага с достатъчна информация, за да не се прави на национално докачлив.

След понеделнишката среща в МВнР френското посолство пусна следното съобщение: „Г-жа Робин изрази пред г-н Дойков своето съжаление, че думите на президента на Републиката – извадени от техния контекст (статия от над десет страници), лошо преведени и понякога дори изопачени – са били неправилно разбрани, неправилно интерпретирани и дори неправилно приети. Г-жа Робин подчерта, че във въпросната статия президентът на Републиката по никакъв начин не критикува българските граждани, българските работници или българското правителство.“ Новата посланичка тепърва има да опознава България. Поради дългото си пребиваване във властта (30 години криминален преход според новоизбрания главен прокурор Иван Гешев) криминалните структури са добили самочувствието на законни представители на своя народ. Когато биват атакувани,

се обиждат на национално достойнство

Впрочем подобно нещо се получи на по-ниско равнище, когато в средата на октомври нашенски футболни хулигани скандираха расистки обиди и показваха нацистки символи срещу английски футболисти в София. Когато бяха определени като „животни“ (animals) от британски вестници, контролираните от властта медии в България ревнаха: обиждат българския народ. Самият Борисов заяви на 18 октомври: „Нека те да бъдат малко по-смирени в изказванията, когато става въпрос за България, защото сме най-толерантната държава“. Неговата „толерантност“ бе за хулиганите, които в качеството си на грозен продукт на мутрокрацията срамят България.

Тъй като стана дума за медии, можем да се запитаме защо трябва да се обиждаме,

когато ни сравняват с африкански народи

и французите изразяват в конкретен аспект предпочитание към гражданите на Гвинея и Кот д’Ивоар. България се намира в африканския сектор по свобода на словото, защото заема 111-о място между Етиопия и Мали съгласно класацията на „Репортери без граници“. Гвинея е на 107-о място, а Кот д’Ивоар – на 71-во. Както се вижда, те са по-добре по този важен за демокрацията показател.

В анализ за дипломатическото разплитане на тънкостите във френския език българо-белгийският журналист Георги Готев направи следното предположение в информационния сайт Юрактив.бг: „Нито българите, нито украинците имат нужда от трафикантски мрежи, за да влязат във Франция. (…) Ако Макрон има предвид обаче, че български или украински трафикантски мрежи вкарват граждани от трети страни във Франция, той трябва да го каже по-ясно. Известно е, че години наред около Държавната агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ) вървеше трафик с продажба под масата на български паспорти срещу подкупи от порядъка на 5000 евро. Известно е, че има задържани такива граждани в други държави от ЕС и техните власти установяват, че тези лица дори не говорят български. Може би затова най-острата реакция в България дойде от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, за когото мнозина подозират, че е осигурявал политически чадър на трафикантските мрежи, ако не нещо повече, за търговията с паспорти…“

Дипломатическата куртоазия може би звучи добре на френски, но на български се казва: „Право, куме, та в очи“.

Светослав Терзиев, „Сега“

Loading...

2 коментара

  1. Анонимен каза:

    Определено Българското правителство се нуждае от други ръководители след като Министъра на Външните Работиили не разбира или се оправи че не разбира какво е казал Френския Президент. Както и Министъра на Вътрешните Работи който не вижда нищо лошо в трафиканитите на бели роби от България и други страни във Франция, и претъпните банди както и претъпни висши Български кадри. Кога реално ще има почтени можещи и работеши хора в България, и няма да има няколко стандарти в правосъдието и полицията?

  2. Селянина с колелото каза:

    Боже,какво правителство си имаме.Кой от кой по умен

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране