Тези дни бях крайно изненадан не от решението на Корнелия Нинова и на нейния контролен орган (ОПКК) да лишат от правото да участват и гласуват на партийните конференции неизбраните на последния конгрес членове на Националния съвет на БСП (90 души). Според мен, това решение би било правилно, ако са нарушени уставни норми (вероятно е да има и други форми за тълкуване на устава на социалистическата партия по този въпрос, щом е с традиции в живота на партията).

Но Нинова съзнателно постави ударение върху този несложен казус, за да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци. Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.

Крайно ме изненада друго. Фактът, че делегатите на 50-я конгрес са подменили най-малко половината от състава на Националния съвет. И то при положение, че привържениците на Георги Гергов и Кирил Добрев, общо взето, запазиха местата си. Във връзка с последвалото следконгресно влошаване на отношенията между Нинова с Гергов и Добрев, реалистично е да предположим, че на следващия 51 конгрес ще бъдат отстранени и други, не малко на брой, членове от висшия партиен орган.

Така ще бъде осъществена изцяло основната насока в политика на Нинова: да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.

Като слушам презрителните реплики на Нинова за голямата част от тези дейци – били вкупом корумпирани, разрушили партията, нямали и грам авторитет в родните села и градове, благодарение на тях БСП стигнала дъното, и как тя, като Райна княгиня шие знамето на изкованата от нея победа на лява България – имам усещането, че пред мен стои производителка на думи, която сее в лявото пространство взаимна омраза и масов разпад. В същото време Нинова запазва позициите на отделни млади и по-възрастни кандидати за слава, на хора, свикнали да изпълняват безропотно заповедите на началството (каквато и политика да провежда), поставили личния си интерес през партийния и общонародния интерес.

През тридесетте години на прехода в нашата партия има три големи чистки. И досега шампион в тази сфера остава екипът на Луканов и Младенов през 90-те години на ХХ в. До този момент мислех, че второто място заема Георги Първанов, който през 1997 г. прочисти партията от „провалилите се” жановисти. Сбъркал съм. Второто място принадлежи на Корнелия Нинова, която подобно на Първанов се явява охранител – с други средства и форми – на перестроичния модел от 90-те години.

Що се отнася до моето мнение, практиката на гонения и търсене на врага с партиен билет, упражнявана от Нинова, е извънредно вредна. Тя обозначава както отмъстителните инстинкти на конкретния ни ръководител, така и замисъла на кръга/кръговете, които стоят зад Нинова: БСП да продължи да се раздира от противоречия; да намалява интензивно своя членски състав и броя на симпатизантите; да се попречи БСП да упражнява водещи функции в държавното ни управление; в партията да се размножава така нареченият „стаден инстинкт”. Колко изгодно за нашите зложелатели е, че Нинова и нейните общоделци сами ликвидират наши кадри, с качества, професионално подготвени да провеждат сериозна партийна и държавна дейност и издига най-често нови лица върху принципа на лоялността. И всякога да се започва от началото под претекст, че се извършва дългоочакваната кадрова реформа.

Последният случай с кадровите подмени в Националния съвет ме подтикна да проследя и нещо, което досега съм смятал за ненужно: биографичния път на Нинова до избора ѝ за председател на БСП. Досега в в своите текстове не съм използвал подобен подход, в който коментарът на биографичните факти да се базира върху анализ на странните, ненадейните, шокиращите, почти невъзможните моменти в жизнения път на дадената личност. Иначе казано, тук се интересувам от генезиса на чудодейните преходи, от причините за скокообразната и противоречива политическата кариера на Нинова. Дали нейният възход като политически ръководител е резултат на самостоятелно гражданско поведение, или е резултат на ангажирането ѝ със задкулисни фактори (а може би „микс”). Слабостта на този подход е, че авторът на такъв текст може лесно да изпадне в субективизъм, тъй като едно са фактите и друго – логиката на тяхното обяснение. Ето защо мисля, че е естествено да се публикуват и други интерпретации (хипотези) на обсъжданите факти.

Що се отнася до мен аз установих от интернет-информацията, че в кариерния възход на Корнелия Нинова съществуват такива странни (до невъзможност) случаи и „тайни”, такива главоломни и успешни пробиви в двете идейно-конфликтуващи партии – СДС и в БСП, които навеждат на мисълта, че тя отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори. Ще повторя – аз самият нерядко се колебаех, докато пишех текста си, дали дадено действие на Нинова е подсказано „отвън”, или е неин самостоятелен акт.

