
Днес в БНТ наблюдавахме поредния социологически десант в полето на вътрешната политика и геополитиката – нещо абсолютно недопустимо за професионалните социологически агенции в цивилизования свят. Но тъй като у нас всичко е с главата надолу, тук социологията отдавна е слугиня на политиката.
В студиото е Петър Кичашки – съсобственик и изпълнителен директор на социологическата агенция „Галъп интернешънъл Болкан“, който ни убеждава за ползата от фракинга и вредата от неговата забрана преди десетина години.
С тази забрана сме обслужили руските енергийни интереси и сме пропуснали грандиозната възможност да сме енергийно независими, разбирай по-богати. И понеже фракингът станал много по-екологичен и по-евтин, дошло е време да дупчим не само земята на Добруджа, но и Черно море.
Кичашки свободно коментира серия от икономически, политически и геополитически въпроси: ще падне ли мораториумът за добив на газ? Как бяха спрени всички проучвания за природен газ – дори конвенционален? Опасен ли е фракингът? Ако открием газ и петрол, ще ни го вземат ли лошите капиталисти?…
Чудесна пледоария в защита на фракинга! Но не за шеф на социологическа агенция, измерваща електоралните нагласи преди и по време на избори. Всъщност има ли нещо общо между работата на социологическа агенция и адвокатстването на фракинга?
Въпросът ми е абсурден, но Кичашки разсейва този абсурд в интервю за „Труд“ от 13 август 2024 г. В него черно на бяло четем едно откровение, заличаващо социологията за сметка на политологията и геополитиката:
„…Социологията в агенцията ще остане, както е била винаги, независим и важен стълб в работата на „Галъп“. Нашата задача е да доразвием „Галъп“ и той да прерастне в изследователски център, който да отговори на идеологически променените геополитически условия, които се конструираха около президента Тръмп…“
И тъй като Тръмп е убеден защитник на фракинга, очевидно и българският филиал на социологическа агенция „Галъп“ се преквалифицира в тръмпистка трибуна. Но може ли политическа трибуна, изповядваща идеологията на Големия брат, да се занимава със социология и да сондира електоралните нагласи в България? И каква е връзката между социологическия сондаж и сондажите за газ и нефт?
Отговорът го намираме във визитната картичка на въпросната социологическа агенция, където четем обратното на днешната телевизионна пледоария на Кичашки: „Ние сме експерти в измерването и анализирането на електоралните нагласи и поведение както преди и след избори, така и в изборния ден. В това число:
• Динамика на електоралните нагласи: месечна, тримесечна, годишни;
• Профил на гласуващите;
• Отношение на избирателите (причини да подкрепят/не подкрепят дадена политическа фигура);
• Електорални прогнози (предварителни и в изборния ден)“
Българският „Галъп“ наистина е експерт. Но не в социологията.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
