ЧЕЗ са били готови да продават и за 240 млн. евро активите си в България. Credit Suisse е оценило активите на ЕРП-то на 225 млн. евро. Това е информация от Българското финансово разузнаване, предоставена днес на съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията за контрол на СРС. От Чехия излезе неофициална информация, че „Инерком България“ купува българския бизнес на ЧЕЗ за 320 млн. евро. Според разузнаването други желаещи, още през 2012 година, били руски холдинг, контролиран от „Газпром“, както и американска компания, но не се споменаха имена. Руснаците обаче се отказали заради икономически причини.

Дружеството не е част от стратегическите обекти, заяви председателят на ДАНС Димитър Георгиев по време на общо заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол над службите и използването на СРС. Георгиев изброи и кои са хората и компаниите, интересували се от ЧЕЗ. Сред тях личат имената на Христо Ковачки чрез ТЕЦ „Бобов дол“ и Николай Вълканов. Според ДАНС, Ковачки дори е участвал в разговори с ръководството на ЧЕЗ в Прага, като първоначално предложил 302 млн. евро, после вдигнал мизата на 360 млн. евро. Именно такава цена на българския бизнес на ЧЕЗ – 360 млн. евро, посочи и ДАНС,

ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“ обаче се разминават в информацията от кога ЧЕЗ е взело решение да се изтегли от България. Според ДАНС става въпрос за 2013 година, според разузнаването – още през 2010 година. След 2013 година желание отново имала руска компания, която обаче била „неустановена“ от ДАНС, българо-австрийска компания, а от октомври 2016 година се появили 6 фирми, включително „Приста ойл“ на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания „Електрика“, две турски фирми, както и се появил интересът на Ковачки и Вълканов.

От ДАНС разказаха, че преди 5 години ЧЕЗ сформирали работна група, която да каже кои активи може да се продадат възможно най-бързо. През 2015 година имало информация, че ЧЕЗ е стартирала процедура по продажба на сгради – аварийна транспортна техника, а сървъри на ЧЕЗ Разпределение АД били преместени в Чехия. Освен това чехите обсъждали продажба на „ЧЕЗ Разпределение“ през Българската фондова борса. Поканените в парламента институции, които имат отношение към сделката за ЧЕЗ, дадоха своите становища на съвместното заседание на комисиите по енергетика и контрол над службите.

„Все още нямаме финализирана сделка затова КЕВР не може да разглежда фирмата на Гинка Върбакова като лицензиант на ЧЕЗ“, обясни Иван Иванов, председател на КЕВР. КЕВР започва дейности за контрол върху дружествата от момента, в който придобият лиценз“, каза той.

„В случая лицензирани дружества не са нито ЧЕЗ АД, нито ЧЕЗ България, лицензирани с ЧЕЗ Разпределение, ЧЕЗ Снабдяване и още няколко по-малки“, уточни Иван Иванов и изтъкна, че КЕВР в момента упражнява контрол върху тях. „При нефинализирана сделка се произнасяме само, когато се продава обособена част от лицензирано предприятие. Случаят не е такъв“, поясни той.

„Произнасяме и се достига до разделни дейности в самото дружество“, уточни председателят. „КЕВР в рамите на правомощията си ще осъществи изцяло контролът след смяната на собственика на ЧЕЗ, независимо кой е той“, заяви Иван Иванов.

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова обясни, че компанията „Инерком България“ не е подала никакво искане към комисията. „Ако постъпи такова ще бъде подложено на предварителен контрол. Ще се направи основен преглед на изискванията, които предвижда закона и ще се произнесем дали има някаква промяна в енергийния сектор“, обясни тя.

Галя Димитрова, изпълнителен директор на Национална агенция по приходите посочи:
„Проверяваме „Интерком България“ в рамките на правомощията си на базата на информацията за приходи, разходи, начислени и платени разходи“. Тя уточни, че проверките продължават, но на този етап не може да се очаква от нея да даде информация. Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор посочи: „Нямаме законови правомощия да извършваме предварителен надзор, но следим цялата информация“.

Председателят на КЗК Юлия Ненкова обясни, че компанията „Инерком България“ не е подала никакво искане към комисията Снабдяването и разпределението не са стратегическа дейност.