Убиха Слави Бинев!
Той е бил застрелян в столичния квартал "Павлово"

Posts Tagged ‘Бъдни вечер’

Гнусно! Германската национална телевизия се изгаври с Бъдни вечер с гол лепкав човек (виедо)

Posted on: декември 28th, 2025 by МИГ No Comments

Държавната телевизия на Германия АРД излъчи на Бъдни вечер странна и едновременно съобразена с либерал-глобалисткия устав полунощна коледна литургия. Тя бе предавана от католическата църква „Света Мария“ в Щутгарт. Вместо традиционната дървена или керамична фигурка на Младенеца Исус в яслата, на зрителите бе предложено да гледат нещо неочаквано: гол възрастен човек, увит в омацана в слуз прозрачна материя, който се въргаля върху слама и диша през малка дупка. Около атракцията бе наредена публика, част от която бе облечена в цветовете на дъгата, разказва Флагман.бг.

Телевизията обяви, че литургията се провежда под мотото „Никога не е имало толкова човечност!“ и се фокусира върху темата за „човешката уязвимост“ и „въплъщението на Бог в крехък живот“. Тя бе водена от рундфункпфарар Томас Щайгер от диоцеза Ротенбург-Щутгарт и гемайндеферентин Катарина Лезар. Рунднфункпфарар е традиционна длъжност към държавната медия за свещеник, който е назначен да води литургии по радиото и телевизията. Гемайндеферентин пък е светско общинско лице, поставено в съответната католическа църква в Германия, което да следи за провеждането на церемониите. В последните години тези общински представители се изявяват по-скоро като партийни секретари, които следят църквата строго да спазва либерал-глобалистките порядки: мултикултурализъм, включване, устойчивост и всичко останало от давоския списък..

„Криптата показва един истински човек, който лежи там крехък, гол и открит. Той е увит по този начин, защото е уязвим, и искаме да запазим неговото достойнство и интимност“, заяви Катарина Лезар. От своя страна свещеникът Томас Щайгер допълни, че целта им е била да се използва модерен, артистичен подход. „Не искаме да провокираме, но и не искаме да си затваряме очи. Искаме да вдъхновяваме“, каза той.

Авторка на инсталацията е младата щутгартска художничка Милена Лорек. Според нейното концептуално описание, сцената представлява „момент на несигурност между сигурност и бедствие“ и цели да покаже суровата, неидеализирана истина за човешкото раждане – без грим и украса.

Църквата „Света Мария“, откъдето вървеше телевизионното излъчване, с помощта и на своя гемайндеферентин, отдавна е сресана по либерал-глобалисткия конспект. Тя се слави като „прогресивна и отворена към социални теми, включително ЛГБТ+“.

Даже официални издания като „Билд“ и „Нордкуриер“ отделиха внимание на „слузестото същество“. Реакциите обаче не предизвикаха официален отговор от немската католическа църква. Вече трети ден тя продължава да пази мълчание и да не им отговаря.

Бъдни вечер е!

Posted on: декември 24th, 2025 by МИГ No Comments

Християните са в очакване на Рождество Христово

 

Бъдни вечер е един от най-светлите семейни празници. Дни наред във всеки дом кипи подготовка. Жилището се почиства и украсява, готвят се някои ястия за празника.

Според традицията преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом“. После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери.

След покръстването народът ни запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В съвременния дом елхата изпълнява символиката бъдника.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява старият обичай. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се слага малко слама.В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде само растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В различни  краища правят също тиквеник или зелник. Тя сепрекадява с тамян, а след това и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората около нея не стават до края на вечерята.

Традиция за Бъдни вечер е и да се меси обреден хляб, наречен „Боговица“, в който има паричка.

След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият къс се оставя пред иконата и се нарича на Богородица. След това парчета от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през следващите месеци. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.

Всички чакат да дойде полунощ, защото на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благополучие, здраве и берекет.

Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.

Бъдни вечер е! Бъдникът ни показва какво ще е бъдещето

Posted on: декември 24th, 2023 by МИГ No Comments

Днес е Бъдни вечер. От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството, пише БЛИЦ.

Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят – намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.

Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло.

С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета.

За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна – нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама.

Централно място на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и „мълчана вода“ (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда.

Приготвената питка с пара по традиция се разчупва от главата на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.

Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.

Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.

Евгения била римлянка и произхождала от знатен род. Отличавала се с красота и интелект. Нейните родители мечтаели да я омъжат за богат човек, но девойката нямала такива намерения. Веднъж след като ѝ попаднало четиво за Христовата вяра, тя се отказала от богатствата и езичеството и решила да се присъедини към християнското общество и дори била покръстена.

Облякла мъжки одежди, за да не бъде разпозната и напуснала дома си. Бог дарил девойката с чудотворство, така че със силата на молитвата да може да изцерява болните и страдащите. Един ден тя изцерила знатна жена на име Мелантия.

Мелантия предложила богатства и плътски удоволствия, но Евгения ги отказала. Тогава Мелантия решила да наклевети Евгения, че се е опитала да я прелъсти. Девойката била изправена на съд пред собствения си баща, който бил управител на Александрия и целия Египет. Той разпознал дъщеря си и отменил наказанието.

Голяма радост настанала, че отново открил детето си. Родителите на Евгения също приели Христовата вяра, но баща ѝ бил обезглавен. Тогава семейството поело към Рим.

Братята на Евгения постъпили на държавна служба, а тя и майка ѝ проповядвали Христовата вяра. Веднъж към тях се присъединила знатна девойка на име Васила, която също се отказала от езичеството.

Управниците заловили двете жени, подложили ги на страшни мъчения, а след това ги обезглавили.

Днес имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.

Бъдни вечер е, християните са в очакване на Рождество Христово

Posted on: декември 24th, 2022 by МИГ No Comments
На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер.

В полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест.

Днес приключват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден.

По традиция на трапезата се слагат постни храни. Това е и последният ден от Рождествения пост. На масата трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са варено жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб, ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи.

Централно място на трапезата заема обредният хляб, а първото парче от погачата се оставя за Света Богородица.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

Имен ден празнуват Евгения и Евгени, както и имената, които в превод означават благороден.

Бъдни вечер е!

Posted on: декември 24th, 2020 by МИГ No Comments

На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Ястията на трапезата задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината. Обичайно стопанката приготвя сърми, боб, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и содена питка с паричка. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството.

Поверията:

– Преди да се подреди празничната трапеза, стопанинът приготвя и запалва в огнището огромен пън или бъдник, който ще остане да тлее цяла нощ – за здраве и добър живот през цялата година. Според ритуала дървото е дъбово, буково или крушово и по горенето му се познава каква година очаква семейството – колкото повече искри хвърчат, толкова по-богата ще е реколтата.

– Вечерята започва рано, за да се налеят и узреят по-рано житата.

– По старовремски обичай преди началото й най-възрастният мъж прикадява трапезата, къщата, зимника, хамбара, кошарата…

– Отново най-възрастният мъж вдига високо питката над главата на най-малкото дете (за да е толкова високо житото), разчупва я и слага едната част пред иконата на Богородица (който има в дома си такава) или на високо място – за къщата. Другата част разделя между всички на масата.

– Веднъж седнали на масата, никой не бива да става от нея, а ако все пак се наложи някому, той трябва да ходи приведен, за да са приведени и житата от много зърно.

– Който иска да му върви през годината трябва да опита от всичко на масата.

– След вечеря сътрапезниците стават едновременно от масата, която не се вдига до сутринта, понеже има поверие, че починалите идват да се нахранят.

– Девойките пъхат парче от обредния хляб или питката под възглавницата си преди да заспят, за да сънуват бъдещия си съпруг.

– Здраве и късмет очакват човека, който кихне пръв.

– На Бъдни вечер хората гадаят бъдещето си и по орехите – ако ядката на счупения орех е здрава, който го е счупил, също е здрав през идващата година.

На 24 декември българската православна църква почита паметта на Света преподобномъченица Евгения. Имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малик, Мален, Малена, Малин.

На Бъдни вечер се хапва от всичко на масата, за да ви върви през новата година

Posted on: декември 24th, 2019 by МИГ No Comments

Християнското семейство се събира довечера около масата на Бъдни вечер, както се нарича денят преди Рождество Христово. Бъдни се свърза с бдение, както и с бъдеще, символиката подсказва за предстоящото чудо.

Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа и Мали Божич. Според традицията на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11. Обичаят изисква да се сложат на масата храни, които набъбват, за да растат късметът, щастието, здравето и плодородието.

