Tag Archive for "банки" - МИГNews – Новините без цензура

Световен ИТ срив удари авиопревозвачи, летища, банки и офиси в целия свят

Posted on: юли 19th, 2024 by МИГ No Comments

Технически срив засяга компании по целия свят, включително авиокомпании, летища, медии, банки, фондови борси. Потребители на услугите на „Майкрософт“ (Microsoft) в целия свят – от Австралия и Нова Зеландия до САЩ, съобщават за мащабни сривове, часове след като компанията обяви, че постепенно решава проблем, засягащ достъпа до приложенията и услугите „Майкрософт 365“, предаде Асошиейтед прес.

Причината, точното естество и мащабът на срива засега са неизвестни. В пост в социалната мрежа „Екс“ компанията изглежда указва, че ситуацията се подобрява, но часове по-късно бизнеси от целия свят съобщават за ескалиращи проблеми.

Сайтът „ДаунДетектър“ (DownDetector), който проследява интернет сривове, докладвани от потребители, съобщава за нарастващи проблеми в услугите на „Виза“ (Visa), „Ей Ди Ти секюрити“ (ADT security) и „Амазон“ (Amazon), както и при авиокомпаниите „Американ еърлайнс“ (American Airlines), „Юнайтид“ (United) и „Делта“ (Delta).

От Австралия и Нова Зеландия дойдоха съобщения за проблеми в услугите на авиокомпании, телекомуникационни компании, банки и медии, загубили достъп до компютърните системи.

„Майкрософт“ не е отговорил на запитванията за коментар.

Експертът по киберсигурност Трой Хънт съобщи, че наблюдава проблеми и при глобалната компания за киберсигурност „Краудстрайк“ (Crowdstrike). Австралийският телеком „Телстра“(Telstra) съобщи в „Екс“, че световният срив е „заради глобален проблем, засягащ както „Майкрософт“, така и „Краудстрайк“.

Световната авиация е силно засегната

Нарушения в работата на авиокомпании и летища заради глобалния ИТ срив, разразил се днес, се наблюдават в редица страни по света, предадоха световните агенции.

Летище София не е засегнато. От там уточниха, че дори да има отменени или закъснели полети, те ще бъдат заради други засегнати летища или авиокомпании. Днес компания „Райънеър“ предупреди за смущения в трафика заради глобалния ИТ срив, полетът Берлин-София е отменен.

В САЩ бе съобщено, че Федералната агенция за гражданска авиация (FAA) е спряла полетите на авиокомпаниите „Американ еърлайнс“ (American Airlines), „Юнайтед“ (United) и „Делта“ (Delta).

В Швейцария компания „Скайгайд“ (Skyguide), осъществяваща контрол на въздушния трафик, обяви, че от сутринта е засегната от срива, а авиокомпания „Суис интернешънъл еърлайнс“ (Swiss International Air Lines) информира, че засега са отменени два нейни полета – от Цюрих до Берлин и обратно, предупреждавайки за по-нататъшни възможни закъснения и анулирания. Авиопревозвачът допълни, че неговите системи не са засегнати, като смущенията в трафика са повлияни от нарушенията в дейността на партньорски компании и въздушния контрол.

В Германия освен на летището в Берлин, което спря полетите до 10 ч. местно време, за нарушения при определени авиопревозвачи съобщиха и аерогарите в Хамбург и Дюселдорф. Националният превозвач „Луфтханза“ (Lufthansa) посочи, че е сравнително слабо засегнат от проблема, но са възможни закъснения и отменени полети.

Смущения в дейността изпитват всички испански летища, съобщи АЕНА (Aena), водещият световен летищен оператор, цитиран от Франс прес. Проблемите са основно на гишетата за чекиране и информация за пътниците.

Френският авиопревозвач „Ер Франс“ (Air France) изпитва проблеми при някои услуги. Полетите до и от парижките летища „Роаси-Шарл де Гол“ и „Орли“, които са основните „входни точки“ за Олимпийските игри във Франция, се изпълняват нормално. Мобилното приложение и сайтът на компанията също работят, нарушена е обаче дейността на телефонните платформи за връзка с клиентите.

Нидерландската Ка Ел Ем (KLM), част от групата „Ер Франс-Ка Ел Ем“ (Air France-KLM), обяви, че е трябвало да преустанови „по-голямата част от операциите си, тъй като сривът в информационните технологии е направил невъзможно управлението на полетите“. Освен амстердамското летище „Схипхол“ проблеми среща и аерогарата в Айндховен, където е отказала системата за автоматично приемане на багаж, съобщава се и за един отменен полет.

В Дания сривът блокира пожарната сигнализация в Копенхаген, скандинавската авиокомпания САС (SAS) също е засегната.

И нискотарифната авиокомпания „Райънеър“ (Ryanair), цитирана от ДПА и АФП, предупреди за „поенциални смущения в мрежата“ заради спирането на глобалната система на трета страна.

Унгарската „Уиз eър“ (Wizz Air) оповести, че също е засегната, като не са налични уебсайтът и мобилното ѝ приложение, резервационната система, системата за онлайн чекиране и показване на бордна карта, телефонните централи за нови резервации и промени в съществуващи. В съобщение, разпространено до медиите, авиокомпанията призова пътниците да бъдат на летището поне 3 часа преди планирания час на излитане.

За нарушаване на дейността на авиокомпании съобщи и летището в Хонконг.

В Индия са засегнати три авиопревозвача – „ИндиГоу“ (IndiGo), „Акаса еър“ (Akasa Air) и „СпайсДжет“ (SpiceJet).

В Израел пристанището Ашдод спря обслужването на товари, проблеми има в дейността на централната банка на Израел, националната пощенска служба, болници и здравни учреждения, службите за спешна помощ.

За мащабни ИТ проблеми съобщават и железниците във Великобритания.

Британската телевизия „СкайНюз“ не може да излъчва на живо, проблеми има и Лондонската фондова борса, макар че фондовата борса във Франкфурт съобщи, че търговията ѝ днес е започнала нормално.

Полет Берлин-София, изпълняван от „Райънеър“, е отменен, сочи информация на сайта на Летище София.

Wizz Air предупреждава клиентите да пристигнат на летище София поне 3 часа преди полета си днес. Очакват се потенциални смущения поради продължаващо прекъсване на глобалната ИТ система на партньор на компанията.

От самото летище София пък съобщиха, че то не е засегнато, но някои полети може закъснеят заради ситуацията с летищата в Европа. Затова оттам съветват да се следи полетното разписание на сайта за повече информация.

„Посред лято най-голямата банка в България затвори клоновете си поради софтуерен проблем, поне така ми обясниха служители пред затворената врата, не работи и Интернет банкирането им и банкоматите им. Ако тръгвате на почивка си носете кеш“, написа във Фейсбук пък адвокат Стефан Левашки. В коментарите в текста се разбира, че става дума за Уникредит. От банката няма официално съобщение все още, адвокатът живее в Пловдив.

Напук на БНБ! Бумът на банковото кредитиране достига нови рекорди

Posted on: юни 2nd, 2024 by МИГ No Comments

Банките продължават кредитната си експанзия въпреки предупрежденията на БНБ за възможните рискове – повишаване на задлъжнялостта на населението и невъзможност на голяма част от домакинствата да обслужват заемите си при по-осезаемо вдигане на лихвите. Наред с това са и критиките на икономистите към прекалено лесния достъп до заеми, особено жилищни, което надува ценовия балон и изкривява пазара на имоти.

