Posts Tagged ‘БПЦ’

Фирма и Църквата напират да строят блокове на емблематичната столична ул. “Цар Шишман” (снимки)

Posted on: май 13th, 2026 by МИГ No Comments

Частни собственици и организация, свързана с БПЦ, имат инвестиционни намерения да съборят три сгради на емблематичната улица “Цар Шишман” в идеален център на София и на тяхно място да строят блокове, потвърди в свой пост в социалните мрежи блогърът Боян Юруков.

Искането за ПУП е било внесено в края на месец март, твърди Юруков. Той е публикувал и факсимиле от самия документ, от което става ясно, че собственици на имота са две физически лица, фирма “Санара Прима” ЕООД и религиозната организация, стояща зад катедралата “Св. Александър Невски”. От скицата става ясно, че е предвидено изграждането на 4 и 5 етажни сгради на мястото на настоящите постройки, които са на два етажа.

Проверка на “Сега” в имотния регистър показа, че фирма “Санара прима” е придобила единия имот на “Славянска” 28 още през 2020 г.  – поземлен имот от 241 кв. м., като материалният интерес е посочен на 900 000 евро. През 2024 г. е купен съседен имот, отново със статут на поземлен – с площ от 199 кв. м., и обект върху него, с посочен материален интерес от 1.3 млн. евро.

За останалите имоти на физическите лица и БПЦ към момента няма данни.

За инвестиционните намерения се разбра още вчера, като от Столична община в отговор на зададени въпроси поясниха, че няма издадени виза за проектиране или разрешение за строеж. Днес от общината уточниха, че внесено искане за изменение на ПУП не означава дадено разрешение, процедурата може да отнеме години и няма непосредствена опасност за нито една сграда. Очаква се и подробна позиция на кметството.

Събарянето на сградите не може да стане лесно, защото те попадат в групов паметник на културата. “Нито една от тях не е паметник на културата. Зоната обаче попада в групов паметник на културата Жилищна зона „Център“ Ж-2, II част. Т.е. трябва съгласуване с Министерство на културата, които следва да изискат запазването най-малкото на фасадите и визията на улицата. Предвид, че става дума за БПЦ, а и съдейки по досегашната услужлива практика на министерството към всякакво съсипване включително на паметници на културата, съмнява ме това да е някаква спирачка”, коментира Юруков в поста си. При всички случаи обаче съгласуване на подобно събаряне няма да стане лесно и бързо, считат архитекти.

 

Потресаващо! Граждани с петиция до БПЦ: Канонизирайте кучето Мая за светец и мъченик

Posted on: ноември 16th, 2025 by МИГ No Comments

„Скъпи приятели на страната на доброто и справедливостта, братя и сестри по сърце и по съвест. Днес се обръщаме към вас с едно искрено и тежко, но и светло искане, родено от болка, но и от надежда. В нашия свят, където злото често се стреми да задуши доброто, понякога именно най-чистите и невинните същества се превръщат в символ на духовно възраждане. Такъв символ стана Мая, едно малко, беззащитно куче, което бе жестоко убито от човешка ръка. Нейната смърт не беше просто трагедия, а потресаващ удар по всяка искра човечност, останала в нас.“

Този призив е отправен в петиция до Българската православна църква, в която се настоява прегазеното от лекар от ВМА куче Мая да бъде канонизирано за светец и мъченик.

Според инициаторите на петицията Мая не си е отишла напразно.

„От болката около нейната участ се роди мощна вълна от състрадание, обединение и пробуждане. Душата на Мая възкръсна в съзнанието на хиляди хора и се превърна в искра, която озари обществото ни. Тази искра ни напомни, че доброто има сила, че състраданието ни извисява, че невинността е по мощна от жестокостта, че любовта е по силна от насилието“, посочват те.

„Кучетата имат души. Те носят чистота, вярност, смирение и неподправена любов. Често техните сърца са по големи от човешките. Затова Мая не е просто животно. Тя е символ. Тя е знак. Тя е пример за това как невинната жертва може да събуди народната съвест и да обърне погледа ни обратно към пътя на доброто.“

Това призовават още инициаторите на петицията. Те се обръщат към Българската православна църква с думите:  „Вярваме, че нейният образ може да стане духовен стожер, защитник на слабите и символ на чистата любов в християнския морал.“

Организаторите на подписката за канонизирането на загиналото куче и признаването й от БПЦ за мъченик предлагат 14 май да бъде обявен за Ден на Мая в православния календар.

„Нека той бъде светъл лъч, който да огрява праведния път на хората. Ден, който да ни напомня за силата на милосърдието. Ден, който да издига вярата, че всяка добрина има значение. Ден, който да ни учи, че невинността и любовта към Божиите създания са свети по своята същност“, посочват още инициаторите на петицията.

ВКС против Църквата и Държавата

Posted on: януари 7th, 2025 by МИГ No Comments

„И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда” (Еклесиаст 3:16)

1. „Даниил не е наш патриарх!Да спасим Православието от руските узурпатори!“, възкликна атлантически Атлантическият съвет след решението на ВКС да регистрира неканоничната „Българска православна старостилна църква“. „Падна монополът на БПЦ върху православието!“, изтържествува „Фактор“ в стил „Сбылась мечта идиота“. Инак рубриката е „Вяра и демони“. Много подходяща рубрика за атлантическите демони, които изпаднаха в бяс безподобен подир избора на патриарх Даниил. То бе плач и скърцане на зъби!

Толкова усилия хвърлиха вартоломейците, тъй се стараха поклонниците на укронацистите, до ръба на разкола докараха Светата ни Църква, такова хубавко сценарио списаха, техните покровители и поръчители вече виждаха как пада първата духовна крепост на целия славянски свят, как се превръща в едно зло американско прокси, в едно подобие на „пцу“, обаче…

Крепостта не падна.

И настанаха вой неистов и ридания безутешни.

Но ето – коледно подаръче долетя откъм ВКС…

2. Кратка справка от най-ново време:

А) След 1989 г. неканоничната БПСЦ се отделя от БПЦ поради несъгласие с новоюлианския календар. Ето как става това.

„Синодът на противостоящите“, неканонична гръцка старостилна църква, създава в България своя „епархия“, наречена „Триадицка“ (по едно от древните имена на София). Прочетете внимателно това изречение – гръцка старостилна неканонична църква създава своя епархия на каноничната територия на автокефалната поместна БПЦ. Следователно БПСЦ възниква като епархия на чужда неканонична църква.

Само този факт е достатъчен, за да бъде отказана регистрация на БПСЦ.

Има и още факти.

Б) 1993 г. „Синодът на противостоящите“ дава автокефалия (!) на БПСЦ и на 17.01.1993 г. в старостилния манастир „Св. св. Киприан и Юстина“ край Атина йеромонах Фотий (Росен Сиромахов) е ръкоположен за „Триадицки епископ“ от трима „противостоящи“ и един представител на неканоничната Румънска старостилна църква. 10 години преди това в същия манастир Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник от митрополит Киприан от „Синода на противостоящите“; в България служи тайно в старостилния Княжевски манастир. Постриган е за монах с името Фотий. До епископската хиротония се подвизава като „таен йеромонах“.

В) 27.07.2014 г. „Синодът на противостоящите“ предлага „Триадицка епархия“ да бъде въздигната в митрополия. За целта с указ № 0001 на Фотий от 18.12.2014 г. БПСЦ се сдобива с „архиерейски Синод“, с председател Фотий и временни членове Георгий и Никон от неканоничната Руска православна задгранична църква (РПЗЦ). Като видите в текста „РПЗЦ“, да знаете, че иде реч за неканоничната РПЗЦ, която злоупотребява с името на каноничната. От март 2016 г. „епархията“ вече е „митрополия“, а Фотий – „митрополит“.

