Posts Tagged ‘БНБ’

БНБ купи 2 тона злато в навечерието на приемането на еврото

Posted on: октомври 8th, 2025 by МИГ No Comments

През август БНБ е закупила 2 тона злато, показват последните данни на Световния съвет по златото. Това нарежда страната ни на второ място в света за този период, като повече злато е придобила единствено Казахстан (7.7 тона). Страната ни не е закупувала такова голямо количество злато от юни 1997 г.

Днес златото формира 9.5% от всички резерви на Българска народна банка.

Над 1 тон през август са купули още четири държави – Турция и Узбекистан (по 1.9 тона), Чехия (1.7 тона) и Гана (1.6 тона). Продажби са осъществени от Русия (3.1 тона), Индонезия (1.8 тона) и Монголия (0.1 тона).

Общо пет централни банки по света са придобили повече от 10 тона злато от началото на 2025 г. Начело по този показател е Полша с 67.1 тона, следвана от Казахстан (32.4 тона) и Китай (22.7 тона). В топ 5 са още Турция и Чехия, добавили 21.4 и 14.1 тона.

Скок
Цената на златото достигна нов исторически връх надхвърли 4 000 долара за тройунция. Снощи фючърсите за днес, 8 октомври, се търгуваха на нива от 4005,80 долара.

Повишението се дължи на засиленото търсене на сигурни активи на фона на отслабващия американски долар, геополитическата нестабилност, икономическата несигурност и продължаващия инфлационен натиск.  Инвеститорите се насочиха към безопасното убежище заради очаквания за намаляване на лихвите в САЩ и притеснения относно спирането на част от дейността на американското правителство.

От началото на годината благородният метал е поскъпнал с над 50 на сто, докато щатският долар е поевтинял с около 10 на сто.

Привлекателността на златото се увеличи тази седмица и заради политическите сътресения във Франция, където министър-председателят Себастиен Лекорню подаде оставка.

По всеобщо мнение на инвеститорите  „златото вече е по-сигурно от долара“ и остава ключов инструмент за диверсификация на портфейлите в несигурната икономическа среда.

Централните банки продължават да бъдат водещи купувачи, натрупвайки близо 1000 тона злато през последните три години. В Азия, Индия отчете удвояване на вноса на злато и сребро само за един месец – ясен знак за продължаващо търсене.

Предишният рекорд от 3000 долара бе поставен през март, малко преди САЩ да обявят нови мита за Китай, ЕС и други ключови търговски партньори.

Пир по време на чума: Банките лапнаха 1.5 млрд. лв. от такси за 8 месеца

Posted on: септември 30th, 2025 by МИГ No Comments

Нарастването на печалбата на търговските банки у нас, което е неизменно през последните 4-5 години, се забавя. За първите осем месеца на годината данните на БНБ показват 2.5 млрд. лв. печалба на цялата банкова система, което е с със 107 млн. лв. (4.4%) повече спрямо миналата година.

В първите месеци на годината печалбите на банките растяха с около 10% годишно, но през юли и юни тези ръстове паднаха до 7-6%. Предни години обаче финансовите резултати на банките растяха с впечатляващи темпове от 50-60%.

Статистиката на БНБ показва, че скромният ръст от 4.4% на банковите печалби към края на август се дължи основно на по-големите приходи от такси и комисиони. Т.е. банките продължават да вдигат таксите за своите услуги. За първите осем месеца на годината те са прибрали от клиентите си – граждани и фирми, 1.5 млрд. лв. от такси, докато за същия период на миналата година сумата е била 1.353 млрд. лв.

В същото време нетната доходност от лихви, което е основната дейност на банките, тази година е почти на нивото от миналата година. Към края на август от лихви нетно банките са получили 3.698 млрд. лв., почти колкото е миналата година – 3.683 млрд. лв.

Впечатление прави и 10%-ият ръст на разходите за провизиране на евентуални лоши кредити за осемте месеца на 2025 г. Те възлизат на 418 млн. лв., с 38 млн. лв. повече от начислените към 31 август 2024 г.

Съдът на Евросъюза свиква специален състав по делото за Андрей Гюров и БНБ

Posted on: септември 29th, 2025 by МИГ No Comments

Казусът с махането на Андрей Гюров подуправител на БНБ, след решения на Комисията за противодействие на корупцията и БНБ, се приема за изключително важен от Съда на Европейския съюз. Голям състав от 15 съдии, начело с председателя на Съда на Европейския съюз (СЕС) Кун Ленартс, с участието като заинтересовани на всички държави членки на съюза, включително и на Великобритания, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия, Европейската централна банка, Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС ще заседава за въпросите, които поставя освобождаването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка (БНБ).

Това ще се случи на 18 ноември 2025 г., пише „Лекс“.

СЕС разглежда в този Голям състав само най-значимите случаи, което показва важността на казуса с Гюров, който беше „изпратен“ в Люксембург от съдиите от Върховния административен съд (ВАС), които трябва да решат дали да отменят решението на Управителния съвет на БНБ, че са налице основания за освобождаването му като подуправител.

Преди САС да се произнесе, 15-имата съдии искат да чуят позицията на ЕК, ЕЦБ, всички държави членки, както и на БНБ, и на българското правителство по някои съществени въпроси, свързани с казуса на Гюров, обяснява „Лекс“. Сред тях е какъв е разумният срок за отстраняване на несъвместимост на член на УС на национална централна банка. Кой следва да го определя – законодателят и самият УС, както и дали неспазването на този срок може да доведе до освобождаване от длъжност въз основа на закон, като българския за Закон за противодействие на корупцията.

Освен това СЕС търси позицията на всички заинтересовани субекти по делото и за това дали независимостта на компетентния за освобождаване от длъжност орган предполага, че самият той (УС на БНБ) следва да преразгледа всички факти, в които е упрекнато лицето. Т.е. по отношение на казуса с Андрей Гюров – дали УС на БНБ е следвало сам да преразгледа всички факти, които КПК сочи за установени.

Българското правителство пък ще следва да изясни пред големия състав на Съда на ЕС сроковете за подаване на декларациите за несъвместимост и за имущество и интереси, както и да посочи какъв е срокът за отстраняване на установена несъвместимост.

УС на БНБ реши, че Андрей Гюров „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител.

До това решение се стигна след като Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост при Гюров – „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет УС на БНБ по чл.12, ал.5, изр. 2-ро от Закона за Българската народна банка“.

Гюров обжалва не само решението на УС на БНБ, но и това на КПК, на което стъпи Централната банка. В края на 2024 г. Административен съд София-град (АССГ) прие, че решението на КПК е нищожно. То обаче беше атакувано пред ВАС, който спря делото в очакване на съда в Люксембург.

Шефовете на БНБ и КЗК са милионери

Posted on: август 24th, 2025 by МИГ No Comments

Ръководителите на най-важните регулатори в държавата са много високо платени (с идеята да бранят интересите на данъкоплатците и да не се поддават на корупция). Декларациите им, подадени в Комисията за противодействие на корупцията (КПК), показват, че сред тях има истински богаташи – с големи доходи, имоти и спестявания.

