Posts Tagged ‘БНБ’

Гурбетчиите са внесли повече пари у нас отколкото инвеститорите

Posted on: октомври 18th, 2015 by МИГ No Comments

Българските емигранти са внесли у нас повече пари от чуждестранните инвеститори през август. Това сочат оповестените вчера данни на БНБ. От преводи на гурбетчиите през месеца са постъпили 62.1 млн. евро. Чуждите инвестиции са едва 46.9 млн. евро.

От началото на годината до края на август изпратените от емигранти пари са 567 млн. евро, или над 1.1 млрд. лв. Те са повече с 1 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година. Парите, които българите, работещи в чужбина, вкарват в страната, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой.

Най-много средства у нас идват от българите, работещи в Турция, Испания и Германия, според данните за мигрантските парични трансфери на Световната банка. Българските емигранти в Турция са изпратили в родината си около 830 млн. долара през 2014 г. На второ място е Испания, откъдето са дошли 198 млн. долара. Трета е Германия, откъдето са дошли трансфери за общо 113 млн. долара през 2014 г.

През този август преките чуждестранни инвестиции в България намаляват над 4 пъти спрямо август миналата година. Общата им стойност е едва 46.9 млн. евро при 206.6 млн. евро за август 2014 г. Като цяло за първите 8 месеца в страната са влезли 944.3 млн. евро преки инвестиции срещу 1072.4 млн. евро за същия период на миналата година. Отбелязаният спад на годишна основа е 12%, показва статистиката на БНБ.

Най-голямата част от инвестициите в България са дошли под формата на кредити от чуждите компании майки за подразделенията им у нас. Около 64%, или 602.3 млн. евро, от всички привлечени средства са дългови инструменти. Те са с 2 млн. евро повече, отколкото преди година. В същото време реалните инвестиции под форма на покупки на дялове и акции са едва 234.7 млн. евро. Те са по-малко с 125.7 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2014 г. – 360.4 млн. евро. Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти са 3 пъти по-малко, отколкото през 2014 г. – 29.1 млн. евро при 90.6 млн. евро за януари – август 2014 г.

Банките са спечелили 99 млн. лв. през август

Posted on: октомври 2nd, 2015 by МИГ No Comments

През август 28-те банки, опериращи у нас, са спечелили нови 98,8 млн. лв. Това е третата по големина печалба от началото на годината, след като в първия месец на 2015 г. секторът записа положителен финансов резултат в размер на 121 млн. лв., а през юли банките спечелиха 110,4 млн. лв.

Въпреки че печалбата се свива с около 10%, сравнена с предходния месец, резултатът през този август напълно покрива загубата от 87 млн. лв., която реализира секторът през същия месец на миналата година, съобщи investor.bg, позовавайки се на статистиката на Българската народна банка (БНБ).

През първите осем месеца на годината банките у нас са спечелили общо 712,5 млн. лв., което е близо 6 пъти повече в сравнение с положителния финансов резултат от 143,5 млн. лв., който отчете секторът през същия период на миналата година, като се вземат предвид резултатите на КТБ и Търговска банка „Виктория“. Тогава те бяха поставени под специален надзор, а БНБ публикуваше резултатите на системата си без техните данни. Ако резултатите на двата трезора не се включват, през осеммесечието на 2015 г. печалбата на сектора расте с 28% на годишна база.

Освен това има промяна в топ 5 на банките по размер на активите. Райфайзенбанк България измества Обединена българска банка от четвъртото място. Топ 3 остава без промяна – с УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка начело. Със сигурност до края на годината ще станем свидетели и на други промени – най-малко след заявката на Пощенска банка да се превърне в четвъртата по големина у нас, след като затвори сделката за клоновата мрежа на Алфа банка.
Към края на август 2015 г. общата сума на активите в системата възлиза на 84,8 млрд. лв., като те нарастват с 335,6 млн. лв. спрямо края на юли. Нарастват и ликвидните активи на банковия сектор – с 456 млн. лв. в резултат от увеличените парични средства и търгуеми ценни книжа с нисък риск.

1 млн. ни изпрати родата от чужбина

Posted on: септември 23rd, 2015 by МИГ No Comments

504,8 млн. евро или над 1 милиард лева са изпратили българските емигранти от началото на годината до края на юли на свои роднини в България , или почти толкова, колкото по същото време на 2014 г. Това показват данните на БНБ.

Само през юли паричните преводи от работници възлизат на 73,3 млн. евро, като на практика остават без промяна в сравнение с изпратените средства през юни. За първите седем месеца на тази година износът се е увеличил с 10,8% на годишна база до 12,998 млрд. евро, докато за същия период вносът расте с 6,2% до 14,137 млрд. евро, сочи още статистиката на Централната банка.

Само през юли износът се равнява на 2,094 млрд. евро, а вносът – на 2,317 млрд. евро. Депозитите на български граждани и фирми в чужбина през юли нарастват с 319,7 млн. евро след ръст от 184,7 млн. евро през юни. От началото на годината обаче има спад от 337,9 млн. евро спрямо регистрираните 542 млн. евро за периода януари-юли 2014 г.