Само през април банките у нас са отпуснали потребителски заеми на домакинствата в размер на 960.9 млн. лв. – рекордна месечна сума, дори и да се изключат от тях 133 млн. лв. предоговорени и рефинансирани заеми. Преди това през януари, февруари и март обемите на отпуснатите потребителски кредити се движеха между 750 и 850 млн. лв. месечно. На годишна база, спрямо април 2023 г., ръстът на раздадените потребителски заеми е 44%, показват данните на БНБ.

Още по-впечатляващ е ръстът при жилищните кредити – 60.5% за една година. През април са отпуснати 864 млн. лв. при 538.4 млн. преди година. И тук всеки месец от началото на годината има ескалиращо повишение на предоставеното банково финансиране за закупуване на жилище. Ако се изключат рефинансираните през април ипотеки за 196.1 млн. лв., ръстът на новите жилищни заеми спрямо миналата година е още по-голям – 73%.

Ускореното кредитиране върви с поддържането на ниски нива на лихвите от страна на българските банки, въпреки общите тенденции на централните банки в ЕС към повишение през последните две години, коментира „Сега“.

През април статистиката на БНБ дори отчита спад на средната лихва по новоотпуснатите ипотечни кредити спрямо март с 0.06 п.п. до 2.49%. Спад има и на годишна база спрямо април 2023 г., когато средната лихва по новите жилищни кредити за домакинствата е била 2.54%. С включени всички такси и комисиони по обслужване на заема (годишният процент на разходите) лихвата става 2.80%, на същото ниво ГПР е бил и преди година.

И при потребителските заеми се наблюдава понижение на средната лихва – през април тя е 8.25% (8.84% ГПР), а година преди това е била с 0.24 п.п. по-висока.

Трябва обаче да се има предвид, че банките държат ниски лихвите по заемите на новите си клиенти, но пълзящо вдигат лихвите по старите кредити. Това не е видно от статистиката на БНБ, която отчита само средния лихвен процент по новоотпуснатите кредити. Още преди две години, първо, бяха повишени лихвите по заемите, отпуснати в евро или обвързани с индекса ЮРИБОР. По-късно започна леко, почти символично, повишение на сключените ипотеки и потребителски заеми с по няколко лева и това продължава на стъпки през пет-шест месеца.

Наскоро БНБ излезе с едно доста объркващо решение, което мнозина разчетоха като затягане на правилата за оценка на кредотоспособността на клиентите при отпускане на заеми. Тя препоръча на търговските банки да следят шест показателя свързани със съотношенията между размера на заема, времето за връщането му и месечните доходи на потребителите. Управителят на БНБ Димитър Радев в допълнително разяснение подчерта, че за момента няма причина да се налагат задължителни тавани за кредитиране, но може да се пристъпи към това, ако се наложи. Засега БНБ само засилва отчетността на показателите, като „преминава от статистическо наблюдение към надзорно наблюдение“ на въпросните стойности.

БНБ нареди на банките да затегнат ипотечните кредити

Posted on: май 20th, 2024 by МИГ No Comments

БНБ отчита увеличение при отпускането на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти и в тази връзка разпореди на банките да вземат допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават повече отколкото нарастват цените на недвижимите имоти, показва анализът на БНБ.

Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с жилища, за банковата система се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% и 16.1% през следващите две години и се ускорява до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са разхлабили режима при отпускане на такива кредити и не трябва да го правят, става ясно от доклада на централната банка.

С решение на Управителния съвет на банката се утвърждават определенията и начина на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Въвежда се и тримесечна отчетност за тези показатели. Централната банка иска много внимателно кредитните институции да прилагат следния минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити:

– Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;

– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Максимален срок по договора за кредит (матуритет).

Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти възлиза на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити, имат големите банки, които поддържат дял от поне 80%.

През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024 г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г.

Чрез прилагането на новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните кредити да бъде формализиран. БНБ съобщава, че ще предприеме последващия надзорни действия след проследяване на резултатите от тези мерки.

На свое заседание на Управителния си съвет БНБ е разгледала „Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система“.

„Аналитичният материал посочва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите“, се казва в съобщението на централната банка

Анализът на БНБ показва, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв.

Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.

„Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС)“, се казва в доклада на БНБ.

Кой ще спре спринта на цените?

Posted on: май 3rd, 2024 by МИГ No Comments

Най-важната предпоставка за ръста на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар, но има и по-малки – пазарът е малък, лесен за картелиране и банките, които доста ентусиазирано кредитират жилищното строителство, а другият фактор са джуджета, нотариуси, които също помагат за изкривяването и създаването на сиви парични потоци. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия банкерът Левон Хампарцумян.

Според него никой не може да регулира изкуствено, или да ограничи стремежа на един търговец да печели, тъй като това било едва ли не заложено в ДНК-то му. „Нещото, което регулира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи показва институционална слабост”, обясни той.

Хампарцумян коментира и темата за ДДС на хляба като посочи, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на хляб в България, е бил в сивата зона, а премахването на ДДС само би изравнило ситуацията.

„Има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5% , а в България – 6,4%”, обясни пък главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него тенденцията е същата и при режийните разходи – водата, токът и газта също поскъпват.

„Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии”, изтъкна Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.

„През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%”, каза още Богданов.

Появи се нова банкова такса – „уикенд“

Posted on: април 6th, 2024 by МИГ No Comments

На фона на главоломно растящи печалби банките в България продължават да вдигат таксите. Нещо повече, измислят си и нови поводи да „сурвакат“ клиентите. Сред последните „иновации“ е таксата „уикенд“ на Пощенска банка. Тя ще влезе в сила от 10 май и ще е в размер на 2 лева. Ще засегне всеки, който реши да посети офис на банката в почивен или в празничен ден.

В събота, неделя, празнични и неприсъствени дни двата лева ще се добавят към другите такси за обслужване на гише – при внасяне или теглене на пари, при обмен на валута и т.н.

Освен това Пощенска вдига от 25 на 49 стотинки таксата за плащане на местни данъци и такси през мобилното банкиране.

Централна кооперативна банка също планира промени в тарифата си. От 20 май таксата за внасяне на пари в брой на каса ще е минимум 2,93 лева или 0,3% от сумата, но не повече от 205,36 лева (сега минимумът е 2 лева или 0,2% от сумата, но не повече от 200 лева). Поскъпва и тегленето на пари от банкомат или ПОС терминал. Сега таксата е 0,30 лв. независимо каква сума теглите. След 20 май ЦКБ ще прибира 0.15% от сумата. Ако парите се теглят от банкомат на друга банка, таксата ще 0.2% от сумата, но не по-малко от 1,56 лева. Прехвърлянето на суми от една сметка в друга също поскъпва – от 4.00 на 5,87 лева.

Откриването на платежна сметка за основни операции ще струва 4 лева (2,45 лева сега), а ако по сметката се ползва и дебитна карта, таксата ще е 1,96 лева при 1,50 лева сега. Досега ЦКБ не таксуваше клиенти, които закриват такава сметка, но занапред ще събира по 1.96 лева.

От идния месец банката ще взима по 2,54 лева за поддръжка на разплащателната сметка (вместо 2,50 лева). Закриване или разблокиране на такава сметка ще струва 2.05 лв.

Банка ДСК готви доста промени в тарифата си за банковите карти на физически лица, които ще влязат в сила от 1 юни. Прави впечатление, че корекциите не са големи, но все са нагоре.