Всички заемащи високи държавни постове са длъжни да подават имуществени декларации пред КПК за изминалата година. Тези, които отскоро са започнали мандатите си, попълват „стартови“ данъчни декларации – показващи какво е благосъстоянието им при встъпването в длъжност.

Впечатляваща е декларацията на Росен Карадимов, който напусна държавната банка ББР, за да стане председател на ключовата Комисията за защита на конкуренцията. Той е истински милионер: притежава в наличност 206 хил. евро, има по банкови сметки половин милион лева в различни валути; декларирал е парични вземания за 890 хил. евро от чуждестранни лица по договор за процесионално представителство и консултантски договор. Има и вземане за 338 хил. лв. по договор за покупко-продажба и заем. Същата сума, но като задължение, е декларирала съпругата му. От трудови възнаграждения през 2024 г. Карадимов е декларирал за 2024 г. 98 677 лв. Тогава той бе за няколко месеца служебен министър на иновациите, а преди това в Надзора на ББР. Той има 52 000 лв. доходи извън заеманата длъжност, както и 55 хил. лв. от друга стопанска дейност.

Новият зам.- председател на КЗК Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, е декларирал три апартамента – в София, Пловдив и Несебър, и две къщи – в Копривщица и хисарското село Красново. Чолаков също е обявил, че държи в наличност впечатляваща сума – 170 хил. лв., без да са посочени банкови сметки. Той не е декларирал трудови доходи през 2024 г.

Друг нов член на КЗК – Жельо Бойчев, е накупил доста имоти през последните три-четири години. Той е декларирал два апартамента в София, единият придобит през 2022 г., три в Банско, вила в с. Лозен, Софийско, къща с двор в Караяни, Гърция, плюс два поземлени имота в община Рила и Благоевград. Със съпругата си са декларирали банкови сметки с над 46 хил. лв. и 22 хил. лв. налични. Съпругата му има банков ипотечен заем  за 117 хил. лв., а Бойчев изплаща „Мазда“ на лизинг за 44 хил. лв. Бойчев има вложения в инвестиционни и пенсионни фондове за близо 40 хил. евро. Със съпругата си държат 10% в „Жилстрой Младост 2“, а съпругата му е 100% собственик на „Ивени Консулт“.

Юлия Ненкова, която над 10 години оглавяваше Комисията за защита на конкуренцията, е декларирала 167 833 лв. от трудови доходи през 2024 г.

Ръководството на БНБ традиция е с „космически“ заплати. Управителят  Димитър Радев е декларирал за 2024 г. трудови доходи за заемната длъжност в размер на 388 636 лв., а двамата подуправители Петър Чобанов и Радослав Миленков – съответно 333 899 лв. и 338 429 лв. Това прави около 30 хил. лв. месечно възнаграждение.

Подуправителите са декларирали и доходи от трудови правоотношения извън основната дейност: Миленков – 158 хил. лв., а Чобанов – 79 хил. лв.

Бившият председател на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов, който освободи поста през март тази година, е взел 239 хил. лв. от заплати през изминалата година, което прави около 20 хил. лв. месечно. Такава сума от заплати е декларирала и зам.-председателят Дияна Йорданова, която получи нов мандат в КФН и продължава да отговаря за пенсионните дружества.

В Сметната палата нивата на трудовите доходи са в  същия диапазон – председателят Димитър Главчев и заместниците му Горица Кожарева и Тошко Тодоров са декларирали около 20 000 лева месечно.

Мария Филипова, добила известност в последните години като често местен „дялан камък“ за важни постове, е обявила пред КПК, че през 2024 г. е получила от заплати 205 хил. лв. През първите пет месеца на миналата година Филипова бе зам.-председател на КФН, където надзираваше инвестиционната дейност. След това оглави Комисията за защита на потребителите. Сега е кандидат за заместник-омбудсман (изборът ще е наесен). Тя се смята за фаворит за тази позиция, която автоматично ще я вкарва в „домовата книга, от която президентът трябва да излъчи служебен премиер, ако правителството падне предсрочно.

Дългогодишният шеф на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров също е добре платен – през миналата година той е получил годишен доход от 209 хил. лв.

На този фон заплащането на ръководителите на двете приходни агенции – НАП и Агенция „Митници“, бледнее. Данъчен № 1 Румен Спецов е декларирал 156 хил. лв. трудови доходи през 2024 г. Приблизително същата сума – 152 хил. лв., е обявил шефът на митниците Георги Димов.

Разследващите журналисти от BIRD обръщат внимание, че шефът на НАП вече е изплатил кредита за 1.1 млн. лв., изтеглен през 2021 г. за покупка на апартамент в Дубай – в новата му декларация такъв заем не фигурира. Освен това Румен Спецов е обявил две банкови сметки – той разполага със 100 000 лв., а съпругата му, която работи в Дубай – с 300 000.  Любопитен детайл е, че според декларацията банковата сметка на Плама Спецова е в чужбина, но е в левове.

Впечатление прави, че шефовете на БНБ са и с най-големи банкови авоари. Димитър Радев и съпругата му имат банкови спестявания за над 1.8 млн. лв. в различни валути. В графата „Вложения в инвестиционни и пенсионни фондове и др. инвестиции, вкл. в криптовалути“, управителят на БНБ е декларирал общо 487 хил. лв. в различни валути.

Подуправителят Миленков е обявил банкови спестявания от заплати за 918 хил. лв., а Чобанов – 457 хил. лв. в различни валути. Миленков е обявил също така, че държи 71 хил. лв. налични, а Чобанов – 64 кв. апартамент под наем в София.

Пламен Младеновски, който преди месеци оглави Комисията за енергийно и водно регулиране, е описал в встъпителната си декларация цели пет апартамента – един в Плевен и четири в София, плюс два гаража. Най-големият апартамент – в столицата, придобит през 2021 г., е с площ 221 кв. м.

Източник: Сега

Проф. Румен Гечев: Сигналите, които изпраща управлението на БНБ, са изумителни и неадекватни

Posted on: август 22nd, 2025 by МИГ No Comments

Сигналите, които изпраща управлението на БНБ, са изумителни, вътрешно противоречиви и неадекватни. След като на 6 юни 2021 година правителството на г-н Байдън обяви няколко български имена, в това число Васил Божков и Делян Пеевски, само няколко дни по-късно, за да бъда точен- на 11 юни 2021 година, БНБ излезе с прессъобщение- пет дни след решението на американското правителство.

„Съгласно изискана от банките и получена в БНБ информация, всички банки в страната с открити сметки и делови взаимоотношения с горепосочените лица, вече са предприели необходимите ограничителни мерки. Включително- блокиране на сметки, блокиране на карти, наложени запори и закриване на сметки. Някои от тези мерки са предприети предварително на други основания, преди публикуването на списъка на OFAC“/това е отделът за управление на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ-б.р/. Тоест на 6 юни 2021 година излиза решението по Закона „Магнитски“, приет още 2012 година. След това глобален 2016 година. БНБ управлението веднага си чупят крачетата- тичат за часове, веднага искат от банките, веднага блокират сметки на всички, които са в този списък. Сега изведнъж те казват, че нямало такива закони и такива изисквания. Ми те защо са нарушили тогава закона през 2021 г?