Преките инвестиции в страната за първите седем месеца на 2015 г. са 907.3 млн. евро (2.1% от БВП), като са повече с 41.5 млн. евро (4.8%) спрямо януари – юли 2014 г., отчита още Централната банка. Само през юли тази година те нарастват със 108.2 млн. евро, при ръст от 69.8 млн. евро за юли 2014 г. Най-големите преки инвестиции в страната са от Нидерландия – 620.2 млн. евро. промяна в сравнение с юни

През юли излишъкът по текущата и капиталова сметка нараства 1,8 пъти спрямо юни до 442,9 млн. евро, въпреки че е по-малък с 30,3% спрямо юли 2014 г. От началото на годината до края на юли текущата и капиталова сметка е положителна със салдо, близко до 1,5 млрд. евро, при излишък от 877,5 млн. евро за 7-месечието на миналата година.

За юли само салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 344,1 млн. евро при излишък от 528,7 млн. евро година по-рано, сочат още данните на централната банка. За периода януари-юли 2015 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 676 млн. евро спрямо излишък от 446 млн. евро през същия период на 2014 г.

Текущата сметка включва вноса и износа, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в България, както и текущите трансфери между страната и останалия свят, като при излишък България се оказва нетен кредитор на останалия свят, а при дефицит – длъжник.

Търговското салдо – или разликата между вноса и износа – през юли е отрицателно и се равнява на 223,2 млн. евро, като расте 2,4 пъти спрямо юли 2014 г., когато дефицитът бе в размер на 92,9 млн. евро. От началото на годината обаче дефицитът по търговското салдо се свива с 28,7% на годишна база до 1,14 млрд. евро заради силния ръст на износа.

Към 31 юли 2015 г. постъпленията от чужди туристи в страната възлизат на 1,537 млрд. евро, като са с 5,7% по-малко спрямо седемте месеца на 2014 г. Само през юли, в разгара на активния летен сезон, постъпленията от чуждестранните туристи се равняват на 554,9 млн. евро, като са със 70,9 млн. евро, или с 11,3%, по-малко спрямо отчетените през юли миналата година.

През разглеждания период сумите, които българските туристи са похарчили при пътуванията си в чужбина, се равняват на 572,6 млн. евро при 513,4 млн. евро за януари-юли 2014 г. Само през юли българите са похарчили 112,1 млн. евро в чужбина, или с 12,9% повече спрямо година по-рано.

Отделно, в седмия месец на годината капиталовата сметка е положителна в размер на 98,8 млн. евро при приблизително подобна положителна стойност от 106,4 млн. евро, отчетена през юли 2014 г. От началото на годината до края на юли 2015 г. капиталовата сметка е положителна и възлиза на 822,7 млн. евро при 431,4 млн. евро година по-рано.

Шефовете на БНБ взели 1 млн. лв. бонуси в годината на фалита на КТБ

Posted on: септември 18th, 2015 by МИГ 1 Comment

Управителният съвет на Българската народна банка си е поделил близо 1 милион лева като възнаграждения и бонуси в годината на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). През 2014 г. управителят, подуправителите и останалите членове на УС са получили общо 997 хил. лева. Информацията е предоставена от новия управител на БНБ Димитър Радев в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация от сайта OFFNews.

Общата сума на възнагражденията (без да е ясно дали в нея са включени разходите за данъци и осигуровки) е получена по времето, когато управител на БНБ беше Иван Искров, а УС беше в състав: Иван Искров – управител; Калин Христов – подуправител, управление „Емисионно“; Димитър Костов – подуправител, управления „Банково“ и „Фискални услуги“; Цветан Гунев – подуправител, управление „Банков надзор“; Стати Статев; Боряна Пенчева; Лена Русенова (от 13 юни 2014 г.) и Пенка Кратунова (до 12 юни 2014 г.).

Отговорът на БНБ до OFFNews за пръв път разкрива една от най-пазените тайни в държавата. Въпросът с възнагражденията на управителя на БНБ и членовете на УС, както и методиката, по която се определят, бе повдигнат от независимия депутат Велизар Енчев през юли, докато парламентът избираше новия гуверньор и след това на заместниците му. Енчев твърдеше, че месечната заплата на управителя е 45 хил. лв., което най-вероятно не е така и тя е поне два пъти по-малка, ако се направи разбивка на общата сума.

Показателно е, че при избора му начело на БНБ, Димитър Радев обеща да направи публична информацията за възнагражденията, каквато практика на банковите регулатори съществува в цял свят. Отговорът на БНБ до OFFNews обаче не посочва конкретните суми, получавани от Искров и другите шестима членове на управата, въпреки че такава информация изрично е поискана.

Димитър Радев отказва със следния аргумент: „По своята същност поисканата информация относно размера на възнаграждението на всеки от членовете на УС на БНБ засяга конкретни физически лица (управителя, подуправителите и другите членове на УС на БНБ) и съдържа лични данни…. Предоставянето й би довело до индивидуализиране на съответните лица по признак „икономическа идентичност“, поради което и на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, достъп до нея не би могло да Ви бъде предоставен по реда на този закон“.

Още през декември 2014 г. изданието е поискало информация от бившия гуверньор Иван Искров, който обаче е предпочел да не отговори и така да наруши Закона за достъп до обществена информация.

В отговора на Димитър Радев се уточнява, че след встъпването му в длъжност (15 юли 2015 г.) е променена и методиката за определяне на възнагражденията, което бе оповестено от Централната банка в деня на вземането на решенията – 30 юли.