И за клиентите на ОББ има новини, които няма да ги зарадват. Например внасянето на пари чрез банкомат на банката беше безплатно, но от 9 април ще струва 0,30 лева. За SMS известяване таксата ще се вдигне от 60 ст. на 2 лева.

Първа инвестиционна банка въведе от 5 април промени за плащането на сметки за ток, вода и парно чрез услугата „Електронни битови сметки“ на „Ипей“. За регистрация на тази услуга в офис се дължи такса от 15 лева, а промяна на регистрацията вече струва 10 лева. Месечната такса за обслужване е 2.50 лв.

В последите седмици имаше доста корекции и при други банки. „Д банк“ например вдигна от 5 на 6 лева тегленето на пари в брой в офис, а без заявка таксата е дори 10 лв. (при 7 лв. преди).

Българо-американска кредитна банка качи в последния ден на февруари таксите за откриване на разплащателна сметка и за месечна поддръжка на 4,50 лева.

Ако искате да избегнете неприятни изненади, преглеждайте периодично сайта на обслужващата ви банка, за да сте в крак с новините. Банките са длъжни за предупреждават за предстоящи промени в тарифите, като публикуват съобщения в страниците си в интернет.

Източник: „Сега“

БНБ удря банките, готви се затягане на жилищното кредитиране

Posted on: януари 19th, 2024 by МИГ 1 Comment

БНБ има готовност да наложи допълнителни мерки, за да охлади бума на кредитирането, който застрашава домакинствата от повишение на инфлацията и на задлъжнялостта.

Това става ясно от публикация на управителя на БНБ Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на търговските банки. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 г. е поредната силна година за банките у нас – със солидна печалба, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните кредити. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от огромния ръст на кредитирането.

„Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система“, посочва управителят на БНБ. Според него този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства през 2024 г. като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.

Затова централната банка може да наложи допълнителни мерки през 2024 г., като например затягане на изискванията по отношение на кредитоспособността на домакинствата, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити.

За да изтегли част от свободните пари на банките и да намали кредитирането БНБ вече повиши от 10 на 12% нивото на задължителните им минимални резерви през изминалата година. Освен това последователно бяха повишени нивата на капиталовия буфер и буфера за системен риск на банките.

Това обаче не даде особен резултат. Последните данни към края на ноември показват, че новоотпуснатите жилищни кредити са нараснали с 27% годишно, а потребителските – с 24%. Тази кредитна експанзия се случва на фона на почти непроменени лихви.

Именно на лихвите се дължат значителните ръстове на банковите печалби през 2023 г. В публикацията си управителят на БНБ посочва, че това е еднократен ефект – забавеното пренасяне на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите. „Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.“, смята Радев.

В същото време в публикацията се посочва, че ако в средата на годината страната ни получи покана да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., ще се премине към „плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ“. Те трябва да достигнат до нивата в еврозоната от 1% при сегашни 12%. Това означава освобождаване на огромен паричен ресурс, който критиците на еврото не пропускат да изтъкнат, че ще доведе до още по-ускорено кредитиране и вдигане на цените на жилищата и на инфлацията като цяло.

В публикацията си обаче гуверньора на БНБ не засяга този проблем. Радев посочва единствено, че отпадането на необходимостта банките да поддържане на огромни замразени ликвидни буфери би подпомогнало на растежа на българската икономика.

Официално: Банките надуват имотния балон в България

Posted on: декември 30th, 2023 by МИГ No Comments

Доклад на една от най-големите търговски банки у нас сочи, че жилищата в страната са надценени с близо 50%. Това създаде полемика между брокери, икономисти и банкери. Защо ако жилищата са надценени, банките кредитират купувачите понякога дори без да изискват самоучастие.

Въпреки очакванията за сериозен спад в цените на жилищата, корекция на цените с близо 50% е крайно нереалистична, смята брокерът Антон Илиев.

Би могло да има голяма корекция в цените, ако се случат поредица от катаклизми, които все още не са се случили. Тоест трябват повече от един катаклизъм“, обясни той.

Причината за ръста в цените на недвижимите имоти, който наблюдаваме през последните години, се дължи най-вече на това, че българите имат повече пари, твърдят експерти.

Имаме пари, имаме високи цени на недвижимите имоти, нямаме пари, имаме ниски цени на недвижимите имоти. В момента пазарът е стабилен, посочи Йордан Йорданов, цитиран от NOVA.

Не така смята икономистът Лъчезар Богданов. Според него българите нямат повече пари, а просто банките лесно дават ипотечни кредити с много ниски лихви.

„Това много променя картината, има много участници на пазара, които са там само защото имат достъп до лесни кредити, а банките дори не искат от тях самоучастие“, подчерта той.

Банките, твърдят експертите, са основния фактор в пазара на недвижими имоти, а не инфлацията или покупателната способност.

„Панелни жилища, ново строителство, всички са надценени, но ние покриваме 95% от себестойността, защо?“, пита реторично Йорданов.

От своя страна Богданов отбелязва, че само за октомври търговските банки са отпуснали ипотечни кредити в размер на 600 милиона лева.

За брокера Антон Илиев обаче сметките сочат в друга посока.

Горе-долу 50% от сделките стават с налични средства. Но това е в големите градове. При малките градове 70% са с налични средства, разкри Илиев.

Ако лихвите по ипотечните кредити от 2% скочат на 4%, това неминуемо ще доведе до изтегляне на много от купувачите на пазара. Лъчезар Богданов посочва, че при един ипотечен кредит за среден по размер апартамент в София вноската ще скочи с 600 лева.

След нова година обаче най-малко ще спаднат цените за тези, които имат най-скромен бюджет.

„Хората, които са с бюджети за малки апартаменти – около 100 000 евро, което никак не са малко пари, при тях корекцията ще е най-малка“, разясни Антон Илиев.

И тримата експерти са категорични – за да разберем има ли балон в пазара на жилища, трябва да дойде криза, защото само тя може да го спука.

Банките тихомълком отново вдигнаха таксите. БНБ спи

Posted on: декември 16th, 2023 by МИГ No Comments

Коледна изненада ни поднасят банките. Редица такси скочиха преди празниците. Поскъпват както услуги като внасяне е теглене на пари в брой, така и услуги по поддръжка на разплащателните сметки, пише финансовият портал pariteni.bg.

„УниКредит Булбанк“ повишава таксата за внасяне на пари в брой по платежни сметки за основни операции, като банката взима минимум 2,45 лева, а не 0,85 лева както е сега. За теглене на пари каса в банката таксата за сума до 1000 лева става 6,45 лева такса, при 3,50 лева преди това.

Повече взима банката и за теглене на нейни клиенти от банкомат на банката – 0,12% от сумата или минимум 0,28 лева. Сега таксата е само 25 стотинки, независимо от сумата. Ако пък правите това от банкомат на друга банка, таксата става 0,17% от сумата, но не по-малко от 1,35 лева.

За поддръжка на сметката с издадена дебитна карта, клиентите вече ще плащат по 3 лева на месец, ако в нея постъпват регулярно суми, и 5 лева, ако не се ползва често. Сега таксите са съответно 2,55 лева и 3 лева. Двойна става и таксата за блокиране на сметка – 4 лева, а за получаване на адрес на извлечение на хартия ще ни струва 6 лева, при 2 лева в момента.