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Румен Гечев. Поводът бе, че от ПП обвиниха вчера БНБ, че отказва да наложи ограничителни мерки спрямо санкционирани за корупция по американския закон „Магнитски“, и предупреди, че ще сезира за това Европейската централна банка. На свой ред от Националната банка обявиха тези обвинения като „недопустим опит за оказване на политически натиск“.

Ето и още от анализа на проф. Гечев:

Освен това тяхната реакция е правилна- разбира се ,че САЩ не могат да налагат закони на България. Но те налагат закони за собствените си долари и доларовите сметки. А да обясним на хората, че всяка транзакция в долари, независимо – може да е от България и Азербайджан, тя минава пред банката в Ню Йорк. Те имат юридическо право да си управляват сметките в долари и други активи, които минават през техни банки. И те налагат санкции на онези партньори, които са извън САЩ, и които оперират с американски финансови институции. Тоест САЩ има юридическо основание, а тук се оказва, че през 2025 година БНБ твърди, че няма основание. Това са взаимно изключващи се изявления на управлението на БНБ. Което доказва, че те се намират под пряко политическо управление. Сигналите за това са много. Веднъж си чупят краката за часове и въвеждат едните решения- така им е заповядано, очевидно. Каква е тази бързина за няколко часа! Сега веднага реакция обратна на тази през 2021 г. Понеже сега управлението е вече различно. Сега управлението осъществява г-н Пеевски, който уж е в опозиция. Ние сме в уникална ситуация- единствената страна в света, предполагам в момента, където опозиционна партия върти на малкия си пръст, диктува, избира министрите. И определя управляващите. Понеже сега управляващият е от групата „Магнитски“, БНБ сега служи на друг господар.

„Промяната“ сезира ЕЦБ за банково обслужване на санкционирани по „Магнитски“

Posted on: август 20th, 2025 by МИГ No Comments

Българската народна банка твърди, че е безсилна да защити банковата система на България от лица с наложени санкции по закона „Магнитски“, като се оправдава с „липса на изрична нормативна регламентация“ в националното законодателство.

Това обявиха от „Продължаваме промяната“ по повод отговор на централната банка на официално питане от председателя на ПП Асен Василев как БНБ следи за спазването на ограничителните мерки спрямо лицата, включени в списъка със санкции, сред които е Делян Пеевски.

Василев е поискал информация конкретно за транзакции, извършени през „Общинска банка АД“, която е обслужваща банка на партията „ДПС – Ново начало“ и на която санкционираният за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски е председател. 

В писмото си Асен Василев припомня прессъобщение на БНБ от 11 юни 2021 г., според което БНБ започва да прилага ограничителни мерки за такива лица при сделки и операции по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Според съобщението на БНБ всички банки в страната с открити сметки и делови взаимоотношения с такива лица вече са предприели мерки, включително блокиране на сметки и карти, налагане на запори и закриване на сметки.

Василев пита също дали банковото обслужване на юридически лица (в т.ч. партии), управлявани от санкционирани лица или в които санкционирани лица са МОЛ, създава допълнителни рискове за банковите институции.

В отговора си БНБ е обяснила, че липсва изрична нормативна регламентация за последиците от ограничителните мерки, налагани от трети страни, и е необходимо да се приеме национално законодателно решение.

Също така БНБ посочва, че банките самостоятелно вземат решения по договорните си отношения с клиенти и оценяват риска съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари. „БНБ не е страна по тези отношения и няма правомощия да разпорежда откриване или закриване на сметки“, отговарят от централната банка. По отношение на данните за наличности и операции по сметки БНБ отбелязва, че те представляват банкова тайна, достъпна само по реда на Закона за кредитните институции.

КОМЕНТАР

„Всичко това показва пълния отказ на централната банка да защити банковата система в страната. БНБ има достатъчно правомощия в рамките на надзорните си функции като регулатор на банковия сектор да издаде указания към банките да предприемат действия, които намаляват риска за парите на вложителите“, смятат от „“Продължаваме промяната.

„С отказа си да упражнява тези си правомощия БНБ де факто позволява на лица като Делян Пеевски, вкарани в санкционния списък „Магнитски“ за корупция, да извършват всякакви операции в страната, застрашавайки по този начин засегнатите банки от въвличане в санкции и опасност от изпадане в несъстоятелност“, коментират още от ПП.

И припомнят, че заради подобен случай, свързан с пране на пари и транзакции на руски клиенти, свързани с корупционни практики, през 2018 г. фалира латвийската ABLV Bank, след като беше изключена от системата за разплащания SWIFT и Европейската централна банка определи, че банката е „в несъстоятелност или вероятно ще изпадне в несъстоятелност“ („failing or likely to fail“) – ключово правно основание за спиране на дейността.

Освен това от ПП припомнят, че заедно с „Демократична България“ са внесли на 22 май 2025 г. предложения за законови изменения, с които санкциите по закона „Магнитски“ да се прилагат и у нас. Това беше и част от санитарния кордон около „ДПС – Ново начало“. Законодателните текстове обаче бяха отхвърлени от управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.

„След като Централната банка на страната отказва да предприеме мерки, ще сезираме за случая Европейската централна банка“, посочват от Продължаваме промяната.

Поне петстотин хиляди души са. Респект към „Възраждане“ и Костя Копейкин!

Posted on: юни 4th, 2025 by МИГ No Comments

Печалбата на българските банки удари нов исторически рекорд – 3.7 млрд. лв.

Posted on: април 12th, 2025 by МИГ No Comments

Банковата система отчете печалба в размер на 3,7 млрд. лв. към 31 декември 2024 г., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната за 2023 г. Това се посочва в тримесечното издание „Банките в България“, което се подготвя от управление „Банков надзор“ на БНБ, публикувано на страницата на централната банка в интернет.

Според данните общият нетен оперативен доход на банковата система на годишна база се повиши с 962 млн. лв. (13,9 процента) до 7,9 млрд. лв. За това допринася най-вече увеличението на компонента с най-висок дял (70,7 процента) – нетния лихвен доход. Спрямо 31 декември 2023 г. нарастват също нетният доход от финансови инструменти и нетният доход от такси и комисиони, а другите нетни доходи намаляха, отчита анализът.

Към 31 декември 2024 г. размерът на нетния лихвен доход възлиза на 5,6 млрд. лв., като за година се увеличава със 723 млн. лв. (14,9 процента). През периода в неговия състав приходите от лихви нараснаха с 851 млн. лв. (14,5 процента) до 6,7 млрд. лв., а разходите за лихви – със 128 млн. лв. (12,4 процента) до 1,2 млрд. лв.

Спрямо 31 декември 2023 г. нетният доход от такси и комисиони се увеличи със 132 млн. лв. (8,9 процента) до 1,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход беше 20,6 процента. Нетният доход от финансови инструменти нарасна до 248 млн. лв. (от 29 млн. лв. към 31 декември 2023 г.), а делът му се повиши от 0,4 процента до 3,2 процента. Същевременно другите нетни доходи намаляват със 112 млн. лв. (20,3 процента) до 439 млн. лв. и делът им в структурата на общия нетен оперативен доход спадна от 8 процента до 5,6 процента.

