Да, противник съм на Истанбулската конвенция. И то не заради джендъра и несъществуващия трети пол в основния й текст, а заради безумията в обяснителния доклад (да, четох го внимателно) и заради надправителстваната роля на някакво НПО, Гревио, сформирано незнайно от кого и незнайно защо.

Не, няма да отида на прайда, а и не му разбирам нито смисъла, нито посланието. Считам го за ненужна проява, провокирана от несъществуваща дискриминация и силно преувеличено неравенство, на която пък се отговаря с просташка ненавист и потресаваща омраза от хора, които имат проблем с чуждата сексуалност.

Толкоз за възгледите ми, та белким долното се чете по-правилно и извън подозренията в джендъризъм и соросоидство. Ето го и него, въпросното долно:

Стратегията за детето, която беше оттеглена и скоро няма да бъде разглеждана и гласувана, освети няколко изключително тревожни и вредни тенденции в обществото ни, а именно:

„Журналисти“, които открито злоупотребяват със страховете на нискообразовани и зле информирани зрители, изкарвайки ги да протестират срещу нещо, което не са чели и не разбират. „Журналисти“, които, създавайки агресивни антиевропейски настроения, после ходят и се тюхкат за ниската активност на евроизборите. „Журналисти“, които в търсене на евтин рейтинг забравят фактите и другата гледна точка, преследвайки единствено „взеха му детето, джендъри мръсни“ аджендата. Едно време плашеха децата с Торбалан и Баба Яга, сега Карбовски ги плаши с „ювенална юстиция“. Толкова е тъпо, че е трудно за коментар.

Активисти, доказващи лоялност към чужди църкви, чужди интереси и чужди политики. Хора, за които принадлежността към чуждото и към някой пастор с частен самолет, живеещ в имение в Алабама, са по-важни от българските интереси, българските политики и българските деца. Сред които български деца, да, уважаеми зрители, има бити, насилвани, лишавани от елементарна грижа и възпирани от образование беззащитни същества. В чиито интерес е и стратегията, и законите, които следваше да произлезат от нея. Но не, пасторът с частния самолет им е важен. Сектанти.

Бели цигани (по Борислав Зюмбюлев), които лесно могат да бъдат изплашени, насъскани и изкарани на площада. Защото на тях джендърите са им най-страшни и идват да им вземат децата. Нищо, че са прочели книга и половина в трети клас и не могат да подсигурят на децата си елементарни възпитание и комфорт. Нищо, че когато не си пазят децата от джендъра, не стоят вкъщи при същите тези скъпоценни същества, а лющят биричка пред блока. Нищо, че точно тези родители, възпалените илитерати, създадоха поколение от около 300 хиляди млади маргинали, които не желаят (който се интересува, нека види изследването на Тренд) да работят и да се развиват. Просто не искат. А и не могат.

Норвегия не е член на ЕС и България няма никакви ангажименти към синхронизиране и имплементиране на каквото и да било законодателство, което би създало роден Барневерн. Даже ме е срам да го пиша, но явно има нужда.

Стратегията е програмен документ за срок от над десетилетие и не поражда никакви правни последствия, а е само политическа рамка за намеренията на властта по отношение на конкретната проблематика. И това ме е срам да го пиша, но явно има нужда.

Изобщо явно има нужда да се говори по-често с недотам умните ни съграждани, тъй като стоенето в балона между Шишман и Кристал явно освобождава терен за простотиите на гонзо-„журналистиката“, която иначе така сладко тичаше по цял ден след дупето на Николета. Без да вреди никому. Включително и на самото дупе.

Преди време излязох с позиция, че ръководените от мен медии няма да дават трибуна на антиваксъри.

Е, това е втората такава. Противниците на стратегията на детето, които плашат българите с малоумията си за норвежки джендъри, ювенална юстиция и крадене на деца от холандски хомосексуалисти, също не са добре дошли.

И никога няма да бъдат.

–

Бел. ред.: Коментарът е публикуван във фейсбук профила на Георги Харизанов