И „Общинска банка“ е обявила нови такси от средата на този месец, като за внасяне и теглене на пари от своята сметка, ще ви струва 2 лева, ако сумата е до 3000 лева, при 1,50 лева преди това. Увеличава се и комисионата за теглене и внасяне на каса без използване на карта, като над 2000 лева с предварителна заявка тя става 0,60% върху цялата сума, а без заявка – 0,70% върху нея.

Повече взима банката и за услуги с платежни сметки за основни операции. Ако внасяте пари по такава сметка таксата вече ще има такса в размер на 1,10 лв. за суми до 3000 лева и 0,15% от сумата за по-големи преводи. За теглене до 2000 лева таксата става 0,30% върху сумата, но не по-малко от 3 лева, а за по-големи – 0,40% върху сумата. Сега таксата за суми до 2000 лева е 0,09% и минимум 0,90 лв., а за по-големи – 0,30% за частта над 2000 лева, но минимум 6,90 лв. и максимум 290 лева.

Повече пари от тази седмица вече плащат и бизнес клиентите на Централна кооперативна банка. Таксата за преводите през БИСЕРА вече е 7 лева при 6,85 лева пради това, а за преводи през РИНГС, направени в офис на банката, 40 лева при 23 лева. Ако преводът е направен по електронен път, таксата е 12 лева вместо 10 лева.

Поскъпва и обслужването на запорирани сметки, като еднократната такса за обработка на запорно съобщение е 35 лева при 31,29 лева преди, а месечната за поддържане на такава сметка –от 35,20 лева на 36 лева.

Гигантски ръст на наш гръб: Банките спечелиха 3 милиарда за 10 месеца!

Posted on: декември 2nd, 2023 by МИГ No Comments

Към края на октомври печалбата на банковата система стигна рекордните 3 млрд. лв. Ръстът е с внушителните 75% спрямо октомври 2022 г., което също е рекордно нарастване.

От данните на БНБ става видно, че основна заслуга за завидната печалба на банките има силното нарастване на приходите от лихви – за десетте месеца на годината нетният приход от лихви в банковата система е 4 млрд. лв. В сравнение с миналата година сумата е скочила с 1.4 млрд. лв.

Не само кредитният бум обаче е причина за добрия финансов резултат на банковата система. В България търговските банки все още държат на нулеви нива на лихвите по спестяванията на гражданите и фирмите. Това е валидно за четирите най-големи банки в страната и ако статистиката на БНБ все пак отчита леко отлепяне от нулата на средната лихва по депозитите, това се дължи на няколко от малките финансови институции, които по този начин опитват да привлекат нови клиенти.

В същото време растат и приходите от такси и комисиони, които в последните години банките една през друга постоянно повишават. Нетният приход от такси и комисиони за десетте месеца на годината е 1.235 млрд. лв., което е с около 100 млн. повече от миналата година.

Брутните кредити и аванси в края на октомври достигат 108.8 млрд. лв. и на месечна база отбелязват растеж със 752 млн. лв. (0.7%), отчита БНБ. Увеличават се кредитите за домакинства с 525 млн. лв. и на фирмите – с 245 млн. лв.

Общите депозити в банковата система в края на октомври са 140.1 млрд. лв., като през месеца е отчeтен спад в размер на 1.2 млрд. лв. (0.9%) Този спад се дължи на спад на депозитите на кредитни институции, на други финансови предприятия и на държавния сектор. Увеличават се депозитите на домакинства с 571 млн. лв. и на фирмите с 22 млн. лв., 0.05%.

От данните на БНБ е видно, че намаляват разходите за провизиране на евентуални лоши кредити – в края на октомври 2023 г. те възлизат на 302 млн. лв. при 367 млн. лв. в края на октомври 2022 г.

Междувременно Българската народна банка БНБ обяви, че от 1 декември 2023 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 3.80 на сто. Това е само с 0.01% повече в сравнение с предния месец.

Банките не плащат данък свръхпечалба, защото плащат рушвети на политици от Сглобката

Posted on: ноември 6th, 2023 by МИГ No Comments

През 2022 парламентът прие закон за свръх-печалбата на енергийните дружества. Законът накратко казва ако печалбата ти расте с до 20% спрямо средното от предните 3 години, няма свръх-печалба и те облагаме с 10%. Оттам нататък е свръх-печалба и те облагаме с още 33%.

Печалбата на банковия сектор за първите 9 месеца на 2023 е нараснала с 80% спрямо същия период на 2022. Спрямо средното от последните 3 години е нараснала с близо 150%.

Същото е с оръжейни фирми, телекоми, фармацевтични фирми, металообработващи, медодобивни, златодобивни и т.н.

Данък свръх-печалба?

Не.

Имат силно лоби и съм убеден, че повечето плащат такъв „данък“, но под масата и на политици.

Казвам това, защото днес правителството гледа данъчните закони. Нито дума за свръх-печалбите.

Рекордни печалби на българските банки

Posted on: ноември 1st, 2023 by МИГ No Comments

За първите 9 месеца на годината банковата система в България отчете рекордна печалба от 2.7 млрд. лв. Това е с 80.5% повече от отчетената печалба за същия период на миналата година, съобщи БНБ.

Впечатляващата печалба на банките в България тази година се дължи основно на големия ръст на приходите от лихви по раздадените кредити. Въпреки, че българските банки все още държат едни от най-ниските лихви по новоотпусканите ипотечни заеми, много от тях плавно и постепенно започнаха да увеличават лихвите по действащите договори за кредити – и жилищни, и потребителски. Този процес започна още през есента на миналата година като първи усетиха новия тренд фирмите и хората със заеми в евро. След това застигна заемите, при които базовата лихва зависи от индеска EURIBOR, а по-късно обхвана всички кредитодържатели. От началото на 2023 г. почти всеки със заем към банка е получил поне веднъж съобщение, че месечната му вноска се повишава с няколко лева заради промяна в лихвата. На фона на кредитния бум през последните години, този лек, и дори незначителен, ръст на лихвите, носи огромни печалби за банките.

В същото време масово банките у нас продължават да държат без никакво олихвяване спестяванията на клиентите си – процес, който продължава вече три години. Само няколко малки банки започнаха тази година да повишават лихвите на новосключени и подновени депозити. Нивата им обаче са по-скоро символични и не надхвърлят 1% за парите на влог за една година.

Така за деветте месеца на 2023 г. банките у нас са реализирали нетен лихвен доход от 3.6 млрд. лв., който е с 1.3 млрд. лв. по-висок от отчетения за същия период на минала.

Наред с лихвите, банките продължават да трупат приходи от такси и комисиони. За деветте месеца на годината те отчитат 1.110 млрд. лв. нетен доход от такси и комисиони. Това е с около 100 млн. лв. повече от миналата година.

Добрите финансови показатели на банковата система се дължат и на по-малко направени разходи за обезценка на евентуални лоши кредити. Към 30 септември тези резерви са 264 млн. лв. при 352 млн. лв. година по-рано.

Клиенти масово се жалват от „безплатни“ банкови сметки

Posted on: октомври 4th, 2023 by МИГ No Comments

Преобладаващата част от банковите клиенти са недоволни от изключително сложната и неясна процедура при откриване на безплатната платежна сметка за основни операции.

Шумното рекламиране при приемането на Бюджет 2023 на безплатни платежни операции през банка при превод на заплати и пенсии на практика не работят, а институциите разбира се не правят нищо по въпроса. БНБ дори директно прехвърли темата на финансовия министър Асен Василев, който е и автор на идеята. По идея на Василев в закона бе записано, че заплатите във фирмите със 100 и повече служители се плащат само по банков път с цел изсветляване на пазара на труда, а бизнесът поиска понижение на таксите.