Никога не съм отричал качествата на Нинова като политик: волева, отличен тактик, борбена личност с талант на оратор и пр. Самият аз съм респектиран, че едно момиче от врачанските села е могло да завърши с пълно отличие елитната Национална гимназия за древни езици и култури в София, че с пълно отличие завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Дотук мога само да адмирирам поривите за познание, амбициите за реализация и налагане на своето Аз, характерни за младата Нинова.

Но неяснотите и „тайните”, за които споменах, се появяват след като Нинова завършва специалността „право” и две години работи в качеството си на стажант-съдия, следовател, юрисконсулт на Софийска община. Така до преломната 1997 г., когато внезапно, изневиделица, като в приказката за Пепеляшка, започва кариерният ѝ летеж! И то като партийно обвързана: със Съюза на демократичните сили!

Няколко месеца след като СДС и Иван Костов оглавиха на 10 януари 1997 г. антидържавния преврат, сваляйки БСП от власт, Нинова, момичето от врачанските села, без опит и доказани качества в управленските структури, я назначават за изпълнителен директор на стратегически важното външно-търговско предприятие „Техноимпекс АД” (!), чест, оказана по лично разпореждане на премиера Иван Костов. По този начин „Техноимпекс”, предприятието с внушителни финансови активи, с официално и неофициално обявените „сектори” за действие главно в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, с кадри, много от тях агенти на външно-разузнавателните ни служби, бива дадено на тепсия, ей така, в ръцете на 28 годишната Нинова. Риск, и то огромен, необичаен за почерка на държавника Иван Костов! Трудно ми е да приема, че този неин скок в кариерата е бил лотариен билет или фиш от тотото с неочаквано голяма печалба. В живота, особено в политиката, такива изключителни ансове намират друго обяснение. Реалистичното!

Но да продължа. Доколкото съм запознат с характера му (висш чиновник – делови, потаен властолюбец, жесток, когато тоягата е в ръцете му, подготвен ръководител) премиерът Костов не би позволил на такава високо отговорна длъжност да бъде назначено случайно лице. Още повече, че на Нинова се възлага да проведе работническо-мениджърската приватизация в „Техноимпекс”. Почти нулева е вероятността Иван Костов да е познавал отблизо Нинова. От друга страна, доколкото ми е известно, той не се е доверявал на лековати препоръки, а и не е от ръководителите, който се поддават на импровизации.

Така че натискът върху Костов във връзка с назначаването на Корнелия Нинова в „Техноимпорт” би трябвало да е дошъл „отвън”! За нея да е гарантирала персона/персони, с които премиерът е бил длъжен да се съобрази/подчини. Тук партийната окраска не би трябвало да играе голяма роля, щом става въпрос за управляването на „много пари”. Ето защо допускам онзи Някой, застанал зад кандидатурата на Нинова, да не е бил „син”, а „червен”. Жив е горчивият ми спомен от периода 1995 г. – 1996 г., когато в антидържавния преврат с връхна точка 10 януари, 1997 г. взеха участие субекти, имащи вземане-даване с кръга на Андрей Луканов. Срещу Жан Виденов тогава застанаха както мощните лидери на Генералското движение начело с ген. Любен Гоцев, така и крупни бизнесмени и финансисти като Емил Кюлев, или Илия Павлов с неговата паралелна държава – „Мултигруп” и др.

Всеизвестно е, че тогава, в края на 90-те години, определени фактори, спечелили от прехода, с командни позиции в обществото и с нова геополитическа ориентация, овладяваха позиция след позиция в държавната власт и в частния сектор. Логично е, както проличава, те да са проектирали развитието на Корнелия Нинова, да са я взели под своето крило, за да остане тя и досега в безпределна зависимост от тях. Сума сумарум, Нинова, назначена от синята власт за изпълнителен директор на „Техноимпекс”, пребивава на поста си от 1997 г. до 2005 г., тоест цели осем години: от време на управлението на Иван Костов, а след това и на Симеон Сакскобурготски.

