Балансиран бюджет, без промяна на основните данъци

В сферата на публичните финанси кабинетът „Радев“ не планира резки завои, като предвижда да се запазят основните данъчни ставки на ДДС и преките данъци, което препотвърждава и предизборните обещания на ПБ. Въпреки предложения бюджет 2026 с дефицит 5.7%, който ще остане над 3% поне и следващите две години, в програмата правителството си поставя приоритет да възстанови финансовата устойчивост, като обещава „трайно намаляване на бюджетния дефицит“, като обаче трябва да си „поставя реалистични цели“ в бюджетната политика – довод, който беше използван донякъде и като оправдание за липсата на по-смели реформи в Бюджет 2026.

За увеличаване на приходите се залага най-вече на мерки за борба със сивата икономика и повишаване на събираемостта на приходните агенции. С малко по-социален уклон звучи заявката да се създадат „условия за справедливо разпределение на публичните блага“.

Правителството си поставя за цел също присъединяване на България към ОИСР, както и пълноправно участие в Евросистемата и синхронизиране на националното законодателство с банковото и финансово законодателство на ЕС.

Лайтмотив в цялата програма е използването на AI, а той не липсва и във финансовата сфера. В Митниците кабинетът планира да създаде „Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг“ чрез използване на изкуствен интелект в реално време с цел повишаване на ефективността на митническия контрол и превенция на корупцията.

За по-ефективно управление на обществения ресурс и по-голяма прозрачност кабинетът планира да въведе задължително публикуване от възложителите на годишен индикативен план-график за планираните обществени поръчки, а инвестициите задължително да се оценяват по модел „разходи-ползи“. Предвижда се още да се разшири обхватът на централизираното възлагане на обществени поръчки.

Индустриални зони, стимули за инвестиции и повече борса

В икономическата програма няма изненади, а познати добри посоки. Обещава се проактивна политика за привличане на стратегически инвестиции, насочена към глобални индустриални компании, високотехнологични производства, центрове за развойна дейност, изкуствен интелект, микроелектроника, отбранителна индустрия, автомобилостроене и производства с висока добавена стойност.

Приоритет ще е развитието на индустриалните паркове. Ще се насърчават листването на български компании на борсата, включително на чужди пазари, и разширяването на възможностите за рисково и дялово финансиране и по-активното участие на институционалните инвеститори.

Ще се въведе принципа „мълчаливо съгласие“ за определени административни услуги, като срокът е края на 2027 г. До средата на същата година ще има промени в Закона за насърчаване на инвестициите и Закона за индустриалните паркове, където ще има нови стимули и по-къси срокове. Ще бъде приет Закон за публично-частното партньорства.

Леко спорна е идеята за организиране на ежегоден международен инвестиционен форум. Той ще опитва да утвърди България като водещ инвестиционен и бизнес център в Югоизточна Европа, като събира международни инвеститори, финансови институции, компании и публични лидери с цел привличане на стратегически инвестиции.

От юни 2027 г. ще има независим инвестиционен омбудсман за съдействие при конкретни казуси по инвестиционните проекти.

Иновациите

Разделът, посветен на политиките в тази област, е сравнително кратък, но пък съдържа доста конкретика. Сред по-общите идеи е въвеждането на пакет „Данъчни стимули за иновации“, чрез който да се въведе patent box режим (по-ниска ставка при ползване на собствени разработки), данъчни кредити за R&D и облекчения за дялови опции за служители. Без много детайли са и идеите за облекчен регистрационен и регулаторен режим за стартиращи компании и условия за привличане на специалисти от чужбина. За сметка на това с конкретни срокове са изредени конкретни проекти, сред които:

• фабрика за изкуствен интелект (AI Factory BRAIN++) в „София Тех Парк“, a впоследствие разширяване на модела в регионални технологични паркове (Пловдив, Варна, Русе, Бургас)
• инкубатор в сферата на космическите технологии към Европейската космическа агенция (където България предстои да стане асоцииран член)
• лаборатория (sandbox) за изкуствен интелект
• компетентен орган за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята към Galileo
• aкселератор към „София Тех Парк“ по програмата NATO DIANA, осигуряващ интегриране на България в мрежата на НАТО за развитие на дълбоки технологии
• Национален фонд за дълбоки технологии (Deep Tech fund of funds)
• One-Stop-Shop за стратегически инвестиции, осигуряващ регистрация на бизнес и първо разрешително до 5 работни дни

По отношение на електронните услуги също са заложени мащабни развития, като внедряване и развитие на Европейски портфейл за цифрова самоличност (EDIP) и единно мобилно приложение за достъп до цифрови публични услуги.

„Блокови цени“ за тока и малки модулни реактори

На фона на реформата в „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) за отделянето на въглищните предприятия кабинетът „Радев“ опипва почвата за още по-дълбока промяна. Правителството обмисля възможността за публично предлагане на миноритарни дялове от държавни енергийни дружества на Българската фондова борса. Идеята не е нова – сходно предложение бе лансирано още преди 15 г. в първото правителство на Борисов, но то не срещна подкрепа. Сега обаче на фона на реформата има по-благоприятна почва за такава промяна.