Административните разходи на банките към 31 декември 2024 г. достигнаха 2,5 млрд. лв., като на годишна база се увеличиха с 268 млн. лв. (12,2 процента). В тяхната структура разходите за персонал нараснаха със 174 млн. лв. (13,8 процента) до 1,4 млрд. лв. Разходите за амортизация в края на периода възлязоха на 321 млн. лв., като спрямо 31 декември 2023 г. се увеличиха с 16 млн. лв. (5,1 процента). Разходите, отчетени в позицията „парични вноски за фондове за преструктуриране и схеми за гарантиране на депозитите“, нараснаха с 15 млн. лв. (7 процента) до 221 млн. лв.

Активите

През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нараснаха с 5 процента  (9,2 млрд. лв.) и в края на декември възлязоха на 191,6 млрд. лв.

Общият размер на брутните кредити и аванси спрямо края на септември нарасна с 4,3 млрд. лв. (3,7 процента) до 120,6 млрд. лв. в края на декември 2024 г. През периода вземанията от кредитни институции се увеличиха с 377 млн. лв. (3,9 процента) до 10 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система през тримесечието се увеличи с 4 млрд. лв. (3,8 процента) до 110,6 млрд. лв. Нарастването е формирано главно от растежа на кредитите за домакинства (с 4,6 процента или 2,1 млрд. лв., в това число 1,7 млрд. лв. при обезпечените с жилищен имот) и за нефинансови предприятия (с 1,8 млрд. лв., 3,5 процента). Увеличават се също кредитите за други финансови предприятия (с 267 млн. лв., 3,1 процента), а тези за сектор „Държавно управление“ намаляха (с 99 млн. лв., 10,5 процента).

Депозитите

През периода октомври – декември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха със 7,9 млрд. лв. (5,1 процента) до 162,9 млрд. лв. Нарастване се наблюдава при депозитите на домакинствата (с 4,3 млрд. лв., 4,9 процента), на кредитните институции (с 2,4 млрд. лв., 20,9 процента), на нефинансовите предприятия (с 1,3 млрд. лв., 2,8 процента) и на други финансови предприятия (с 492 млн. лв., 13 процента). Същевременно намаляват депозитите на сектор „Държавно управление“ – с 640 млн. лв., 17 процента.

Собственият капитал в баланса на банковата система спрямо края на септември нарасна с 1,1 млрд. лв. (4,8 процента) и към 31 декември 2024 г. достига 23,2 млрд. лв. Основен принос за растежа има увеличението на текущата печалба през тримесечието (с 986 млн. лв.), като положителна динамика е отчетена също и при натрупания друг всеобхватен доход и другите резерви.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. банковият сектор в България продължава да осъществява дейността си при повишена геополитическа несигурност във външната среда, която в съчетание с евентуални промени в политиките на държавите може да доведе до изменения в макрофинансовите условия. Вътрешната среда е сравнително благоприятна и се характеризира от приноса, който запазващото се силно частно потребление има за икономическия растеж, се отбелязва в анализа. В подкрепа на частното потребление са повишеното търсене на работна сила на трудовия пазар и съответно нарастването на заетостта и увеличаването на реалния разполагаем доход. Кредитната активност остава висока поради едновременното влияние на фактори по линия на търсенето и предлагането на кредит. Текущите нива на лихвени проценти и силното частно потребление подкрепят търсенето на кредит, а високата ликвидност в банковата система и стабилната капиталова позиция на банките стимулират предлагането, пише в анализа.

Кредитният риск

По отношение на кредитния риск се запазва тенденцията към намаление както на обема на необслужваните кредити, така и на техните съотношения. През четвъртото тримесечие делът на брутните необслужвани кредити и аванси в стеснения обхват на дефиницията на Европейския банков орган намаля на тримесечна и на годишна база, като това развитие се наблюдаваше както на база кредитен портфейл, така и при сегментите на домакинствата и нефинансовите предприятия.

Аналитичният преглед на данните за четвъртото тримесечие сочи запазване на висока кредитна активност в частния сектор. Силни темпове на растеж продължават да се наблюдават при домакинствата, като през четвъртото тримесечие и при нефинансовите предприятия се отчита по-значително увеличение в сравнение с предходните тримесечия. Продължителните периоди на повишена кредитна активност създават предпоставки за потенциално акумулиране на средносрочни рискове в баланса на банковата система и увеличение на задлъжнялостта, отбелязват от БНБ. В тази връзка в анализа се припомня, че с цел отразяване на потенциални средносрочни рискове, произтичащи от кредитната динамика в сегмента на жилищните кредити, БНБ въведе изисквания за показателите за обезпеченост, способност за обслужване на задълженията и матуритет при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Мярката е в сила, считано от 1 октомври 2024 г., и е насочена към засилване на кредитоспособността на кредитополучателите от този сегмент и устойчивостта на банковата система.

В анализа се отчита още, че ликвидната позиция на банковата система се запазва стабилна и на високо равнище през четвъртото тримесечие на 2024 г. Ликвидният буфер на банковата система в края на декември е 56,9 млрд. лв., като нараства на тримесечна и на годишна база. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и на съотношението на нетно стабилно финансиране на всички кредитни институции са доста над регулаторните изисквания. Депозитната маса продължава да нараства, но кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност, посочват от БНБ.

“Калинка след калинка“. Човек на Горанов ще е шеф на надзора в БНБ още 6 години

Posted on: март 26th, 2025 by МИГ No Comments

Парламентът избра Радослав Миленков за втори мандат като подуправител-ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка (БНБ). Миленков беше избран за подуправител, ръководител на управление „Банков надзор“ и член на Управителния съвет на БНБ от 44-ото Народно събрание на 22 март 2019 г. с шестгодишен мандат.

Отново днес бе попълнен регулатор с гласовете на „ДПС-Ново начало“, а не на ДПС-ДПС. В дебатите днес съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков цитира изказване на Георги Кадиев през май 2021 г., когато Петков беше министър на икономиката и уволни двама от надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), след като не се явиха на среща с него. Тогава Кадиев написа в социалните мрежи:

„Калинка след калинка, блюдолизец след блюдолизец, саботьор след саботьор. Тази групичка в настоящия надзорен съвет е в тясно взаимодействие с Владислав Горанов и неговото назначение в БНБ, подуправителя по „Банков надзор“ Миленков.

Кирил Петков подчерта, че бившия финансов министър на Горанов беше санкциониран по глобалния закон американското финансово министерство „Магнитски“.