Две години преди да напусне „Техноимпекс”, през 2003 г., Нинова подава молба за членуване в БСП, акт, който шокира не малко нейни колеги. Погрешно е тази нейна постъпка да се оценява единствено като политическо преориентиране, тъй като и сега, според мен, Нинова изпълнява воля извън себе си. Молбата ѝ за влизане в БСП бива удовлетворена незабавно! Тук шокиращото е защо ръководството на БСП така форсира приемането и по-нататъшното кариерното израстване на Нинова в партията, въпреки нейната дотогавашна биография, въпреки реномето ѝ на перспективен кадър на младежкото СДС.

Нямам обяснение как само две години след светкавичнотоѝ приемане в БСП (през 2003 г.) Нинова бива назначена скорострелно през (2005 г.) за зам.-министър на икономиката и енергетиката в коалиционния кабинет на Сергей Станишев, от квотата на БСП. Тя става председател на УС на две стратегически предприятия (до 2009 г.): „Международния панаир – Пловдив” и ”Булгартабак АД”, чиито истории на приватизирането им и до днес остават недоизяснени. Отговаря за държавния резерв, за търговията с оръжие и за доставките за армията.

Въпрос: Сергей Станишев самостоятелно ли е нарушил традиционните норми на своята партия, подсигурявайки партийната и държавна кариера на Нинова в БСП, или са го притиснали среди и субекти?

През 2007 г., т. е. само две години след като назначава Нинова за зам.-министър, премиерът Станишев я освобождава от заеманата длъжност (по данни от прокуратурата, Нинова е оказала въздействие върху следователя да „пази” бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация”).

Следват нови изненади! След едно такова свое наказателно действие, Станишев подкрепя Нинова за член на Висшия партиен съвет на БСП; в съкратени срокове я включва в Изпълнителното бюро на партията, като я определя за негов говорител; през 2009 г. Нинова вече е депутат от парламентарната група на БСП, нейн заместник-председател.

Сергей Станишев, който днес влиза в титанични сблъсъци с Нинова и търпи тежките й оскърбления, упорито мълчи тъкмо във връзка с подробностите около назначаването на Нинова за зам.-министър и за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на партията. Защо? И той ли се страхува от Някого си или от Някои си?

Въпрос: Защо Нинова, която в момента сочи благодетеля си Станишев за главен враг на каузата и преуспяването на БСП, определи за заместник-председател на БСП, ръководител на външнополитическия курс на партията, „дясната ръка” на същия Станишев – Кристиян Вигенин (като секретар на БСП и външен министър той легитимира през 2014 г. преврата на Майдан в Украйна, а също и самозванеца -президент Турчинов)? В този акт на Нинова няма и елементарна логика, освен ако така нареченият неин наставник-попечител (български или чуждестранен) не ѝ е наредил да отдаде външнополитическия курс на партията във владение на западно ориентирания Вигенин.

Според мен, ясното отграничаване на Нинова от „руския въпрос”, от Русия и Руската социалистическа партия на справедливостта, мижитурското мълчание на нашите депутати, които и словце не промълвят да внесем у нас незабавно руската ваксина „Спутник V” и пр., също идват след нашепванията на субекти, които влияят решаващо върху решенията, които взема Нинова.

Ако имаше самостоятелно поле за действие, Нинова, така ми се струва (може би си въобразявам!), не би провела гибелната и за нея борба срещу другояче мислещите в БСП. Би подготвила с грамотни професионалисти новата управленска програма на партията. Би се съобразила с факта, че без възвръщане на „остатъчния си суверенитет” България не може да реши нито икономическите, нито социалните си въпроси! Би се обявила се срещу превръщането на отечеството ни в протекторат на САЩ! Като председател на партия в страна-член на ЕС, би разширявала политическите, икономическите и културните отношения преди всичко с Руската федерация, Китай, Индия, Казахстан и др. (по примера на унгарския министър-председател Виктор Орбан).

Би се отказала от „прекия избор” на председателя на БСП, защото така се възвръща, в карикатурни форми, култът към личността. Не би извършила такава непродуктивна от политическа гледна точка постъпка като напускането на парламента от нашите депутати, само три месеца преди Евроизборите (така БСП остана без най-мощната си трибуна в самото навечерие на изборите). Не би се отдавала толкова яростно на собствените си фобии и отрицания, най-малко, защото това я представя като жена със слаби нерви. Не би слагала прът в коалиционната ни политика и не би си служила с измислици като тази, че БСП ще получи на парламентарните избори гласове, които са достатъчни за самостоятелно нейно управление (сега, с приближаването наизборите, започна да дава заден ход), и пр., и пр.