Възнагражденията бяха обвързани със средните за ръководителите на търговските банки в България, бяха отменени възнагражденията за участие в заседания на УС за управителя и подуправителите, беше въведен лимит за общото възнаграждение на управителя и подуправителите, включително допълнителното материално стимулиране, до размера на средното общо възнаграждение на ръководителите на банките в България. Взе се и решение за публично оповестяване на месечните възнаграждения на членовете на УС на БНБ в годишния отчет и в бюджета на БНБ.

Месечните размери на членовете на УС на БНБ бяха определени в следните размери:
– 15 368 лв. за управителя;
– по 13 173 лв. за подуправителите;
– по 4 391 лв. за другите членове на Управителния съвет.

Банките отчитат рекордни печалби

Posted on: септември 1st, 2015 by МИГ No Comments

През юли банковата система печели нови 110,4 млн. лв. Положителният финансов резултат е близо два пъти по-голям от този, регистриран през юни, и е вторият най-голям от началото на годината, след като секторът започна 2015 г. с печалба в размер на 121 млн. лв.

И това не е всичко – за седем месеца кредитните институции спечелиха толкова, колкото за девет месеца през миналата година.

В седмия месец на годината 28-те банки, които оперират у нас, печелят 110,4 млн. лв., като напълно покриват загубата за 101,9 млн. лв., която инкасира секторът през юли 2014 г., когато Българска народна банка (БНБ) все още публикуваше резултатите на системата с и без тези на поставените тогава под специален надзор Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ Виктория.

Освен това юлската печалба е с 95,7% по-голяма в сравнение със спечелените от банките 56,4 млн. лв. през юни, показват изчисленията. От началото на годината секторът натрупва печалба в размер на 613,654 млн. лв. -точно толкова, колкото спечели за деветте месеца на 2014 г., без резултатите на КТБ и ТБ Виктория.

Ако темпото на натрупване на печалби се запази, прочистването на банковите баланси в контекста на подготовката на банките за проверките по качеството на активите и стрес тестовете продължи и се трупат по-малко обезценки, то спокойно банките могат да изпратят най-доходоносната си година може би не само от финансовата криза насам с обща печалба за 800-900 млн. лв.

В края на юли общата сума на активите на системата възлиза на 84,5 млрд. лв., като се увеличава с 604 млн. лв. спрямо юни.

Държавата помага на Х банки да не паднат

Posted on: август 22nd, 2015 by МИГ No Comments

Държавата в момента подпомагаме Х банки, за да не паднат, за да са стабилни и за да е стабилна банковата система. Това каза в ефира на Нова телевизия премиерът Бойко Борисов.

Министър-председателят коментира и казуса КТБ: „От малка банка постепенно с времето става по-голяма. По мое време беше такава, че ако дръпнехме парите, щяхме да предизвикаме фалита“.

Борисов припомни, че по време на първия му мандат е имало решение за плавното изваждане на държавните пари от трезора. По думите му кабинетът „Орешарски“ е трябвало да продължи плавното изтегляне на държавните средства, а след това чрез Гаранционния фонд „да бъде изчистено лошото от доброто като кредити“.

Борисов заяви, че се готви и смяната на един от синдиците на КТБ, но не влезе в подробности. В момента КТБ има двама синдици – Росен Ангелчев и Лазар Илиев, които са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете. Правителството ще направи всичко да развали всички концесии и да събере всички средства, раздадени от КТБ, предупреди още Борисов.

​Нов закон елиминира защитата на спестяванията в банките?

Posted on: август 16th, 2015 by МИГ No Comments

В последния брой на „Държавен вестник“ са публикувани два нови закона – Закон за гарантиране на влоговете и Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции.  И двата закона не са изненада като новина – за тях съм публикувал редица анализи от ноември м.г. насам. Но те бяха окончателно приети на второ четене именно сега – в шумотевицата и скандалите от последните парламентарни дни, та да не им се обърне внимание от публиката.

А сега да видим какво се променя при защитата на влоговете и при спасението на банките!

1. Фондът вече ще ползва своите средства не само за защита на спестяванията, което би трябвало да е основната му и единствена функция, но и за преструктуриране (спасяване) на банките.

2. По стария закон средствата в него бяха 3% от сумата на гарантираните влогове. По новия ще са само … 1%!

– Именно този жалък един процент (при първоначалните текстове и първо четене се предвиждаха дори 0.75%) поставя под съмнение защитата на влоговете. Всички видяхме, че дори 3% бяха недостатъчни при фалита на Корпоративна.

– Срокът за набиране на този един процент е „не по-късно от 3 юли 2024 г.“! Следователно сега пари във Фонда няма, няма и да има достатъчно и в бъдеще.

– Другият Фонд – за преструктуриране на банките и инвестиционните посредници е с със средства в размер на 2%. Т.е. ясно е къде е сложен акцентът – не върху защитата на влоговете, а върху екстрите за защита на най-големите паралии – собственици на финансовата система. Но и там сроковете за набиране на средствата са същите, та дори и с възможност за удължаване до 2028.

В резюме – държавата на практика освободи финансовите институции от задължението да плащат достатъчно вноски за устойчивостта на системата. Или най-просто казано –

подари им пари, които се измерват с милиарди

3. Запазва се старото положение валутните влогове да се изплащат в левове по курса на БНБ. Забележете – отново не по текущия, а от деня на решението за неплатежоспособност или обявяване на банката във фалит. Вероятният замисъл – при промяна на валутното отношение и/или рухване на Борда спестяванията да се покрият с инфлиралите вече левчета.