Централно място заема содената питка с паричка – в чието парче е парата, той ще е най-големият късметлия. Сервират се боб, зелеви сарми с ориз, пълнени сухи чушки, тиквеник, ошав, орехи, плодове, чесън и др. На трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол, за да не влязат в къщата болестите и раздорите. 

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през следващата година. Масата не се вдига, според вярванията – за да могат да дойдат близките покойници да вечерят.

В полунощ срещу Рождество Христово поверието разказва, че небето се отваря, настъпва светлина, която могат да видят само праведните, а желанията се сбъдват.

Бъдни вечер е!

Posted on: декември 24th, 2018 by МИГ No Comments

Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни и религиозни празници – Бъдни вечер. Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. Всички знаем, че тогава е последният ден от 40-дневните Велики пости и на трапезата се сервират само постни ястия нечетен брой (седем или девет), но не са малко и фактите, които ни убягват. Самото честване обаче не бива да се приема само като една вечеря, а като ритуал, в който значение има всеки символ.

Името на празника произхожда от „бдение“ или „бъднини“. В първия вариант се залага по-силно на християнската символика, а именно – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вариантът „бъднини“ пък отразява езическите вярвания. Според тях раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се приема за начало на новата година. Това е и причината на Бъдни вечер да се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Освен, че в навечерието на Коледа семейството се събира заедно, на всеки от неговите членове е отредена различна задача за подготовка на „вечерята“.

Ето и какви са някои от тях:

Домакините

Жените, даващи живот, са свързани с плодородието. Затова те се заемат с приготвянето на празничната вечеря. Както и за Великден, така и тук от особена важност е замесването на обредните хлябове. Ритуалът започва в ранни зори, с носенето на „мълчана“ вода от младите момичета. Наименованието идва от факта, че те не бива да проговарят по пътя. С въпросната мълчана вода домакинята на дома замесва кръгла пита (като слънце), която се нарича „боговица“ или „бъдняк“. Вътре се слага сребърна пара за късмет и дрянови пъпки и здраве. Отгоре обредният хляб се украсява с плодове, житни класове и кръстове, направени от тесто. Вярва се, че тези символи на плодородието и обилната реколта трябва да донесат благополучие. В подготовката на хлябовете не трябва да участват момите за женене, поради причината, че могат да отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Ястията

Освен питата на трапезата се слагат и храни, които набъбват. Идеята е точно като тях да набъбват богатството и плодородието в дома. Със символно значение са и сушените плодове и ядките (главно орехи). Чесънът пък предпазва от зло и болести, а медът е пожелание за сладък живот. Едни от основните ястия са пълнени сушени чушки, сарми, зелник, тиквеник, жито с мед и орехи, чесън и ошав.

Мъжете

Докато жените подготвят ястията, мъжете изпълняват обреди за защита на дома. Те се заемат с избора и отсичането на бъдника, който символизира Световното дърво, крепящо реда и хармонията в света. Докато се превозва към дома бъдникът, не да докосва или пада на земята. Дървото трябва да е дебел пън от дъб или круша. В огнището се поставя от стопанина дома, но се запалва от най-възрастния, и се оставя да гори цяла нощ. Пламъците от този огън имат пречистваща сила и пазят от зли сили. Народните поверия гласят, че в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от изгорялото обредно дърво не се изхвърля. Част от нея се разпръсква по нивите за плодородие, а останалата се пази като средство срещу зли сили.

Вечерята

Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11, като поверието гласи, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Когато трапезата е готова, цялото семейство трябва да седне заедно около нея. Тя от своя страна трябва да е сложена на земята върху слама, за да се пресъздава обстановката от раждането на Младенеца. След това стопанинът разчупва боговицата, като първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), а второто – за къщата. Ако сребърната пара е в някое от тези две парчета, това означава, че годината ще е много добра за всички. Останалите късове се раздават на членовете на семейството.

На трапезата се седи дълго и никой не бива да става. Все пак, ако на някой му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая, точно както са седнали, всички напускат трапезата заедно. Това се прави заради вярването, че ще узреят житните класове едновременно и семейството ще бъде задружно през годината. Трапезата не се прибира и се оставя през цялата нощ. Именно заради отварянето на небето се счита, че близките покойници ще дойдат на вечеря.