По темата Георги Геров.

Въпрос: Кога точно, при какви обстоятелства Георги Гергов осигури гласовете на пловдивската конгресна делегация, благодарение на които Нинова беше избрана за председател на БСП? Станала ли е тази вътрешнопартийна сделка в деня на самия избор на членовете на Висшия съвет и на каква цена?

Въпрос: По убеждение ли Нинова направи Гергов втори човек в партията, преди нея никой не се е сещал да стори това? Вярно ли е, че тя дълбоко в себе си изпитва неприязън и води принципна борба срещу човека от Пловдив? Според мен това не е вярно! В качеството си на зам.-министър тя отговаряше за Пловдивския панаир, оставайки в ръководството му до 2009 г. През този период Гергов получавал ли е удовлетворение на свои икономически искания към държавата с помощта на Нинова (според закона)?

Според мен доводът на Нинова за раздялата ѝ с Гергов беше поръчков. Колкото и да е мнителна, Нинова не би обърнала такова внимание на една проведена среща между главния прокурор Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев (в присъствието на „явочника” Гергов). Не разбирам каква е тук вината на Гергов? От същия десен е абсурдът, че член на партийното ни ръководство нямал право да посредничи за такива срещи! Излиза, че Нинова се е усъмнила в етиката и антикорупционните нагласи на главния прокурор на републиката или на Сашо Дончев, който продължава да е български неосъждан гражданин, с икономически приноси за страната ни.

Това поведение на Нинова, което съдържа в себе си човешка непризнателност, си обяснявам пак с това, че не тя, а някой друг, Онзи, който можеше да разговаря като господар с Костов или Станишев, вече разлюбил Гергов, е наредил на Нинова пловдивският бизнесмен да бъде изхвърлен от партията. Така ли е? А може би този същият Някой – поради геополитически ангажименти – да е държал Георги Гергов, почетният консул на Руската федерация в Пловдив, да бъде публично опозорен и наказан.

Подобно е положението и с конфликта на Корнелия Нинова с Бойко Борисов. От една страна, тя е непримирим неприятел на Борисов, от друга, трудно е да се намерят съществени разлики между външнополитическите курсове на БСП и ГЕРБ. Във вътрешен план различията между двете партийни формации – и те не са толкова водоразделни. Но по-важно е, че преди четири години, по време на съставяне на новото правителство, Нинова отказа категорично да преговаря с парламентарно избраните партии, в това число и с ГЕРБ. Така тя без диалог с партията, вероятно след консултации с доверените ѝ лица, поведе смъртоносна битка срещу самата възможност от съставяне на Голяма коалиция у нас.

Зрелите политици не постъпват по този начин – преди да вземат решение те разговарят, дискутират, преговарят с опонентите, търсят и намират опорни точки за сътрудничество или взаимодействие, и чак след това решават ”какво да се прави”: в случая „голяма”, „малка” коалиция или излизане в опозиция. Понастоящем вариантът Голяма коалиция, с оглед на новата обществена ситуация, е вече невъзможен. Според мен, най-вероятно тогава интересите на покровителя/покровителите на Нинова и интересите на Борисов и неговото задкулисие са се сблъскали още преди Нинова да е била избрана за председател на социалистическата партия. Като на Нинова е възложено да зачеркне не политиката на Борисов, а политика Борисов. Струва ми се, че нещата натам водят.

От подобен ъгъл би могло да се оцени и системното „разобличаване”, на което през последните месеци президентът Румен Радев бе подложен от медийното войнство на Корнелия Нинова (и на онзи Някой!). Във вестници и сайтове, контролирани от Нинова, се създаваше методично впечатление, че за ръководството на БСП повторният избор на Радев за президент би бил трън в петата. Впрочем, Нинова действително няма сериозни причини за ожесточеността, която проявяваше първоначално. Нещо повече, наскоро тя и Радев потвърдиха, че между тях липсват поводи за дълбоки разминавания. Нима – питам се – Радев, след такава размяна на любезности, да няма право да обяви самостоятелно, още в началото на 2021 г., своята кандидатура за нов мандат, заедно с кандидатурата на социалистката Илияна Йотова за вицепрезидент? Едва след като Радев обяви кандидатурата си за втори мандат, Нинова се нае да твърди, че президентът направил този свой акт под нейната диригентска палка. Въпрос на стил и!…