Всъщност безплатни са само операциите по т.нар. сметка за основни операции (базова сметка), когато въпросните транзакции се извършват по нареждане на титуляра (вкл. теглене на суми в брой), ако са за сметка на получени средства от заплати (без ограничение в размера), пенсии, социални помощи и обезщетения, а също и стипендии за ученици, студенти и докторанти.

Обслужването на въпросната сметка за основни операции също трябва да е безплатно. Таксите обаче се запазват при теглене на суми от банкомат ли пос терминал на друга банка.

Тъй като законовият текст е много неясен, а Министерството на финансите и БНБ така и не дадоха указания какво да се прави, трезорите въведоха техни си правила. Банковите сметки за основни операции съществуват у нас на хартия от 2016 г., но практически са под 0,01% от всички банкови сметки, защото търговските банки в държавните институции саботират вече 6-7 години масовото им прилагане. Те са само за операции в левове, но предлагат напълно достатъчен брой услуги за нуждите на средния потребител – откриване, използване и закриване на платежна сметка; внасяне на средства; теглене на пари в брой от гише или банкомат; директни дебити; платежни операции, извършвани чрез платежна карта, включително плащания чрез интернет; кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи, на терминални устройства АТМ и ПОС на гишета, когато са налични, и чрез системите за онлайн банкиране на банка.

Сериозна пречка пред масовото прилагане на базовите сметки е рестриктивното изискване в закона е човек да не може да ползва услугата, ако вече има открити 2 или повече банкови сметки в същата или други банки, през които да ползва изброените в закона базови услуги.

Друг проблем е, че самите банки използват какви ли не трикове, за да откажат клиента от този вид услуга.

Трезорите например изискват от клиентите си да посетят многократно техен офис, за да закрият съществуващата си сметка, по която получават трудови възнаграждения – пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, и да подадат заявление за откриване на нова сметка за основни операции, след което да представят служебна бележка, по образец на банката, за размера на трудовото им възнаграждение.

Проблемите хората продължават, защото след няколко работни дни те следва да отидат до офиса на банката, за да получат новата си дебитна карта. Освен това трябва да информират за новата сметка работодателя си или НОИ.

Източник: Уикенд

Банки вдигат отново таксите: Тегленето на пари в брой става още по-скъпо

Posted on: август 30th, 2023 by МИГ No Comments

В ход е нова вълна на повишения на банкови такси. Поскъпването обхваща най-различни услуги – откриване на сметка, внасяне и теглене на пари в брой, издаване на извлечение и т.н., като засяга и бизнес клиенти, и физически лица. Прави впечатление, че тарифите все повече се усложняват, като обрастват с нови разценки и вариации (например различни такси в зависимост от размера на сумите или според това дали се обслужва титулярът или негов пълномощник).

Финансовият портал Pariteni.bg е направил преглед на промените в тарифите на банките, които вече са в сила или скоро предстоят:

От 1 септември Банка ДСК вдига таксите за фирмените сметки. Обслужването на разплащателна сметка, в това число особена и ликвидационна, вече ще струва 20 лева на месец, а не 15 лева както досега. Същото увеличение ще има и за разплащателна сметка на земеделски стопани, регистрирани по Търговския закон – търговски дружества и еднолични търговци.

Ако клиентът поиска извлечение от сметката си, вече ще дължи 36 лв. (досега бе 30 лв.), ако то е до 10 страници. За по-големи обеми таксата става 3,60 лв. на страница.

Поскъпва и тегленето на пари на каса, като със заявка комисионата става 0,85% върху цялата сума, но не по-малко от 10 лева. Без заявка банката ще взима 1% от цялата сума. В момента таксата без заявка е 0,60 на сто от сумата, но минимум 10 лева, а без заявка – 0,80% от сумата.

При внасяне на пари, ако купюрите са описани, таксата ще е 0,70% от сумата, но минимум 10 лева, а ако не са – 1% от сумата, но минимум 30 лева. В момента таксата при подредени купюри е 0,50% от сумата, но минимум 5 лева, а за неоформени – 0,80% от таксата, но поне 30 лева.

Корекции има и при Пощенска банка и те вече са в сила (от 29 август). Клиентите вече ще плащат повече за теглене на пари на каса от разплащателна сметка. За суми до 2000 лв. таксата става 0,70% върху изтегленото, но не по-малко от 7 лева. За над 2000 лв. таксата става 0,70% от сумата с предварителна заявка за теглене, а без заявка е 0,80% от цялата сума, но минимум 15 лева. Досега таксата беше 0,60% върху сумата, а без заявка – 0,70% от нея.

Повече ще ви вземат на касата в банката и ако теглите пари от спестовната си сметка, като до 2000 лева таксата се вдига от 6 на 7 лева.
Без заявка за по-големи суми от спестовна сметка банката вече ще прибира 0,80% от изтеглената сума, но не по-малко от 15 лева. Поскъпва и тегленето на пари от депозити – ако направите това на дата, различна от падежа, вече ще дължите не по-малко от 8 лева, или 0,75% от сумата. В момента няма минимална такса, а тя е 0,65% от изтеглената сума.
Още в средата на август Централна кооперативна банка направи някои промени в тарифата са, а от 23 октомври ще има ново поскъпване. За внасяне на суми в евро по разплащателна или спестовна сметка банката вече ще взима минимум 1,50 евро, а не 1 евро както досега. За теглене на пари на каса пък таксата става минимум 6 лева, или 0,6% върху сумата. В момента има разлика и за суми до 100 лв. таксата е 9 лева, до 2000 лева тя е 6 лева, а над 2000 лева е 0,6%. Ако внасяте пари по чужда сметка, за суми до 50 лева банката ще взима поне 2 лева или 0,5% от сумата, а за над 50 лева – 2% от сумата, но не по-малко от 5 лева.

В средата на август ЦКБ вдигна таксите за теглене на пари в брой на каса, независимо дали от разплащателна, депозитна или спестовна сметка. Ако сумата е от 100 до 2000 лева, клиентът дължи 6 лева (а беше 4 лв.). По-голяма сума взима банката и ако няма предварителна заявка за теглите на пари. Таксата беше 0,6% върху сумата, но минимум 10 лева, а вече е 0,7%, но поне 10 лева.

Ако платите резервацията си за почивка по сметка в банката например и внесете парите в брой, ще дължите поне 6 лева или 0,45% от сумата, при 3 лева досега и 0,3% от сумата. 4 лева стана таксата, ако клиент реши да прехвърли пари от една своя сметка в друга или пък в такава на друг клиент.

Общинска банка също вече вдигна някои от таксите си – от 10 август. За всеки превод от платежна сметка за основни операции към сметки или депозити на други клиенти таксата стана 1,50 лева при 90 стотинки по-рано. За всяка вноска на каса от лице, което не е титуляр на сметката за банкноти, банката взима вече 0,20% върху цялата сума, но не по-малко от 4 лева. Преди таксата беше 0,10%, но поне левче.

За издаване на допълнителна дебитна карта таксата стана 6 лева, а за експресна услуга по издаване, подновяване или преиздаване на карта – 12 лева, при 10 лева преди това.

Клиентите вече дължат левче, ако искат отблокиране на дебитната им карта, след като са въвели три пъти грешен ПИН. Досега тази услуга беше безплатна. Ако решите да промените лимита, който можете теглите, ще трябва да платите 6 лева. 48 лева без ДДС вече струва експресното издаване или подновяване на кредитна карта, което е увеличение с 8 лева.