През 2019 г. и 2020 г. са ръкоположени още двама „епископи“: Виктор (покойният Константин Тодоров), който през 1997-2001 г., в разгара на разкола, е съветник на Петър Стоянов по националната сигурност; и Серафим (Бранимир Орманов). И двете ръкоположения са извършени от цял сонм представители на РПЗЦ, „Синода на противостоящите“ и старостилната румънска църква.

Г) 13.06.2022 г. Учредителен събор на БПСЦ с четирима участници взема решение за учредяване на вероизповедание. Предстоятел: Фотий. Архиерейски синод: Фотий, Серафим и временен член – споменатият по-горе Георгий (РПЗЦ), гражданин на Украйна, с паспорт FE427792, изд. на 26.04.2016 г. от под. на МВР на Украйна; Църковен съвет: Серафим, двама свещеници и секретар. Приет е устав. Никъде не открих нито ред за този учредителен събор, нито пък самия Устав.

Д) От БПСЦ казват, че не са напускали БПЦ, за да не ги „хване“ Законът за вероизповеданията. В същото време казват, че учредяват вероизповедание (какво – не казват). Казват, че имат доктринални различия с БПЦ (какви – не казват). Календарът не е доктрина. Ако да беше доктрина, би трябвало БПСЦ да има евхаристийно общение с някоя от поместните православни църкви (Руска, Сръбска, Йерусалимска и др.), които служат по стария календар. Но не би. БПСЦ си общува с три неканонични старостилни „църкви-сестри“: гръцката „Църква на истинските православни християни/Синод на противостоящите”, Румънската старостилна църква и една от фракциите, отделили се от Руската православна задгранична църква след подписването на Акта за каноническо общение с Московската патриаршия.

И най-сетне – БПСЦ има интернет-домейн с името „Българска православна църква“ (Bulgarian-Orthodox-Church.org). Думата „старостилна“ е изпаднала нейде по невнимание или разсеяност, ах!

3. Изброените факти известни ли са на ВКС? Ако не – защо? Ако да – с кой акъл ВКС регистрира неканонична църква, създадена като паралелна структура, като чужда епархия на чужда неканонична църква върху каноничната територия на автокефалната поместна Българска православна църква, което е абсолютно забранено от канона? С кой акъл и по чия воля? Ами – с чужд акъл и по чужда воля. Очевидно.

ВКС създаде прецедент. И този прецедент ще повлече след себе си предълъг шлейф от канонични, политически и геополитически проблеми, крамоли и страсти с далечни, стратегически измерения и последици.

ВКС казва, че не му е работа да се произнася по канонични въпроси, но пък издаде „входна виза“ на всякакви самозвани, неканонични, разколнически „църкви“ и им гарантира правото да нахлуят в каноничната територия на БПЦ, да се обзаведат с епархии, да раздават автокефалии, да произвеждат на ишлеме „епископи“ и „митрополити“, а защо не и „патриарси“, и – разбира се – да претендират за регистрация!

Знае ли ВКС кого и какво регистрира всъщност?! Защото „старостилците“ уж са против политиката на Вартоломей, но станаха съучастници в неговата разрушителна мисия. Неоценима услуга за главния рушител на Светото Православие! Услужлив се оказа ВКС – неговото решение си е кристална вартоломейщина.

Разумява ли ВКС, че това е посегателство върху суверенитета на Българската православна църква, което значи – върху суверенитета и националната сигурност на българската държава?!

Не разумява.

4. ВКС отвори широко портите на разкола, та кой отде завърне, по свой каприз и мерак, по чужда воля и ради чужди интереси, да си завъди „църква“, па да прикачи към достолепното име на БПЦ някой и друг пискюл – „БПЦ на праведните“, „на мъдрите“, „на верните“, „на умнокрасивите“, но най-добре – „на евроатлантическите ценности“.

Радост велика! Сбъдна се отколешното желание на Българския хелзински комитет „да имаме десетина синода”. Няма съмнение – като мухоморки ще никнат под благодатния дъжд на беззаконието и безотговорността и ще дефилират по телевизорите лъжепатриарси, накичени с фалшиви инсигнии и регалии (телевизорите обичат такива дефилета, друго си е да има екшън!), едни ще ни „спасяват от руското имперско православие“, други ще ни освобождават от „монопола на БПЦ“, трети ще разправят, че „единната църква не е ценност за държавата“, както проповядваше нявга един Ф.Д. И всички ще напинят за регистрация, щото регистрираните вероизповедания не плащат местни данъци и такси, получават държавно финансиране и т.н. И всички те ще рецитират решението на ВКС като да е словото Божие.

Напомням. И винаги ще напомням, защото човешката памет е избирателна, а обществената – къса.

Разколът започна на 19.10.1988 г. Начинател – Христофор Събев.

През 1998 г. разколът завърши канонически – с решенията на Светия Разширен Всеправославен Надюрисдикционен събор.

През 2002 г. завърши юридически – с приемането на Закона за вероизповеданията.

През 2004 г. завърши фактически – с отстраняването на разколниците от похитените храмове и манастири.

На 16.09.2010 г. разколът приключи на международноправно равнище благодарение на компетентната позиция на българската държава.

Разколът продължи 22 години.

Жестоко изпитание.

Крепостта не падна.

Оттогава изминаха 14 години. През тези 14 годинивсякакви лицемерци, фарисеи и велзевули не спряха да интригантстват и зловредстват срещу БПЦ заради чужда изгода и заради своя ползица. Войната срещу Православието е все по-коварна и свирепа. И кървава. За да бъде изтрита Православната цивилизация от лицето на земята. За това става дума. И за нищо по-малко.

А БПЦ пречи. Крепостта не пада.

На 16 декември 2024 г. разколът получи своя реванш.

ВКС му го поднесе на тепсия, като баница с късметчета.

5. Някога, на 18 октомври 2000 г., с определение № 6300 ВАС прогласи някаква друга, несъществуваща в правния мир БПЦ. Съдебен състав – Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова. Председател на ВАС – Владислав Славов. Беше кулминацията на разкола. „БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици” – това обръщение на Св. Синод към православния български народ и към целия клир не попадна в емисиите нито на БНТ, нито на БНР, нито на БТА. Излезе в „Труд“ и „24 часа“ като платено съобщение помежду малките обяви, телефони за „запознанства“, некролози, реклами на гадателки, ясновидци и астролози…

24 години след този срамотен акт на ВАС, на 16 декември 2024 г., посред Рождественските пости с решение № 214 ВКС вписа в регистъра на вероизповеданията неканоничната „БПСЦ“. Съдебен състав – Боян Балевски, Анна Баева, Анна Наенова. Председател на ВКС – Галина Захарова.

Послушните магистрати са все така послушни.

Решението на ВКС не е решение на ВКС. А на ЕСПЧ. Самият ВКС призна този факт в прессъобщение на своя официален сайт. Текстът е нещо средно между информация и покъртителен опит за самооправдание. Няма оправдание.

ВКС изпълни стриктно и покорно разпорежданията на ЕСПЧ.

ЕСПЧ съставите си мени, но нравът – не. Нито реториката, нито „аргументите“. Няма аргументи. Има едни същи клишета, формулировки, препоръки, заключения, мантри, предубеждения и фриволни тълкувания, които преминават от решение в решение. Особено и най-вече когато става дума за Българската православна църква, за българската държава и държавност.

Няма да ви хвърлям в тези дебри.