4. Запазва се правилото изплащането на влоговете да стартира едва след отнемането на лиценза на институцията, а както видяхме покрай Корпоративна, процедурата може да трае месеци.

5. Въвежда се правилото влоговете над гарантирания размер да участват в инструмента „споделяне на загубите“. Т.е. сумите по тях могат да бъдат орязани с някакъв процент (както се случи например в Кипър)

6. Не се гарантират и не се изплащат сметки без движение в последните две години и със сума под 20 лева.

7. Добра промяна е забраната в проблемна банка да се налага ограничение върху тегленето на влоговете за не повече от 5 дни. Лоша – възможността да се ограничава размерът на тегленето на спестяванията до определен размер сума и за неограничено време (както е в Гърция в момента)

8. Разрешено е на банки в затруднение с решение на БНБ да отложат – т.е. да не внасят временно пари в двата Фонда. Освен това не се предвижда публичност за тези процедури.

9. Ако влогът е в полза на друго лице, то при фалит срокът на изплащането му може да бъде удължен до три месеца

10. Гаранцията за спестяванията не важи при хипотезата за разпоредителни действия с тях в ситуация на фалит (например цесии)

11. Създадена е възможността разни спестявания и фирмени сметки също да попадат в условия на пълна гаранция. В родните корупционни условия е скандална възможността такова решение да се взима не само за даден вид вложители или фирми, и по конкретни случаи – т.е. индивидуално (за нашия човек или бизнесмен, както аз го тълкувам)

12. Прегледът на качеството на активите на финансовата система и начините им за оценка е със срок … цяла година. При това ще се извърши по родна методология и както са записали „съответстваща на прилаганата от Европейската централна банка“.

Е, защо не го направят направо по методиките на ЕЦБ, а „съответстващо“? Методологията за преглед и оценка на активите на пенсионните фондове и застрахователите също ще е родна.

13. Стрестестовете са посочени като задължителни след прегледа, обаче кой знае защо срокове за провеждането им не са записани. Няма и условие те да бъдат проведени от Европейската централна банка и по нейна методика, както се кълняха управляващи, ръководствата на БНБ (старо и ново) и финансисти. И въобще чрез тези два закона те вече не са дефинирани като абсолютно необходими.

И т.н., и т.н., и т.н. Анализът, особено на Закона за преструктуриране, би трябвало да заеме много и много място заради огромния му обем. Този коментар само рамкира отделни основно променени принципи.

Рекорд: Банките спечелили 503 млн. лв. за първите 6 м. на 2015 г.

Posted on: август 3rd, 2015 by МИГ No Comments

Общата печалба на банковата система в България е нараснала със 171 млн. лв. до 503 млн. лв. през първото шестмесечие на 2015 г., или с над 51% спрямо реализирания в края на юни 2014 г. положителен финансов резултат от 332 млн. лв.

Преди година печалбата на банките включваше и оперативните резултати на групата Корпоративна търговска банка (КТБ) и Креди Агрикол България, поставени под специален надзор след 20 юни 2014 г. Ако се изключи резултатът на двете банки, то печалбата за полугодието на миналата година щеше да е близо 409 млн. лв., което би означавало по-нисък ръст в края на юни 2015 г. – от около 23% на годишна база, или над 94 млн. лв. в абсолютна стойност.

От Българска народна банка (БНБ), която публикува данните за системата, поясняват, че по-високата печалба през първото полугодие на тази година се дължи на подобрения финансов резултат, дошъл след намаляване на разходи за лихви и за обезценка. Натрупаната за шестте месеца на 2015 г. обезценка на кредитите и вземанията е 416 млн. лв., а година по-рано е била 533 млн. лв.

Брутните кредити в периода април-юни 2015 г. се увеличават слабо – с 0.3%. Корпоративните заеми намаляват със 77 млн. лв. заради извършени продажби на портфейли. Заемите за домакинства се увеличават с 326 млн. лв., като при жилищните ипотечни кредити е отчетен незначителен спад, а при потребителските – слабо увеличение.

Общият размер на депозитите в края на юни е 71.1 млрд. лв., от които 52.8% са в левове и 38.3% в евро. Продължава тенденцията за повишаване на средствата от местни източници, които достигат 89.4% от депозитите. Делът на влоговете на домакинства достига 59.8%. През второто тримесечие спестяванията на населението нарастват с 269 млн. лв. до 42.5 млрд. лв. Ресурсът от нефинансови предприятия също се повишава – с 46 млн. лв.

Общите активи на банковата система в края на отчетното тримесечие са 83.9 млрд. лв., като намаляват заради спада на депозитите от кредитни институции и на ценните книжа. През второто тримесечие не е отчетена съществена промяна в брутния размер на необслужваните експозиции и в края на юни той възлиза на 10.97 млрд. лв.

Заплатата на шефа на БНБ е 15 368 лв.

Posted on: юли 30th, 2015 by МИГ No Comments

15 368 лева на месец ще получава новия управител на БНБ Димитър Радев. Това съобщиха официално от Централната банка. Решението за публично оповестяване на заплатите на управителя и подуправителите е взето на приключило късно този следобед заседание на Управителния съвет на банката. Тримата подуправители на БНБ ще взимат по 13 173 лева на месец, а членовете на Управителния съвет – по 4 391 лева.