Това предизвика гнева на ГЕРБ. Председателят на финансовата комисия Делян Добрев се скара на ПП-ДБ от трибуната: „Спрете се с този „Магнитски“! Без да омаловажавам санкциите, искам да кажа, че в голяма степен те се дължаха на вашите доноси и списъците, които размахвахте из държавата след справки в Гугъл и сигнали, които пускахте заради медийни публикации. (…) Хора из цяла България ми разказват как Асен Василев винаги ме слага на първо място в списък, с който разнася със следващите хора, които ще бъдат в Магнитски. Засрамете се!“

Кирил Петков каза, че Добрев не е санкциониран по „Магнитски“ защото нямат данни, че е ощетил бюджета на САЩ с 500 милиона долара. „Не може да сте само дребен измамник. Трябва да сте ощетили американския бюджет“, заяви той, което ядоса ГЕРБ още повече и предизвика още възгласи „засрамете се“.  

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че се избират хора, които „няма да имат никакво значение, ако влезем с фалшификация в еврозоната“. Постепенно дебатът дерайлира в спор за или против еврозоната.

БНБ изнесе шокиращи данни за банковите такси

Posted on: февруари 24th, 2025 by МИГ No Comments

Смразяващи данни за банковите такси изнесе БНБ. Анализът показва, че миналата година се е случило най-бързото им повишение. БНБ публикува средния размер на цените на най-масовите банкови услуги, но тази информация се използва единствено за изчисление на „приемлив“ размер на таксите по т.нар. разговорно „сметка за бедни“:

-платежна сметка за основни операции. С други думи, банките ще коригират таксите в посока нагоре и на тази сметка, която е въведена в целия ЕС като услуга за най-уязвимите клиенти на банките.

Така например към 31 декември 2024 г. средният размер на откриване на обикновена разплащателна сметка в офис на банка вече струва 4.65 лв. Ако към сметката има издадена дебитна карта, таксата пада на 3.49 лв. Година по-рано в предишното проучване на БНБ цените са били съответно 4.17 и 3.10 лв.

За една година месечното обслужване на сметка в банката се е повишило средно от 4 лв. през 2023 г. до 4.20 лв. през 2024 г. Тези 20 стотинки за 12 месеца на година правят допълнителен разход от 2.40 лева за клиентите.

Таксата е задължителна и се начислява независимо дали по сметката има движение, или не. Обслужването на сметка с дебитна карта традиционно е по-евтино и за миналата година ежемесечната такса е възлизала средно на 2.81 лв. при 2.77 лв. през 2023 г. Минимална разлика, едва с една стотинка, има и при таксуването на операцията „закриване на сметка“ – през 2024-та за нея сме плащали 4.14 лв.

Най-солените такси обикновено са при операции на каса в банковия офис. Така теглене на пари на каса до 1000 лева е струвало на физическите лица средно 4.04 лв. Това е една от малкото такси, които са поевтинели, защото година по-рано сме плащали 4.10 лв. Изчисленията на средната цена на тази услуга обаче са малко аморфни, защото банките таксуват по особен начин – те залагат процент от изтеглената сума, но задължително поставят и минимална сума, която да е комисиона за тях. За 2024 г. тя е 0.67%, или минимум 6.73 лв. При публикуването на данните БНБ изчислява среден размер на таксите за всеки от двата подхода на търговските банки, съобщават оттам. Същото важи и за услугите „теглене в брой от разплащателна сметка на банкомат на банката, издател на картата, и на друг“.

Централната банка е изчислила, че за най-масовата услуга на банкомат през миналата година сме плащали средно по 39 ст. за всяко теглене на банкомат на банката или 1.17 лв. при ползване на чужд банкомат. Учудващо, но първата такса не е мръднала от 2023 г., а втората е поевтиняла с 2 стотинки.

Без промяна остава плащането с карта на ПОС терминал в търговски обекти, нещо, което все повече хора правят. Услугата е без такса.

БНБ предложи скандален подуправител за втори мандат

Posted on: февруари 19th, 2025 by МИГ No Comments

Управителят на БНБ Димитър Радев предложи за втори мандат досегашния подуправител и шеф на „Банков надзор“ Радослав Миленков.

От пресцентъра на БНБ посочиха следните аргументи за номинацията:

„В рамките на настоящия мандат на Миленков са изпълнени всички приоритети, заложени при избора му през 2019 г., Това се потвърждава най-вече с присъединяването през октомври 2020 г. на страната ни към Банковия съюз, а така също и с последващия надежден и ефективен банков надзор, осъществяван от БНБ в условията на пълноправното й участие в рамките на Единния надзорен механизъм.

Радослав Миленков бе ръководител на Фонда за гарантиране на влоговете, след фалита на четвъртата по големина банка в България КТБ. Именно той беше човекът, който легитимира най-голямата част от скандалните решения при разграбването на банката.

За работата си той бе повишен през 2019 г. и влезе в управата на БНБ.

Според Арман Бабикян, бивш депутат и член на „Отровното трио“, Миленков е „човек на Борисов и на Пеевски“ и изслушването му в парламентарната комисия по бюджет и финанси ще бъде спешено и „всичко се движи тихомълком, за да не се шуми и да не разберат журналистите“.

„Миленков е бил шеф на Общинска банка по времето на Йорданка и Орлин А., а веднага след фалита на КТБ го слагат на фонда за гарантиране на влоговете, за да оправи масата на несъстоятелността, благодарение на ДП и Йордан Ц.“, посочва Бабикян в своя публикация във Фейсбук.

БНБ надува още „имотния балон“

Posted on: януари 19th, 2025 by МИГ No Comments

Втори пореден месец след налагането на ограничения от страна на БНБ жилищното кредитиране у нас продължава да расте с ускорени темпове.

През ноември търговските банки са отпуснали жилищни кредити за 923 млн. лв. Сумата е с близо 5% повече от предния месец октомври и с 22.5% повече спрямо ноември 2023 г., отчитат данните на БНБ. Предният месец октомври пък бяха изтеглени жилищни кредити за 882 млн. лв. – с 8.7% повече от септември и 32% повече от предната година, пише „Сега„.

Припомняме, че от началото на октомври 2024 г. БНБ задължи търговските банки да отпускат ипотечни кредити, само ако са изпълнени следните условия за потребителите:- сумата на ипотечния кредит да не е повече от 85% от стойността на имота; – погасителната вноска по заема да не е по-голяма от 50% от месечния доход на кредитополучателя; – срокът на заема за покупка на жилище не може да надхвърля 30 години.

Целта на БНБ е да забави експанзията в жилищното кредитиране, което в последната година-две бележи неизменно двуцифрени ръстове. Според централната банка не може да се говори за прегряване на имотния пазар, но има сигнали за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система. Те са свързани с повишение на задлъжнялостта на кредитополучателите при по-осезаемо повишение на лихвите, както и с обезпокоителного поскъпване на жилищата, особено в София, където според експертите вече има надценяване.

„За 2024 г. се очертава 26% средногодишен темп на ръст на отпуснатите жилищни кредити. Този ръст се дължи не толкова на нарастване на броя на отпуснатите през годината кредити, което е със 7%, а по-скоро на това, че се увеличава средният размер на отпуснатия кредит – със 17%. Причината е, че има много голям ръст в цените на имотите“, коментира финансовият експерт от „Моите пари“ Десислава Николова.