Резюмирам:

ЕСПЧ неизменно припознава „аргументите“ срещу БПЦ, приема ги като свои, отстоява ги и ги брани; пренебрегва Конституцията и като дявола Евангелието я чете; обявява Закона за вероизповеданията (ЗВ) за нелигитимен, а решенията на СГС и САС за незаконни; че и на каноните посяга, което пък изобщо не му е работа. Знае, че не му е работа, обаче мишкува в каноничната територия, не го сдържа.

Трън в дебелото око на ЕСПЧ е изключителната роля на БПЦ в живота на българската държава и българската нация. Защото Православието е суверенитет, Православието е основното градиво на българската държава. БПЦ е стожерът на българската държава, на българската национална и духовна идентичност.

И ПАСЕ, и ЕСПЧ, и Комитетът на министрите на СЕ дружно отричат и отхвърлят признанието на БПЦ ex lege, щото нарушавало Европейската конвенция за правата на човека, но и през ум не им минава да оспорват признатите за официални или държавни църкви на Дания, Швеция, Норвегия, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър и Малта, нито отричат техните закони и конституции; порицават ЗВ, настояват да бъде отменен, „изтрит“, заличен или да бъде приведен във вид, удобен за „минимизиране“ на БПЦ, за да се плодят и множат „църкви“, „синоди“ и пискюли всякакви, които най-сетне да разбият „монопола“ на БПЦ. В името на демокрацията и плурализма, естествено.

Сякаш ЕСПЧ не знае и не разбира, че всяко посегателство срещу БПЦ е посегателство срещу националната сигурност и суверенитет на България. А може би много добре знае и тъкмо затова е толкова встрастен, а неговите решения – така политизирани и преднамерени. Във всякакъв смисъл – юридически, канонически и правозащитен.

Знае ЕСПЧ, не е като да не знае, че за да погубиш един човек, един народ, първом трябва да погубиш душата му, да убиеш вярата му, да го лишиш от памет, от история, да приспиш неговия разум, да похитиш и поругаеш неговите светци и първоапостоли, да оскверниш олтара на народната свяст, да угасиш неговия светилник, за да го оставиш без надежда и упование, без опора и смисъл, за да влачи този човек и този народ някакво жалко, несмислено съществование, да го превърнеш в празен съсъд, в който да налееш целия мрак и цялата ледена пустота на света.

6. И какво направи ВКС?

Подчини се.

ВКС, на когото Конституцията (чл. 124) е възложила да „осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, извърши нещо недопустимо и немислимо – наруши Конституцията и Закона за вероизповеданията. Второ – възкреси разкола. Трето – създаде прецедент в целия Православен свят, прецедент с непредвидими, стратегически последици и провокира разкол в Светото Православие. Четвърто – посегна на суверенитета на Българската православна църква. Пето – застраши националната сигурност на българската държава. И най-сетне – абдикира от своите правомощия и задължения на най-висша съдебна инстанция в страната. Що? От едната любезност? Поради незнание? Или престараване? Или поради правоверна „европейскост“?

Как се нарича това? Отказ от суверенитет се нарича.

ВКС се превърна в изпълнител на чужда воля и чужди интереси, както, прочее, ЕС, ЕК, ЕП, ПАСЕ, ЕСПЧ са изпълнители на чужда воля и чужди интереси, неевропейски и антиевропейски по своя същност, цел и замисъл. И антиправославни! Защото ЕС и всичките „Е“-та вкупом отдавна не са европейски, предадоха и продадоха европейската цивилизация, обявиха за световни ценности укронацистите и ислямските терористи, назначиха ги за „пазители на свободата и демокрацията“, обсипаха ги с аплодисменти и комплименти, малко остава да ги канонизират. Европа се самоуби спектакуларно във всякакъв смисъл – политически, икономически, военно, духовно. Няма европейски ценности, които са християнски, които са общочовешки – има перверзна политкоректност и лицемерен словесен „дрескод“.

Какво следва, когато ВКС нарушава Конституцията и закона? Когато се произнася във вреда на Църквата и Държавата? Когато провокира разделение и смут в обществото? Когато застрашава националната сигурност и суверенитет? Когато абдикира от своите правомощия и задължения?

Какво следва?

7. За сведение на ВКС.

На 4 март 870 г. на извънреден събор в Константинопол е прогласена Българската православна църква. Първият духовен светилник на всички славяни, първата духовна крепост. Тази година се навършват 1155 години, откак съществува Светата ни Църква.

И портите адови няма да й надделеят.

Крепостта не пада.

Източник: Поглед.инфо, Велислава Дърева

Нов разкол: Съдът регистрира втора православна църква

Posted on: декември 26th, 2024 by МИГ No Comments

Десетина дни преди Рождество Христово Върховният касационен съд е взел съдбоносно решение за българското православие. На 16 декември с решение на ВКС в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд е вписана втора православна църква, а именно Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ) с предстоятел Триадицки митрополит Фотий. Това означава, че Църквата е регистрирана като религиозна институция според Закона за вероизповеданията. Съдебното решение праща и в миналото монопола на Българската православна църква начело с патриарх Даниил единствена да претендира да носи името Православна църква.

Съдебната сага тече от 2009 г. Решението на ВКС, което беше обявено в петък е окончателно, то отваря врати за нови православни църкви у нас, а Софийският градски съд повече не може да отказва регистрации.

Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „Успение на Пресвета Богородица“ е в столичния кв. „Бъкстон“. Техен е и девическият манастир в кв. Княжево, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският епископ Серафим.

Православната старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият Синод с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невъзможно, но реалната й история започва преди 35 години, след падането на режима на Тодор Живков.

Софийски градски съд беше отказал регистрацията на Българската Православна Старостилна Църква, защото се налагаше становището, че втора православна църква, освен БПЦ не може да съществува. Реално решението на ВКС, което беше обявено в петък отваря врати за нови православни църкви у нас.

Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Галища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов.

Завършл е Духовната академия „Свети Климент Охридски“. До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология“ университета.

По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно православна църква – така наречения Синода на противостоящите. След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Подстриган е за монах с името Фотий.

След падането на комунистическия режим е създадена старостилна Триадицка епархия на Синода на противостоящите на територията на България. В 1993 г. Синодът на противостоящите дава автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17 януари 1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София. Ръкополагането е извършено от митрополит Киприан в съслужение с епископ Хрисостом Етнийски, епископ Хрисостом Христиануполски, епископ Авксентий Фотикийски от Синода на противостоящите и епископ Пахомий Вранчански от Румънската православна старостилна църква.

На 3 март 2016 г. на заседание на Архиерейския Синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6 март 2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ в София Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.

През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба (№ 56751/13) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател“) и петима български граждани.

Делото основно засяга  оплакване, което следва да се разглежда по чл. 9 във връзка с чл. 11 от Конвенцията, че отказът на българските съдилища да регистрират църква, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, поради сходството на нейното име с това на Българската православна църква, която е призната съгласно закона, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си.

През ноември 2011 г. църквата жалбоподател подава документи за регистрация пред Софийски градски съд. Към молбата си прилага удостоверение, издадено през юни 2011 г. от държавно дружество, което води база данни на всички дружества и организации с нестопанска цел, че името й не съвпада с името на друго подобно дружество.

Съгласно процесуалните правила Софийски градски съд кани Дирекция „Вероизповедания“ да направи бележки по молбата за регистрация. Дирекцията уведомява съда, че тъй като чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона за вероизповеданията от 2002 г. („Закон от 2002 г.“) провъзгласяват източното православие за традиционното вероизповедание на българския народ и предвиждат, че негов представител е Българската православна църква, тя ще представи бележките си, след като получи становището на Светия синод за тази църква.