Според съобщението на БНБ възнагражденията на членовете на Управителния съвет са обвързани със средното месечно възнаграждение на ръководителите на банките в България. Управителят на БНБ взима 70% от тази средна сума, 60% – подуправителите и 20% – другите членове на Управителния съвет.

Възнагражденията за участие в заседанията на съвета се отменят. Ще бъде въведен и лимит за общото възнаграждение на управителя и подуправителите, включително допълнително материално стимулиране, до размера на средното общо възнаграждение на ръководителите на банки в България. Месечните заплати нъ ръководството на БНБ вече ще се оповестяват публично в годишния отчет и в бюджета на БНБ.

На първото си заседание в новия състав, одобрен от парламента в сряда, Управителният съвет е приел становище по независимата оценка за състоянието на банковия надзор на БНБ, изготвена от Международния валутен фонд и Световната банка. Окончателната версия на доклада ще е готова до края на август. Този доклад ще е в основата на плана за реформиране и укрепване на банковия надзор на БНБ, който ще бъде публично обявен до края на септември.

Едновременно с това започва преглед на качеството на активите в търговските банки. Като първа стъпка в този процес е одобрена тръжна процедура за избор на независим външен консултант по организирането и провеждането на прегледа.

4 партии избраха подуправителите на БНБ

Posted on: юли 29th, 2015 by МИГ No Comments

Народните представител подкрепиха предложението на гуверньора на БНБ Димитър Радев за подуправители. Това са досегашните Димитър Костов и Калин Христов и новата Нина Стоянова.

След четиричасови дебати, в които депутатите се разходиха из близката ни история и философията, като припомниха управлението на Жан Виденов и четоха енциклопедични справки за остракизма, а Менда Стоянова се изпокара с Цецка Цачева, новата управа на националния трезор беше окомплектована.

ГЕРБ с изключение на Методи Андреев, цялото ДПС, депутатите от АБВ и БДЦ застанаха зад тримата кандидати. Въпреки че от Патриотичния фронт заявиха, че ще напуснат залата, те останаха и гласуваха против, както и БСП и „Атака“. Така се събраха 65 гласа „против“ и 4 „въздържали се“.

Скандал! Крият заплатите на шефовете в БНБ

Posted on: юли 24th, 2015 by МИГ No Comments

Заплатите на управителя и подуправителя на БНБ са търговска тайна, тъй като те не се водят служители на националния трезор, а работят по договор, с който им се възлага да управляват банката. Това става ясно от мотивите, с които независимият депутат Велизар Енчев внесе  поправки в Закона на Българската народна банка. Независимо, че ръководителите на БНБ се избират от Народното събрание, техните заплати остават в тайна, тъй като договорите им са по Търговския закон.

На това отгоре същите тези заплати се определят от Управителния съвет на банката, в който участват и управителят и подуправителите въз основа на информацията, която постъпва в БНБ на всеки 6 месеца, за заплатите в Уникредит Булбанк, ДСК и Пощенска банка.

Освен това управителят и подуправителите на БНБ не декларират заплатите си в годишните си отчети пред Сметната палата. Затова Енчев е внесъл предложение за промяна в закона, според което договорите на шефовете на БНБ да не бъдат по Търговския закон, който ги превръща в търговска тайна, а по Трудовия кодекс и да бъдат обвързани със заплатата на председателя на Народното събрание, а не на банкерите, както е направено със заплатата на председателя на Комисията за финансов надзор, чието възнаграждение се равнява на 90% от заплатата на шефа на парламента.

Скандалът със заплатите на управителя и подуправителите на БНБ се взриви по време на освобождаването на Иван Искров от шефския пост и избирането на Димитър Радев.

Другата седмица предстои още един скандал по тази тема, тъй като парламентът трябва да гласува тримата подуправители на Радев, двама от които – Калин Христов и Димитър Костов, са досегашни такива и заради кризата с КТБ не срещат одобрението на доста голяма част от депутатите.

Печатницата на БНБ ще печата евро

Posted on: юли 24th, 2015 by МИГ No Comments

Започва процес по сертифициране на печатницата на БНБ за печатане на евро банкноти, заяви по време на изслушването си от бюджетната комисия подуправителят на Централната банка Калин Христов, който бе номиниран за втори мандат от новоизбрания гуверньор на БНБ Димитър Радев. По думите му България трябва да се подготви по-добре за влизане в еврозоната и безпроблемно да замени валутата си.

Вече започна замяната на хартиената банкнота с номинал 2 лв. с монета. И до края на годината ще имаме монета от 2 лв., каза Христов. Валутният борд ще се запази до присъединяването на България към еврозоната, каза той.

„Защо предложихте банкова ваканция миналото лято, заради КТБ, и как се стигна до това странно решение, което можеше да има тежки последици и не е ли било част от политическа поръчка. Как стигнахте до този грешен извод и какви гаранции ще дадете, че няма да участвате в политически схеми“. Този въпрос зададе депутатът от БСП Румен Гечев при изслушването на подуправителя Калин Христов.

Шефът на Асоциацията на банките Петър Андронов, който присъства на изслушването, заяви: „Аз бях на срещите в БНБ в събота и неделя. Това, което Калин Христов свърши, бе да предложи две алтернативи. Той обаче не избра нито една от двете, нарочно, за да може присъстващите да направят своя избор. Предпочитанието на всички бе да се намери решение и в понеделник банките да бъдат отворени.