Преди това кабинетът ще направи детайлен финансов и управленски одит на държавните енергийни дружества, въпреки че състоянието им е до голяма степен известно – част от предприятията имат сериозен ликвиден проблем.

Правителството предвижда и промени във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а целта е той да се развие от „преимуществено квазифискален механизъм за компенсиране“ към устойчив инструмент за стабилизиране на системата и подкрепа на стратегически инвестиции.

Кабинетът залага и на реализацията на нови ядрени проекти, сред които блокове 7 и 8 с технология AP1000, като ще се проучва и възможността за експлоатация на малки модулни реактори. В управленската програма няма и дума за реакторите от проваления проект АЕЦ „Белене“.

Въпреки въпросителните и скандалите около „Чирен“ разширението на газовото хранилище ще се състои, а срокът за това е декември 2029 г. Предвидена е и поетапна либерализация за бита, но с мерки за ограничаване на резките ценови колебания. Ще се проучват и варианти за „блокови цени“, при които определено базово потребление се заплаща при по-благоприятни условия, а потреблението над съответния праг – по различна цена.

Предвижда се реформа в заплащането на ръководствата на държавните фирми в сектора, както и запазването на въглищните мощности като ресурс в пикове и кризи. Фокус в управлението е и модернизацията на ВЕЦ-овете и ПАВЕЦ-ите, както и изграждането на нови „водни“ мощности. Всичко това (а и не само) ще бъде обобщено в нова енергийна стратегия, която ще бъде готова до април 2027 г.

Мерките в правосъдието включват и конституционна реформа

Както се очакваше частта за съдебната власт в управленската програма е особено амбициозна като мащаб. Тя започва с подготовката за избор на членове на ВСС и Инспекторат към него, последвано от създаване на законодателни гаранции за прозрачен и мотивиран избор на главен прокурор и председатели на върховните съдилища, и завършва с идеи за сериозна конституционна реформа на съдебната власт от обикновено Народно събрание.

За разлика от другите мерки, за конституционната реформа няма срок. Тя цели въвеждане на ротационен принцип на обновяване на състава на ВСС по модел, сходен с този в Конституционния съд, което според авторите ще гарантира приемственост и ограничаване на политическото влияние. Сред конституционните промени се предвижда изборът на членове на ВСС от парламентарната квота да става с мнозинство от ⅗ депутатски гласа (144) вместо ⅔ (160).

Предвиждат се и три любопитни промени извън съдебната власт:

• Въвеждане на основания и процедура за предсрочно освобождаване на съдия в Конституционния съд при тежки или системни нарушения, несъвместими със статута на длъжността.
• Възстановяване на правомощията на президента при назначаване на служебно правителство при запазване на постоянно действащо Народно събрание.
• Конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода.

В съдебната власт се предвижда порция промени (в Закона за съдебната власт) до края на октомври т.г. – с мерки за пресичане на злоупотребите при командироването на магистрати чрез въвеждане на максимален общ срок за командироване в едно звено, ограничения при използване на този институт, публични мотиви, контрол, стимулиране на конкурсите и др.

До декември т.г. трябва да се промени законовият механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници, който включва едновременно определяне на разследващ и контролиращ ad hoc прокурор още при образуване на производството; автоматичен съдебен контрол върху отказите, прекратяването и спирането на производства; бюджетна и административна самостоятелност на механизма и др. А пък до края на следващата година трябва да се направи оценка дали не се налага по-устойчив модел за разследване на главния прокурор.

Друг съществен проблем в правосъдието – престъпните схеми за влияние и злоупотреба с власт е засегнат само с един кратък параграф.

Отбраната: без радикални завои

В частта на управленската програма, която се отнася до националната отбрана, не се забелязват радикални политически завои и отклоняване от сегашния евроатлантически курс с гарантиране на сигурността ни в рамките на НАТО. „Първостепенна задача е повишаване на собствения отбранителен капацитет и приноса към системата за колективна отбрана“, се отбелязва все пак в документа.

В този контекст правителството се ангажира да се придържа към Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г. (приет през юни). От настоящия документ става ясно, че до 2030 г. сегашната власт ще се ограничи до военните проекти, които ще се финансират по европрогамата SAFE и едва към края на този период може да лансира свои инициативи.

До 2030 г. трябва да бъде завършено получаването на всички 16 изтребителя F-16 и да се постигне първоначална оперативна способност за носене на дежурство по Air policing. До тогава трябва да има и придобиване на системи за разузнаване, наблюдение, удари и радиоелектронна борба, което е актуално в контекста на последния инцидент с нахлуването на боен дрон. През следващите 5 години трябва да има внедряване на системи с изкуствен интелект и още модерни решения в системата на МО. Още през май догодина трябва да се въведе и нов модел за киберотбраната чрез изграждане на интегриран Център за киберотбрана. Той трябва да осигури единно управление и координация на киберзащитата в трите оперативни домейна – интернет, национална класифицирана информационна инфраструктура и мрежите на НАТО.