Дирекцията представя бележките си през февруари 2012 г. Тя накратко посочва, че по нейно мнение наименованието на църквата жалбоподател противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона от 2002 г. Дирекцията посочва още, че предвид значимостта на Българската православна църква в българското общество, Светият синод е помолен да даде становище по молбата за регистрация и прилага писменото становище на Синода с коментарите си.

В становището си Светият синод на Българската православна църква посочва, inter alia, че църквата жалбоподател е идентична с тази църква; че случаят засяга въпрос от национално значение; че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си; и че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата „православна“.

Съдът в Страсбург смята, че „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“. Следователно е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В крайна сметка Върховният касационен съд на Република България смята, че: „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.

За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото.

Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което бъде допуснато исканото вписване“.

Върховният касационен съд, като се позовава на Закона за вероизповеданията, не смята за пречка да бъде регистрирана БПСЦ.

Пълният текст на решението e на интернет страницата на ВКС.

Патриарх Даниил чисти хората на Неофит

Posted on: юли 18th, 2024 by МИГ No Comments

Новият български патриарх Даниил е започнал здравословна чистка в църквата, показва проверка на „Филтър“. От високите постове вече са освободени хора около покойния Неофит, които дълги години са се възползвали от немощта му и са правили каквото си поискат с делата на Софийската митрополия, твърдят служители в епархията.

Българският патриарх е и Софийски митрополит. Точно от администрацията и ръководството на митрополията Даниил е започнал чистка, за да сложи свои хора, на които има доверие.

Още в първите дни на престола с поста на викарен епископ се е разделил Поликарп. Това е дясната ръка на Софийския митрополит и патриарха, който го замества по служби, срещи и на практика има същата власт като него. В последните години, когато дядо Неофит беше постоянно болен, епископ Поликарп беше превзел властта и решаваше еднолично много въпроси. Включително е взимал решения, на които е нямал право. За това новият патриарх е бил алармиран от хора от най-високите етажи на църковната ни йерархия. Поликарп остава на разположение на Светия синод като епископ, но без да бъде в йерархията на митрополията. На негово място е назначен Браницки епископ Пахомий, който от няколко години е ректор на Духовната академия.

Нов е и протосингелът на патриарх Даниил. Това е вторият най-важен човек до него. Досега това беше архимандрит Василий, който няма толкова противоречиви моменти в биографията като Поликарп. Даниил обаче е избрал за поста архимандрит Йоан. Интересното е, че както Йоан, така и Пахомий са постригани за монаси в миналото от пловдивския владика Николай, когото мнозина продължават да сочат като противник на новия патриарх.

Освен в духовната йерархия патриарх Даниил е направил промени и в цивилната администрация, показва репортерското ни разследване. Поста си е напуснал митичният Ангел Младенов, който винаги е бил около патриарх Неофит и като Русенски митрополит, и като глава на Българската православна църква. Ангел Младенов е човекът, който заедно с Поликарп са командвали църквата и Софийската митрополия дълго време, докато Неофит беше с разклатено здраве, а после се бореше за живота си.

Обновяването на Софийската митрополия обаче нямало да спре дотук, категорични са различни източници от Светия синод. Проверява се работата на няколко ключови отдела, сред които е и финансовият. Той се ръководи дълго време от Даниел Николов, сочен в църквата за протеже на скандалния игумен на Гигинския манастир Никанор.

Нормално е новият патриарх да избере екипа си и да смени много от старите кадри, които са парцелирали епархията и синода на малки феодалства. Това ще доведе до размествания на още пластове в църквата, категорични са дългогодишни служители в администрацията на Светия синод, които отдавна чакат справедливост за не един и два духовни и финансови гряха на част от досегашните.

Планът на Посолството да плени БПЦ се провали

Posted on: юли 1st, 2024 by МИГ No Comments

За всички ни е повече от очевидно, че вчерашният избор на български Патриарх не протече според плана на западните служби, чиито откровени и неприкрити агенти за влияние са тукашните наместници в лицето на политици, които оказаха безпрецедентен натиск върху Българската православна църква да избере „правилния“ според тях човек начело.

Видимо всичко беше подготвено за очаквания избор на Григорий, но не би! Доведоха фанариота Вартоломей с голяма свита, кабеларките на Посолството спретнаха студиата и заделиха телевизионно време, за да излъчват „на живо“ интронизацията на Патриарх, който трябваше да заклейми Русия и да върне църквата ни в лоното на Вселенската Патриаршия.

Борисов по предварително подготвен сценарий се срещна с Вартоломей и онзи го потрупа с дарове и след голямото лигавене явно планираха да отидат заедно на интронизацията на Григорий и да обявят триумфално победата пред затаилата дъх евроатлантическа „общност“. В крайна сметка обаче всичко рухна с гръм и трясък – Църквата ни устоя, а Бойко и Пеевски останаха в ступор, както и всичките предварително подготвени анализатори, които трябваше енергично и ентусиазирано да аплодират „техния“ Патриарх.

След като активното мероприятие се провали и Българската църква не бе хвърлена в краката на Вселенската патриаршия, оглавявана от англосаксонския агент Вартоломей, Борисов и Пеевски изобщо не отидоха на церемонията по интронизацията на Даниил за патриарх български. Най-вероятно и от посолството са бесни, защото Борисов и Пеевски не успяха да изпълнят поетия ангажимент и орезилиха Вартоломей, който се принуди да поздрави „неправилния“ патриарх. Това е причината за гробната тишина от страна на евроатлантическите партии, чийто авангард са ГЕРБ и ДПС. Никой от тях все още не е излязъл да поздрави официално новия български духовен водач в лицето на Даниил.

Борисов смотолеви нещо по въпроса тази сутрин и до там.

И подозирам, че няма и да го направят. Напротив! Ще започне кампания за очернянето на Даниил, за когото вече са спуснати опорките, че е агент на Путин и няма да признае разколника Епифаний и оглавяваната от него бутафорна Украинска православна църква и респективно няма да се стигне до така желаното скъсване на БПЦ с Руската, каквато беше и крайната цел на Вартоломей и водещите му офицери.

Към днешна дата политическите, икономическите и в голяма степен културните отношения между България и Русия са на практика замразени и се намират в критично ниска точка и единственото, което остана, е прекъсването на духовната връзка, чийто мост са двете православни църкви. Тук обаче политическата агентура удари на камък. Не се получи и заради този провал ще има набиване на канчетата в посолствата и по линия на съответните водещи западни служби. Именно от това най-много се страхуват Пеевски и Борисов – да не бъде оттеглено доверието от страна на западните куратори от тях, защото те напрактика дерибействат в България именно с тези протекции.

Трябва да се има предвид, че тези хора са готови на всякакви низости спрямо българската държава и народа ни в името на собственото си политическо оцеляване. Без колебание биха обявили Родината ни за халифат, ако това бъде поискано от когото и от където трябва. Доказват го всеки ден и с всяка своя публична изява. Всяко тяхно действия е свързано с потвърждаването на колониалния статут на България и трагедията е, че това видимо не предизвиква особена тревога в приспаното ни общество, което започна да свиква с хамута, който му надянаха въпросните пишманевропейци и демократи.

Абсолютно съм убеден, че срещу Патриарх Даниил и Църквата като цяло ще се излее цялата соросоидна помия и в крайна сметка ще бъде направен опит за разкол. Някои от най-верните брокери на Борисов, като т.нар. „отец“ Никанор, вече дадоха заявка за това, хвърляйки расото и напускайки лоното на БПЦ, като обявиха Вартоломей за свой Патриарх. Същото се отнася и за Киприян, който отказа да изпълни дълга си на говорител на Църквата да обяви Даниил за Патриарх български.