Ще предложа след всяка надзорна инспекция на УС на БНБ да се разглежда доклад за основните констатации в конкретните случаи. Това пък заяви кандидатът за подуправител на БНБ Димитър Костов. Очаква се след гласуването в пленарната зала Костов да поеме управлението на банковия надзор. На журналистически въпрос кандидатът за подуправител на БНБ отговори, че в докладите за състоянието на банковата система не се е съдържала негативна информация за фалиралата КТБ. Той поясни още, че подуправителите на Централната банка нямат достъп до данните на проверяваните банки. „За“ отмяна на цесиите в КТБ се обяви главният юрист на БНБ Нина Стоянова, която се очаква да поеме ръководството на управление „Банково“.

Eмигрантите – най-големите инвеститори в икономиката ни

Posted on: юли 18th, 2015 by МИГ No Comments

Българите, които живеят и работят в чужбина, са изпратили на близките си в България 82,7 млн. евро през май, показват последните данни на БНБ. От началото на годината това е най-голямата сума, изпратена от българските емигранти за едномесечен период.

През април преведените средства са били 72,8 млн. евро, а през март – 76,1 млн. евро. Според статистиката на централната банка най-слабият месец е бил януари, когато изпратените пари са били 61 млн. евро.

За първите пет месеца на годината сънародниците ни зад граница са изпратили на близките си у нас общо 358,6 млн. евро. Приблизително толкова са били трансферирани и през същия период на миналата година – 357,9 млн. евро.

Според финансисти парите, които българите в чужбина пращат на роднини и приятели, вероятно са много повече, защото данните на БНБ отразяват само паричните преводи през банки или специализирани компании.

От централната банка отчитат още, че през май текущата и капиталовата сметка на страната е на плюс с 96,7 млн. евро. През същия месец на миналата година излишъкът е бил в размер на 33 млн. евро. За първите пет месеца на годината текущата и капиталовата сметка е положителна в размер на 855,9 млн. евро.

Иван Искров взимал 45 бона заплата?

Posted on: юли 14th, 2015 by МИГ No Comments

Управителят на БНБ Иван Искров е получавал месечна заплата от 45 000 лв., а подуправителите са взимали по 40 000 лв., съобщи депутатът Велизар Енчев по време на парламентарната процедура за избор на нов управител на БНБ.

Заплатите на управата на БНБ не се обявяват официално, като те са базирани на средните възнаграждения в най-големите търговски банки.

Кандидатът на ГЕРБ Димитър Радев коментира, че индикацията, която са му дали за заплата на управител в БНБ, била по-малка от това, което той получава като служител на Международния валутен фонд.

Кандидатите отговаряха на въпроси на депутатите, свързани с това дали са работили за Държавна сигурност, както и за техния екип.

Депутатите избират шеф на БНБ, Местан се фръцна и напусна пленарна зала

Posted on: юли 14th, 2015 by МИГ No Comments
На извънредно заседание Народното събрание избира нов управител на Българската народна банка. Лютви Местан постави условие, което не бе прието и ДПС напусна залата.
Кандидатите за поста са четирима. За фаворит се смята Димитър Радев, който бе номиниран от ГЕРБ, и има подкрепата на Реформаторския блок, макар от ДГБ да издигнаха свой кандидат – Бисер Манолов. Виктор Йоцов бе номиниран от групата на АБВ, а Григорий Вазов – от Патриотичния фронтПредседателят на ДПС Лютви Местан поиска всеки от кандидатите да заяви предварително с какъв екип от подуправители ще управлява банката, защото те са с относителна автономност за ресорите си. Той бе категоричен, че ако кандидатите „нямат доблестта“ да обявят екипа си, ДПС няма да подкрепи нито един от тях.“Единствено управителят може да номинира подуправителите, екипът с който възнамерява да управлява, всъщност следва да бъде важен ориентир за парламентарните групи кой да бъде подкрепен и кой не. Това е част от прозрачността на този избор. Поемате тежка отговорност в противен случай, тъй като си имате мнозинство, за да го приемете“, добави Местан.

След като предложението не беше прието, групата на ДПС напусна пленарна зала, като по думите на Местан изборът е дискредитиран. Янаки Стоилов от „БСП лява България“ предложи след приключване на дискусията всеки кандидат да има възможност да отговори на поставени от депутатите въпроси, сред които и за подуправителите. Предложението беше прието, но въпреки това ДПС не се върнаха в залата.

Нечленуващият в парламентарна група Велизар Енчев пък поиска изборът на управител на БНБ да бъде отложен до произнасяне на Конституционния съд по отношение на процедурата за издигане на кандидатите. Мнозинството отхвърли това предложение.

Не бе прието и заседанието да се излъчва пряко по БНТ и БНР. След това ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ представиха кандидатите си. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова представи Димитър Радев от името на на ГЕРБ, като посочи, че той има значителен опит в управлението на банка. „През последните 14 години той работи в МВФ. Опитът му там е изключително полезен за кандидатурата му за управител на БНБ“, посочи тя.

Съпредседателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски представи Бисер Манолов, като посочи, той е магистър по икономика в УНСС.  „Има над 20 години опит в банковата система. член е на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Той очерта предизвикателствата пред банковия сектор. Реформа в банковия сектор, създаване на механизъм, който да гарантира достъп до информация, оценка на активите на банката и реакция при кризи. Манолов защити концепцията си по безспорен начин и компетентно отговори на всички зададени въпроси“, заяви Зеленогорски.

Виктор Йоцов бе представен от Георги Кючуков от АБВ, който посочи, че всички са наясно колко отговорен е изборът на управител на БНБ. Покрай действията и бездействията на ръководни кадри по аферата КТБ, кредитът на доверие спадна и той трябва да бъде върнат отново, добави Кючуков.

Григорий Вазов бе представен от председателя на ПГ на ПФ Валери Симеонов.  „Вазов е доктор е по икономика. Човек с 43-годишен опит и стаж в областта на финансите. Президент на висше училище по финанси, което той сам е създал. Ръководител на научни проекти. Този човек притежава достойнствата, които носи неговата знаменита фамилия. Той е падал и ставал и е побеждавал. На нашата национална банка е нужна точно такава кандидатура. Това не е предложение на ПФ, а на българския банков капитал, който трябва да оцелее“, подчерта Симеонов.

Димитър Радев най-вероятно ще е новият управител на БНБ

Posted on: юли 14th, 2015 by МИГ No Comments

Предложеният от ГЕРБ Димитър Радев има най-големи шансове за управител на БНБ, прогнозираха депутати. Във вторник парламентът ще гласува кой да смени Иван Искров на поста.

Според правилата всеки депутат може да гласува за повече от един кандидат. Новият управител на БНБ трябва да събере половината плюс 1 от гласовете на присъстващите в залата депутати.

Радев има сигурни 84 гласа от ГЕРБ. От Реформаторския блок издигнаха свой кандидат – Бисер Манолов, но заявиха, че подкрепят и Радев. И тъй като правилата позволяват повече от едно гласуване „за“, то почти сигурно е, че Радев ще получи още 23 гласа, колкото са депутатите от РБ.

Същите 23 гласа вероятно ще отидат и за Манолов. Патриотичният фронт ще подкрепи издигнатия от тях кандидат Григорий Вазов. От „Атака“ ще гласуват „против“ или „въздържал се“ за всички номинирани от другите парламентарни групи. АБВ ще гласуват за своя кандидат Виктор Йоцов, но можело 3-4 депутати от формацията да подкрепят и Димитър Радев. БСП и ДПС все още нямат официална позиция за кого да дадат гласа си.

Иван Искров е в оставка от днес

Posted on: юли 10th, 2015 by МИГ 2 коментара

Управителят на БНБ Иван Искров е в оставка от днес. Той я депозира на 23 юни с писмо до председателя на Народното събрание.

На 23 юни Искров изпрати писмото, в което настояваше наследникът му да встъпи в длъжност още от 10 юли 2015 г. и да бъдат избегнати всякакви политически разногласия и партийни противоборства, които биха провалили избора в определения срок и биха се отразили негативно на институционалния авторитет на Народното събрание и БНБ.

По този начин ще бъде улеснен и катализиран процесът по избор на нов управител на Централната банка и неговото встъпване в длъжност веднага след избирането му, без да е необходимо да се изчаква изтичането на настоящия мандат на 10 октомври 2015 г. Управителят на БНБ призовава народните представители от 43-тото Народно събрание за максимално бърз избор на нов управител на БНБ в съответствие със законовите процедури и срокове.

Председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова още на 23 юни съобщи, че Българската народна банка ще има нов гуверньор на 15, а не на 11 юли. Причина за това е фактът, че 10 юли е петък и няма как Народното събрание да гласува нов гуверньор по-рано от следващата сряда, когато е първото редовно пленарно заседание.

Очаква се депутатите да гласуват оставката на Искров във вторник на извънредно заседание и тогава да бъде избран и наследникът му. И двете решения ще влязат в сила от сряда – 15 юли.

БНБ проверява банките заради кризата в Гърция

Posted on: юли 8th, 2015 by МИГ No Comments

Българската централна банка е засилила проверките на местните банки като е поискала да получава информация два пъти дневно за изходящи парични преводи. Това е засилен мониторинг с оглед възможен „заразен ефект“ от дълговата и банкова криза в съседна Гърция, съобщава агенция Ройтерс, цитирайки три свои наназовани банкови източници у нас.

Агенцията напомня, че България се разглежда като потенциално уязвима, тъй като повече от една пета от банкови активи в страната са гръцка собственост и с оглед на тесните търговски и инвестиционни връзки с Гърция. Но източниците на Ройтерс отбелязват, че ситуацията остава спокойна, предаде БНР.

Централната банка на България отказа коментар на тази информация. Управляващите вече увериха гражданите, че са взети всички мерки за защита на банките. В изявление от 29-и юни БНБ баяви, че банките с гръцки акционери са добре капитализирани и имат над средните нива на ликвидност.

БНБ поиска банките да докладват за изходящи парични преводи два пъти дневно, посочва пред Ройтерс банков източник, запознат със ситуацията.

Агенцията отбелязва, че България премина през собствена финансова криза в края на 90-те години на миналия век и отново през миналата година, когато четвъртият най-голям кредитор – КТБ, рухна под тежестта на масово теглене на депозити. Гръцките банки имат значителен пазарен дял във финансовите системи на редица балкански държави, включително в България, Сърбия, Румъния, Албания и Македония.

