През 2018 г. руският държавен глава Владимир Путин изглеждаше разгневен. Ситуацията се беше влошила, когато повече от дузина страни членки на Европейския съюз (ЕС) решиха да изгонят руските дипломати заради случая с отравянето на бившия агент от руското разузнаване Сергей Скрипал във Великобритания, пише британският „Индипендънт“ (Independent).

Това решение беше обявено от председателя на Европейския съвет Доналд Туск във Варна – град, който според европейските анализатори се счита за част от сферата на икономическо и политически влияние на Кремъл. Това принуди вече установената руска мрежа на влияние в България да се активизира. В рамките само на няколко дни след изказването на Туск президентът Румен Радев насрочи пресконференция, на която обяви позицията на страната по отношение на случая „Скрипал“.

Случаят „Скрипал“

Бившият руски шпионин Сергей Скрипал и 33-годишната му дъщеря Юлия бяха открити в безсъзнание на пейка в град Солсбъри на 4 март 2018 г. Официалното становище на разследващите беше за използване на  химическо оръжие. По време на въпросната пресконференция президентът Радев заяви, че трябва да има „ясни и неопровержими“ доказателства за руско участие в отравянето, преди София да се присъедини към своите съюзници от НАТО и ЕС в експулсирането на руските дипломати.

Според представител на българските власти, който споделя пред „Индипендънт“, „никой не оказва натиск“ върху България заради Скрипал. Няколко седмици по-късно Радев и премиерът Бойко Борисов последователно посетиха Москва, търсейки одобрението на Владимир Путин за възобновяване на замразените енергийни проекти.

Руският президент, който според „Индипендънт“ е изглеждал отегчен от визитите, им напомня, че Русия контролира България. „Компанията „Лукойл“ е инвестирала 3 млрд. долара в България“, посочва Путин пред Борисов, твърдейки, че сумата, предоставена от въпросното руско дружество, отговаря на 9% от националния брутен вътрешен продукт на България и една четвърт от държавния ѝ бюджет.

България влезе с гордо вдигната глава в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., като привидно постави край на десетилетия на господство от страна на Русия и нейните представители от Българска комунистическа партия (БКП). Но през последните години страната все по-сериозно попада отново под руското влияние, смята британското издание.

България представлява добър пример за това как Москва използва своята икономическа сила, за да затвърди влиянието си в Източна Европа. Свързаните с Кремъл олигарси са поели контрола върху ключови сфери като енергетиката, медиите, банковия и комуникационния сектор на страната. Окуражени от нисколихвени заеми от свързани с Москва местни банки, стотици хиляди руснаци успяха да купят недвижими имоти в България.

Руската верига хранителни магазини „Берьозка“ отвори стотици обекти в страната. По данни на Центъра за изследване на демокрацията около една трета от БВП на България се контролира от руски компании или от техните олигархични български съюзници. Кремъл разполага със съюзници както в правителството на Борисов, така и сред опозиционните партии, подчертава „Индипендънт“.

Според Татяна Дончева чрез един по-внимателен поглед върху икономическата обстановка в България може да се види, че всички пътища водят към Москва. Представителят на българските власти признава, че страната е зависима, подобно на други страни в Европа, от руския газ, но се бори да разнообрази източниците и да ограничи руското влияние.

Той настоява, че критиците преувеличават степента на руски контрол върху икономиката на България. Никой руснак, според него, не контролира българските банки или медии. Той подчертава, че британските граждани също притежават множество имоти в страната. „Има американски компании с дялове в стратегически бизнеси, както и австрийски, френски и дори английски“, споделя представителят. Той добавя: „Това са хора и докато спазват върховенството на закона и допринасят за нашата общност, са добре дошли“.

Случаят „Трайков“

Историята на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков илюстрира силата, която Кремъл държи зад кулисите. Той беше част от първото правителство на Борисов, за да помогне на грубата му дясноцентристка партия да се сдобие с технократски блясък.

Почти веднага той беше подложен на натиск да подпише редица енергийни сделки с Русия, като в същото време се сблъска и с представителите на българския бизнес на „Лукойл“.

„При всички енергийни сделки, свързани с Русия, не съществуват пазарни цени“, споделя Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. По неговите думи по този начин се „изсмукват“ милиарди от българската икономика.

През 2011 г. Трайков забрани на своя заместник Димитър Чохаджиев да сключи спорно енергийно споразумение, което облагодетелства Русия, смятат мнозина.

Въпреки това Чохаджиев подписа споразумението, след което последва неговото уволнение от страна на Трайков. В крайна сметка премиерът Борисов назначи наново Чохаджиев, а Трайков беше изгонен, обвинен, че е забавил подписването на споразумението.