Започва най-голямото ни падение като нация. Компрадорската клика, която е превзела държавата ни, започва война и срещу вярата ни, срещу Бог. Това е последният стадий на повсеместната деградация, дехуманизация и духовен срив. Сега е време българският народ да се разграничи от прогнилата политическа утайка и да подкрепи своя духовен водач в лицето на Даниил – патриарх БЪЛГАРСКИ.

Предстои днес да разберем кои партии и политици ще се позиционират на страната на фанариотите и кои ще признаят Даниил за ДОСТОЕН. По делата им ще ги познаете!

Страхил Ангелов, Фейсбук

Заговорът на фанариотите не успя!

Posted on: юни 30th, 2024 by МИГ 1 Comment

Почтен, скромен, отдаден на родината и Бог. Човек, който не се поколеба да се противопостави на евроатлантическите прийоми.

Така описват активни наблюдатели и коментатори Даниил Видински, който от днес е титулуван като Патриарх Български и Митрополит Софийски. Неговите противници пък го наричат „проруски настроен“ и срещу признаването на украинската църква човек.

„Нека Бог да го води в любов и грижа към българския народ и нека Българската православна църква продължи и занапред да бъде стълб и страж на семейството от мъж и жена!“, коментира Александър Урумов.

„Даниил – явление за Българската църква и човек с пословична скромност“, коментира Ивайло Караколев.

„Българската православна църква вече е в добри ръце! Светейшият ни патриарх Даниил отдавна е доказал, че е смел човек, че е смирен и в същото време непоколебим духовник! Имаме огромна нужда именно от такива водачи!“, написа Петър Волгин от „Възраждане“.

„Слава на Бога! Най-добрата новина от много време насам! Слава на Бога!“, отбеляза журналистът Явор Дачков.

„Той е – патриарх Даниил! Църквата успя да се самосъхрани срещу либералните евроатлантически посегателства“, смята журналистът Валентин Георгиев.

Все пак, от избора за нов патриарх имаше и доста недоволни. „Като по учебник на КГБ! Патриарх Даниил Български, да ви е честит! Моят патриарх от днес се казва Вартоломей. Утре си подавам заявлението, че напускам БПЦ“, не сдържа гнева си архимандрит Никанор, който утре ще депозира оставката си.

„Българите си имат нов духовен пастир, който е повече от достоен човек. В тези мрачни за България и българското православие времена, имаме лъч надежда, защото най-старата българска институция, БПЦ, устоя на натиска на цариградските фанариоти и седящите зад тях наши отвъдморски „партньори“. Бяхме заплашени да загубим онова, което предците ни спечелиха през 19 век в дългата борба за църковна независимост от Цариградската патриаршия, но Господ все пак е милостив! Пожелавам на Негово Светейшество Даниил дълга и ползотворна за вярващите българи служба, а на българския народ да не забрави заветите, които нашите духовници и будители, сред които Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски и Иларион Макариополски, са ни оставили! Днес видяхме, че православна България може да удържи на натиска на най-могъщите световни фактори и да се запази!“, каза историкът Симеон Миланов.

„Най-яркият пример за позициите му беше през 2019 г., когато атакува публично Вселенския патриарх заради решението му да признае църковната независимост на Украйна и подкрепи позицията на Московската патриаршия по въпроса. Тогава Синодът се разграничи от действията му. По-рано тази година Даниил Видински, заедно с Неврокопския митрополит Серафим, се противопостави на касирането на избора на Сливенски митрополит и на опита на Синода да промени правилата и да спре участието на миряните в епархийските избори“, припомня Еми Мариянска.

„Не съм кой знае колко религиозен. Но съм вярващ. И макар и в църковните дела да съм повече невежа отколкото вещ, със сърцето си се радвам на избора на Даниил за Патриарх Български.
Слава на Бога и за мъдро ръководене на Патриарх Даниил се моля. За България и за българите!“, посочва коментаторът и активен политически наблюдател Иван Иванов.

„Даниил! Най-достойният! Човекът, който защити затворената руска църква и не пожела да вземе проукраинска позиция във войната с Русия. Човекът, който винаги е бил последователен в битката с извратените прайдове. Заговорът на фанариотите не успя, радвайте се, братя и сестри! Не на Изток, не на Запад, БПЦ ще гледа в щастливо покорство по вертикала – към Божието слово и провидение, за благото на българския народ“, написа издателят Недялко Недялков.

„Толерастията пак си има повод да вие за поне месец напред. Недостойния дойде от Гърция за да бъде избран „правилния“ кандидат-Светата БПЦ не се огъна“, написа Вили Благоев, активен наблюдател на процесите в БПЦ.

Кой е Даниил – новоизбраният български патриарх

Posted on: юни 30th, 2024 by МИГ No Comments

52-годишният видински митрополит Даниил е новият български патриарх.

Патриаршеският избирателен събор го избра днес на втори тур, до който той стигна заедно с врачанския митрополит Григорий.

Даниил получи 69 гласа, а Григорий – 66. За избор бяха нужни 50% от гласовете на общо 138-те делегати или точно 69 гласа.

Кой е новият патриарх

Роден е в Смолян на 2 март 1972 г. със светското име Атанас Трендафилов Николов. Завършва основно и средно образование в родния си град.

През 1996 г. записва Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет. През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. вмчк Георги“ под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 07.08.1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон.

През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. На 21.07.2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир „Рождество Богородично“. На 27.11. същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.

На 01.06.2006 г. е възведен в архимандритско достойнство. По решение на Светия синод на 20.01.2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в ПКСХП „Св. Александър Невски“ и назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15.06.2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е канонично избран за Видински митрополит от Светия синод.

Даниил е новият български патриарх!

Posted on: юни 30th, 2024 by МИГ No Comments

Видинският митрополит Даниил бе избран на втори тур за патриарх. Той получи 69 гласа. Съперникът му Врачанският митрополит Григорий получи 66 гласа. Има и 3 недействителни бюлетини. 52-годишният Даниил е открито проруски настроен, обявява се срещу Вселенския патриарх Вартоломей и срещу Православната църква на Украйна. (Виж по-долу биографията на Даниил)

Преди това първият тур за избор на нов български патриарх завърши без постигането на необходимия брой гласове.  Претенденти за поста на починалия през март патриарх Неофит бяха митрополитите Григорий, Даниил и Гавриил.

От 138 гласували 60 дадоха вота си за Григорий, 49 за Даниил, а 14 за Гавриил. Невалидни бяха 4 бюлетини. Необходими за избор на новия патриарх на първи тур бяха 96 гласа. Така се стигна до втори тур на гласуване между Григорий и Даниил. Митрополит Григорий е смятан за по-умерен в схващанията си, докато конкурентът му Даниил е проруски настроен и срещу признаването на украинската църква. По този повод е в открит конфликт с вселенския патриарх Вартоломей. Известният игумен на Гигинския манастир архимандрит Никанор заяви по Нова тв, че ако Даниил бъде избран, ще се махне от България и ще отиде в Света Гора. Той заяви, че ако Даниил стане патриарх, „това ще е безумие“.

Днес четвъртият Патриаршески избирателен църковен събор започна рано сутринта.

Новият български патриарх и Софийски митрополит трябваше да бъде избран с тайно гласуване от 140 делегати. Това са всички архиереи – 14 митрополити и 15 епископи; по 5-има представители на всяка епархия – трима клирици (свещенослужители) и двама миряни. Софийската епархия излъчва десет представители – шестима клирици и четирима миряни; по един представител на трите ставропигиални манастира – Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор; по двама представители на манастирите от всяка епархия – един монах и една монахиня; по един представител на средните духовни училища. Беше съобщено, че от 140 делегати на събора присъстват 138 и има кворум, предаде БТА.

