Спадът на чуждите инвестиции в България продължава седми пореден месец и вече е над 50% спрямо същия период на миналата година. Тревожната тенденция се подсилва и от все по-рядкото реинвестиране на печалба и от изтеглянето на дялов капитал. Това показват данните на БНБ за първите седем месеца на годината.

От януари до края на юли страната ни е привлякла 431.8 млн. евро, което е с 534 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2016 г. Статистиката на централната банка подлежи на ревизия, но тенденцията на сериозен отлив на чужди капитали от българската икономика се затвърждава за поредна година. Така например за полугодието първоначално БНБ отчете 405 млн. евро привлечени нови преки чужди инвестиции, които впоследствие актуализира на 451 млн. През юли обаче вложенията излизат на минус от 19.2 млн. евро. Причината е, че външните инвеститори изтеглят както капитал, така и печалба, вместо да я реинвестират в българските си подразделения.

За седемте месеца на годината отливът на дялов капитал е в размер на 13.8 млн. евро, а на реинвестирана печалба – 10.4 млн. евро. Тези спадове се компенсират донякъде от нарастване на инвестициите в дългови инструменти. Данните на БНБ показват, че за седемте месеца на 2017 г. компаниите майки са отпуснали на българските си дъщерни дружества заеми за 460 млн. лв. при 276.4 млн. лв. година по-рано.

Продължава и сривът на вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас. За първите седем месеца на годината чужденци са закупили имоти за 5.6 млн. евро. Това е почти 10 пъти по-малко от същия период на миналата година, когато тези инвестиции бяха за 54 млн. евро. Най-много вложения идват от руски граждани – 2.7 млн. евро, следвани от Украйна и Казахстан.

С 392.1 млн. евро Холандия отново води класацията за най-голям нетен инвеститор в българската икономика. Голяма част от тези вложения обаче в действителност не са холандски – просто страната заради либералното си данъчно законодателство често е използвана от инвеститорите от различни страни, включително и от България, които регистрират там компаниите си. Големи нетни инвестиции идват и от Швейцария – 71.3 млн. евро, и Турция – 71.3 млн. евро.

В същото време се налага тенденцията на ръст на вложенията на български компании зад граница. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари-юли нарастват със 113.5 млн. евро при увеличение с 94.6 млн. евро година по-рано.

Лихвите по депозитите са достигнали рекордно ниски нива. През последния месец сериозен спад има и на лихвите по ипотечните кредити, съобщи БНТ, позовавайки се на статистиката на Българската народна банка, публикувана в края на миналата седмица.

Две са основните причини за рекордния спад на лихвите. От една страна това е политиката на Европейската централна банка за поддържане на ниски цени на депозитите и кредитите, а от друга – натрупаните средства в самите банки. Това на практика означава, че те разполагат с достатъчно пари и нямат за цел да събират още депозити.

Основният лихвен процент към началото на юли остава 0 на сто. Така средният лихвен процент на депозитите по лихвите на фирмите достига вече 0,18% в лева. Цената на депозитите за бита намалява до 0,44% в лева и 0,30% в евро. Намаление има и при печалбата от бърз депозит – до едно денонощие.

Спад има и при лихвите по кредитите. Потребителските средно струват 7,78%. А разходите за жилищни вече са под 4%.

Ниската печалба от депозитите логично води до повече харчене, защото хората нямат стимул да спестяват. Подобни решения обаче също трябва да бъдат разумни, съветват икономисти. Юли и август са месеците, през които повечето българи харчат най-много пари, показват данни на финансовите консултанти.

Според експертите всеки човек трябва да има дневен праг на харченето, който да се надхвърля само при краен случай, ако иска да се събира в месечния си бюджет.

Както депозитите, така и кредитите на домакинствата и фирмите в България продължават да се увеличават през февруари, отбелязвайки ръст съответно от 7.1 на сто на годишна база и 3.4 процента, сочат данните на БНБ към края на февруари.

Така в отчетения период по банковите сметки е имало 68.368 млрд. лв. (71.8% от БВП), от които 45.527 млрд. лв. са на гражданите. Наличните средства на домакинствата са се увеличили с 6.1% спрямо преди година,

Вложенията на финансовите предприятия се вдигат по-скоростно – с 15.5 процента за година до 3.789 млрд. лв. (4% от БВП). Депозитите на нефинансовите предприятия са 19.052 млрд. лв. и увеличението при тях е 7.9% в сравнение с февруари 2016 г.

Взетите до края на февруари заеми общо в страната са за 50.742 млрд. лв. (53.3% от БВП, което на годишна база е с 3.4 процента повече. От общата сума 30.561 млрд. лв. са кредитите от фирми, което е ръст от само 1.6 на сто, докато домакинствата са по-активни и получените от тях заеми са за 18.677 млрд. лв. или 4.5 на сто повече.