Когато имаме криза като тази в Гърция, БНБ трябва да бъде по-бдителна и да следи внимателно активността на финансовия паричен пазар. Това е част от нейната работа, казва втори банков източник. Миналата седмица всички български банки започнаха да обявяват пред БНБ техния статус два пъти на ден, като това най-вероятно ще продължи, казва третият източник.

Всеки ден банките докладват на Централната банка, като сега представянето на тази информация е малко повече. При всяка ситуация на несигурност в регионален и глобален аспект, както и след изпадането на КТБ в неплатежоспособност през миналата година има увеличаване на тези предоставяни отчети, допълва третият банков източник на Ройтерс.

Криза за бюлетини на местните избори

Posted on: юли 7th, 2015 by МИГ No Comments

По неофициални сметки на този вот трябва да бъдат отпечатани над 30 милиона бюлетини, докато на миналите парламентарни избори бяха отпечатани едва 8 милиона. Няколко месеца преди есенното гласуване властта осъзна, че може и да няма с какво да гласуваме. Последваха спешни совалки, в които се намеси дори премиерът Бойко Борисов, съобщи Нова тв.

Местните избори са най-трудни за организиране, а когато към тях се добави и референдум, задачата се усложнява драстично. Ще има 3900 различни вида бюлетини, защото ще гласуваме за кметове на общини, кметове на кметства, общински съветници, кметове на райони.

Всичко това плюс всенародното допитване на президента за задължителното, мажоритарното и електронното гласуване. На места това означава гласуване с по пет бюлетини. По неофициални сметки на този вот трябва да бъдат отпечатани над 30 милиона бюлетини. За сравнение на миналите парламентарни избори бяха отпечатани едва 8 милиона.

Печатницата на БНБ вече се оплака, че не може да се справи с подобна поръчка. Заговори се дори за спешна печатарска помощ от чужбина. Решението на проблема е да се намерят още помощници за печатницата на БНБ. В момента у нас работят само още две, които са лицензирани да отпечатват ценни книжа, каквито са бюлетините по закон. По неофициална информация вече има решение да бъдат мобилизирани общо шест печатници.

От ЦИК увериха, че всички ще бъдат под еднакво строг контрол и че проблеми няма да има, защото тази ситуация вече е проигравана. На изборите 2 в 1 през 2011 година вотът струваше на данъкоплатците 35 милиона лева. Колко ще ни излязат предстоящите ще стане ясно след официалното насрочване на изборите и приемане на план-сметката им от Министерския съвет.

Вадят кредитните милионери в КТБ

Posted on: юли 6th, 2015 by МИГ No Comments

Кредитните милионери от КТБ лъсват до часове, като това може да стане още утре.  Очаква се във вторник парламентарната комисия за разследване на фалита на банката да публикува своя доклад, който отразява двумесечната работа на разследващото звено.

В петък промените в Закона за кредитните институции за отпадането на банковата тайна за кредитите и влоговете на физически и юридически лица две години преди обявяване на банката в несъстоятелност бяха обнародвани. Анкетната комисия спря да функционира още преди месец, но изчакваше влизането в сила на тези законови поправки, за да стане публична цялата информация за източването на КТБ.

Докладът описва цялата схема на действие на банката и участниците в нея в близо 200 страници, като са приложени и множество документи, които комисията е получила от различни институции в хода на работа.

От документите трябва да стане ясен и механизмът, по който бившият премиер Иван Костов например е трансформирал договора си за депозит с преференциална лихва в обикновен след поставянето на банката под специален надзор. Така на хартия парите му са се водели на влог по стандартни условия и Командира е получил правото сумите да му бъдат възстановени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От доклада трябва да стане ясно колко подобни врътки са извършени в затворения трезор и на чие име са се водели тези преференциални депозити.

Междувременно от публичните отчети на синдиците в КТБ стана ясно, че миналата седмица са изпратили в Народното събрание списък с най-големите  кредитополучатели на фалирания трезор. Тези данни също се очаква да бъдат поместени в доклада на парламентарната комисия, която разследва фалита на банката.

От отчета на Росен Ангелчев и Лазар Илиев е видно още, че миналата седмица е бил отворен и централния архив на КТБ. Причината за това е проверка на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, която също разследва трезора. Заради това са направени копия на всички документи, които се съхраняват в централния архив на банката.

В седмичния отчет на синдиците е записано още, че за времето от 29 юни до 3 юли са атакували в съда 7 прихващания на две фирми с искане да бъдат обявени за недействителни. В отчета им обаче не се посочва на каква стойност са те. Преди две седмици синдиците внесоха в съда и друго искане за разваляне на 7 прихващания в КТБ на обща стойност 31 млн. лв.

Депозираният пред съда иск за обезсилване на това прихващане е рекорден. Досега синдиците са пуснали молби за анулиране на 60 заменени кредита срещу влог, но сумите по тези контракти са далеч по-ниски. Преди това най-голямата сума, която Ангелчев и Илиев оспорваха в съда, беше 13 млн. лв., която бе натрупана от 16 прихващания, извършени след затварянето на КТБ. Миналата седмица пък Софийският апелативен съд реши начална дата на неплатежоспособността на КТБ да е 20 юни 2014 година, а не 6 ноември м.г.