
Дронове потапят кораби през ден в икономическите води на България. Кой, ако не държавният глава, следва да вземе отношение? Ни думичка.
Катастрофа на магистрала „Тракия“ отне живота на 13 души. Проблемите са дълбоки, хронични, национален траур. Президентът мълчи.
Скандали по бюджета всеки ден. Тоз казал едно, оня направил друго, обвинения, извинения, истини и полуистини… Бюджетът е най-важният инструмент в държавата, хората са чувствителни, особено уязвими групи. За разлика от много други неща, битката за парите е винаги истинска. Позиция от „социалния“ президент няма.
Председателят на ЕК Фон дер Лайен идва-тръгва, изграждат се системи за сигурност с Турция, Румъния. Президентът липсва.
Личният ѝ съветник по военна сигурност се пенсионира. Мълчание.
„Прогресивна България“ регресира, дори Румен Радев го забеляза. Обеща да не се оправдава вече с „предишните“. Нищо съществено не може да очаква от президента по темата, но поне с ръчичка можеше да махне, че забелязва вълненията около партията, от която зависи живота на българите.
Някои заслужават поздравления. Не просто думи, ами искрено уважение от цял народ. Това са летците и моряците, спасяващи хора в морето след ударените кораби. Поне „Фейсбук“ статус от главнокомандващия? Няма.
Трябва да се каже най-после, че цялото това отсъствие на Илияна Йотова се забелязва. То не е хубаво, вреди на нея, вреди и на държавата, защото поне в три от случаите темите изискваха все някаква реакция. Държавният глава не може да бъде ежедневен коментатор, а и коментарите нищо не решават. Но
един лидер не бива да си гълта граматиката
по проблемите на деня. Лидер ли е Илияна Йотова? Категорично не. Хубав-лош, лидерът е Радев.
Йотова се държи така, все едно е изпаднал в делириум студент след държавен изпит – спечели изборите и потъна три седмици нейде, най-вероятно чики-рики. А, да, все пак посети Виетнам и празник на франкофонията в Камбоджа – наистина чики-рики. Тя определено вдигна летвата пред анализаторите на световната шахматна дъска – какъв ли знак на човечеството дава тази първа дама, обещала да говори на Путин да спре войната, и малко след това пътувала до Виетнам и Камбоджа.
Управляващите, които и да са те, винаги си приличат по едно и също. То е, че колкото по-дълго упражняват властта, толкова повече се увеличава чувството им за незаменимост – усещането, че са най-доброто, което държавата може да излъчи.
Самоуспокоението им за вечност прогресира
След 5 години в президентството, още 5 сигурни години, няколко по-ранни като евродепутат, Йотова излъчва точно това самоуспокоение – тя е Илияна Велика и може самодостатъчно да живее високо над народа си.
А подгласникът ѝ Кирил Вълчев се трудоустрои пак като шеф на БТА. Понеже, ясно е, точно там е мястото на един спечелил изборите вицепрезидент.
За какво говори всичко това? Нека всеки сам си преценя. Но определено не говори за качество. Вярно е, че по принцип живеем в период на мълчание – свикнал с корабните атаки, Радев спря да говори след тях, мълчи и НАТО за всекидневието в черноморските му води. Но това не оправдава българския държавен глава, той просто си се вписва.
Всичко това
не вещае качество и за предстоящия мандат на дамата,
която дълго живя в сянката на Радев и точно през настоящите месеци излезе на светло. Нищо хубаво не се видя. Мярнаха се едни наркоскандали, в които тя и екипът й се дооплетоха, а инерцията ги спаси. Видя се и едно „винаги готов“ спрямо Русия, без да се забелязва Русия да се вълнува кой точно е президент на България, или в замяна да праща мир и просперитет. След изборния триумф дойде мълчанието – лоша политика, в частност лошо (дърварско) публично поведение (пиар).
Впрочем, предвид неминуемото спадане тепърва на доверието в Радев, плюс неизменното в историята, следователно предстоящото рано или късно скарване между най-верни приятели (Цезар – Брут, Борисов – Цветанов…), то тя наистина може да получи шанс да е лидер на държавата. Но с проспиване на темите няма да стане, нито женското притворство ще е достатъчно.
Диян Божидаров, Сега
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