Гадания

Освен всичко останало народните вярвания гласят, че на Бъдни вечер може да се види и в бъдещето. Поради тази причина се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Така например, ако бъдника гори добре и пръска искри, означава че през идната година реколтата ще бъде богата.

Коледуване

Бъдни вечер е и времето на коледарите. Те обикалят домовете в селището от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В обичая вземат участие само мъже – ергени, годеници, женени мъже от скоро и по-млади. Коледарите са облечени в традиционно празнично облекло. Калпаците им са накичени с китки и носят „шарени тояги“. Те обхождат домовете на групи, като се тръгва винаги в източна посока. Първата посетена къща е тази на най-личния човек в селището – кмета, попа и даскала. Отново заради вярването, че в тази нощ се появяват различни свръхестествени същества, поверията гласят, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.

Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните, благопожелание, щастие в семейството и добра реколта. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. От своя страна стопаните даряват групата с коледарски краваи, пари, месо, сланина, боб, брашно и вино. Интересно е да се отбележи, че ако коледарите не са доволни от даровете, си отмъщават като отмъкнат вратника на двора.

Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и други женени мъже, в които са коледували. Продуктите, които останат след това се продават, а парите се дават на бедните, църквата, училището или читалището.

На Бъдни вечер винаги се слагат 7, 9 или 11 ястия

Posted on: декември 24th, 2017 by МИГ No Comments
Независимо дали вярвате или не, Бъдни вечер винаги е повод не само за необичайно вкусна постна вечеря в компанията на най-близките ви хора, но и за много весело настроение със странните обреди на вечерята преди тази свята нощ. Някои от ритуалите отдавна са забравени. Други пък стриктно се спазват от едно време, та чак до наши дни. За това решихме да ви ги припомним.

– Ястията са седем, девет или дванайсет – свещени числа от древноюдейската Кабала. Само водата и виното не влизат в тази бройка.

– Храната е постна, без каквито и да било животински съставки. Прави изключение медът, който е продукт на пчелите, но у нас традиционно се смята за постна храна.

– На масата присъстват фасул, пълнени чушки, лозови или зелеви сармички, варено жито, зелник, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, плдове и обреден хляб, наричана боговица, богова питка, богов кравай и благословник.

– В някои краища се приготвя питка с пара в нея – щастие през цялата година чака онзи, на когото се падне парата.

– Класическите ястия могат да се заменят за разнообразие с рецепти, съдържащи всякакви други варива като леща, булгур, нахут, елда или различни брашна… А защо не и новите звезди киноа и амарант?

– Всички ястия за Бъдни вечер се съчетават прекрасно с младо червено вино, на което точно сега му е времето, но също и с други червени вина с по-леко тяло като гъмза, памид или по-леко мерло.

 

Поверията:

– Преди да се подреди празничната трапеза, стопанинът приготвя и запалва в огнището огромен пън или бъдник, който ще остане да тлее цяла нощ – за здраве и добър живот през цялата година. Според ритуала дървото е дъбово, буково или крушово и по горенето му се познава каква година очаква семейството – колкото повече искри хвърчат, толкова по-богата ще е реколтата.

– Вечерята започва рано, за да се налеят и узреят по-рано житата.

– По старовремски обичай преди началото й най-възрастният мъж прикадява трапезата, къщата, зимника, хамбара, кошарата…

– Отново най-възрастният мъж вдига високо питката над главата на най-малкото дете (за да е толкова високо житото), разчупва я и слага едната част пред иконата на Богородица (който има в дома си такава) или на високо място – за къщата. Другата част разделя между всички на масата.

– Веднъж седнали на масата, никой не бива да става от нея, а ако все пак се наложи някому, той трябва да ходи приведен, за да са приведени и житата от много зърно.

– Който иска да му върви през годината трябва да опита от всичко на масата.

– След вечеря сътрапезниците стават едновременно от масата, която не се вдига до сутринта, понеже има поверие, че починалите идват да се нахранят.

– Девойките пъхат парче от обредния хляб или питката под възглавницата си преди да заспят, за да сънуват бъдещия си съпруг.

– Здраве и късмет очакват човека, който кихне пръв.

– На Бъдни вечер хората гадаят бъдещето си и по орехите – ако ядката на счупения орех е здрава, който го е счупил, също е здрав през идващата година.