Според нея от трите ограничителни мерки на БНБ с най-сериозен ефект е изискването месечната вноска на кредитополучателя да не е повече от 50% от месечния му доход. „Очакванията на БНБ бяха, че тази рестриктивна мярка ще извади от пазара 23% от домакинствата, които търсят кредитиране. Виждаме обаче, че засега това не довело до спад в жилищното кредитиране“, посочи Николова.

Интересът на домакинствата да търсят банково финансиране за покупка на жилищен имот се подклажда от безпрецедентно ниските лихви, които предлагат банките у нас. По последни данни на БНБ средната лихва на новоотпуснатите ипотечни заеми през ноември е била 2.51%, което е по-ниско от преди година, когато е регистрирана средна лихва от 2.58%. В момента в България се предлагат най-евтините ипотеки в ЕС след Малта. Дори като към лихвите се прибавят такси и комисиони, т.нар. годишен процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити не надвишава 3 процента – за ноември средно ГПР е 2.82%.

Трябва да се отбележи обаче, че лихвената статистика на БНБ отразява само новоотпуснатите кредити. Банките държат лихвите ниски за тях, за да привличат нови клиенти, но по действащите ипотеки през последните три години започнаха леко да вдигат лихвите. В същото време лихвите по спестяванията на клиентите на банките остават близки до нулата и това е една от причините те да отчитат огромни печалби и да са свръхликвидни. И тези излишни пари позволяват на банките у нас лесно раздават заеми.

„В условията на валутен борд БНБ няма много механизми, с които да влияе върху кредитирането. Следващата фаза, ако нещата излязат от контрол, е преминаване към увеличаване на минималните задължителни резерви, въпреки че видяхме преди години, че бяха увеличени. Това изсмука около 3 милиарда ликвидност от системата, но това по никакъв начин не повлия на кредитирането“, коментира Десислава Николова.

Управителят на БНБ, който не забелязва имотния балон, с нова заплата – 27 434 лева

Posted on: декември 31st, 2024 by МИГ No Comments

Месечните възнаграждения на членовете на УС на БНБ се повишават от следващата година, предвижда бюджетът на банката. Така управителят Димитър Радев ще получава вече 27 434 лв. (70% от средното общо месечно възнаграждение на ръководителите на банки), за подуправителите заплатата става по 23 515 лв. (60% от средното общо месечно възнаграждение на ръководителите на банки) и за другите членове на Управителния съвет – по 7838 лв. (20% от средното общо месечно възнаграждение на ръководителите на банки).

Новото огромно увеличение на заплатите идва на фона за дългогодишното неглижиране на имотния балон в България. В услуга на търговските банки, които масово раздават ипотечни кредити срещу 2,5 % годишна лихва, шефовете на Централната банка залагат бомба на имотния пазар в България, която ще взриви крехката бългаарска икономика.

За обезпечаване на тези промени в бюджета са заложени допълнително 373 хил. лв. Същевременно проучването констатирало изоставане на възнагражденията на членовете на УС на БНБ в сравнение със средните възнаграждения на ръководителите на търговските банки с 19.09%.

В бюджета за 2025 г. е предвидено и увеличение на средствата за възнаграждения на служителите, като се очаква общите средни месечни възнаграждения по групи персонал през 2025 г. да достигнат, както следва: за група „ръководен персонал“ – 11 198 лв., за група „специалисти“ – 5397 лв. и за група „поддържащ персонал“ – 3037 лв.

Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗБНБ възнагражденията на работещите в БНБ не може да са по-ниски от тези на служители със сходни функции в търговските банки в страната. В изпълнение на това изискване беше проведено ежегодното проучване за нивата на възнагражденията в банките, пише Pariteni.bg. Информацията от него се събира с цел съпоставяне на нивата на възнагражденията на служителите и ръководителите в БНБ с тези на служителите и ръководителите със сходни функции в търговските банки и служи за определяне на максимално допустимите възнаграждения (месечни и годишни) на членовете на УС на БНБ и за определяне на минималните средни общи месечни възнаграждения на служителите.

Разходите за нови банкноти са в размер на 11 365 хил. лв. и са увеличени с 19.7% спрямо разходите по показателя в бюджета на БНБ за 2024 г. За производството на 10 млн. броя български банкноти с номинал 10 лева са планирани 1945 хил. лв. При определянето на разходите за 2025 г. са използвани договорените цени за доставка на банкнотна хартия и отпечатването им.

Процедурата за първоначално снабдяване с евробанкноти се осъществява на принципа „вземане назаем – последващо връщане“. С оглед на това в проекта за бюджет за 2025 г. не се планират средства за производството на евробанкноти. Планирани са средства за разходи по доставка на евробанкноти, в това число транспорт, охрана, застраховки и летищни такси.

Разходите за производство на нови монети през 2025 г. са намалени с 2.5% спрямо тези за 2024 г. и са в размер на 164 359 хил. лв., в това число 55 215 хил. лв. за отсичане на възпоменателни монети в изпълнение на приетата от УС на БНБ монетна програма и 96 327 хил. лв. за производство и доставка на евромонети, за опаковане на сетове с евромонети, за транспортиране и полиране на монетни заготовки за евромонети, както и за наем за съхранение на монетни заготовки. Планираните за 2025 г. средства за производство на разменни монети са в размер на 109 144 хил. лв., или с 12.3% по-малко спрямо средствата в бюджета на БНБ по този показател за 2024 г.

Поради промяната на датата на въвеждането на еврото като законно платежно средство в Република България част от планираните в бюджета на БНБ за 2024 г. средства за разходи, свързани с издръжка на паричното обращение и развитие на информационните системи, са препланирани и включени в бюджета на БНБ за 2025 г.

Съдът връща Андрей Гюров като зам.-шеф на БНБ

Posted on: декември 13th, 2024 by МИГ No Comments

Административният съд в София обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което Андрей Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ, съобщи Нова телевизия.

Делото срещу Антикорупционната комисия беше заведено от самия него, след като КПК реши, че е бил в несъвместимост като съдружник в дружество и подуправител на Банката. Комисията реши, че е бил в несъвместимост, като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“.

Въз основа именно на това решение, Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от поста му.Гюров обжалва, но пред Върховния административен съд. ВАС спря делото и изпрати питания до Съда на ЕС в Люксембург.

Сега Административният съд реши, че изводът на Комисията, че като съдружник в дружество Гюров се е поставил в състояние на несъвместимост с длъжността на подуправител, е незаконосъобразен.

Съдът приема, че оспорваният от Гюров акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, има факти, които не са оценени и изяснени.

Решението на Административния съд не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

След промените в Конституцията от края на м.г. управителят и подуправителите на централната банка са сред възможните кандидати за служебни премиери, в случай че не се състави редовно правителство. С решението на КПК на практика Гюров беше в невъзможност да заема този пост. От всички възможни кандидати, сред които президентът да номинира за служебен премиер, Гюров бе единственият, който не е свързан с ГЕРБ и ДПС.