Гавра! Банковите сметки за заплатите без такси се оказаха подигравка

Posted on: август 23rd, 2023 by МИГ 1 Comment

Обещаните банкови сметки, по които да се получават и теглят заплатите без такси, се оказаха подигравка. Банките ще премахнат таксите само по платежната сметка за основни операции – услуга, която почти нито един работещ не ползва.

След 1 септември 2023 г. банките ще предоставят безплатни услуги по платежна сметка за основни операции, съобщиха днес от Министерството на финансите.

Темата е много актуална, след като чрез закона за държавния бюджет за 2023 г. фирмите с над 100 души персонал бяха задължени да изплащат заплатите единствено по банков път. Мярката е с цел изсветляване на доходите от труд, а депутатите и правителството поеха ангажимента да договорят с банките в страната по-ниски такси за обслужване на банковите карти и сметки, по които служителите получават заплатите си. Министърът на финансите Асен Василев дори обясни, че има договореност с Асоциацията на търговските банки да бъдат премахнати таксите за хора с най-ниски доходи, чиито работодатели ще бъдат длъжни да превеждат парите им по банков път.

Оказва се обаче, че това облекчение ще бъде само за т.нар. платежна сметка за основни операции. Такива сметки може да откриват само граждани, които нямат до момента никакви други сметки в банки, т.е. това е единствената банкова услуга, която ползват. Така от безплатни тегления на пари от заплата отпадат и всички, теглили кредити.

„Във връзка с многократни запитвания Министерството на финансите прави следните уточнения, свързани с възможността гражданите да получават своите трудови възнаграждения по т. нар. „платежна сметка за основни операции“, посочиха днес от финансовото министерство. От 1 септември 2023 г. физическите лица ще могат да си откриват платежна сметка за основни операции, като тази сметка ще се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения за социално осигуряване и социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти, се казва в съобщението.

Проблемът е, че платежната сметка за основни операции е изключително ограничена услуга. От 2017 г. насам евродиректива задължи банките в ЕС да създадат условия гражданите лесно и на поносима цена да може да си откриват сметка, да имат дебитна карта и да правят плащания. Целта е да се помогне на бедни хора, на младежи, студенти, мигранти и пенсионери – които най-често са извън банковата система – да ползват някои от най-популярните финансови услуги. БНБ може да ограничи таксите единствено по тези сметки. За целта всяка година централната банка публикува осреднена тарифа по стандартните разплащателни сметки като таксите по превеждане и теглене на пари, по превод на суми и месечно обслужване на платежната сметка за основни плащания не трябва да надвишават тези по осреднената тарифа.

Практиката показва, че банките не желаят да предлагат такива платежни сметки и не популяризират тяхното съществуване. Често банковите служителите дори не знаят за „евтините“ сметки или подвеждат клиентите, като им обясняват, че те са само за социално слаби, на които да се получават помощи.

„Условие за използването на платежна сметка за основни операции е лицето да няма открита друга платежна сметка в банка, чрез която да може да използва посочените платежни услуги“, предупреждава и Министерство на финансите. Всеки гражданин ще има право само на една платежна сметка за основни операции. Чрез сметката за основни операции могат да се извършват услуги като внасяне на средства по сметката, теглене на пари в брой от гише или банкомат, както и други платежни операции на територията на страната в левове. Гражданите ще могат да теглят посочените средства от сметката за основни операции безплатно само на банкомати на обслужващата банка.

Задължението по банков път да се изплащат възнагражденията по трудов договор не засяга наетите за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Преди да влезе в сила безплатната платежна сметка за основни операции, трябва да се приемат промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, които в момента са обявени са обществено обсъждане, посочват от финансовото министерство.

Източник: segabg.com

Печалбата на банките се увеличи с 66%

Posted on: август 2nd, 2023 by МИГ No Comments

След рекордната за печалбите на банките 2022 г. секторът продължава да катери върхове. Кредитните институции отчитат положителен финансов резултат от 1,7 млрд. лв. за първото полугодие, което е с 672 млн. лв. или 66% повече в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Българската народна банка (БНБ). За сравнение, за цялата 2022 г. секторът натрупа 2,1 млрд. лв., което беше рекордно постижение в абсолютна сума за последните най-малко 15 години. Ако сегашната тенденция се запази и през второто полугодие, рекордът от 2022 г. ще бъде чувствително надминат.

През пролетта голяма част от рекордната печалба от миналата година бе изнесена зад градина, като най-много пари към централата си в чужбина изпрати УниКредит Булбанк (към 460 млн. лв.), следвана от Банка ДСК (около 250 млн. лв.).

Активите на банковата система достигат 161 млрд. лв. в края на юни, сочат още данните на БНБ. Спрямо края на март нарастват кредитите и авансите, а делът им в структурата на активите се увеличава от 61,1 до 65%. Отношението на ликвидно покритие в края на юни е 225,6% (при 238,2% в края на март).

Ликвидният буфер е 46,9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 20,8 млрд. лв. (при 49,1 млрд. лв. и 20,6 млрд. лв. в края на март). Според статистиката брутните кредити и аванси на тримесечна база нарастват с 6,4 млрд. лв. (6,3%) до 108 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции се увеличават от 3,1 млрд. лв. (23,8%) до 16,3 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и сектор „Държавно управление“) нараства с 3,3 млрд. лв. (3,7%) до 91,7 млрд. лв., като в структурата му е отчетено увеличение при всички сектори, отбелязват от БНБ. Кредитите за домакинствата се увеличават с 1,4 млрд. лв. (4%) спрямо края на март, а за нефинансовите предприятия – с 1,2 млрд. лв. (2,6%).

През второто тримесечие на 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 943 млн. лв. (0,7%) и в края на юни достигат 138,5 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинствата (с 1.5 млрд. лв., 1,9%) и на кредитните институции (с 1 млрд. лв., 11,2%). Намаляват депозитите на нефинансовите предприятия (с 644 млн. лв., 1,5%). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на второто тримесечие възлиза на 18,3 млрд. лв., с 893 млн. лв. (5,1%) повече спрямо края на март. Нарастването му е обусловено главно от повишението на печалбата през отчетния период, се отбелязва в анализа на БНБ.

БНБ спи! Банките пак вдигат такси

Posted on: юли 7th, 2023 by МИГ No Comments

По-високи такси за работа с пари в брой въвеждат редица банки в страната. Вдигат такси за теглене от банкомати в чужбина, за теглене на пари от офис, както и за обработка на редица документи и издаване на удостоверения. Всичко това става на фона на рекордните печалби, които реализират кредитните институции, пише econ.bg.

Пощенска банка и ЦКБ увеличават редица свои такси. От 28 август Пощенска банка вдига таксите за граждани за теглене на пари в брой от офис от разплащателна или спестовна сметка. В момента таксата за суми до 2000 лв. е 0,60% от сумата, но не по-малко от 6 лв., а ще стане 0,70%, но не по-малко от 7 лв. За по-големи суми таксата за теглене с предварителна заявка нараства от 0,60% на 0,70%,

а за теглене без заявка – от 0,70% на 0,80% от цялата сума, като минималният размер остава 15 лв.

Вдигат се и таксите за теглене на суми от депозит. Ако искате да изтеглите пари не на падежа на депозит и не сте направили предварителна заявка, таксата ще бъде 0,85%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка таксата става 0,75%, но не по-малко от 8 лв. В момента таксата за теглене не на падежа без заявка е 0,75%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка е 0,65%, но не по-малко от 7 лв.