Прави впечатление и че военното министерство смята да работи активно с българската отбранителна индустрия, което означава, че ще се опита в максимална степен да вкара според възможностите си български фирми в изпълнението на проектите по SAFE. Ще се приоритизират и редица социални програми за подкрепа на военнослужещите, с което да се опита да реши проблема с хроничния дефицит на (качествени) хора за армията.

Три основни цели в здравеопазването

В здравния сектор правителството си поставя три основни цели – да намали доплащанията от пациентите и да въведе контрол върху разходите в системата, да създаде работеща Спешна помощ по земя и въздух (основно с покупка на нови линейки и заработването на вертолетите с пълен капацитет през следващите години), да трансформира системата от такава за болнично лечение към система, чиято основа е профилактиката. Истинска революция ще е, че съвсем скоро е предвидено младите лекари да кандидатстват за специализация изцяло по електронен път с унифицирани изпити.

Намаляването на доплащането от пациентите е предвидено да стане чрез централизирано договаряне на лекарства, медицински изделия и апаратура от Министерството на здравеопазването за всички болници, включително и частните. Качеството и резултатите от медицинските услуги ще бъдат обвързани със заплащането в болниците още до края на тази година, а заплатите на директорите на държавните клиники ще зависят от финансовото им състояние. Ще бъде въведена наказателна отговорност за „източване на здравни средства“.

Всички болници вече ще имат поликлиники, като ще им се даде възможност „да извършват медико-диагностични дейности и консултации без необходимост от хоспитализация“. Разкриването на нови болници ще се ограничи, включително и чрез нова здравна карта. До юни догодина ще се анализират нагласите на населението в места с неефективни болници дали те да се трансформират в заведения за долекуване, продължително лечение и палиативни грижи.

Националната детска болница, видно от програмата, ще заработи най-рано през 2028 г.

На социалнния фронт не се задават големи промени. Приоритет на правителството ще е да насърчи младите хора да останат в България с редица мерки, вкл. финансиране на младежки стартъпи и стимулиране на активното гражданско участие.

Транспортът

Най-тежките задачи в транспорта обичайно са по линия на държавните мастодонти и бавната скорост на инфраструктурните проекти. Като „вечна“ задача е заложено съживяването на жп транспорта – модернизация на жп инфраструктурата, реновации на гари и съоръжения, увеличение на скоростта на влаковете, подмяна на влаковете (до 2028 – 2029 г.) и т.н.

Планира се финализиране на процедурите за определяне на концесионер на морските и речни пристанища публична държавна собственост със срок юли 2028 г. По линия на летище Пловдив се предвижда само „развитие“. Програмата включва и проекта Sea2Sea и изграждане на мултимодален транспортен коридор, който да свързва пристанищата на Егейско море в Гърция с Черно море и река Дунав в България и Румъния. Планира се и изграждането на жп връзката между България и Северна Македония.

В програмата със срок края на 2027 г. е включено и изграждането на необходимите постоянни бази за работа на вертолетите за спешна помощ и осигуряването на необходимия летателен състав.

Външната политика – без нови моменти

В заявените намерения за външната политика няма нови моменти и нова външнополитическа доктрина, а по-скоро надграждане и разширяване на вече познати приоритети: активното участие в ЕС и НАТО, превръщането на България в регионален фактор в Югоизточна Европа и Черноморския регион, Коридор №8, транспортната свързаност, отношенията със Северна Македония, защитата на българските общности, стратегическото партньорство със САЩ и усилия за отпадане на визите, отношенията с Гърция и Румъния, ОИСР, многостранната дипломация и противодействието на дезинформацията.

Въпросът е какво конкретно ще направи правителството на Румен Радев за тези приоритети от предишните кабинети и могат ли обещаните резултати да бъдат постигнати.

А МВР обещава, че ще спазва закона

В системата на вътрешните работи програмата на кабинета е заявка, че МВР смята да върши дейността, която му е вменена по закон – а именно да го спазва и да следи за неговото нарушаване. Основните сфери, към които МВР планира да заостри вниманието си е: контрола на пътните произшествия, производството и разпространението на наркотици, както и битката с корупцията.

Сред конкретните мерки за „реформа“ са отбелязани: информационна кампания как гражданите да спазват правилата за движение по пътищата; специализирани операции за ограничаване на катастрофите; създаване на междуведомствена работна група, която да работи по Закона за наркотичните вещества със срок декември 2026 г. Длъжностите „главен секретар“ на МВР и шефове на областни дирекции пък ще бъдат направени мандатни. Служителите ще се проверяват периодично за интегритет и лоялност.

Кабинетът Радев не предвижда реформа в ДАНС. Изглежда промените в контраразузнаването започнаха и приключиха с връщането на директорския пост на Пламен Тончев.