БНБ: И чужди, и български фирми се изнасят от тук

Posted on: ноември 24th, 2024 by МИГ No Comments

Чуждестранните инвестиции са толкова нищожни, че няма смисъл да ги обсъждаме в дълбочина. Това, че са намалели с 63% спрямо същия период на миналата година, или пък са се вдигнали, не е от значение на фона на факта, че делът им спрямо БВП е нищожен. През 2006-а година те са били малко над 4 млрд. евро и към онзи момент това е представлявало над 16.6% от БВП. 2007-а година вече са 19% от БВП. Сега към септември, 2024 г. размерът им представлява едва 1.2% от БВП. Дори да приемем, че ще стигнат 2%, това означава, че са намалели 10 пъти. Тенденцията е ясна – чужстранните инвестиции са трайно намалели и така стоят.

Това коментира пред Надя Обретенова от БНТ Людмила Елкова от УС на БНБ.

От България се изнасят не само чуждестранни инвеститори, има и български бизнес, който се изнася, например към Румъния, което е показателно. Според Елкова политическата несигурност и тежката бюджетна ситуация не дават повод за оптимизъм. „Работодателите се оплакват последните месеци във връзка с минималната работна заплата. Аз не знам колко инвеститори са напуснали заради минималната работна заплат, но съм сигурна, че това, което се случва с бюджета, създава голяма непредвидимост за бизнеса. Днес вдигаме осигуровки, утре акциз, на третия ден нещо друго, после нови регулации и свръхрегулации“, коментира Елкова.

Според нея възможностите за увеличаване на приходите в бюджета за 2025 са незначителни.

“Ако приемем, че осигуровките няма да бъдат вдигнати, а аз считам, че няма и не е редно да бъдат вдигнати по този начин – от днес за утре, остава това, което бе обявено за акцизите – за цигарите и алкохола. Увеличаването на тези акцизи не е в състояние да донесе значими приходи”, коментира Елкова. Според нея е редно да бъдат върнати на предкризисните нива и намалените ДДС ставки извън туризма, но и от там се очаква ограничен по размер приход. “Няма как да имаш преки данъци от 10% и да искаш диференцирани ставки, поне ДДС ставката трябва да е стандартна. Няма как и данъци да не плащаме, и разходи да искаме да извършваме”, коментира Елкова. Тя определи като фантасмагория и безпомощност обявените очаквания за постъпления от 3.9 млрд. лв. “Не знам дали си вярват авторите на тази идея, но тя изглежда несериозна от всяка гледна точка. В цивилизования свят няма такава практика. Има много проблеми с тази идея. Първият е философски – защото трябва да излезеш и да кажеш на всички, които добросъвестно са си платили, извинете, че си платихте. Вторият проблем също е философски – това създава очакване за следваща подобна амнистия в бъдеще”, коментира Елкова. Тя изтъкна, че тези декларирани, но неплатени данъци, е следвало да бъдат събрани. “Възникват два въпроса, ако е могло да бъдат изпълнени, защо не са изпълнени. А ако не е могло, как сега се оказва, че могат да бъдат платени”, попита финансистът. Според нея обявеното число е абсолютно нереалистично, защото зад него стои данъчна основа от порядъка на 40-50 млрд. лв. Това е абсолютно фантастично, просто се търси начин да се покаже, че може отнякъде да се осигурят средства за дупката в бюджета, коментира още Елкова. Тя направи прогноза, че няма да има приет бюджет за 2025-а година навреме и ще се работи с удължителен закон.

Българските банки не вдигат лихви по кредити, защото са пълни с пари

Posted on: октомври 26th, 2024 by МИГ No Comments

Натрупаните в банките депозити за 134,038 млрд. лв. се оказват повече от достатъчни, за да не се вдигат лихви по кредити.  През миналия месец средният процент по заемите за потребление в левове дори е намалял до 9,05%, показват данните на БНБ, обявени в петък. Все пак на годишна база има незабележим ръст от 0,47 на сто. Годишният процент на разходите расте също минимално до 9,79%.

При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се вдига едва с 0,01% до 2,53, а годишният процент на разходите е 2,82%.

По данни на банковата статистика средният лихвен процент по другите кредити в левове се повишава за месец с 0,16 на сто до 4,06%, а на годишна база има спад с 0,18%.

Средната годишна лихва по нови срочни депозити в левове на домакинствата се покачва минимално до 1,02% през септември. На годишна база увеличението е 0,40 на сто. При нови влогове в евро има по-чувствително вдигане и стига 1,77%.

От началото на този месец БНБ въведе нови изисквания за заеми за жилище – банките не може да отпускат повече от 85% от стойността на купувания имот, а съотношението между размера на вноската и месечния доход не трябва да надвишава 50%. Третото условие е кредитът да не е със срок над 30 години.

Целта на тези мерки е не да затруднят кредита, който е важен фактор за икономическата активност в страната, а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система, коментира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА. По думите му с тези мерки централната банка е активирала пълния набор от инструменти, с които разполага.

Радев коментира още, че за да изпълни критерия за инфлацията, която още не сме покрили, за да въведем еврото, е нужна разумна макроикономическа политика.

Елемент от нея било спешно дисциплиниране на бюджета и рамката му за следващата година щяла да е индикатор дали вървим в правилната посока. Хлабав бюджет с хронични дефицити – това означава милиарди, които бизнесът и домакинствата ще трябва да платят.

Управителят на БНБ коментира още, че отлагане на приемането на еврото може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на българската икономика. И уточнява, че България има подкрепа от другите централни банка за влизане в еврозоната. Напомня, че ние сме единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната.

Според Радев ръст на икономиката от над 2% за тази година ще е положително развитие. Той допълва, че се открояват две тенденции в Европа, които дават отражение и у нас. Едната е положителна по отношение на намаляващата инфлация, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина, която увеличава дълговото бреме.

Изненада! Радев назначи Каримански в управата на БНБ

Posted on: октомври 1st, 2024 by МИГ No Comments

Изненадващо бившият депутат от ИТН и неуспял кандидат за управител на БНБ Любомир Каримански е назначен в управителния съвет на централната банка. Това става ясно от обнародван днес в Държавен вестник указ на президента Румен Радев, с който той го назначава за член на Управителния съвет на Българската народна банка, считано от 2 декември 2024 г. „Изпълнението на указа възлагам на управителя на Българската народна банка“, нарежда президента.

Указът е издаден на 30 септември 2024 г.

Каримански заменя друг член на Управителния съвет от квотата на президента – Людмила Елкова, чийто мандат изтича тази година.

Каримански бе кандидатурата на ИТН за управител на централната банка през 2022 г.,  но не получи необходимите гласове в парламента. Тогава за него гласуваха единствено от ИТН и ДПС.

Неговата кандидатура не бе одобрена и от коалиционните партньори „Продължаваме промяната“, които номинираха Андрей Гюров, който в последствие се оттегли от състезанието.  Това бе и една от причините за раздора между коалиционните партньори и свалянето на правителството на Кирил Петков. Неофициално стана ясно, че лидерите на ПП Асен Василев и Кирил Петков са обявили, че не подкрепят Любомир Каримански за шеф на БНБ заради това, че нямал добра репутация. Съмненията са около кариерата на Каримански по времето, в което е бил изпълнителен директор на „Инвестбанк“.

Припомняме, че малко след разпускането на тогавашното 47-о Народно събрание, Каримански стана съветник на служебния финансов министър Росица Велкова.