Пощенска банка вдига таксите и за някои преводи.

Например, таксата за вътрешнобанкови преводи между сметки на един клиент нараства от 4 лв. на 5 лв., а между сметки на различни клиенти – от 6 лв. на 7 лв. Банката въвежда и нова такса за използване на дебитни карти за онлайн хазарт. Таксата както за залагания, така и за получаване на печалбите по дебитна карта ще бъде 0,1% от сумата, но не по-малко от 20 ст. Таксата за преиздаване на ПИН пък нараства от 3 лв. на 5 лв. Таксите за заявление и за годишно обслужване на кредитни карти Mastercard World нарастват от 80 лв. на 100 лв., а на Mastercard Standard и Visa Classic от 45 лв. на 49 лв. Пощенска банка въвежда и нова такса изготвяне на специфична информация от клиент. За документ на български таксата ще бъде 48,90 лв., а ако е на английски – 97,79 лв.

ЦКБ също вдига таксата за теглене на пари в брой от офис на банката.

За суми между 100,1 лв. и 2000 лв. в момента таксата е фиксирана на 4 лв., а от 14 август става 6 лв. Таксата за вътрешнобанкови преводи на граждани нараства от 3,50 лв. на 4 лв. Освен това банката въвежда и комисионна за покупка или продажба на чуждестранна валута в брой. Освен чрез разликата между курсовете „купува“ и „продава от 17 юли банката ще печели и като взима комисионна в размер на 0,1% от сумата.

Банка ДСК увеличава таксите за теглене на пари от банкомати в страни извън Европейското икономическо пространство (ЕИП),

където влизат държавите от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Това означава, че по-високи такси ще плащаме при теглене на пари от банкомати в страни като Турция, Сърбия и САЩ. От 10 юли таксата за граждани и фирми за теглене от банкомат в страни извън ЕИП става 5 лв. плюс 1,5% от сумата, като допълнително има и такса за превалутиране в съответната валута.

Ако сметката е в евро, таксата става 2,56 евро плюс 1,5% от сумата.

Това означава, че за да изтеглите сума, равна на 100 евро, ще трябва да платите такса от малко над 4 евро плюс таксата за превалутиране.

В момента таксата за същата услуга е по-малка от 1 евро, тоест увеличението е над четири пъти. Освен това от 28 август Банка ДСК прекратява услугата за теглене на пари в наличност на ПОС в офис на банката с дебитни и кредитни карти на граждани и бизнес клиенти. Остава възможността за теглене на пари в брой от офис, но таксите за тази услуга са по-високи.

Банките пак въвеждат нови, по-високи такси – ето какво се случва

Posted on: юли 5th, 2023 by МИГ 1 Comment

Банка ДСК вдига таксите за теглене на пари от банкомати в страни извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), където влизат държавите от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Това означава, че по-високи такси ще плащаме при теглене на пари от банкомати в страни като Турция, Сърбия и САЩ. От 10 юли таксата за граждани и фирми за теглене от банкомат в страни извън ЕИП става 5 лв. плюс 1,5% от сумата, като допълнително има и такса за превалутиране в съответната валута. Ако сметката е в евро, таксата става 2,56 евро плюс 1,5% от сумата. Това означава, че за да изтеглите сума, равна на 100 евро, ще трябва да платите такса от малко над 4 евро плюс таксата за превалутиране. В момента таксата за същата услуга е по-малка от 1 евро, тоест увеличението е над четири пъти. Освен това от 28 август Банка ДСК прекратява услугата за теглене на пари в наличност на ПОС в офис на банката с дебитни и кредитни карти на граждани и бизнес клиенти. Остава възможността за теглене на пари в брой от офис, но таксите за тази услуга са по-високи, пише „Труд“.

Пощенска банка и ЦКБ също вдигат редица свои такси. От 28 август Пощенска банка вдига таксите за граждани за теглене на пари в брой от офис от разплащателна или спестовна сметка. В момента таксата за суми до 2000 лв. е 0,60% от сумата, но не по-малко от 6 лв., а ще стане 0,70%, но не по-малко от 7 лв. За по-големи суми таксата за теглене с предварителна заявка нараства от 0,60% на 0,70%, а за теглене без заявка – от 0,70% на 0,80% от цялата сума, като минималният размер остава 15 лв. Вдигат и таксите за теглене на суми от депозит. Ако искате да изтеглите пари не на падежа на депозит и не сте направили предварителна заявка, таксата ще бъде 0,85%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка таксата става 0,75%, но не по-малко от 8 лв. В момента таксата за теглене не на падежа без заявка е 0,75%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка е 0,65%, но не по-малко от 7 лв.

Пощенска банка вдига таксите и за някои преводи. Например таксата за вътрешнобанкови преводи между сметки на един клиент нараства от 4 лв. на 5 лв., а между сметки на различни клиенти – от 6 лв. на 7 лв. Банката въвежда и нова такса за използване на дебитни карти за онлайн хазарт. Таксата както за залагания, така и за получаване на печалбите по дебитна карта ще бъде 0,1% от сумата, но не по-малко от 20 ст. Таксата за преиздаване на ПИН пък нараства от 3 лв. на 5 лв. Таксите за заявление и за годишно обслужване на кредитни карти Mastercard World нарастват от 80 лв. на 100 лв., а на Mastercard Standard и Visa Classic от 45 лв. на 49 лв. Пощенска банка въвежда и нова такса изготвяне на специфична информация от клиент. За документ на български таксата ще бъде 48,90 лв., а ако е на английски – 97,79 лв.

ЦКБ също вдига таксата за теглене на пари в брой от офис на банката. За суми между 100,1 лв. и 2000 лв. в момента таксата е фиксирана на 4 лв., а от 14 август става 6 лв. Таксата за вътрешнобанкови преводи на граждани нараства от 3,50 лв. на 4 лв. Освен това банката въвежда и комисионна за покупка или продажба на чуждестранна валута в брой. Освен чрез разликата между курсовете „купува” и „продава” от 17 юли банката ще печели и като взима комисионна в размер на 0,1% от сумата.

Печалбата на банките в страната за периода от януари до май е 1,3 млрд. лв., показват данни на БНБ. Това е ръст с 564 млн. лв., или с 73% спрямо същия период на миналата година. Ако печалбата на банките продължава да нараства със същия темп, до края на годината ще надхвърли 3 млрд. лв. Банките имат рекорден ръст на печалбата за втора поредна година. През 2022 г. печалбата им нарасна с 54,6% до 2,1 млрд. лв.

Само за първите три месеца на 2023 г. нетният доход на банките от такси и комисиони се увеличава със 7,1% на годишна база до 355 млн. лв. За тримесечието приходите на банките от такси нарастват с 12% до 448,7 млн. лв. А разходите на банките за такси са 93,4 млн. лв. Нетният доход от такси и комисиони формира 21,4% от нетния общ оперативен доход на банките.

Въпреки нарасналото използване на дебитни и кредитни карти, броят на банкоматите намалява.

Банките закриват банкомати. За последните пет години броят на банкоматите е намалял със 754, показват данни на БНБ. Към края на 2017 г. банкоматите са били 5731 броя, а към края на миналата година намаляват до 4977 броя. Само в рамките на миналата година банкоматите са намалели с 273 броя.