Днес Нинова изживява своя апогей като председател на БСП. Тя се разпорежда с партията, както амбициозна домакиня със своята кухня. Назначава и уволнява с жестове на безсърдечен господар. Обкръжението ѝ трепери пред нея, обсипва я с ласки и ѝ обещава светло бъдеще. Вътре в партията Нинова не среща съпротива. Среща апатия, но апатията не я трогва. Чуват се нарядко отделни гласове на несъгласие: на част от тях Нинова вече сложи намордници. Със съжаление отбелязвам, че остаря прекалено поколението социалисти, което модернизира България преди 10 ноември: хронични болести, възрастова безпомощност, загуба на енергия и инициативност, своеобразно безволие, което дори и дребните партийни апаратчици с лекота манипулират.

Но утре? Царствената кариера на лидерите като Корнелия Нинова обикновено завършва не така, както са очаквали. За своето „самодурство” те се разплащат с лихвите. Закон на живота…

За финал: Кой все пак диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Или бъркам?

Проф. Чавдар Добрев, Поглед.инфо

В лявото пространство в България е на път да се разрази истинска буря заради листите за предстоящите избори. Оказва се, че водачи на червените листи ще бъдат до голяма степен твърде спорни, а на моменти и меко казано скандални личности. Това се случва, след като лидерката на БСП Корнелия Нинова успя да отстрани десетки от най-знаковите си опоненти при реденето на листите.

На 6 февруари ще се редят листите на БСП в столицата, но само броени дни преди това да се случи, председателката изхвърли от тях някои от най-знаковите и стратегически важни имена, сред които проф. Захари Захариев, проф. Петър Колев, Георги Пирински, Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов, д-р Емил Райнов, проф. Ваня Добрева, Юрий Асланов и редица други.

Като бухалка на председателката беше използвана Общопартийната контролна комисия и шефът й Емил Войнов. Официалният претекст за отстраняването им е бил, че бивши и отпаднали членове на Националния съвет на БСП не трябвало да участват в реденето на листите, което е в пълен разрез с утвърдената практика в БСП за последните 30 години.

Реалната цел, разбира се, беше да се пробутат хора, които са лоялни и верни на ръководството на „Позитано“, за да могат съответно да наредят листите по „образ и подобие“ на председателката. В отговор на това възмутително поведение имаше дори и хора, които напуснаха контролната комисия на партията.

Но да се върнем на въпроса за водачите на листите – хората, чиито имена ще трябва да придадат добавена стойност за партията и да увеличат доверието в нея!!!

Започваме с град Перник, където водач на социалистическата листа ще бъде депутатът Стоян Мирчев. В интервю за регионална медия Валентин Петков – един от функционерите на БСП в града и прдесдател на Областния съвет на партията в него казва, че е научил от медиите кой ще им бъде водач на листите.

Нещо повече, оказва се, че мнението на перничани въобще не е потърсено от „Позитано-20“, когато се решава да им бъде наложен софиянецът Стоян Мирчев. Всъщност, структурата на БСП в миньорския град е искала да издигне не кой да е, а кмета на Перник Станислав Владимиров, който е един от най-харесваните и авторитетни градоначалници у нас с редица успехи.

Няма нищо по-логично от това за водач на листата да бъде издигнат човек, който познава Перник, проблемите и нуждите му, и най-вече, който е свързан с града и областта и съответно е желан от местните социалисти и избирателите. Но уви, оказва се, че Стоян Мирчев е напълно непознат на перничани. Според думите на Валентин Петков Мирчев не е идвал в града и местните социалисти въобще не го познават.

Нямаше ли да е по-логично наистина да се уважи желанието на социалистите в Перник и да бъде издигнат за водач Станислав Владимиров, който по всяка вероятност има най-голям шанс да победи ГЕРБ в града?

В социалните мрежи перничани дори се шегуват, че г-н Мирчев не знае къде е Перник на картата.

Оставяме коментарите на вас и продължаваме с Пловдив, където неотдавна се развиха драматични събития, които разтърсиха цялата левица. Във втория по големина град у нас, водач на листите на БСП ще бъде не кой да е, а самата Корнелия Нинова. Това се случва, след като тя противоуставно изгони председателя на БСП-Пловдив Георги Гергов. Едно от основанията й беше, че Гергов преди време е имал изборно участие, което не е било задоволително (имаше и други обвинения, разбира се). Това повдига въпроса, дали г-жа Нинова ще поеме лична отговорност, ако БСП не само че не спечели изборите в страната, но и ако самата тя не изведе левицата на първо място в Пловдив, след като гони партийни членове с подобни обвинения.

Оказва се, че в Пловдив петима председатели на районни съвети на БСП са напуснали в резултат на решението на Корнелия Нинова. Това са Тодор Стоилов, Йордан Василев, Костадин Беларев, Атанас Баташки и Добромира Тошева – председатели на Централен, Източен, Южен и Северен райони, както и на Тракия. Със сигурност подобно знаково отказване на ключови партийни функционери в листата за народни представители ще се отрази и на организационния капацитет и мотивация на партията в Пловдив.

Хиляди социалисти се надяват, че поне видният общественик професор Иво Христов ще намери място в листата на БСП за Пловдив, въпреки че и това може би не е сигурно.

Но в самата столица положението не е по-добро. Продължава с нищо непровокираната вендета на властовите кръгове на и около „Позитано“ срещу „Леге“, т.е. срещу председателя на БСП-София Калоян Паргов. Може би някои хора виждат заплаха за постовете си в лицето на един от най-перспективните кадри на левицата, под чието водачество, хвалят се редица социалисти, БСП разби монопола на ГЕРБ в Столична община и извоюва редица важни победи за софиянци.

Така или иначе, социалист номер 1 на София – Калоян Паргов, няма да е водач на листата на левицата в нито един от трите софийски МИР-а. На два пъти миналата година Нинова се опита да го събори, като пробутваше протежетата си Георги Свиленски и не особено разпознаваемият и показал някакви качества Христо Проданов.

Сега Проданов ще бъде даже водач на листа в София, въпреки почти нулевата си разпознаваемост и обществен авторитет, докато най-изявеният софийски социалист няма да бъде. Грехът на Паргов, заради който беше отритнат от „Позитано“? Според някои хора, запознати със ситуацията, просто защото е популярен и има постигнати добри резултати, което кара някои хора да се страхуват, че може да ги измести, дори самият Паргов да не е показвал такива амбиции.

Много интересна е ситуацията и в старопрестолния град – Велико Търново. Там водач на червената листа е младият Явор Божанков, който…. изненада, е бил член на ДСБ и има видеа, на които се вижда да участва в мероприятия с Радан Кънев. Някогашният съпартиец на Радан Кънев и Иван Костов е издигнат за водач на социалистическата листа във Велико Търново, въпреки че кметове и общинари в старата столица изразиха желанието си това да бъде Весела Лечева.

В писмо до лидерката Нинова 27 кметове и общинари от област Велико Търново изрично са посочили, че най-правилно ще е Весела Лечева да бъде водач на листата. Те посочват, че като депутат тя е имала ползотворна работа и е направила много за населените места в областта. Забележете, това го посочват кметове и общинари, тоест хора, които представляват тези населени места, отговарят за тях и са запознати със ситуацията. Освен това Лечева е номинирана и от 10 партийни организации на БСП в областта.

При това, Лечева е показала и резултати, като през 2017 година изпреварва герберите в 4-и многомандатен район с цели 4000 гласа. Очевидно обаче, Корнелия Нинова смята, че бившият десебар Божанков е по-подходящ.

Всъщност, преди години Божанков е рекламиран на обществото като новото лице на ДСБ в Горна Оряховица. Дори г-н Божанков да е получил катарзис и да е станал ляв, въпреки своя богаташки произход и история в най-крайната неолиберална дясна партия у нас, остава си въпросът как социалистите във Велико Търново ще го приемат. Интересно е, че около госпожа Нинова гравитират твърде много хора като г-н Божанков, които имат история в СДС, ДСБ и други десни и антикомунистически партии.