В 15 часа новият патриарх ще бъде въдворен с тържествена интронизация в храм – паметника „Св. Ал. Невски“. Новият патриарх ще може да се поклони пред мощите на патриарх Евтимий Търновски, които пристигнаха вчера от Бачковския манастир специално за тържественото богослужение.

Много църковни гости пристигнаха в нашата страна, за да участват в интронизацията. Най-многобройна е делегацията, която води Вселенският патриарх Вартоломей.  За пръв път в историята Вселенски патриарх участва в тази церемония. Преди да се включи в церемонията по интронизацията на новия водач на българската православна църква Вселенският патриарх Вартоломей водената от него делегация присъстваха на богослужение в столичния храм „Света Неделя“, а по-късно отслужиха и заупокойна молитва на гроба на Патриарх Неофит. Пред храма Вартоломей бе освиркан от агитка на партия „Възраждане“.

Държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще участват в церемонията по интронизация в катедралата “Св. Александър Невски”.

Патриарх все пак ще е Ники Ролекса

Posted on: юни 6th, 2024 by МИГ 1 Comment

Кой ще бъде новият патриарх вече е решено – и това е Пловдивският митрополит Николай. Това научи „Галерия“ от свои източници от висшите църковни среди. Според тях няма никакво значение декларираното от дядо Николай тези дни, че той няма да е наследникът на блаженопочившия Неофит. Дори и да не иска, той ще се съобрази с волята на тези, които искат това и вече са взели решението. Според канона, когато някой бъде предложен от Светия синод, той не може да престъпи монашеския си обет за послушание.

В последните дни започна масова медийна кампания за изчистване на името на най-недолюбвания от българите митрополит. Самият той призна в свое обръщение от 18 март до клира и миряните от своята епархия, че към него има голяма неприязън. И заяви, че няма да приеме да бъде включен като кандидат за патриаршеския престол.

Той обаче не потвърди дали е декларирал официално в писмен вид отказа си за участие в избора на нов патриарх, който ще се проведе на 30 юни тази година със свикването на Патриаршеския избирателен църковен събор. В църковните среди са изключително притеснени от реалната възможност Николай да бъде следващият глава на БПЦ. Според тях това ще доведе до вътрешен разкол, който няма как да не избуи – той и в момента тлее, но все още има здрави сили, които не го показват.

„Това е бомба със закъснител“, сподели висш клирик и обясни, че един такъв разкол ще навреди изключително много на православието.

Най-големият проблем за Синода ни в момента е, че няма обединителна фигура – такава като на блаженопочившия Неофит, който успявал да задържи и овладее всички различия сред митрополитите. И за непредубедения е видно, че те са разделени на два лагера и единият се оглавява от Николай. Последният избор на Сливенският митрополит Арсений беше най-голямото доказателство за това кой от чий лагер е. За особено притеснително миряни и висши духовници намират думите отпреди няколко дни на Пловдивския митрополит: „Аз няма да съм патриарх. Това мога да заявя, а кой ще е патриарх и наум не ви идва“.

Според познаващите добре умението му да използва витиевати фрази, разчитат нещо, което ги хвърля в ужас – те откриват послание в казаното от него, разчитайки думата „наум“ като подсказка за името на Русенския Наум.

Очевидно играта с думи може и да е блъф, но митрополитът на епархията край Дунав е един от реалните кандидати, до който може да се стигне, ако дядо Николай все пак прецени, че хейтът срещу него е огромен. Някои намират Наум за недостоен да носи патриаршеската корона, визирайки морални категории.

В тройката на реалните кандидати за духовен отец на нацията поставят и Ловчанския митрополит Гавриил. Въпросът обаче е свързан с най-елементарно броене – от единия лагер възможните кандидати са двама – самият Николай и Наум. А от другия са няколко възможности: Гавриил, Врачанският Григорий и Варненският Йоан. Въпросът е дали те ще могат да се разберат кой от тях има най-големи шансове. Защото сметките в случая са най-важните.

Митрополит Николай управлява 3 милиарда

Posted on: май 31st, 2024 by МИГ No Comments

За разкол се готвят членове на Светия синод на Българската православна църква, пише „Филтър“. Причината са последните събития около гласуването за Сливенски митрополит в неделя и предстоящият избор на патриарх след месец. Все по-силни позиции заема Пловдивският митрополит Николай, който успя да наложи викарния си епископ Арсений за владика на Сливен, Бургас и Ямбол – най-богатата епархия в страната с имоти за над 3 милиарда лева и на практика управлява тази империя.

Гласуването в неделя ясно показа лагерите в Синода, между които има огромно напрежение по духовни и финансови въпроси. Хората на Николай, които гласуваха за Арсений, са Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският Игнатий, Западно- и Средноевропейският Антоний, Русенският Наум, Старозагорският Киприан и Доростолският Яков. Те са сочени за прозападно лоби, което иска да отдалечи Българската православна църква от орбитата на Руската. Те са близки до вселенския патриарх Вартоломей, който служи от Истанбул и е обвиняван в тесни контакти с католици и икуменисти.

На другата страна е лагерът около Ловчанския митрополит Гавриил, които гласуваха за конкурента на Арсений епископ Герасим и засега тайно негодуват срещу превземането на Църквата от Николай. Това са Гавриил, Врачанският Григорий, Варненският и Великопреславски Йоан, Неврокопският Серафим и Видинският Даниил. Те пък са сочени от опонентите си за руско лоби, което служи на Москва и влияе на обществено-политическия живот в полза на Путин.

Напрежението между двата лагера ескалира всеки ден. Владиците публично не казват остри думи един срещу друг, за да не всяват раздор сред църковната общност, но имат говорители, които засега го правят вместо тях. Ако Николай приеме номинацията за патриарх и бъде избран, по-малкото лоби ще се отцепи. Само от Пловдивския митрополит зависи дали ще има разкол, и той добре го знае.

След провелия се първи избор за митрополит в Сливен дядо Николай написа писмо, с което отказа да бъде номиниран за патриарх. Все повече епископи и митрополити обаче твърдят неофициално, че той ще приеме в „името на съборността на Църквата“ с мотива, че не може да откаже, ако хората го искат, а и цял живот се е готвил за бялото було. С новия Сливенски митрополит Николай има най-големи шансове да спечели вота на 30 юни и да овладее Българската православна църква. Според неговите приближени обаче дядо Николай вече усещал, че назрява огромен скандал, който ще разцепи Църквата, и има вероятност да се откаже наистина, като наложи за патриарх някого от протежетата си.

Броени дни преди избора на Сливенски митрополит и месец преди гласуването за патриарх Николай служи заедно с Вартоломей и епископи от разколническата Православна църква на Украйна в храма „Света София“ в Истанбул. Според другото лоби в Светия синод това е недопустимо и е основание за сваляне на расото на Пловдивския митрополит, както и на другите двама, които са били с него – Киприан и Яков. Освен тях в службата е участвал и низвергнатият от Руската православна църква Петър Еремеев, който е добре приет в Пловдив и е служил няколко пъти с Николай и дясната му ръка Арсений.

Освен двете лобита разделени са и миряните от епархиите им, а напрежението нараства с всеки изминал ден.