Статистиката сочи още, че сред заемите на домакинствата преобладават ипотечните за общо 8.801 млрд. лв., при които увеличението е 2 процента. По-предпочитани са били потребителските заеми, чийто ръст е 3%, но обемът им е по-малък – 7.317 млрд. лв. Истински бум има на т.нар други кредити, които се увеличават със 73.9% до 1.209 млрд. лв. Това са заеми за лечение или обучение, кредитите с търговска или производствена цел, както и кредитите за нетърговски организации, обслужващи домакинствата.

Днес Българската народна банка публикува доклада с индивидуални банкови данни за резултатите от Прегледа на качеството на активите (ПКА) и стрес теста на българската банкова система, предоставени от независимите консултанти и обобщени от международната консултантска компания Делойт.

Основни изводи от проверката са, че банковата ни система остава добре капитализирана, след отразяване на резултатите от Прегледа на качеството на активите, с капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 18.9%. Тово е значително над регулаторния минимум от 4.5%. Резултатите на отделните банки показват, че капиталовата адекватност на всяка една банка остава над задължителния регулаторен минимум.

Резултатите от стрес теста потвърждават силната капиталова позиция и устойчивостта на потенциални шокове на банковата система. Индивидуалните резултати са различни за отделните банки и не се предвижда да се сравняват с предварително зададени прагови стойности.

Някои банки ще трябва да поддържат наличните си капиталови буфери, докато други ще трябва да възстановят покритието на капиталовите си буфери, вземайки предвид корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите. Резултатите от стрес теста се основават на хипотетични сценарии и не водят до преки корекции на капитала. Независимо от това, тези резултати ще бъдат включени в процеса на надзорен преглед и оценка и капиталовото планиране на банките, съобщават от БНБ.

От централната банка посочват още, че прегледът на качеството на активите отчита необходимост от корекции в отчетната стойност на банковите активи в общ размер от 665 милиона лева, или 1.3% от рисково-претеглените активи.

Оценката на счетоводното въздействие на тези корекции с цел отразяването им във финансовите отчети на банките за 2016 г., следва да отчете нетния приход и обезценките в банките към 30 юни 2016 г., както и всички свързани с капитала развития и мерки през цялата година. Тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие със счетоводните принципи на Международните стандарти за финансово отчитане.

Коригираното в резултат на прегледа капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред за банковата система към 31 декември 2015 г. е 18.9%. Индивидуалните резултати при отделните банки са различни, но тяхната капиталова адекватност във всички случаи остава над задължителния регулаторен минимум. Ето защо очакваните корекции в капитала на отделните банки засягат само капиталовите буфери над регулаторния минимум за капиталова адекватност, посочват изрично от БНБ.

В прегледа на качеството на активите са приложени два макроикономически сценария с хоризонт от 3 години, до 2018 г.: 1) основен сценарий, съответстващ на прогнозата на БНБ от март 2016 г., и 2) неблагоприятен сценарий, който представлява симулация на правдоподобни, но малко вероятни хипотетични тенденции.

При основния сценарий, за който се счита, че отразява най-вероятните макроикономически и финансови тенденции, съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система нараства до 22.2% до края на прогнозния хоризонт.

При симулациите на неблагоприятния сценарий съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система спада до 14.4% до края на 2018 г.

И при двата сценария капиталовите позиции на банките остават силни и показват устойчивост на тестваните шокове, въпреки че резултатите са различни в отделните банки.

Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка след проведения преглед на активите и стрес тестове на банковата система. Това става ясно от изявление на управителя на БНБ Димитър Радев. В четвъртък управата на централната банка е приела резултатите от проверката.

„Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници“, посочва в писмено изявление до медиите новият гуверньор Димитър Радев, разпространено преди минути.

БНБ ще може да уволнява изпълнителни директори, които не са членове на управителните и надзорните органи на търговските банки, както и друг висш ръководен персонал. Новото правомощие на подуправителя, ръководещ „Банков надзор“ на БНБ, ще се въведе с нови тестове в Закона за кредитните институции, което са включени в промени на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите. В момента Централната банка има правомощия да разпореди да бъдат освободени само членове на управителния съвет, на съвета на директорите и на надзорния съвет на трезорите. Към тази мярка може да се пристъпи, когато е установено заобикаляне на закона чрез подставени лица, пране на пари, неизпълнение на писмени ангажименти към БНБ, оповестяване на непълна или неточна информация и др. Наказанията се налагат с изпращане на писмо до банката.

Ако в определения от БНБ срок трезорът не извърши промяната, централната банка може да отстрани лицето от длъжност и да назначи ново до провеждането на съответния избор. Промените се правят по препоръка на МВФ и Световната банка, които миналата година инспектираха дейността на банковия надзор у нас.

С промените отпадат и глобите за разпространяване на информация, която „уронва доброто име и доверието в банките“. БНБ занапред няма да има правомощието да налага подобни санкции, предвижда проектът. Промяната се прави по предложение на Централната банка, която смята, че текстът е „в противоречие с мандата на БНБ и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор“. Този текст така и не проработи досега, въпреки че Централната банка има правото от доста години да налага глоби, които първоначално дори бяха до 200 хил. лв.

Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за това, че над 5 месеца нямаха достъп до парите си. Това постанови Административният съд на София-град (АССГ), съобщи специализираният сайт „Правен свят“.

Решението е по иск на съдията от Военния съд в София Юлиян Банков, който има влог от 196 000 лв. Решението на административния съдия Камелия Стоянова по конкретния случай е Централната банка да изплати обезщетение на вложителя от 8 627, 97 лв. Аргументите на съдия Стоянова обаче могат да са относими за всеки от стотиците притежатели на гарантирани депозити във фалиралата банка.

На близо 40 страници съдия Стоянова дава подробни отговори на основните проблеми, които поставя подобен иск: Каква е отговорността на БНБ? Може ли да бъде търсена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)? Кой е компетентният съд да гледа подобно дело? Кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете? Решението, с което тя отсъжда БНБ да плати обезщетение, стъпва не само на ЗОДОВ, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите.

Самата Централна банка държи позицията, че не може да й бъде търсена компенсация по ЗОДОВ. Изложен е аргумент, че е стопанска организация, който почива на мотивите, с които през 1988 г. е приет за първи път ЗОДОВ. Съдия Стоянова отхвърля тази теза. Тя заявява, че през 1988 г. понятието за стопанска организация е имало съвсем друго съдържание, а освен това Законът за БНБ е приет чак през 1997 г. „БНБ е орган на държавата, създаден със закон, с основна цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон и се различава съществено от стопански организации, на които са предоставени определени държавни функции“, пише в решението. КТБ затвори на 20 юни 2014 г., а изплащането на гарантираните депозити започна на 4 декември 2014 г. Чакаше се БНБ да вземе решение за отнемане на лицензията на банката и установяването на нейната неплатежоспособност.

От решението на АССГ обаче става ясно, че, според него, това въобще не е трябвало да се случва. А е трябвало не по-късно от 5 работни дни след като КТБ затвори БНБ да излезе с решение и да започне изплащането на гарантираните суми.

Основният лихвен процент (ОЛП) в България падна до рекордните за всички времена 0,00% от началото на февруари, показва статистиката на БНБ. През последните години стойността на показателя непрекъснато намалява, като последно през януари беше едва 0,01% годишно.

Но това не означава, че ще плащате нулеви лихви по заемите.

От 1 февруари 2005 г. стойността на показателя се определя от цената на междубанковите кредити, а БНБ само регистрира неговата стойност. В практиката ОЛП има известно значение, като се прилага заедно с надбавка от 10% годишно към просрочените парични задължения. Но за тази цел се използват стойностите на показателя от 1 януари или 1 юли, съответно за първото или второто полугодие на календарната година.

Основният лихвен процент в България започна трайно да намалява от началото на 2009 г., когато стойността му беше около 4% годишно.

В момента актуалните нива на междубанковите еднодневни (овернайт) депозити са отрицателни – минус 0,06%. Но дори и БНБ да регистрира отрицателна лихва през следващите месеци, ще мине доста време, преди нивото ѝ да премине 10%, така че да се окаже, че печелите от неплащането на задължения.

Реформата на банковия надзор започна и тя ще повиши неговата ефективност, увери подуправителят на БНБ Димитър Костов, отговарящ за банковия надзор по време на конференция „Финансова стабилност“. Той призна, че надзорът е упрекван в какво ли не, особено след кризата в КТБ и даде да се разбере, че не приема много от констатациите в одита на Сметната палата, който бе обявен преди дни.

„Изпълнението на някои от препоръките би отдалечило надзора от международно признати принципи като базелските“, посочи Димитър Костов. Той даде пример с препоръката да се изработят различни от тези на държавата критерии за оценка на конфликт на интереси. „Ако направим аналогия и приложим това към хората, които надзирават уличното движение, според препоръката те трябва да не припарват до автобус или кола“, направи сравнение подуправителя на Централната банка.

Той препоръча на шефовете на финансовите институции да продължат да се готвят за предстоящите стрес тестове и оценка на техните активи. „Банки са капитализирани, с достатъчно буфери и ликвидност“, увери Димитър Костов.

Затова шефът на банковия надзор не очаква никакви сътресения в системата заради тях. „Оценката на активите и стрес тестовете са нещо нормално за всички банкови системи по света, провеждат се през определени периоди от време и повишават устойчивостта на системата“, допълни той.

Печатницата на БНБ е уведомила Централната избирателна комисия (ЦИКЧ, че няма да може да отпечата навреме бюлетините за втория тур на изборите на кметове и иска балотажът да бъде отложен със седмица – за 8 ноември.

От печатницата са посочили, че има голямо забавяне в предаването от Общинските избирателни комисии на образците с партиите и имената на кандидатите за кметове на балотажа. Последният срок за това по закон е изтекъл в полунощ на 26 октомври.