Причините за това са няколко. От една страна през последните години тече процес на сливане на банки. Това води до намаляване на офисите на банките, а съответно и на банкоматите. Ако преди обединението две банки са имали офиси близо един до друг, след сливането единят става излишен. Вероятно част от намалението на банкоматите се дължи и на това, че не са рентабилни. Зареждането на банкомати в малки населени места е скъпо удоволствие.

В същото време българите все повече използват дебитни и кредитни карти. През 2017 г. дебитните карти са били 6,39 млн. броя, а кредитните – 1,148 млн. В края на миналата година дебитните карти са 6,491 млн., а кредитните са 1,327 млн. броя. Все повече магазини имат ПОС устройствата, на които клиентите могат да плащат с карти. ПОС устройствата вече са над 124 хил. ПОС устройството служи за извършване на безналични плащания на стоки и услуги при търговци, както и за получаване на пари в брой, ако устройството е в банка. През миналата година в страната са наредени 325,55 млн. плащания с дебитни карти, за сумата от 20,71 млрд. лв. С кредитни карти са направени близо 50 млн. плащания за 4,1 млрд. лв.

Банките масово изнасят печалбите си

Posted on: април 13th, 2023 by МИГ No Comments

Голяма част от рекордната печалба на банковата система за 2022 г. (която е 2,3 млрд. лв.), ще бъде изнесена зад граница към чуждите централи майки на българските кредитни институции. Това става ясно от първите съобщения за проведени общи събрания на топ банките у нас, на които се решава за разпределение на печалбите.

„УниКредит Булбанк“ официално обяви, че ще разпредели на акционерите си цялата печалба в размер на 465,88 млн. лв. Над 99% от капитала на банката се държи от централата в Италия, което значи, че почти цялата сума ще бъде прехвърлена в Милано.

„Банка ДСК“, която над 99% е собственост на унгарската ОТП Груп, ще разпредели като дивидент 250 млн. лв. от рекордната си печалба в размер на 567 млн. лв., като останалата сума ще остане във фонд „Резервен“, твърди в. „Капитал“. Информацията бе потвърдена от пресцентъра на банката.

Третата по големина кредитна институция у нас – ОББ, която вече има всички необходими разрешения за обединението с КВС Банк (бившата Райфайзенбанк), все още няма решение за разпределение на печалбата. „Този въпрос ще бъде гласуван на общото събрание през юни“. Печалбата на ОББ за 2022 г. е 152 млн. лв., а на КВС Банк – 134 млн. лв.

Миналата година банките у нас отчетоха рекордна за последните 15 години печалба – 2,1 млрд. лв. Това е ръст от 46,8% на годишна база. От началото на 2023 г. ръстът на печалбата на кредитните институции продължава, при това с ускорени темпове. За първите два месеца на годината банките са реализирали положителен финансов резултат от 394 млн. лв., което е с 66,9% повече в сравнение с януари и февруари 2022 г.

Според експерти високите печалби идват от съчетанието от постепенно повишаване на лихвите по кредитите, задържането на нулеви лихви по депозитите и ръст на таксите.

По време на пандемията, а и преди това по други поводи Българската народна банка (БНБ) налагаше ограничения върху разпределението на печалбите. В началото на пандемията през март 2020 г. централната банка обяви пакет от мерки за противодействие на кризата, като една от тях бе задължението търговските банки да капитализират цялата си печалба за 2019 г. в размер на 1,6 млрд. лв. Идеята беше парите да послужат за подсилване на капитала им.

През февруари 2022 г. обаче БНБ отмени основната част от мерките си, като отпадна и ограничението върху изплащането на дивиденти за последните три години – 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Телекомите и банките ни ограбват с помощта на държавата

Posted on: март 21st, 2023 by МИГ No Comments

Никой в България не харесва конкуренцията и не работи за повече конкуренция. Това коментира изпълнителният директор на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов в предаването „(О)позиция“ по повод казуса има ли кой да защити потребителите от непрекъснатия скок на цените и таксите за услугите на мобилните оператори и на банките.

„Мобилните оператори станаха символ на нещо уродливо в българското общество – държавата да подпомага финансово бизнеси, които са си много добре, които не пострадаха от пандемията и скока на цената на енергията. Нещо повече, мобилните оператори индексираха цените си в пълен размер според годишната инфлация, а в същото време държавата, взимайки от нас пари, цяла година им даваше помощи под формата на отстъпки за електроенергия“, коментира Богомил Николов.

„На пръв прочит мобилните оператори имат право да индексират договорите в размера на годишната инфлация, но възниква и контратезата – щом търговецът има възможност да се възползва от такава клауза, то не трябва ли да има възможност за клиента за освобождаване от договора без неустойки. През февруари КЗП предяви такава претенция към мобилните оператори, но до момента те не са реагирали. Аз смятам, че те няма да се съгласят и най-вероятно ще се стигне до дело, което означава резултат да има след 3 години. Такъв развой много добре устройва операторите, защото след 3 години, я някой си спомня, я не“, заяви още Николов.

„Аз вярвам в конкуренцията и ако имаме четвърти и пети оператор, може да се подобрят условията за потребителите“, казва още той. И призова Комисията за регулиране на съобщенията възможно най-бързо да задължи мобилните оператори да си споделят мрежата. „По този начин може да имаме нови доставчици на услугата, т.нар. виртуални мобилни оператори, каквито има в цялата Европа и в Северна Македония дори.

Американски банки призоваха държавата да защити всички депозити

Posted on: март 19th, 2023 by МИГ No Comments

Коалиция от средноголеми американски банки призова федералните регулатори в САЩ да гарантират в продължение на две години всички депозити на техните клиенти, дори и да са над обичайния лимит за гарантирани влогове, който е до 250 000 долара, за да избегнат „феномена на заразата“ след фалита на банката Silicon Valley Bank (SVB), съобщава „Блумбърг“.

„Тази мярка ще спре незабавно отлива на клиенти на най-малките банки, ще стабилизира банковия сектор и ще намали до голяма степен рисковете от други фалити“, се казва в призива, адресиран до регулаторните власти от страна на средноголемите банки в Америка.

Фалитите на банките SVB и Signature Bank породиха криза с доверието в банковия сектор. Много клиенти на сходни банки изтеглиха парите си, за да ги депозират в по-големи банки, като Джей Пи Морган Чейс или Банк ъв Америка, възприемани като прекалено големи, за да не ги подпомогне държавата в случай на криза.

Сега в САЩ депозитите, които са защитени от банковия регулатор, са в размер до 250 000 долара.

През седмицата First Republic Bank, която обслужва основно заможни клиенти, преживя срив на акциите на борсата с 80%. Базирана в Сан Франциско, тя е 14-ата американска размер на активите. В четвъртък 11 големи банки се ангажираха да внесат 30 милиарда долара в сметките на First Republic Bank.

„Каквото и да е общото състояние на банковата индустрия, доверието бе подкопано за всички банки, освен за най-големите“, пише в писмото коалицията от средноголеми банки. Тя призовава банковия регулатор, Управлението за федерален резерв и министърката на финансите Джанет Йелън да възстановят доверието. Групата от банки предлага да финансира гореспоменатата мярка, като увеличи вноските, които вече изплаща на банковия регулатор за гарантиране на депозитите.

Същевременно стана ясно, че холдингът на Уорън Бъфет – Бъркшър хатауей, е провел дискусии с високопоставени представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно банковата криза, предаде Ройтерс, като се позова на запознат със случая източник.

Posts Tagged ‘банки’