Това няма да е първият разкол в Българската православна църква. През 1992 г. шестима от митрополитите, включително покойният вече Йоаникий от Сливен, обявяват избора на патриарх Максим за порочен и нищожен. Основават алтернативен синод и избират митрополит Пимен за патриарх. Помирението идва след 18 години, когато разколниците се покайват и се връщат в Светия синод, включително Йоаникий. Духовници и миряни са убедени, че стъпката до нов разкол е само една и сценарият от 1992 г. ще се повтори, особено в условията на война между Русия и Украйна и неприязънта между Московската патриаршия и Вселенската.

Църквата на колене: Ники Ролекса става патриарх?!

Posted on: май 28th, 2024 by МИГ No Comments

Скандал разтресе Българската православна църква, след като Вселенският патриарх Вартоломей се намеси в избора на наследник на дядо Неофит и лично благослови лежалият в психиатрия Пловдивски митрополит Николай за бъдещ водач на църквата ни, съобщи „Уикенд”.

Това се случи, макар и завоалирано, на 19 май във Вселенската патриаршия в Истанбул и то в деня, когато в Сливен се избираха кандидатите за Сливенски владика. Без да има решение на Синода, Николай заедно със Старозагорския митрополит Киприан и Доростолския владика Яков, както и с епископ Сионий – игумен на Троянския и на Бачковския манастири, отиде в някогашния Цариград по личната покана на Вартоломей.

Нещо повече – безпрецедентно Николай покани първия сред равни, както е наричан Вселенският патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим, гръцкия духовник Вартоломей да присъства в София на 30 юни като специален гост на Патриаршеския избирателен църковен събор. Тогава ще бъде определен наследникът на дядо Неофит и четвърти Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.

Неочакваната визита на Николай в Истанбул бе маскирана като историческа литургия в българския православен храм край Златния рог в Истанбул „Свети Стефан”, известен като Желязната църква.

За първи път български митрополит възглави Светата литургия без представител от страна на Цариградската патриаршия, в чиято юрисдикция са българските църкви в Турция. На Николай бе оказана и още една чест – да служи с Вартоломей в един от древните християнски манастири в Истанбул, като на литургията присъстваха и духовници от автокефалната Православна църква на Украйна, непризната от Русия. Досега български архиереи не бяха съслужили с епископи на независимата Украинска църква.

„Не забравяме, че Българската църква е първородна дъщеря на Константинополската църква. Затова, дори да е имало неприятни моменти в живота на нашите църкви в миналото, връзката между Майка и първородна дъщеря винаги е свещена и неразрушима връзка“, заключи Вселенският патриарх, обсипвайки с църковни дарове Николай.

Любопитно е, че единствено на сайта на Вселенската патриаршия се появиха подробна информация и снимки за визитата на митрополита от Пловдив при Вартоломей. На сайта на Българската патриаршия и на Пловдивската митрополия информацията бе доста оскъдна, а проверка показа, че снимките, които първоначално бяха публикувани там на Вартоломей и Николай, тихомълком бяха изтрити. Защо ли? Може би защото на протоколната фотография двамата са един до друг, а другите български владици са зад тях – също дипломатически знак, че Николай гледа към патриаршеския жезъл.

Последните действия на Пловдивския владика ясно разкриха, че той не е имал никакво намерение да се откаже от битката за патриарх и сърцераздирателното писмо, което разпространи непосредствено след смъртта на патриарх Неофит и отказа му да бъде кандидат за златната корона всъщност са били един голям театър. Това довериха пред „Уикенд” отлично осведомени източници от църковните среди.

Идеята на недолюбвания от мнозина владика била непосредствено преди Патриаршеския избирателен църковен събор на 30 юни миряни и духовници да отправят молба-апел към него „да преосмисли” позицията си и да се съгласи да бъде номиниран за кандидат-патриарх.

Въпреки спорната си личност, Николай, който вече 17 години ръководи Пловдивската епархия, има сериозно лоби не само в Българската православна църква, но и в чужбина. Изненадващата и необявена преди това среща с Вартоломей го доказа, както и факта, че без да казва пряко, Вселенският патриарх показа кой е неговият фаворит в България.

Гъркът Вартоломей действа хитро и лукаво като типичен византиец да си осигури гръб в България, имайки предвид обтегнатите отношения по време на патриаршеството на Неофит, коментираха църковни дейци. Да не забравяме и че именно Цариградската патриаршия през 19 век прави всичко възможно, за да осуети българската църковна независимост.

Според специалисти по църковно право, всъщност писмото на владиката, че се отказва да бъде кандидат-патриарх още преди да е издигнат, няма абсолютно никаква правна стойност. Според каноните на Българската православна църква, служенето на митрополитите и на патриарха е до живот.

Те могат да се откажат от короната или пък Синодът да вземе решение да ги освободи от поста, само ако те са много болни и не са способни да изпълняват задълженията. Такива бяха случаите със Западноевропейския владика Симеон през 2013 г., който подаде оставка и с Галактион през 2016 г., когато Светият Синод го освободи след тежкия инсулт, оставил го напълно парализиран.

В този смисъл 54-годишният дядо Николай не може да се откаже току-така от това да бъде кандидат за патриарх, в случай, че бъде официално издигнат, тъй като това означава да наруши клетвата, че се е отдал на Бога и на църквата до живот. Според вещи в църковните дела, владиката много хитро разпространи писмото си часове след смъртта на патриарх Неофит още преди да бъде насрочен изборът на нов патриарх, т.е. преди официално да бъдат издигнати кандидатурите. А вече, когато бъде издигнат официално и помолен да се съгласи да бъде кандидат, Николай може да обяви великодушно, че след като клирът и миряните издигат неговата кандидатура, той не може да не се подчини и трябва да приеме. Още повече, че вече има и личната благословия на Вселенския патриарх и духовен водач на Новия Рим…

Антоний: Николай е достоен за патриарх

Синодът избира между протежето на Пловдивския митрополит – Арсений и главния секретар Геласий за Сливенски митрополит

Западноевропейският владика Антоний разясни, че обетът за служба на Бога, Църквата и Синода означава, че това дали някой иска или не иска да е патриарх, зависи изцяло от Светия синод на БПЦ. За глава на Българската православна църква могат да бъдат избирани само митрополити с поне 5-годишен период на управление на епархия и при положение, че са навършили 50 години. Членовете на Синода трябва да определят трима кандидати измежду всички, които отговарят на тези условия. Това ще стане факт на 20 юни.

В момента 9 владици са потенциални кандидати за короната. Бъдещият патриарх трябва да бъде избран измежду Великотърновския митрополит Григорий, Варненския Йоан, Врачанския митрополит Григорий, Видинския Даниил, Ловчанския митрополит Гавриил, Плевенския митрополит Игнатий, Пловдивския Николай, Русенския владика Наум и митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.

С най-големи шансове за финалната тройка, освен Николай са Йоан Варненски и Наум Русенски, твърдят източниците. На 30 юни се събира Патриаршеският избирателен църковен събор, който ще определи наследник на дядо Неофит. Самият Антоний коментира, че би предложил Николай да оглави БПЦ. „Прекалено много хора не желаят митрополит Николай да ръководи Светия синод, защото не им харесва, че няма да могат да прокарват едни или други интереси, които са в ущърб на Църквата”, коментира Западноевропейският митрополит в свое интервю. Самият той няма право да бъде избиран за патриарх заради ненавършена 50-годишна възраст, но има право да предлага и да гласува на изборите.

Антоний не отрича, че Пловдивският митрополит има спорно минало, но твърди, че около Николай се създавал „мракобесен образ в обществото – със скъпите коли, с „Ролекс”-ите, с лукса”, а всъщност местните „ремонтирани храмове” привличали хора и млади свещенослужители.