БНБ вече наистина ограничи жилищното кредитиране

Posted on: септември 11th, 2024 by МИГ No Comments

Българската народна банка прави нова стъпка в опитите си да затегне жилищното кредитиране като постави нови изисквания към банките за отпускането на ипотечните заеми. Това се случва близо четири месеца, след като централната банка на България прие въвеждането на механизъм за следене на отпуснатите ипотечни кредити. Мерките влизат в сила в момент на ускорено ипотечно кредитиране, чиито годишни ръстове за юли достигнаха невижданите от 2009 г. насам 25%.

Въведеният през май механизъм по същество задължи банките в България да подават отчети към централната банка на всеки три месеца за детайли по ипотечните си кредитни портфейли.

БНБ посочва, че с въведените сега нови изисквания се цели превантивно подсигуряване на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на циклични рискове.

Сега централната банка посочва, че новите изисквания са нов етап от процеса по оценка на рисковете при кредитирането.

Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система“, посочва БНБ към обясненията към решението си. В същото време централната банка подчертава, че не се наблюдава влошаване на кредитните стандарти.

Какви са ограниченията сега?

Със своето решение сега БНБ въвежда задължителни изисквания към банките при отпускане и предоговаряне на кредити. Според тях банките в България могат да финансират до 85% от стойността на жилището или т. нар. съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O). Според доклада на БНБ от май на практика банките масово финансират между 70 и 80% от имота, докато над 90% е в „незначителен“ брой от случаите.

В интервю за Economic.bg по темата пък от Банка ДСК, която притежава най-големият ипотечен кредитен портфейл в България, посочиха, че за покупка на тухлена конструкция в София банката финансира до 90%. С други думи – ограничението като цяло ще засегне кредитополучателите с по-високи доходи, които целят купуване на жилище в нови енергийно ефективни сгради, за които финансирането до момента бе и най-голямо като съотношение.

БНБ поставя ограничение и по отношение на съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателите при отпускане (DSTI-O). То трябва да бъде под 50%, т.е. размерът на вноската не може да бъде над половината от доходите на кредитополучателя.

Максималният срок по договора за кредит вече не може да бъде по-дълъг от 30 години. Данните на БНБ от май показваха, че за първото тримесечие на 2024 г. средният срок се удължи до 25.2 години заради поскъпването на жилищата.

Новите изисквания към банките влизат в сила от 1 октомври. Централната банка позволява и изключения. Допустимо е одобряване или предоговаряне на кредити и с по-високи параметри от въведените стига общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие да е не по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. С цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.

Новите изисквания следват няколко други мерки на БНБ като повишаването на капиталовите буфери на банките в страната, както и повишаването на задължителните минимални резерви.

Заплатата на шефа на БНБ е 32 400 лв., има 1.8 млн.лв. влогове

Posted on: август 25th, 2024 by МИГ No Comments

Управителят на БНБ Димитър Радев декларира, че за миналата година е взел чисто 389 215 лв. по трудов договор, което прави по 32 400 лв. месечно.  Той декларира и доходи от МВФ от задължително осигуряване в размер на над 194 000 лв., както и, че е взел 104 000 лв. от от обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда, което е за неизползуван платен годишен отпуск. Това става ясно от публикуваните декларации на властта, включително президент, премиер, министри, депутати, шефове на агенции, комисии.

Радев декларира и, че той и съпругата му имат 7 банкови сметки, в които има над 1,8 лв в евро, долари и левове. Две от сметките са в чужбина.

Управителят е посочил и че той и съпругата му имат ценни книжа, които са поверени на инвестиционен посредник. За съпругата му е посочено, че има 100 процентови дялове в две одиторски фирми.

Андрей Гюров, който доскоро беше подуправител на БНБ, но бе отстранен след решение на Комисията за противодействие на корупцията, а сега обжалва махането си, е декларирал покупка на апартамент в Благоевград през 2021 г., както и стари покупки на апартамент и гараж в София. Посочил е покупка на БМВ и мотор Триумф,пише „Сега“.

Той е декларирал 145 000 лв. в банкови сметки, както и че е дал инвестиционен заем и има вземания за 85 000 евро. Посочва чист доход от БНБ в размер на 154 094 лв., както и, че е взел още 44 000 от други трудови правоотношения, различни от основното.

Петър Чобанов – друг подуправител на БНБ, декларира малко над 200 000 лв. влогове. Той е взел 154 993 от БНБ и 64 000 от други трудови правоотношения.

Председателят на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов декларира четири влога за около 600 000 лв., като за произход посочва заплати от предишни години и продажба на имот. Той посочва и чиста заплата за миналата година за над 228 000 лв.

Зам.шефът на КФН Владимир Савов, който наскоро напусна поста си по собствено желание и бе освободен от Народното събрание, декларира покупката през миналата година на паркомясто в Пирин голф местност Бетоловото.

През миналата година си е купил АУДИ за 227 422 лв., а през 2021 г. си е взел мотор БМВ за 44 000 лв. Посочва задължения по ипотечен кредит и по финансов лизинг за над 200 000 лв. Той декларира чист доход за м.г. от 192 000 лв.

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова декларира 146 000 лв. трудов доход и 40 000 лв. налични средства.

Шефът на НАП Румен Спецов е още по-скромен и декларира 35 000 лв. в банкова сметка, 66 796 лв. доход от заплати, 6 000 лв. кредит и  кредитна карта с лимит 5000 лв.

Вдигат лихвите по вече отпуснати кредити

Posted on: август 25th, 2024 by МИГ No Comments

Лихвите по вече отпуснати ипотечи кредити започват да растат, показа проверка на БНР.

Случаите са единични и все още не се отразяват на общата статистика, но са показатели за очакваната от месеци тенденция, казват експерти.

По-значително е оскъпяването при заемите в евро.

От месеци финансисти наблюдават увеличение на средната лихва по депозитите в лева – процес, който води до ръст на лихвите по кредитите. Именно корекциите на лихвите по спестяванията могат да са индикатор за поскъпване на заемите. Политиката е предимно на банки с по-малък пазарен дял и при ипотеки в евро.

Десислава Николова от финансовия портал „Моите пари“ коментира конкретни случаи:

„Има случаи, в които между 1 и 1.5 процентни пункта е нараснало и исканият процент, ако лихвата се повиши с 1 процентен пункт, да речем нарасне от 2,6 на 3,6, съответно месечната погасителна вноска при така заложените параметри ще се увеличи с около 50 лева – за 100 000 лева или евро“.

При левовите ипотечни кредити лихвите растат при вече отпуснати заеми, докато при текущите оферти на банките все още няма промяна.

„Това, което трябва хората да следят, е лихвите по депозитите как се движат, и, съответно, дали това не значи, че конкретната банка задължително ще предприеме корекция в лихвата. Това вече е въпрос на нейна политика и нейно решение дали ще го направи, но, виждайки плавния ръст в средната лихва по специални домакинства, съвсем логично е да предвидим, че ще има и плавно увеличение на офертите по вече сключени договори за кредит“, каза още Николова.