Разбира се, че една от най-важните за БСП листи ще бъде тази в морската столица Варна. Там водач на листите, без особена изненада, ще бъде Борислав Гуцанов. Интересни са отношенията между Гуцанов и Нинова. Водачът на варненската червена листа също е претърпял своя „катарзис“ – искал е оставката на председателката Корнелия Нинова, а сега е верен поддръжник и член на Изпълнителното бюро, което тя нареди.

През ноември 2019-та Гуцанов иска оставките на Корнелия Нинова и Кирил Добрем. Няколко месеца по-рано ИБ на БСП свали доверието си от Гуцанов. Имаше и обвинения, че е записвал мъртви души като членове на БСП и е правил други фалшификации със списъците на членския актив. Или поне така беше казала Корнелия Нинова в национален ефир. Сега обаче, г-жа Нинова явно е променила мнението си за Гуцанов и/или смята, че е станала грешка и той не е записвал мъртви души и не е правел измами с членските списъци, или пък не вижда вече нищо незаконно в подобни действия. Кой знае?

Особено скандална е ситуацията и във Видин, където от „Позитано“ наложиха за водач на листите лицето Филип Попов, въпреки изричното нежелание на социалистите там. Всъщност, миналата година местната структура на БСП дори отне правата на Филип Попов да заема партийни длъжности.

Според местните социалисти той е извършвал най-различни действия, които са били все във вреда на авторитета на партията и доверието на избирателите в нея. Оказва се, че като депутат Попов не е имал и особен интерес към живота, проблемите и функционирането на социалистическата организация във Видин.

Излишно е да се казва, че ако водачът на листата във Видин е лице, което е нехаресвано и нежелано от местните социалисти, резултатът може да бъде само един и при това в никакъв случай позитивен за БСП. Но пък ще е позитивен за трудовата биография на г-н Попов, нали?

Медиите в България също така гръмнаха със заглавия като „протежето на Васил Божков“ ще води листите на БСП в Монтана. Оказва се, че Корнелия Нинова за пореден път налага Атанас Костадинов за водач на листата в град Монтана. Припомняме, че един от най-ярките измежду многото скандали около него е, че в качеството си на проектант на водния цикъл в Монтана, Костадинов е пряко отговорен за това, че водопроводът в града е покрит с пръст, богата на арсен. Тоест, Нинова налага за водач на листите един човек, за когото медиите не само пишат, че е „човек“ на този или онзи известен български богаташ, но и с действията и решенията си е застрашил живота на хиляди жители на Монтана. И това не е просто спекулация, а проверим факт, за който социалистите в Монтана са писали до самата Корнелия Нинова отдавна, но разбира се, без резултат.

Очевидно г-жа Нинова няма намерение да печели изборите в Монтана или с г-н Костадинов ги свързват някакви общи интереси, щом го налага за депутат и водач на листа, въпреки явното недоволство на жителите на града срещу него.

В листите на БСП за предстоящите избори има и много други прелюбопитни и странни имена. Изброените тук случаи са само някои измежду най-шокиращите.

Ако ръководството на „Позитано-20“ е решило не само да отблъсне хиляди избиратели в цялата страна, но и да разцепи партията, то определено върви в правилната посока. Неуважението и липсата на интерес към вижданията и волята на местните партийни организации няма да се отразят добре на Корнелия Нинова.

В краткосрочен план Нинова ще успее да задоволи част от съюзниците си, раздавайки места в листите и постове. Но в дългосрочен план тези действия заплашват да доведат до отлюспване от партията (което всъщност отдавна е започнало), разцепление, недоволство и загуба на мотивация от членската маса да работи за постигането на високи изборни резултати.

Неразпознаваемостта или обратното, негативната разпознаваемост на част от водачите на партийните листи няма да изиграят положителен ефект за електоралните резултати на БСП.

Добре е Корнелия Нинова да разбере това, защото сега погледите са вперени в нея и на фона както на прекия й избор за председател, така и на собствените й претенции, тя е длъжна да доведе БСП до първо място на изборите. Не го ли направи, партията ще й поиска персонална отговорност. Няма да има и съчувствие за оформилият се кръг от хора около нея.

Времето ще покаже какво ще стане, но засега, с тези водачи на листи, БСП може да се надява само че избирателите ще я подкрепят по инерция и като контра на ГЕРБ. Защото, който си направи труда да прегледа листите и биографиите на хората в тях, надали ще подаде бюлетина за левицата.

Румен Петков, „Поглед“