„Може би като млад в самото начало, е, бил може би, по-емоционален. Може би сега от дистанцията на времето, той оценява някои неща като грешка, но пък в крайна сметка той винаги е пазел православната вяра и я отстоявал”, убеден е Антоний. По думите му – „времената ще стават много трудни и ще трябва да се държи здраво кормилото на Българската православна църква”. Още като млад духовник с архимандритски сан той бе дясната ръка на Николай и бе секретар на Пловдивската митрополия. Очаква се сега на заседанието на Синода, на което ще бъдат определени тримата кандидат-патриарси Антоний да издигне Николай, твърдят запознати.

Източници на „Уикенд” твърдят, че в трите месеца от смъртта на Неофит до избора на негов наследник Пловдивският владика упорито работи и ще работи да си осигури мнозинство в Синода, за да бъде избран за патриарх и да успее да наклони везните в своя полза като отнеме гласове от другите двама фаворити Йоан и Наум. В момента членовете на Синода са 13, като на 26 май трябва да бъде избран Сливенски митрополит, който също ще вземе участие в гласуването за патриарх месец по-късно.

Показателно е, че дългогодишният викарий на Николай и негова дясна ръка Знеполският епископ Арсений беше избран от раз за един от двамата кандидат-владици. Вторият кандидат, избран на втори тур, бе Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Синода. На 26 май Синодът трябва да реши кой от двамата да бъде избран за наследник на починалия Сливенски митрополит Йоаникий. Ако протежето на Николай – Арсений, бъде избрано за владика, това ще даде още повече сили на Пловдивския владика реално да поиска златната патриаршеска корона. Освен ако все пак мнозинството от неговите събратя в Синода не решат, че има по-достоен от него.

След тайното гласуване на делегатите на Патриаршеския събор се обявява името на новия патриарх, а всички посрещат новината с радостни възгласи „Достоен”. „Достоен” ще прозвучи и при интронизацията на новия глава на БПЦ в катедралата „Свети Александър Невски” на 30 юни. Дали това ще е Николай или някой друг владика, ще се разбере след малко повече от месец.

Разколът в Църквата е заради имоти за милиони

Posted on: март 3rd, 2024 by МИГ No Comments

8 от общо 12 митрополити, участващи в заседанието на Синода, решиха да приемат спорно решение, променяйки правилата за избор на нови владици. Това се случва на фона на влошеното здравословно състояние на патриарх Неофит, който е в болница вече четвърти месец.

Това разбира се доведе до разкол в Светия синод и поради опасения, че митрополитите са се хванали за брадите, макар и в преносен смисъл, и в ръководството на църквата наяве излизат различните лобита и интереси, а това е сигурен знак, че патриарх Неофит отдавна не е в състояние да ръководи църквата и че архиереите се готвят да изберат не само нов Сливенски митрополит, но и постилат нови правила за избор на следващ патриарх.

Как започна всичко?

На съботно заседание на Синода на 24 февруари мнозинството от членовете на Светия синод гласува Синодална наредба, която на практика ревизира Устава на Българската православна църква и връща църквата 15 века назад. Това е така, защото митрополитите, които приеха новите правила, решиха да отменят демократичните избори в църквата с участието на миряни и клирици от епархиите, като се позоваха на църковни правила от IV и Vвек от н.е. Синодът реши, че занапред само той ще избира владиците без участието ва гражданите и на духовниците от съответната епархия. Това означава, че на 13 март в синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ новият Сливенски митрополит ще бъде избран само от митрополитите между десет епископи, определени от Светия синод.

Най-вероятно патриарх Неофит няма да участва в гласуването, освен ако не изпрати своя глас чрез упълномощен представител.

Не се знае и дали Американският владика Йосиф ще пътува до България. Със сигурност в избора трябва да участват 12 митрополити, които се намират в България. Членовете на Синода общо са 15 с патриарха, но единият престол е вакантен, тъй като Йоаникий Сливенски почина, затова в момента са 14.

Специалисти по църковно право и богослови обясниха, че въпросната наредба е в нарушение на Устава на БПЦ, който е приет на Църковно-народен събор. В случая наредбата е гласувана от Синода, а за да се промени уставът, трябва да бъде свикан събор.

Странното решение на Синода, взето на 24 февруари, съвпадна с 11-годишнината от избора на дядо Неофит за Български патриарх. Повод за решението на деветимата синодални старци станаха споровете около избора на нов Сливенски митрополит. Освен това Синодът касира избора на нов владика и реши, и че трябва да има нов избор по нови правила. Владиците разгледали първо писмо от Варненския митрополит Йоан, наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, и въз основа на постъпилите в срок жалби решили да касират проведения епархийски избор на 18 февруари 2024 г. в Сливен. Там избирателите, излъчени от епархията, дадоха своите гласове на първия тур за Агатополския епископ Йеротей – 26 гласа, а на втория тур – за Константийския епископ Михаил – 22 гласа. Те събраха изискваните от Устава на БПЦ повече от половината гласове на епархийските избиратели. Тогава в Сливен гласуваха 42-ма избиратели от седемте духовни околии – за общо десет епископи от БПЦ

Местният събор бе свикан след кончината на Сливенския митрополит Йоаникий, който беше начело на епархията в продължение на цели 44 години, още от времето на Тодор Живков. След което мнозинството от владиците приели и Синодална наредба за избирането на епархийски митрополити в бъдеще. „За” приемането на текста на наредбата са гласували деветима: Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Доростолски Яков. „Против“ приемането на наредбата и с особено мнение са били трима владици: Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил. Синодалните старци, които поискаха да отменят демокрацията, се позоваха на правила от Лаодикийския събор от 343 г. и от Картагенския събор от 419 г. Тези правила гласят, че „Епископи за началстване в църквата да се поставят (избират) по решение на митрополията и на епископите от областта, и то такива, които отдавна са изпитани и в словото на вярата, и в правия си живот“ и „Да не се позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство.

Според запознати мотивът на част от владиците, приели новите правила, бил да се противопоставят на ламтежа на местни олигарси да контролират избора на нов Сливенски митрополит и да сложат ръка на многобройните църковни имоти в епархията. Знае се, че Сливенската епархия е една от най-големите и богати български църковни области. Тя обхваща освен Сливенския и Ямболския регион, така и голямата морска община Бургас и граничните райони около Елхово и Малко Търново.

В същото време тримата несъгласни Гавриил, Серафим и Даниил изпратиха остро писмо до събратята си в Синода и ги обвиниха в грубо потъпкване на Устава на църквата. Те настояват, че въпросната синодална наредба е в грубо противоречие с Устава, който предвижда участието на клир и народ в епархийския избор. Според Гавриил, Серафим и Даниил целта е не избор на достойни според евангелските и канонически критерии митрополити, а избор по пристрастие. Тримата пишат, че предложените промени в изборната система в църквата „са толкова радикални, че изискват спокойна, обмислена, аргументирана, систематична работа от Църковен събор с висока степен на представителност и широко обществено доверие.

Такива промени следва: да бъдат консултирани с водещи специалисти в областта на каноничното, църковното и гражданското право, както и да имат подкрепата на членовете на БПЦ-БП в нейната пълнота, а не да се превръщат в причина за разделения и съблазън сред вярващите“.

Владиците питат останалите деветима колеги в Синода: „Кому беше нужно именно в този момент, докато Негово Светейшество се намира в болница, в негово отсъствие да бъдат предлагани подобни промени в избирателната система на БПЦ-БП?“. Несъгласните остро заявяват, че се създава изключително опасен прецедент, който поставя под въпрос правната сигурност на цялата църква и легитимността на нейните органи на управление пред държавата. Според тях БПЦ се компрометира и в международен план и пред целия православен свят.