След като напусна кабинета, Трайков отиде при опозицията. С листата на Реформаторския блок стана общински съветник в Столичния общински съвет. Той взе участие и в президентските избори през 2016 г., обръщайки внимание върху връзката между бизнеса и политиците, които са под влияние на Русия.

Трайков се превърна в мишена за редица български медии. Огромната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски, който, според „Индипендънт“, е свързан с Кремъл, започна медийна атака срещу него.

Прокуратурата започна разследване срещу Трайков по обвинения в корупция. Въпросните обвинения бяха отхвърлени от три отделни съдилища, но в крайна сметка новосъздадената антикорупционна комисия замрази активите му.

Трайков продължава да отрича обвиненията.

Представителят на българските власти е категоричен, че българската съдебна система е независима и всеки има правото да заведе дело срещу медия, която го е унизила или е представила невярна информация за него.

Енергетиката

Особено силно се усеща желанието на Русия да увеличи своето влияние в България, когато става въпрос за енергийния сектор.

Руският държавен газов гигант „Газпром“ е единственият доставчик на този ресурс в страната. Компанията за ядрени технологии и енергия „Росатом““ доминира в българския ядрен сектор. „Лукойл“ контролира единствената петролна рафинерия в страната и половината от пазара на горива. В съдействие с Турция, Русия изгражда полемичен газопровод през България, който има за цел да засили енергийното влияние на Москва в Европа и да притисне американските доставки на втечнен природен газ, пише „Индипендънт“.

След колапса на КТБ през 2014 г., Москва и руските компании стъпиха още по-здраво в България.

През годините руският кредитор ВТБ не спира да засилва своя контрол върху телекомуникационната компания „Виваком“.

Според Центъра за изследване на демокрацията България, която е една от най-бедните страни в Европа, плаща на „Газпром“ между 10% и 26% повече за доставки на газ, отколкото другите европейски държави.

Това ще струва 1 млрд. евро на страната през следващите пет години, което се равнява на целия годишен бюджет за образование.

До миналата година премиерът Борисов избягваше да посещава Москва. Бившият софийски пожарникар беше кмет на столицата преди да спечели парламентарните избори със своята партия ГЕРБ, припомня изданието.

Най-близкият приятел на Москва сред местните партии е „Атака“, крайнодясна, ултранационалистическа, ксенофобска организация, която работи с руското посолство в София, пише „Индипенднт“, позовавайки се на изтекла информация от американските власти.

Русия разполага и с други съюзници. Етническата турска партия в България – Движения за права и свободи (ДПС), се разглежда до голяма степен като канал за руско влияние. Нейният основател Ахмед Доган е колоритен някогашен актив на българските тайни служби от съветската епоха. Той изгради образ на носител на ценностите на турскоговорящото малцинство в България и основен негов политически посредник.

Дори префасонираната Българска социалистическа партия (БСП) и дясноцентриските партии изглежда съгласуват своите действия с Москва.

ГЕРБ на Борисов действа предпазливо в това отношение.

Руските граждани в България

Това е друг канал за пренос на влияние на Кремъл в страната. Стотици хиляди руснаци, които са закупили жилища в България, търсят спасение от суровия руски климат и корупцията. Те намират дом в страна, където основната религия е православието, а писмеността е подобна на руската.

Но за разлика от останалите европейски граждани, които работят или учат в България, руснаците често живеят заедно в малки общности извън големите градове, рядко взаимодействат с българи, като пазаруват в руските хранителни вериги магазини и изпращат децата си в руски училища.

Според Шентов, ако Кремъл ги призове, независимо от политическата им принадлежност, те ще се отзоват.

Изтребителите

Но, въпреки своите канали на влияние, Русия не винаги получава своето в България.

Последната голяма загуба, която Москва претърпя беше свързана с военновъздушните сили на страната.

Въпреки че Студената война е в миналото вече 30 години, България така и не обнови своя военновъздушен парк, състоящ се предимно от изтребители Миг-29.

Кремъл използва Радев, за да се противопостави на идеята за закупуване на американски самолети F-16. Президентът даде своята подкрепа за „Грипен“, които са произведени в Швеция, една страна, която не е част от НАТО.

С това се даде началото на нова битка между Русия и Запада на местно ниво за осигуряване на влияние върху българската отбрана.

В крайна сметка правителството одобри закупуването на осем изтребителя F-16, с което Москва претърпя поражение.

Чрез тази победа Западът разбра, че може да разшири своето влияние в България, ако концентрира достатъчно усилия в тази посока.

„Американците са наивни, защото вярват, че щом България е в ЕС и НАТО и разполагат с военна база тук, проблемите им са решени. Нищо не е решено“, казва лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева.