България загуби с 0:3 гостуването си на Исландия и така се утвърди на последно място в група 4, Дивизия С на футболната Лига на нациите. Срещата бе официален дебют на Атанас Рибарски като временен селекционер, след като Александър Димитров подаде оставка в резултат на спечелената едва 1 точка при домакинствата на Люсекмбург и Естония.
„Лъвовете“ излязоха със схема 4-3-3, като направи впечатление фактът, че повикания допълнително нападател Атанас Илиев започна като титуляр. От своя страна селекционерът на Исландия Арнар Гунлаугсон (брат на бившия футболист на ЦСКА Гардар Гунлаугсон) не можеше да разчита на основен играч в лицето на нападателя на Лацио Алберт Гудмундсон, но за сметка на това на линия бяха Хакон Харалдсон (Лил) и Ори Оскарсон (Реал Сосиедад).
Непрестанният дъжд и вятър направиха условията за игра трудни и двата отбора в началото не поемаха излишни рискове. Пред около 30 български фенове, разпръснати из двата сектора на стадион „Лаугардалсвьолур“ националите започнаха значително по-добре в сравнение с предходните 2 срещи и на моменти се противопоставяха успешно на физическото присъствие на домакините.
В 25-ата минута Георги Русев пропусна от чисто положение, но така или иначе евентуално попадение нямаше да бъде зачетено поради засада. Домакините отговориха 5 минути по-късно, когато удар от дистанция на Андри Балдурсон бе спасен от Даниел Наумов.
Окуражавани от трибуните с прочутото „Викингско пляскане“, с което придобиха световна слава на европейското първенство преди 10 години, исландците в крайна сметка успяха да материализират териториалното си превъзходство в 37-ата минута. Тогава комбинация между двете звезди на домакините Харалдсон и Оскарсон завърши с премерен удар на последния, който се озова в българската врата.
В самия край на първата част „лъвовете“ имаха 2 шанса за изравняване, но ударите на Русев и Илиев не бяха проблем за Хакон Валдимарсон. Влизането на Емил Ценов и Мартин Петков в началото на второто полувреме не промени съществено съотношението на силите, като това се отнася и за появата на Здравко Димитров и Петко Панайотов.
Вместо това в 60-ата минута Оскарсон удвои преднината на тима си. Това се случи след триходова комбинация, започната от Харалдсон и продължена с центриране на Микаел Андерсон към голмайстора.
В 84-ата минута Оскарсон пропусна да оформи своя хеттрик от дузпа, отсъдена за игра с ръка на Атанас Илиев. Ударът му от бялата точка бе майсторски избит от Даниел Наумов.
Капитанът на исландския тим обаче се реабилитира в последната минута на редовното време, пускайки извеждащ пас на Микаел Егил Елертсон, който оформи крайното 0:3. По този начин бурните исландски води, в които през столетията гибелта си са намирали стотици кораби, се оказаха пагубни за футболната ни рибарска гемия, която пое към дъното.
Posted on: септември 26th, 2026 by МИГ No Comments
България е изправена пред риск от трайно по-висока инфлация, защото заплатите, вътрешното потребление и публичните разходи растат силно, докато производителността не успява да ги следва със същото темпо. Това е основното предупреждение на международната рейтингова агенция Fitch Ratings, която повиши перспективата пред рейтинга на страната от стабилна на положителна, но едновременно отчете ясни признаци за прегряване на икономиката. Агенцията очаква средногодишната инфлация през 2026 г. да достигне 4,9%, а през 2027 г. да остане около 4%. Към вътрешния натиск се добавят и по-високите цени на енергията, които вече се пренасят към транспорта, производството и услугите.
Най-силният сигнал в анализа на Fitch идва от пазара на труда. За трите години до края на 2025 г. разходите за труд на единица продукция в България са нараснали с общо 36,4%. Това е около четири пъти над прага от 9%, използван в европейската процедура за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Рейтинговата агенция свързва този ръст с бързото увеличение на номиналните заплати и предупреждава, че когато доходите се увеличават значително по-бързо от производителността, натискът постепенно се прехвърля към крайните цени.
Подобно предупреждение идва и от Българската народна банка. Управителят на БНБ Димитър Радев посочи през май, че когато ръстът на доходите системно изпреварва този на производителността, резултатът е натрупване на инфлационни и макроикономически дисбаланси. Според него силното кредитиране само по себе си не е първичен източник на инфлация, но при вече силно вътрешно търсене може допълнително да усили поскъпването.
Вторият голям риск е бюджетът. Fitch очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ през 2026 г. да достигне около 4,5% от БВП, въпреки че заложената от правителството цел е още по-висока. Агенцията определя фискалната политика като разхлабена и очаква тя да остане такава и през 2027 г. Натискът идва от разходи за заплати в публичния сектор, социални плащания, инвестиции и отбрана. При икономика със силно вътрешно потребление подобно допълнително наливане на средства създава още търсене и затруднява овладяването на цените.
Точно към същия проблем насочва и ОИСР. Организацията прогнозира инфлация от 4,3% за България през 2026 г. и посочва, че страната има нужда от постепенно фискално затягане, за да избегне риск от прегряване. Според анализа силното частно и публично потребление продължава да подкрепя икономиката, но растящите социални трансфери, заплати и публични инвестиции означават, че бюджетната политика трябва да действа като спирачка, а не като допълнителен стимул. След присъединяването към еврозоната именно фискалната политика остава основният национален инструмент за ограничаване на краткосрочния инфлационен натиск.
Европейската комисия също очаква инфлацията в България да остане висока през тази година – 4,2%. Основната причина в нейната прогноза е поскъпването на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток, но Брюксел посочва и вторичния ефект върху производствените разходи и услугите. В същото време Комисията прогнозира бюджетен дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., като основните двигатели са социалните разходи, публичните заплати и разходите за отбрана.
Външният ценови натиск не е за подценяване. Европейската централна банка отчете, че през август инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,3%, като енергийната инфлация е достигнала 14,3%. ЕЦБ очаква по-високите енергийни цени постепенно да се прехвърлят и към основната инфлация и храните, а общият ценови ръст да остане значително над целта през първата половина на 2027 г. За България този ефект идва върху вече съществуващ вътрешен натиск от доходи, кредитиране и бюджетни разходи.
Прогнозите на Fitch показват и друг симптом на силното вътрешно търсене – бързото влошаване на текущата сметка. Агенцията очаква дефицитът по нея да достигне 7,4% от БВП през 2026 г. Част от обяснението е, че нарастващите доходи стимулират потреблението на вносни стоки по-бързо, отколкото расте износът. Fitch очаква икономическият растеж да остане сравнително силен – около 2,8% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г., но предупреждава, че структурата на този растеж носи дисбаланси.
Въпреки предупрежденията оценката на Fitch за България като цяло се подобрява. Агенцията потвърди кредитния рейтинг BBB+ и промени перспективата на положителна, като отчете по-ниската политическа несигурност и ползите от членството в еврозоната. България продължава да има сравнително нисък държавен дълг и силна външна финансова позиция спрямо държави със сходен рейтинг. Рискът, върху който международните институции вече поставят все по-силен акцент, е друг – прекалено бързото нарастване на доходите и държавните разходи да поддържа търсенето над капацитета на икономиката и така да задържи инфлацията висока по-дълго.
Posted on: септември 18th, 2026 by МИГ No Comments
Посещението в София на министър-председателя на Чехия Андрей Бабиш е логична стъпка във външнополитическата линия на кабинета „Радев“. Фактът, че чешкият премиер пристигна в София много скоро след неговия словашки колега Роберт Фицо във всички случаи говори за това, че България води много по-активна външна политика в защита на националния интерес. Синхронът в провеждането на тази политика между премиера Радев и президента Йотова също е видим и очевидно води до позитивен „синергичен“ ефект.
Но българската активност едва ли би имала толкова бърз ефект, ако Радев и правителството не бяха в позицията „да чукат на отворена врата“. Както Бабиш, така и Фицо, бидейки сред малкото здраво мислещи европейски лидери, загрижени за жизнения стандарт на своите народи и за стопанското развитие на страните си, усилено търсят съюзници в рамките на Европейския съюз в общия дебат за корекция на абсурдната политика, която Брюксел налага на държавите членки.
Със сигурност оформящата се славянска тройка има общи позиции и по теми като миграцията. Но най-тежките проблеми и в трите бивши източноевропейски държави са свързани с енергетиката, цената на тока и другите енергоносители. Нормално е българските, а и европейските медии, които отразяват тези дипломатически совалки, да виждат новината в посланията за диалог с Русия и мир в Европа. Но особено в светлината на поредните абсурдни изцепки по темата на Урсула фон дер Лайен на тях им е ясно, че диалогът с Русия, а още повече мирът са твърде далечни перспективи. Преди тях със сигурност България, Чехия и Словакия трябва да преживеят зимата при настоящите цени на горивата и особено на природния газ.
Очевидно надеждата и на тримата лидери за по-бърз, макар и краткосрочен успех е по темата за прословутата Зелена сделка. Твърдата позиция на Брюксел за войната в Украйна е ясна. Но общият фронт в Източна Европа за диалог и мирно решение може да служи като аргумент в дебатите за въглеродните квоти. За да удържи „украинския фронт“, Европейската комисия ще бъде поставена под натиск да отстъпи „на зеления“.
Премиерите на България, Чехия и Словакия имат всички основания да настояват за бърза промяна на политиката, особено по отношение на въглищните централи. Цените на природния газ в Европа вече започнаха да галопират, конкурирани само от дизела. Ако няма бързо отстъпление от „Зелената сделка“, цените на тока в Европа през зимата могат да имат ефект, сравним с хиляди хибридни атаки на Путин. В навечерието на следващата важна изборна година в Европа това би било политическа катастрофа.
Но проблемът е голям не само в краткосрочен план. В Европа усилено се говори за реиндустриализация и всъщност тази идея, която засега остава само на книга, е единственият лъч надежда за това, че все пак е останал някакъв здрав разум в брюкселските чиновници. Усилията за елиминиране на европейските въглищни централи, преди да постигнат някакъв друг ефект, означават инвестиция на 2 трилиона евро във ВЕИ мощности, батерии и други съоръжения. Всички тези 2 трилиона ще се превърнат в директна инвестиция в икономиката на основния конкурент Китай, който е почти пълен монополист на всички производства, свързани с ВЕИ.
След всички безкрайни приказки за това, че Европа трябва да бъде енергийно, суровинно и всякак независима, крайно време е в Брюксел да си спомнят, че единственият абсолютно независим отвън източник на енергия в рамките на Съюза са добиваните на място въглища. Респективно, най-независимият отвън източник на ток са нашите ТЕЦ, които могат да произвеждат на изключително ниски цени, ако не им се налага да плащат въглеродни емисии.
Европа отделя 6 % от емисиите на парникови газове в международен план и на този етап очевидно никой друг не полага никакви усилия в борба с глобалното затопляне. Вместо да се самонаказваме в една силно конкурентна глобална обстановка, в която сме в изоставаща позиция по куп важни икономически показатели, е крайно време на европейско ниво да се вземат мъдри решения в интерес на обикновените граждани на Съюза, които плащат от джоба си волунтаристичните експерименти на европейската бюрокрация.
САЩ обвиниха България, че прикрива руски хибридни атаки и дезинформация. В доклад на Службата за изследвания на Конгреса на САЩ пише, че преди парламентарните избори в страната през април 2026 г. България е била една от най- уязвимите информационни среди за недемократични злонамерени манипулации в ЕС. В него се анализират действията на българските власти по отношение на руски атаки, като се прави сравнение с реакцията на властите на Румъния например, пише „Сега“.
Хибридните военни действия на Кремъл включват актове на саботаж, убийства, нарушения на въздушното пространство, заглушаване на GPS, прекъсване и повреждане на критична подводна инфраструктура, кибератаки, миграция с оръжие, намеса в политиките на страните. Европейски служители обвиняват Русия в манипулиране на информация за влияние в предизборни кампании, корумпиране на европейски политици и извършване на незаконно финансиране на кампании в множество европейски страни, включително Франция, Германия, Полша, Черна гора, България и Молдова. Румъния и България са претърпели DDoS атаки, които се приписват на проруски хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са били насочени към системи, свързани с изборите, правителствени системи и критична инфраструктура.
Румъния, която граничи с Украйна, е преживяла множество нарушения на въздушното си пространство от дронове от 2022 г. насам. Според румънското Министерство на отбраната, Русия е извършила над 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г. насам. В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния и множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.
През 2025 г. румънските разузнавателни власти съобщават, че са осуетили саботаж, насочен към критична инфраструктура, и са свързали заподозрения с „широка мрежа от саботьори, насочени към европейски държави, контролирани чрез посредници от руските тайни служби“. В текущо наказателно дело двама украински граждани, заподозрени, че са вербувани и ръководени от руското разузнаване, са обвинени в опит за серия от експлозии в рамките на ЕС чрез украинската куриерска компания „Нова поща“ в Букурещ. Прокурорите са свързали случая с по-мащабен заговор, включващ обекти в Полша. Българската отбранителна промишленост също може да е била цел на свързани с Русия операции са саботаж.
София е сред градовете с най-силен ръст на жилищните цени в света. Столицата заема второ място по поскъпване за периода 2016–2026 г. Това показва десетото издание на анализа на Deutsche Bank „Картографиране на цените по света 2026“. Докладът сравнява цените на жилищата в 69 града по света.
Жилищата в София са поскъпнали със 197% за последното десетилетие. Единствено Будапеща отчита по-голям ръст. В унгарската столица цените са се увеличили с 210%.
Въпреки поскъпването София остава далеч от най-скъпите градове по цена на квадратния метър. През първото тримесечие на 2026 г. средната цена в столицата достига 2680 евро. За сравнение, в Женева квадратният метър струва около 20 000 евро. Швейцарският град обаче отчита ръст от 69% за същия период. Разликата между двете столици остава значителна, въпреки бързото поскъпване в София.
Хонконг е най-скъпият град сред 69-те, включени в доклада. Там един квадратен метър струва 23 790 евро. За последните десет години обаче местните жилища са поскъпнали само с 12%.
Данните за София са изведени от статистиката на Националния статистически институт. Самата столица не е сред основните акценти в анализа на Deutsche Bank. Ръстът обаче я поставя непосредствено след Будапеща.
Източноевропейските пазари формират най-ясната група сред градовете с голямо поскъпване. Общата особеност е ниската изходна база. През 2015–2016 г. жилищните пазари отново започват да се възстановяват.
Будапеща се изкачва начело след въвеждането на мащабни семейни субсидии при правителството на Виктор Орбан. Програмата CSOK предлага грантове и нисколихвени кредити за семейства с деца. Мерките насочват допълнителни средства към пазара на нови жилища.
Варшава също отчита силен ръст, особено през последните три-четири години. Полската програма Safe Credit 2% предлага ниска лихва на млади семейства. В същото време стотици хиляди украински граждани се установяват в Полша.
Много международни компании преместват офисите си от Беларус и Русия в страната. Това увеличава натиска върху наемния пазар. Варшава се утвърждава и като икономически център на Източна Европа.
Прага привлича млади специалисти, особено в IT сектора. Ограниченото строителство допълнително засилва натиска върху цените. Процедурите за ново строителство в Чехия остават бавни.
В Гърция възстановяването започва след тежката дългова криза. Програмата „Златна виза“ привлича купувачи чрез възможност за жителство срещу инвестиция. Развитието на Airbnb туризма също подкрепя поскъпването.
Москва и Тел Авив-Яфо попадат сред градовете с голям ръст при различни условия. Военните конфликти засилват търсенето на активи, които осигуряват сигурност. В Москва ограниченията върху руските капитали насочват средства към местни имоти.
В Азия ръстът често е свързан с демографски и икономически промени. Манила се развива чрез аутсорсинг индустрията и чуждестранните онлайн казина. Те наемат хиляди служители и купуват жилища във високите сгради.
Рияд преминава през мащабна трансформация по програмата „Визия 2050“. Саудитската държава субсидира покупките на жилища от младото население. Пазарът се отваря и за чуждестранни купувачи.
В Сеул ниските лихви насърчават покупките вместо традиционните големи депозити при наемане. Пренаселеността поддържа града сред най-активните жилищни пазари.
В България основните фактори са ниските ипотечни лихви, еврозоната и ограничените възможности за спестяванията. Важна роля има и изходната цена. През 2015–2016 г. София е сред европейските столици с най-достъпни жилища.
България и Русия трябва поне да възобновят нормалния диалог, но досега с новото правителство на страната не сме имали никакви контакти. Това заяви руският посланик в София Елеонора Митрофанова, отговаряйки на въпрос на руската информационна агенция ТАСС за двустранните отношения през първите 100 дни на новия кабинет, оглавен от Румен Радев.
Дипломат №1 на Москва в София изтъкна, че променената реторика спрямо Русия от страна на България, има голямо значение.
„България действа, така да се каже, досатъчно самостоятелно по отношение на последните санкции, планирани срещу нашия патриарх Кирил и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов, което също е важен въпрос. Парламентът промени законодателството, регулиращо дейността на „Лукойл“ в България. Всичко това са наистина положителни знаци, но, повтарям, възможностите на българското правителство са точно в рамките на насоките на НАТО и ЕС“, добави Митрофанова.
По думите й Москва не трябва да очаква много в развитието на двустранните отношения, но минимумът, който е необходим, е възстановяването на нормалния двустранен диалог.
„Ненормално е да имаш посолство, но на практика да нямаш никакви контакти с правителството. За съжаление не знаем какви са плановете на правителството за това, но се надяваме на положителни промени“, заключи посланичката на Русия в България.
Преди дни директорът на Втори европейски департамент на руското МВнР Юрий Пилипсон заяви в интервю за ТАСС, че реториката на София по отношение на Русия и войната в Украйна е станала по-сдържана и е придобила „рационални елементи“ след идването на власт на новото българско правителство, ръководено от бившия президент Румен Радев.
По думите му Москва отчита като положителни сигналите от София, свързани с поставянето на българските национални интереси на преден план. Пилипсон посочи като пример призивите Европейският съюз да преразгледа настоящия си курс по отношение на войната, предупрежденията за риска от опити за военна победа над Русия и необходимостта от търсене на дипломатическо решение.
Въпреки положителната оценка на промяната в реториката на София Пилипсон предупреди, че е твърде рано да се говори за възобновяване на взаимноизгодното руско-българско сътрудничество.
„България не е провеждала нов разговор с Иран и не е давала обещание, че няма да участва във война срещу страната, както съобщи иранската държавна телевизия ИРИБ.“ Това уточняват от Министерството на външните работи пред БТА след твърдението на Техеран, че в рамките на 24 часа България, Великобритания и Украйна сами са се свързали с иранските власти, за да заявят, че няма да станат част от евентуални военни действия срещу Иран.
От българското външно министерство посочиха, че единственият телефонен разговор между министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Арагчи се е състоял на 30 юли. След тази дата друг разговор между двамата министри не е провеждан.
Контактът е бил иницииран от българска страна, като предложение за провеждането му е било отправено още на 6 юли. Заради разминаване в програмите на двамата министри разговорът е бил отложен и в крайна сметка се е състоял на 30 юли.
От МВнР подчертаха, че прекият диалог е основен инструмент на дипломацията и допринася за поддържането на отворени канали за комуникация между държавите. Според ведомството провеждането на подобен разговор не трябва да се тълкува като извънредна стъпка или като действие, излизащо извън обичайната дипломатическа практика.
При разговора на 30 юли Петрова-Чамова е обсъдила с Арагчи разполагането на американски самолети цистерни в България. Българският външен министър е подчертала, че е изключено от територията на страната да бъдат извършвани каквито и да било преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток.
Това изявление обаче е било направено в рамките на разговора от 30 юли, а не при нов контакт през последните 24 часа, както се създава впечатление от информацията на иранската държавна телевизия.
Припомняме, че Техеран е получил последователни обаждания от България, Великобритания и Украйна, като трите държави заявили, че „няма да станат част от войната“ срещу Иран. Телевизията се позова на интервю на говорителя на иранското външно министерство Исмаел Багаи. Според него въпросните държави сами са инициирали дипломатическите контакти с Техеран. Същата информация беше разпространена и от официалната иранска новинарска агенция ИРНА.
Багаи заяви още, че отговорността на Иран е била да предупреди трите държави за последиците от всяка възможна нова агресия или ескалация на военните действия.
Отговорът на българското външно министерство показва, че София оспорва внушението, че е направила ново политическо обещание пред Техеран. Българската страна потвърждава единствено разговора от 30 юли, по време на който е заявила, че територията на страната няма да бъде използвана за преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток.
Полша успя да върне Украйна в преговорите „МиГ-29 срещу дронове“ след брилянтна операция, от която България вероятно ще излезе употребена и с пострадал сериозно имидж в ЕС и НАТО.
Зам.-министърът на отбраната на Полша Паулина Собковяк-Чарнецка заяви, че Украйна се е върнала в преговорите и е изпратила до Варшава конкретно предложение относно изтребителите МиГ-29. “Ние прехвърляме МиГ-ове, а украинската страна прехвърля дронове. Ако Украйна иска да модернизира тези самолети, ние сме готови да помогнем. Но сега на масата е същото предложение – МиГ-ове в замяна на дронове. Конкретен отговор от украинската страна относно това какви дронове могат да предоставят в замяна на самолети МиГ лежи на масата от няколко дни“, подчерта тя, цитирана от RAR и Фокус.
В края на юни полският министър на отбраната Косиняк-Камиш заяви, че Украйна се е отказала от споразумението “МиГ за дронове“, като дни по-късно обвърза това с изострянето на историческия спор между двете страни. Той изрично спомена, че България би искала да купи полските самолети МиГ-29, от които Украйна се интересува, но подчерта, че Варшава все още не прекратява опитите за постигане на споразумение с Киев. На 29 юли той каза, че и украинската страна отново е изразила интерес към сделката.
В същото време българският военен министър Димитър Стоянов обяви, че към момента преговори за МиГ-29 не се водят, защото нямаме отговор от полската страна на писмото ни за самолетите. Той каза това по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутата Ивелин Първанов от „Възраждане“ каква цена иска полската страна и в какви срокове би могла да достави самолетите.
Военният министър обясни, че България има интерес към резервни части от последните полски МиГ-ове, от които се нуждае и Украйна. В същото време полският му колега обяви, че София е поискала да купи и целите изтребители, а не само запасните части.
Посланикът на България в Република Северна Македония е бил извикан вчера в Министерството на външните работи и външната търговия на страната по повод „публичното оповестяване на дипломатическа нота с информация за членове на семейството на Християн Мицкоски, пътували до Пампорово”, съобщи на пресконференция днес министърът на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски.
Муцунски определи ситуацията като „абсолютно неприемлив начин на комуникация между две държави”, като поиска извинение и бърза реакция от българските институции за разрешаване на случая.
По думите му на територията на Северна Македония „постоянно се движат семейства на високопоставени чуждестранни представители и самите чуждестранни представители, понякога в частно качество, но никога не се е случвало подобен документ да бъде оповестяван публично”.
„Това, което ме тревожи е, че се разкриват лични данни, свързани със съпругата и малолетния син на премиера (на Северна Македония Християн Мицкоски). Разбира се, поискахме информация, разговаряхме и със стратегическите си партньори по този въпрос, защото наистина сме обезпокоени от лекомислието, довело до подобна ситуация”, заяви Муцунски.
Той спомена случая със запалването на българските дипломатически автомобили пред посолството на страната ни в Скопие миналата седмица, като заяви, че институциите в страната са действали „възможно най-бързо”. Муцунски допълни, че самият той и заместник-министърът на външните работи веднага са осъществили „комуникация с представителите на съседна България”.
Муцунски не посочи директно откъде е изтекъл документът, публикуван във Фейсбук група, но заяви, че „хипотетично, ако такава информация излезе от Министерството на външните работи (на Северна Македония) и е свързана със семейството на представител на чужда държава, бих се извинил”, предава БТА.
Муцунски каза, че според него „има сериозна мрежа от публикации в сайтове и социалните мрежи, чрез ботове, които се занимават не само с представители на правителството на Северна Македония, но все по-често и с техните семейства“.
Снимка на документ, представен като дипломатическа нота от посолството на Република Северна Македония в София, се превърна в поредна обсъждана тема в отношенията между България и Северна Македония. В документа се иска осигуряване на транспортен коридор на съпругата и сина на Мицкоски, които в началото на годината са пътували до Пампорово, а „при възможност и полицейски ескорт за целия престой на гостите“.
В предполагаемата нота е посочено приблизителното време, в което съпругата и по-малкият син на премиера на Северна Македония ще преминат границата между двете държави, както и придружаващите ги лица, свързани със сигурността на семейството на Мицкоски – имената на служители от охраната, превозните средства, с които пътуват, комуникационните устройства и оръжията, които носят със себе си.
Публикуваната във Фейсбук снимка на предполагаемата нота беше определена от Християн Мицкоски като „радикализиране“ на отношенията между двете държави.
България отчита сериозен спад в международния туристически поток и се намира на последно място в Европейския съюз по ръст на чуждестранни туристи за периода януари – април, заяви министърът на туризма Илин Димитров пред БНТ.
„В момента курортите ни са готови, те са чисти, подредени, очакват туристи, а туристи няма. При ръст на Европейския съюз от 4,5% се оказва, че България е минус 4,3%. Това говори за голям отлив на записвания и въобще на туристи от България“, обясни Димитров. Основният отлив идва от германския и румънския пазар, които са сред най-важните за българския туризъм.
Министърът подчерта, че през предходните години министерството е направило неефективни разходи. „Ние сме се занимавали като министерство в 2025 година с принтиране на снимки и поставянето им в коридора и предверието на министерството – 48 000 лева за принтове на снимки. И по-интересно е монтажът – по 41 лева за поставяне на един винт и окачване на стена. Ако сложите два – 82 лева за окачване на снимка. Това е било фокус по харчене. Имало е и излъчване на рекламни клипове на фасада на сграда – договор за година и половина на стойност 541 хиляди лева.“
Димитров допълни: „Субсидирали сме събития за около 2,5 милиона лева в България. Те са с интересна тематика, бих казал причудлива – свързани с картофи, хвърчила, кръгли маси, вечеринки, награди. И когато поискахме списък какво е правено, се оказа, че има списък със събития, но има и друг списък с 36 събития, които самата дирекция предлага да бъдат прекратени, защото няма обосновка за ефективността.“
В момента тече одит на Сметната палата, допълни министър Димитров.
Вземете от рафта на голяма верига в България бутилка зехтин на италианската марка Monini – 1 литър. Цената на етикета: 19,42 евро. Влезте в супермаркет от веригата Conad в Италия и намерете същата бутилка. Ценовият етикет показва 5,49 евро – намалена от 8,99 евро. Оказва се, че за цената на една бутилка в България в Италия можете да си купите повече от три. Това не е изключение. Това е част от системата за ценообразуване у нась,, пише „Телеграф“.
„Ще направим всичко възможно да защитим българския производител от практиките на извиване на ръце от големите търговски вериги, които го карат да продава почти на себестойност“, заяви Румен Радев още преди да встъпи официално в длъжност.
Прозрачност
При приемането на властта в Министерския съвет той поясни посоката: няма да се въвежда административен таван на цените, но ще се търси прозрачност по цялата верига на ценообразуване и безкомпромисни санкции срещу нелоялната конкуренция.
„Таван за цените няма да се въвежда, но ще използваме всички инструменти в пазарната икономика, така че да осветлим ценообразуването“, обяви премиерът.
„Ние не искаме нищо повече от това, което е направено в Германия, но и нищо по-малко“, заяви министър-председателят. Управляващите търсят режим на ценообразуване, подобен на германския – без административен контрол върху цените, но с ясни правила и пълна прозрачност по цялата търговска верига.
Вече се обсъждат законодателни промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. В тях са заложени дефиниции на понятията „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и значително завишени санкции – до 10% от общия оборот на дружеството.
Парламентът вече прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията, предложени от „Прогресивна България“. Целта е ограничаване на нелоялните практики по веригата на доставките, по-голяма прозрачност при формирането на цените и защита на производителите и потребителите.
Фактори
Примерът с Monini е показателен именно защото е лесно проверим. Това е масова марка, произведена в Италия, продавана навсякъде из Европа. Разликата в цените не е случайна – тя е резултат от структурни механизми, които властта досега не е имала воля или интерес да разглоби. Дистрибуционната верига е първият фактор. В Италия Monini достига до рафта с минимален брой посредници. В България задължително минава през вносител и дистрибутор, всеки от които добавя своя марж – обичайно между 20% и 40%.
Позиционирането като „внос“ е вторият. В Италия зехтинът е ежедневен продукт в жестока конкуренция с десетки местни марки. В България същата бутилка се продава като „автентичен италиански зехтин“ – нишова стока с висока желаност и купувач, който не познава реалната пазарна цена.
Информационната асиметрия е третият и може би най-коварният механизъм. Повечето потребители в България не познават цените в страната производител. Без сравнение – няма натиск. Без натиск – цените остават изкуствено завишени. Струва си да се отбележи, че дори без промоцията редовната цена на Monini в Италия е 8,99 евро. Разликата при редовни цени е повече от двукратна. При промоционалната цена – над три пъти и половина.
Изгодно
И тъй като нискотарифните авиокомпании предлагат билети от София до Рим за 14,99 евро, неволно се появява въпросът: не излиза ли по-изгодно човек да отиде и да си купи зехтина директно от Италия? Разликата между цената на бутилката в България и тази в италианския супермаркет е почти 14 евро – буквално цената на самолетния билет. Разбира се, в сметката влизат и разходи за багаж и престой, така че „зехтиновото пътешествие“ засега остава мисловен експеримент. Но самото задаване на въпроса е красноречиво: когато разликата в цената на бутилка зехтин стига до самолетен билет, системата очевидно се е объркала някъде по пътя.
Нашенци пазаруват краставици в Румъния
Светлана Трифоновска
Българите вече пазаруват зеленчуци и мляко в Румъния, защото им излиза на сметка, съобщава във видеоклип във ФБ Павел Стоименов, който е заснел репортаж от румънското село Избичени. Краставиците от фермерския пазар са 40 евроцента за кг, а във всяко село има млекомат, от който срещу 90 евроцента можеш да се сдобиеш със свежо мляко от местно стопанство.
За съпоставка краставиците у нас отиват към 2 евро килото, над 2 евро е литърът на непастьоризираното мляко. Чудото според Стоименов се дължи на десетки оранжерии в селата и възможността да ползват за напояване вода от реката.
Като инфлационна мярка пък Австрия е премахнала ДДС на продуктите от малката потребителска кошница. Подобен механизъм действа във Великобритания и Ирландия, съобщи пред Дарик депутатът Стойчо Ганев. Българката Рада Генова, която живее в Италия, публикува касова бележка от супермаркет, от която се вижда, че зеленчуци, плодове, мляко и хляб са с 4% ДДС, а другите храни с 10%, докато при нас всички се облагат с 20%.
Унгарският премиер Петер Мадяр обяви планове за сериозно намаляване на заплатите на висшите държавни служители, включително и на собственото си възнаграждение, предаде БГНЕС.
Заплатата му ще бъде под половината от това на предшественика му Виктор Орбан.
Мадяр, който положи клетва като министър-председател по-рано този месец, представи мерките като част от по-широка програма за реформи и борба с политическата корупция и шуробаджанащината, натрупани през 16-годишното управление на Орбан.
В интервю за държавната телевизия RTL новият премиер заяви, че месечната му брутна заплата ще бъде 3,8 милиона форинта (около 10 600 евро), докато последното възнаграждение на Орбан като премиер е било 7,8 милиона форинта (около 21 600 евро). Очаква се намаленията да засегнат и ръководителите на държавни компании, както и членовете на надзорни и консултативни съвети.
Новото унгарско правителство планира също така да ограничи парламентарните разходи за гориво, настаняване и персонал до под 5 милиона форинта (около 13 900 евро) месечно.
Според Мадяр реформите целят да наложат „сдържаност и смирение“ сред управляващите и да покажат, че политиката не трябва да бъде средство за лично обогатяване.
Премиерът изчисли, че мерките могат да донесат икономии в размер на до 50 милиарда форинта (около 139 милиона евро). На парламентарните избори през април партията на Мадяр „Тиса“ постигна убедителна победа и сложи край на дългогодишното управление на Орбан.
За разлика от новата власт в Унгария, управлението у нас намали броя на министерствата от 19 на 18, а обещанието да намали раздутата държавна администрация и бюджетния сектор вероятно ще си остане само в сферата на предизборната кампания. Правителството на Румен Радев декларира да намали и заплатите на депутати и министри, но парите им бяха увеличени още този месец.
България спечели „Евровизия“ за първи път в историята си. Дара донесе победата с песента „Bangaranga“ на конкурса във Виена, а успехът ѝ веднага превърна страната ни в обект на любопитство за европейската публика. Официалният сайт на „Евровизия“ съобщи, че България печели с 516 точки, след като Дара оглавява както вота на журитата, така и този на публиката — рядко съвпадение в последните години на конкурса.
Германски медии побързаха да обяснят на читателите си „коя е България“ — страната, която догодина ще приеме най-гледаното музикално шоу в Европа. В един от подобните материали във в. Билд България е представена през 20 любопитни факта: от древната история на Пловдив, през Варненското златно съкровище, кирилицата и киселото мляко, до Джон Атанасов, Христо Стоичков, „Мистерията на българските гласове“ и Кристо.
Така една поп победа внезапно отвори далеч по-голям разговор — за мястото на България в европейското въображение.
България често присъства в чуждите новини през статистики за бедност, политическа нестабилност, корупция или демографска криза. Победата на Дара обърна прожектора. За няколко дни страната започна да се разказва през култура, музика, история, памет и талант.
20 интересни факта за България
Ето как ни представя „Билд“: България е победител в „Евровизия“! С успеха си на „Евровизия“ 2026 във Виена Дара написа история и за първи път донесе титлата от конкурса в балканската държава. За да можете да имате думата за мястото на провеждане на конкурса догодина, ето 20 факта за републиката в Югоизточна Европа“
България има най-старото име на държава в Европа. Страната се нарича така без прекъсване от 679 г. сл. Хр. – никоя друга държава на континента не може да се похвали с подобно нещо.
Столицата София, с около 1,2 млн. жители, е по-стара от Рим. За най-стария непрекъснато обитаван град в Европа, от около 7000 години, се счита вторият по големина български град Пловдив. Рим, „само“ на 2750 години, изглежда в сравнение с него като новопостроен квартал.
Във Варна, на брега на Черно море, се намира най-старото златно съкровище в света.
Кирилицата произхожда от България. С присъединяването на страната към ЕС на 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз – след латиницата и гръцката азбука.
България, с около 6,5 млн. жители, е най-бедната страна в ЕС: икономическата мощ на страната възлиза на около 60 процента от средната стойност за ЕС.
Въпреки това България е страна от еврозоната – тя въведе европейската единна валута едва в началото на годината.
От ESC във Виена победителката Дара би могла да се прибере у дома с кораб: България, както и Виена и Будапеща, се намира на брега на река Дунав. Реката образува 450-километрова граница с Румъния.
В България клатенето на глава означава „да“, а кимането – „не“. Тази културна особеност постоянно предизвиква забавни обърквания сред посетителите.
Смята се, че киселото мляко произхожда от България. Най-важната съставка за него е Lactobacillus Bulgaricus.
Вино се отглежда по тези земи от 3000 години – това прави България един от най-старите лозарски райони на земята.
В някои български села хората доживяват до възраст над 100 години – и пият ежедневно плодова ракия.
Най-важният кухненски уред в България е така нареченият „чушкопек“ за печене на чушки или патладжани. Те се мариноват в края на лятото за есента и зимата. Чушкопекът, изобретен през 1974 г. по време на комунизма, е популярен в България и до днес.
В музикално отношение България има много повече да предложи от „Бангаранга“, песента, спечелила „Евровизия“. Благодарение на „Le Mystère des Voix Bulgares“ женският хор на Българската телевизия печели „Грами“ през 1989 г.
Дори извънземните слушат българска музика: през 1977 г. на Златната плоча на „Вояджър“ българска народна музика е изпратена в Космоса заедно със записи на Бах и Моцарт.
И обгърнатият с платна Райхстаг през 1995 г. е дело на българин: пълното име на художника Кристо е Кристо Владимиров Явашев. Той почина през 2020 г. в Ню Йорк.
В българската митология драконите не са само огнедишащи чудовища. Има и добри дракони, които се смесват с хората под човешка форма, за да се влюбят и да контролират времето.
През Втората световна война, въпреки че България официално е съюзничка на нацистка Германия, страната спасява по-голямата част от своите 50 000 евреи от депортиране чрез гражданско неподчинение. Българите се противопоставят с масови протести на политиците, които искат да се поддадат на германския натиск.
Изключение са около 12 000 евреи от окупираните територии в Тракия и Македония, които са предадени.
Първият компютър? Българин. Джон Атанасов, американски учен от български произход, заедно с Клифърд Бери построява между 1937 и 1942 г. първия цифров електронен компютър в света.
Незабравим спортен момент за страната е победата с 2:1 в четвъртфинала на Световното първенство през 1994 г. срещу тогавашния световен шампион Германия. Головете за България отбелязват Христо Стоичков и Йордан Лечков, а за Германия – Лотар Матеус от дузпа.
Как изглежда България по света днес
В международните публикации се появяват няколко постоянни акцента. Първият е древността. България е представяна като страна с едно от най-старите държавни имена в Европа, с градове, чиито пластове стигат далеч преди Рим. Пловдив отново влиза в ролята си на един от най-старите непрекъснато обитавани градове на континента, а София — като столица с хилядолетна история.
Вторият акцент е Варненското злато — най-старото обработено златно съкровище в света, което често изненадва чуждата публика повече от всяка туристическа реклама. То казва, че по тези земи цивилизацията не е закъсняла. Тя е започнала рано.
Третият акцент е кирилицата. След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на ЕС — редом с латиницата и гръцката азбука. За българската публика това често звучи като позната гордост, но за много европейци остава факт, който тепърва откриват.
После идват онези културни маркери, които звучат почти като етнографска усмивка — киселото мляко, чушкопекът, ракията, виното, обърнатото кимане с глава. Германската публика например е въвлечена в България и през тези малки битови детайли: как казваме „да“ и „не“, как печем чушки, как мариноваме лятото за зимата.
Но най-силната линия след победата на Дара е музикалната. Защото „Bangaranga“ е пореден момент, в който България изпраща своя глас в света — буквално и символично. „Мистерията на българските гласове“ печели „Грами“ през 1989 г., а българската народна песен „Излел е Делю хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска е част от Златната плоча на „Вояджър“, изпратена в Космоса през 1977 г. заедно с музика на Бах, Моцарт, Бетовен и Бийтълс.
Тази линия е особено важна. Победата на Дара се вписва в дълга история на български гласове, които пробиват граници — от фолклора до електронния поп, от родопската песен до сцената във Виена.
В чуждите материали присъства и другата България — страната на Кристо, на Джон Атанасов, на футболната 1994 г., на спасените български евреи през Втората световна война.
Може би точно това прави момента след „Евровизия“ толкова интересен, защото Европа започва да вижда страна, която често сама не успява да разкаже себе си достатъчно уверено.
Дара спечели музикален конкурс. Но победата ѝ отвори неочакван културен прозорец. През него България се вижда едновременно древна и млада, бедна и талантлива, периферна и централна, малка по население и огромна на културни пластове.
Това е шанс, който не бива да бъде пропилян. „Евровизия“ догодина ще бъде огромно организационно предизвикателство. Тя ще бъде сцена, на която България може да покаже както къде се намира на картата, така и какво носи като памет, звук, език, образ и бъдеще. Дали ще се справим? Дано.
Руското министерство на външните работи предупреди гражданите си, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на специалните служби на САЩ на територията на различни държави, включително България. Това предава изданието Business Online, цитирано от „Фокус“.
Предупреждението на министерството важи за общо 46 държави, основно европейски. Освен България като опасни за руснаци държави са посочени и Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и Естония.
Ето какво пише още руското външно министерство:
„МВнР на Русия предупреждава руските граждани, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ.
Тази порочна практика започна през 2008 г., когато руският предприемач В.А.Бут беше арестуван в Тайланд по искане на САЩ и впоследствие прехвърлен под американска юрисдикция. Впоследствие американските власти продължиха активно да разширяват екстериториалното приложение на националното законодателство и започнаха истински „лов“ на заподозрени нарушители по целия свят. През последните 20 години повече от 100 руснаци станаха жертва на тази практика, задържани извън страната ни и впоследствие екстрадирани в САЩ.
Опитът показва, че след като нашите сънародници попаднат в ръцете на американската „Темида“, те не могат да разчитат на справедлив съдебен процес. Много от тях са изправени пред заплахи, сплашване и психологически натиск, за да бъдат принудени да признаят вината си. Тези, които откажат да приемат споразумение за признаване на вината, е много вероятно да получат значителни присъди, понякога близо до доживотен затвор – от 15 до 25 години.
Наказателното правосъдие на Вашингтон се засили особено след началото на специалната военна операция през 2022 г. С многобройните екстериториални санкции, насочени към стратегически сегменти от руската икономика, много руснаци, без да го осъзнават, рискуват да се окажат в мерника на американските правоохранителни и специални служби.
При настоящите обстоятелства препоръчваме на руските граждани, които имат основателни причини да смятат, че могат да бъдат обект на наказателно преследване от американските власти или са в списъците със санкции на САЩ, да избягват пътувания до държави с двустранни и/или многостранни договори за екстрадиция със САЩ, както и трансфери на местни летища. Те трябва да се въздържат от посещение не само на неприятелски държави, но и на всякакви други държави, известни с тесните си връзки и сътрудничество със САЩ“.
През февруари беше съобщено, че Шведската служба за сигурност (Säpo) е арестува руски гражданин в Стокхолм в края на декември по искане на Съединените щати. Мъжът, който беше международно издирван от миналото лято, сега е изправен пред евентуална екстрадиция в САЩ.
Според TV4 Nyheterna на 17 февруари, заподозреният е бил издирван от американските власти в продължение на шест месеца, след като е бил обвинен задочно от американски съд. Той е обвинен в сериозни нарушения на санкциите, за които се твърди, че са извършени в Съединените щати между 2022 и 2023 г.
Лама Иво е давал психеделични вещества на деца по време на сеанси за лечение. Калушев успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения.
Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно, разказва в обширен материал, посветен на случая „Петрохан“, сайтът Биволь. Той разкрива, че на практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си.
Аудиодокументите от „Бивол“ са публикувани в оригиналната статия в различни части от нея. Ние ги поставяме тук:
Отвъд авансцената
Случаят „Петрохан“ предизвика силен обществен отзвук, съпроводен от множество версии, интерпретации и спекулации. В отсъствието на ясна и проверена фактология, публичният дебат бързо се поляризира. Настоящото разследване има за цел да изведе установимите факти, да ги подреди в логическа последователност и да очертае контекста, в който те придобиват значение.
Събраната информация се основава на множество свидетелства на родители, бивши участници и лица, имали пряк или косвен контакт със средата около Ивайло Калушев, както и на документирани материали, включително записи, публикации и архивни данни. Част от източниците са анонимизирани по съображения за сигурност. Редакцията разполага с техните свидетелства и самоличности, както и с допълнителни данни и е готова да ги предостави на компетентните институции при необходимост.
От тези допълнител ни свидетелства и данни се очертава структура с ясно изразена йерархия, практики на психологическо въздействие и контрол, както и специфичен модел за привличане и задържане на участници, включително непълнолетни. Описват се от първо лице системни „сеанси“, в които се използват техники, представяни като хипноза, духовни практики и „лечебни“ методи, както и употреба на психоактивни вещества в определени контексти. Данните сочат също наличие на вътрешни механизми за санкциониране на несъгласие, както и за ограничаване на контактите с външната среда, включително семейства.
Паралелно с това, редица свидетелства поставят въпроси относно взаимоотношенията на Калушев и обкръжението му с лица с публично влияние, заедно с изявени представители на политическия и бизнес елити. Описват се посещения, финансови взаимоотношения и търсене на услуги, свързани с предсказания и влияние върху ключови събития. Тези твърдения излагаме под условие, че подлежат на допълнителна проверка и са предмет на последваща част от разследването.
Настоящият материал не прави правни квалификации или заключения, а представя факти, свидетелства и твърдения, подкрепени с наличните към момента доказателства, записи и документи. Целта е да се изясни дали зад случая „Петрохан“ и трагенията на отнетите 6 човешки живота стои изолиран инцидент или дългогодишна дейност с по-широк обхват и потенциални институционални измерения.
Какви са последствията от тази трагедия и има ли тя своята проекция в нещо повече от конкретната персонална драма за жертвите и техните близки, на които нашия екип изказва своето най-дълбоко състрадание и съболезнование
Част 1
„Няма разлика – ако ти кажа, че небето е розово утре, за теб или то е розово или ти не си истински ученик… Дори един косъм да ти кажа да си изскубеш от носа и ти да го нарушиш е признак, че не знаеш какво правиш”. Ивайло Калушев към ученик
———
„Ако си политик, и твой най-добър приятел ти каже, че там горе в планината има свещен лама, който може да ти предскаже наистина бъдещето, и ти отидеш, с какво би възнаградил ламата, ако познае? А ако след това разбереш, че този лама, с висшите си сили, може да помага, да лекува, дори да променя хода на събитията при нужда, например да спечелиш изборите, или да помогне на жена ти, с какво би го възнаградил, ако всичко това се случи? С КАКВО???“
Ужасът от Петрохан и истерията, която той породи в обществото ни, все още няма разумно обяснение, а спекулациите по темата значително надхвърлиха човешкото въображение. Обществото се раздели на два противоположни полюса, без ясна фактическа основа, за което съществена роля изигра намесата на политически сили и лица, свързани малко или много с аферата Петрохан. И разбира се средствата, които се насочват към определени лица, медии и телевизии, пропагандирайки фантастични конспиративни теории.
Големият въпрос остана да виси във въздуха, защо политици и техни приближени са посещавали често района на Петрохан и групата около Калушев и са дарявали значителни суми, за какво? И защо, от друга страна, редица държавни институции са упражнявали огромен чадър над тази общност? Очевидно боровинките или „готините пичове“ в хижата не са били основната причина, всеки може да си бере свободно и безплатно боровинки, и не само на Петрохан, а „готини пичове“ под път и над път.
Този разследващ материал отговаря именно на тези основни въпроси и не е плод на художествена измислица или хипотеза, а се основава на свидетелства на родители на деца, хора, познавали Калушев, когато са били деца, както и оцелели хора от структурата или близки до нея, пожелали анонимност. С оглед защитата на свидетелите, част от имената и конкретните детайли са умишлено променени или обобщени.
Онова, което се е случвало в общността на Ивайло Калушев е основната нишка, която води към разбирането на мотива зад случилото се.
Сеанси
Тайните практики на Калушев са се състояли главно от специални сеанси и медитации и те са били с различна интензивност, понякога по няколко на ден. Сеансите са траели от десетина минути до няколко или повече часа, в зависимост от характера и сложността на ‘задачата’, като често са участвали повече от един човек, особено когато са се опитвали да правят т.н. от тях ‘облъчване’, или казано с други думи, да повлияят някому за достигането на желана от тях цел.
Сеансите са били използвани за:
Предсказания за бъдещето или достигане до информация за неизвестни факти и обстоятелства от настоящето.
Повлияване на бъдещи събития или такива от настоящето
Помощ или нанасяне на вреда на хора
Достигане на специални състояния под въздействието на наркотични вещества
Почти всички сеанси са се записвалис личния аудиорекордер на Калушев, в някои случаи са правени и видеозаписи. Водени са и записки, понякога и в зависимост от обстоятелствата. Сеансите са се водели най-често от Калушев, а когато са участвали по-външни хора, почти винаги са провеждани от Невена Стаева.
Факт е, че Калушев и баща му Георги официално са завършили специалните курсове по регресивна хипноза под личното ръководство на Долорес Канън (създател на метода QHHT (Quantum Healing Hypnosis Technique) в Русия още през 2011 г. Но началото на сеансите датира от много години преди това.
Протичане на сеансите
Когато водещият е преценявал, че участникът е достигнал достатъчно дълбоко състояние на съзнанието, обикновено след стандартните техники на хипноза , започва т.нар. „призоваване“. Обикновено се „призовават“ същества, понякога представяни като фигури от тибетския будистки канон. Личен фаворит на Калушев е бил Дордже Легпа – защитно божество в тибетския будизъм. Понякога е бил „викан“ и образът на Гуру Ринпоче (Падмасамбхава).
В много други случаи и най-често са се „отзовавали“ т.нар. „колеги“. Калушев многократно е обяснявал, че така нарича извънземни същества, с които твърди, че е в пряк контакт (виж по-долу раздел „Извънземни“).
Вероятно реалният шаблон, който Калушев е имитирал, е известният тибетски оракулски модел, свързан с т.нар. Nechung Oracle: традиция, при която медиум влиза в транс и се смята, че чрез него говори защитно божество. В тибетския будизъм обаче подобни практики се извършват само в манастирска среда и под строг религиозен контрол.
Към разумът, който е извикван, най-често се задават въпроси или се отправят молби за съдействие. Ако се иска да се промени нечие мнение или да се склони лице към даден акт, то „колегите“ са молени да “облъчват” въпросния човек. Примери за това са родителите на децата, които са били подлагани на „облъчване“ в множество сеанси. Включително и така нареченото в религиозната общност „разбиване“, т.е. освен ритуали с поднасяне на алкохол и благоухания на определени защитници, са правени и сеанси пряко насочени срещу даден човек или група от хора.
„И сега ще извикаме Дордже Легпа, Рахула и Екадзати и ще ги помолим да действат брутално, унищожително и безпощадно. Да не остане грам съпротива в Х. Кажи ми какво се случва. Сега ще започнеш да ги усещаш като една вряла енергия, по-гореща от слънцето…“ – заклинание от лама Иво по време на сеанс
Много от родителите на децата са „облъчвани“ да бъдат слаби, да не задават въпроси, да дават пари. Понякога „облъчването“ е било за търсен позитивен ефект: да се помогне на някой да оздравее, да се чувства по-добре и т.н. Не са редки случаите, в които Калушев е помагал наистина на свои роднини, приятели и техни близки, като е лекувал болните им деца (и дистанционно и на място) по време на сеанси. Имало е случай, в който е помогнал дистанционно на човек, изпаднал в кома повече от година, след много тежка катастрофа.
С течение на времето много приятели и познати на Калушев са разбирали за способностите му и са ги ползвали, както намерят за добре. А Калушев е помагал отделно на всички, които са били подходящи, според неговите собствени критерии. Деца момченца, богати родители, влиятелни хора, както и политици, са били винаги от особен интерес.
Имало е и сеанси за проучване хора и събития от разстояние подобно на т.нар remote-viewing. Калушев е казвал, че remote viewing обучението в американската армия е много повече от мит, a и че работи, както при сеансите.
Когато събитието е било особено голямо, като например приношения за даряването на огромна сума пари, всички от обкръжението са се включвали в сеансите. В тези случаи, който не е правел сеанс, е медитирал, често групово.
Извършвани са и ритуали, насочени към т.нар. защитници от тибетския будистки пантеон, както и т.нар. „гневни практики“, най-често свързвани с фигурата на Ваджракилая. В тибетския будизъм Ваджракилая е едно от най-мощните гневни божества и е свързано с тантрични практики за унищожаване на препятствия и негативни сили, които традиционно се извършват само в манастирска среда и под ръководството на обучени учители.
При сеанси с по-външни хора на групата или такива с малък опит, основният фокус е бил върху това, което самите тях ги е интересувало, или на това те да бъдат насочени, за да “преживеят” свои минали съществувания като човешки и нечовешки същества: животни, богове, растения и дори предмети. В детайли са „изследвани“ въпроси свързани с миналото, настоящето или бъдещето. За болести, битови проблеми, връзки и социални взаимоотношения, политика и всякакви други въпроси от битовизма. Включително са удовлетворявани и желанията от страна на участника в сеанса, ако е по-близък приятел или познат на участниците, за „облъчване“ на някого или нещо, независимо от контекста и „миража“ за добро и зло. Сентенцията, „Целта оправдава средствата“ е била водеща при сеансите и практиките в тази църква.
По-вътрешните членове са подлагани и на сеанси с цел активно да им бъде „помогнато“, когато изпаднат в немилост с учителя или сангхата (общността). На практика в обществото е съществувала абсолютна йерархия и всеки дръзнал да не спазва и най-малкото правило е бил или наказван, или незабавно с него са провеждани сеанси, в които е бил подлаган на психическа обработка. Абсолютно недопустимо е било да имаш и най-малкото съмнение в Учителя или да не изпълняваш абсолютно безпрекословно неговите желания, щения и всичко друго. На върха на йерархията е седял Лама Иво, Учителят, божественото същество, Истинският БОГ, след това са били „децата му“, които той е представял като тулку или преродени лами, следват Деян (дясната му оперативна ръка) в по-ново време, това е Ники, и Невена (лявата му ръка, водеща сеанси и действаща домакинството). Далеч надолу е кастата на слугите или робите, в която са Пламен, Петър, Ивей, Дечо и т.н.
Липсата на приношения, парични облаги или други подобни събития се е наричало “липса на благоприятни обстоятелства” и е било свързано с колективните действия и карма на сангхата (обществото от практикуващи, изключващо Учителят). Тоест ако в мрежата няма пари, то е защото самите членове не правят достатъчно и не са достатъчно чисти психологически. Ако са перфектни в мисловно отношение, според Калушев, тези неща се случват автоматично, когато трябва.
На хора от по-външния кръг на сангхата също са правени сеанси, за да може те да се борят със страховете си, или съмненията си, или за да бъдат насочвани към ‘правилни’ решения, най-вече включващи техни близки, които са против Дхарма практиката по някакъв начин. Най-честата съпротива е била от близки хора на практикуващите и в това отношение Калушев е полагал особено големи усилия за разглеждане на тези близки в най-големи подробности по време на сеанс и за съвсем директно вменяване на вражда. Братя, сестри, бащи и майки, любовници и т.н. са били обект на изучаване и задълбочени, и продължителни сесии, особено ако по какъвто и да е начин са касаели водения в сеансите, или са могли да бъдат използвани.
Един от подходите на Калушев, за да пречупва децата е бил, че по време на сеанси им е „показвал“, чисто внушавал, че бащите са злоупотребявали сексуално с тях като са били малки и че той всъщност се опитва да им помогне в сексуално отношение, и че детето като „подтиснат гей“ има реално нужда от това „отпушване“. И че трябва детето да използва всички възможни средства, за да спаси баща си, за да не се прероди той в „гладен дух“, („прета“, प्रेत). Калушев е насаждал силна вражда измежду членовете на семействата на „неговите деца“, срещу неудобните хора в семейството, онези които са имали съмнения, задавали са въпроси. В някои случаи сеансите са стигали до екстремни крайности, в които Калушев е инструктирал детето да прави черна магия за да убие свой близък роднина чрез нея, Ваджракилая. В тази практика детето трябвало да си представя, визуализира, че Ваджракилая, под формата на Пурба (ритуален нож), е забит право в обекта, който трябва да бъде унищожен. Важно уточнение е, че практиките, свързани с Ваджракилая, в традиционния тибетски будизъм никога не се насочват срещу живи същества. Смята се, че ако подобна практика бъде използвана с такава цел, това представлява тежко духовно нарушение, особено ако практикуващият не е достигнал много високо ниво на медитация и вътрешна дисциплина, при което е напълно свободен от егоистични мотиви, привързаност и омраза.
Децата от кръга често са били окуражавани по време на сеанси да привличат други техни приятели и съученици, за да им се „помогне“ или да се „зарибят“ евентуално. Това често се е случвало, но не всички от „зарибените“ са оставали трайно. Интересен факт е, че по-големите деца са окуражавани от Гуру да се сприятеляват и общуват с по-малките за по-добра приемственост и по-лесно навлизане в общността.
Извънземни
Калушев е бил обсебен от темата и използването на извънземните. В продължение на десетки години е превеждал на български език огромно количество литература, книги и сеанси, свързана с извънземните, които е публикувал на собствения си сайт atiearth.com, също изтрит като другите сайтове, но със запазена информация в web.archive.org. Много често е задължавал учениците си да четат и изучават тази литература, за да може да я използват в сеансите и практиките, които са провеждали. Терминът “колегите” е определен от Калушев и е визирал, според него, извънземни от относително високите етажи (т.е. по-близо до просветлението или пътища свързани с езотерично извисяване). В Тибетския будизъм се говори за Даки (мъжки род) и Дакини (женски род), което са членовете на просветлената Сангха или практикуващи от изключително висок калибър, които могат да помагат (но и да създават препятствия) за практикуващите в зависимост от кармичните обстоятелства. Калушев е казвал, че някои от „колегите“ са Даки и Дакини, но не всички. Дордже Легпа се счита за защитник в тибетския будизъм и е бил чест обект на сеанси, защото Калушев е твърдял, че са в “изключително близки отношения”.
Новини България
Много често Калушев е говорил и за различни типове летящи чинии – как някои са по-специални от други. Как той лично може да ги вика на места, но че най-подходящите места за комуникация с тях са дълбоко в пещерите или дълбоко в океана, защото само там наземните тайни служби по-трудно ги долавят. Калушев е твърдял, че има тайни служби от военно-индустриалния комплекс, които не само знаят, но от години са в контакт с няколко различни раси извънземни и нарочно потискат технологиите и знанията им.
Източници, които самият Калушев е препоръчвал горещо на учениците си, е Стивън Гриър (Steven M. Greer), като при него лично е ходил баща му – Георги Калушев. Друг източник е бил Башар (Дарил Анка, известен с провеждането на чанелинг сесии с извънземния разум ‘Башар’). Години наред Георги и Иво Калушеви са превеждали Башар и са качвали негови материали в сайтовете на сектата, например в atiearth.com, където е кипяла сериозна дейност от 2012 г. до края на 2025-а. Дълги години Калушев уверявал всички ученици, че и те правят подобен тип чанелинг по време на сеансите си и дори са викали в сеансите извънземното Башар.
Други персонажи, които колективно са гледали, изучавали и/или обсъждали в учението са включвали Corey Goode – човек, който твърди, че е бил част от спец. службите, модифициран с технология за подмладяване. Кори Гууд твърди, че самия той лично е в контакт с няколко раси извънземни, че има алианс от наземни служби и т.н.
В уроците са изучавали и т.н. Project Camelot и други конспиративни канали свързани с ‘разсекретяване’ на паранормални събития, най-вече в сферата на извънземни и НЛО.
Калушев е твърдял, че лично е разменял имейли с Graham Hancock. Някои негови книги са били част от библиотеката на Калушев, като например Fingerprints of the Gods.
Доверието към Калушев, особено сред най-близките му, се е свеждало и до вярата, че той може да превежда души към чистите сфери (като например чистата сфера на Гуру Ринпоче – Залдог Палри), подобно на Робърт Монро. Калушев е насърчавал всички да четат и изучават книгите на Р. Монро и да правят сесиите му за астрална прожекция/излизане от тялото.
Участници в сеансите
За някои от чпосветените е било ежедневие и задължение участието в сеанси. Когато целта за постигане в сеанса е била по-сложна, респективно са участвали повече членове в групов сеанс. Главно сеансите са провеждани от Калушев и Невена.
С близки до Калушев, родители на деца, са провеждани многобройни сеанси.
За приятели или близки приятели, най-често сеансите са водени от Невена, но и той понякога е участвал.
Един от ключовите персонажи, изключително близък до групата, е бил Асен Асенов, с който сеансите са започнали още далеч назад в годините. Асен Асенов всъщност е и основният човек и посредник, който е свързвал Калушев с редица влиятелни хора и политици, както и деца, (например Т.П.), през последните повече от 15 години. Именно той е и промотирал свръхестествените способности на Лама Иво да предсказва бъдещето, да „помага“ или директно да влияе на събития в една или друга посока.
Редица политици са ползвали услугите на „оракула“ Калушевкато началото е белязано преди повече от 10 години. (виж Част 2). Калушев многократно е заявявал пред много хора изключително близкото си приятелство с Прокопиев и е казвал, че всъщност Асен Асенов е неговият личен посредник в политическата среда на т.н. „демократични сили“, както и негов най-добър личен приятел. Саша Безуханова също е посещавала Мексико, и лично е посещавала Калушев в имението му Санта Терезита, в неговата индивидуална стая, в която са допускани само много близки или приближени и където най-често Калушев е провеждал сеансите си.
В по-нови времена става ясно за посещения на редица политици в хижата на Петрохан, и повечето от тях са се отблагодарили или с щедри дарения, или с държавни документи легализиращи тази структура, или просто с осигуряването на институционален чадър.
Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, с много малки изключения (когато Невена е провеждала сеанси, той ѝ го е давал), след което е свалял записите на собствения си компютър. Там е имало огромна библиотека със записи, подредени в папки за всеки отделен човек. Почти всеки човек, който е правил сеанс с Калушев или Невена, е получавал и записа на собствения си сеанс, за да може да го чуе, защото под хипноза, повечето хора не са си спомняли нито какво се е случвало, нито какво са говорили или правили по време на сеанса. Освен на хората, които не им е било нужно да получават този запис, според Калушев. Понякога получената информация от сеансите е записвана само на ръка или от Калушев, докато Невена е била в хипноза/транс и е получавала информация или обратното, включително понякога и участници в сеанса са записвали информацията на хартия получавана в сеансите, понякога и на тъмно, и в бързина.
Символика
Далеч най-използваният и визуализиран символ, както от Калушев, така и от западните практикуващи на ламаизъм (тантрична форма на тибетския будизъм, при която се извършва Гуру Йога), е тибетската буква ‘а’. В повечето случаи е обградена от тигле (сферична дъга, символизираща елементите на вселената, изключително важна за АТИ Йога/Дзогчен), (ཨ). Често в Гуру Йогата са използвали искрящо-бяло ‘А’ за визуализация, като едновременно с това в кръга се е пеело продължително ‘Аааааа’. По време на това дълго ‘а’ е трябвало да се опитат да се свържат със съзнанието на Учителя и да се отпуснат в това усещане. Често са се използвали книжките за медитация на (вече покойния) Ч. Намкхай Норбу и придружаващите я ритуали.
Най-често ползвания символ и референция за общността е била термата (“gter ma“ (тибетски), „скрито съкровище“) на Мингюр Дордже. Интересното е, че въпросният автор на символа е момче, което едва на 16 годишна възраст ‘открива’ въпросната терма
или умствено съкровище, наречена Нам-чьо или буквално “Небесно учение” – именно това е името, което в последствие, вече в Мексико, Калушев дава на цялата си структура (Sky Dharma Community). Символи като горният, са били навсякъде, по уебсайтовете на Калушев:
Често са правени лепенки или дори фланелки с щампи с тези символи. Това е било нещо като подпис на обществото. Калушев често е принтирал мантри на прозрачно фолио, които е лепял по ъглите на прозорците или слагал по дърветата. Деян е имал въпросната терма, под формата на лепенка на стъклото на колата си. Логото е било залепено и на ветроходната яхта, също носеща името “АТИ”, с която групата прекосява океана, за да се установи в Мексико. Според преданието онзи, който види Символа, дори да не е практикуващ, ще бъде свободен от прераждане в нисшите сфери (животни, гладни духове или адски същества). Обикновено фолиото, което Калушев е разлепял навсякъде, е била мантра на Ваджракилая, или на друг гневен иидам (Симхамукха), или на защитници.
Логото на ATI e било съставено от триъгълници, четири на брой, с определена символика (1 голям триъгълник в средата, обграден от три по-малки триъгълника – по един на всеки 60-градусов ъгъл, формиращи нещо подобно на радиоактивния символ). Колкото до абревиатурата, Agency for Transdimensional Initiatives, измислица на Калушев, удобно e съвпадала с ATI Yoga, което е считано за върха на пирамидата в спиритуалните практики на Тибетския будизъм според Нийгма (школата към която Калушев е твърдял, че спада). Въпросното лого в последствие се е превърнало и в символ на пещерния изследователски екип “ATI Cave Exploraiton Team” и дори на визитната картичка на Калушев.
Има и други специални символи, изобразени на тибетската ступа, която сектата издига в сърцето на джунглата, във второто си имение преди 10 години, където ясно си проличава влиянието на „извънземните“ върху цялостната дейност на колектива и техния Учител. Често Калушев е споменавал, че символите са му дадени директно от извънземните и за това са изписани върху ступата, без да дава обяснение какво означават. Деян Илиев е човека, който е изградил ступата, с помощта от Пламен и Петър, под зоркия надзор и указания на Калушев. Така „надписана“, ступата е изцяло извън будистката традиция и представлява поредното доказателство за сериозно отклонение.
Дви от „децата“ на Калушев, Ники и Хриси при ступата в джунглата 2017 г., Мексико, Chemuyil area
Наркотични вещества
В организацията, в продължение на повече от 20 години назад във времето, често са били използвани почти всякакви видове наркотични вещества, канабис, псилоцибни гъби, Салвия Дивинорум (екстракт), Диметил Триптамин (DMT) в различни форми, включително и с MAOI (нужно при усвояване през хранителния тракт), MDMA и други. Марихуана се е отглеждала на 2-рия етаж на терасата на Калушев, в имението Санта Тересита в Мексико. Извлек от растенията под формата на масло се е давало и на непълнолетни, на които Калушев е давал малки спринцовки с извлека, за да може да се дозира прецизно. Но марихуаната не е била толкова масова практика, колкото са били гъбите и други психиделици. Често гъбите са взимани групово докато всички са медитирали заедно, като са пеели ритуални песни и са биели ритуалния тъпан в призив на защитници. Калушев е имал собствена лаборатория в Санта Терезита, в която, лично по негови твърдения, е можел да синтезира почти всякакви видове синтетични наркотици.
Обикновено сеансите и психеделиците не са били съвместими събития. Преживяването с DMT е било изключително силно, особено, когато той е бил изпаряван. Калушев е имал два вапоризатора, единият от които особено луксозен, с надуваем балон за изпарения. Несравнимо силен психиделик, който във високите си дози е предизвиквал в отделни членовете усещания за разграждане на егото и напускане на тялото. Много голяма част от преживяването не се е помнело или е много трудно за слагане в думи поради извънредната си странност и интензитет. Калушев често е казвал, че опита с DMT е подобно на преживяванията, които определени практики предизвикват в ума на медитатора, както и на смъртта (т.нар бардо). Членовете на ашрама са приемали DMT десетки, дори стотици пъти, както и гъби, които Калушев е отглеждал. Съхранявал ги е в мед.
Калушев е давал неколкократно гъби и на баща си, Георги Калушев, който останал изключително доволен, според негови собствени признания. На някои родители е давано DMT, както и MDMA. Има данни, че Асен Асенов е приемал гъби, като това е започнало много назад във времето. Калушев е разказал пред свои приятели, че по времето на един от приемите, на Асен са му се явили „колегите“ и той останал “изключително впечатлен”.
Всички наркотични вещества, които са ползвани многократно и широко в практиките, под насоките на Калушев, са били представяни от него като помощни средства за развиване на духовното откровение.
Самият той е определял някои от тях като ‘по-магични’ от други. Като пример за немагичен психиделик той е показал ЛСД, което бил изпробвал лично, но намерил за лишено от смисъл за разлика от натуралния му братовчед псилоцибина (съдържан в гъбите) и DMT. MDMA-я по негови думи e бил експеримент, за да се види дали може да бъде използван за медитативни цели.
В будизма – включително тантрическия тибетски будизъм – има много строги правила за наркотичните вещества. Един от основните обети е въздържане от опияняващи вещества, защото те замъгляват съзнанието.
Наркотичните вещества са използвани не само от хора от вътрешния кръг, но и при всеки случай в който близки хора на обществото са проявявали желание за “по-магични” преживявания или неспособност за хипноза при провеждането на сеанси с този човек.
„Децата на Калушев“
Калушев е пречупвал волята и съзнанието на деца още в началото на запознанството си с тях. Дете свидетелства, че при посещение в пещера е било смаяно от възприятията си, защото е виждало ‘извънземни същества’.
Източник: интернет
Други свидетелства сочат, че лама Иво е давал психеделични вещества и на външни деца по време на сеанси за лечение. Чрез тези срещи с психеделичното, трансцеденталното и паранормалното на крехка възраст, Калушев е успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения. Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно.
На практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си. Независимо от дълбоката си връзка с фаворита, ако са се появили други деца през това време, те също са били белязани от Калушев и им е било „помагано“. Когато фаворитът е ставал младеж и е възмъжавал, около 17-18 годишна възраст, той често е ставал дясна ръка на Калушев, а неговото място е заемал ново подбрано и избрано малко дете. Преди дясна ръка му е бил Деян, в по-нови времена, Ники… Калушев никога не е можел да оцелее сам, без дясната си ръка например, и/или без детето фаворит до него, както и без боготворящите го ученици. Той на практика е бил функционален инвалид, ако остане сам със себе си, без децата или без дясната си ръка, или без нужното преклонение пред него и способностите му.
Такива са били „децата на Калушев“ и до тях е имал достъп и пълна власт единствено и само Той, „божеството“ Калушев. Децата са били свещени, със специални права и привилегии и всеки друг от сектата е бил далеч под тях в йерархията. Те са били преродени тулку. Тяхната дума е била закон, а прищевките им незабавно удовлетворявани. Те постепенно са ставали пълни копия на Калушев като са имитирали абсолютно всичко, което са виждали и попивали от своя БОГ, Лама Иво. Били са като негови сенки, излети като по калъп, еднакви, с еднакви жестове, смях, изказ и всичко друго, едно изключително извращение на ламата, при което е създавал напълно верни до гроб адепти, негови собствени копия. Мнозина в групата са били до такава степен „облъчени“ от Гуру в продължение на десетки години, че той се е превърнал в целия им живот, целият смисъл, абсолютно всичко. Те са имитирали всичко в него, смеха му, жестовете, изказа му. Той е бил за тях и баща и майка, и приятели, и БОГ, и самия Живот. Неговата дума не просто е била закон, а нещо далеч надхвърлящо това бегло и нищожно определение.
Само най-близките до Калушев са знаели за неговите сериозни здравословни и психични проблеми и са се опитвали да му помогнат. Дори Невена е търсила помощ за него по време на сеанси, включително и да му се помогне в “материално отношение”, т.н. “глупости”, за да не се занимава “свещения” лама с тези елементарни битовизми свързани с оцеляване:
За съжаление извънземните „колеги“ не са представяли решение или изцеление по време на сеансите, защото „не можело някак си да гледаш и да молиш за себе си“. Тези много близки хора до него са знаели отлично и какво се случва с децата, но са били мълчаливи съучастници на всички особености в съзнанието на Калушев.
Калушев е проявявал две основни състояния в нормално съзнание, напълно противоположни. Единият персонаж е бил усмихнат, приветлив и добър: един по детски наивен чичко, готов да подслони и нахрани всеки. Другият персонаж е бил изключително себичен, злобен, отмъстителен, безскрупулен, нервен и жесток. Той е криел ревностно второто си състояние, често с оправданието, че не се чувства добре. Понякога на Калушев са му се губели цели дни, за които е нямал никакъв спомен, какво е правил и говорил, защото просто тогава е прескачал от едната личност в другата. Лама Иво е прегрявал от целия буламач, който е сътворил за толкова много години, за да оправдава сексуалните си предпочитания и огромното си его, като е облякъл някакъв див измислен шаманизъм и черни магии в одеждите на тибетския будизъм.
Най-малкото, което е можело да направят за Него, Учителя БОГ, неговите последователи, е било да го последват отвъд, в смъртта. Това за тях е било въпрос на изключителна ЧЕСТ и привилегия. В техните си очи, Те са били ИЗБРАНИ и са били толкова СПЕЦИАЛНИ, за да споделят този мизерен материален живот с него, истинския БОГ, и за тях това е било само една спирка, в една „кочина“, където единствената СВЕТЛИНА и СМИСЪЛ за тях е било тяхното СЛЪНЦЕ, Лама Иво. Всичко това тук, в този свят, е било за тях само един незначителен етап по пътя на Небесната Дхарма.
Най-показателна е реакцията на Невена Стаева, дългогодишен и важен последовател на учението, след смъртта им, защото в нейното съобщение няма и ни най-малък намек за някаква външна намеса, проблем или нещо неясно относно смъртта им, за нея случилото се е нещо напълно нормално, тук дори няма СБОГОМ, или някаква тъга, защото за нея всичко е ясно:
За всеки от мрежата светът е престанал да съществува, когато Лама Иво е дал знак за начало на окончателното пътешествие. Калушев е заминал от този свят, изключително насилствено, с почти целия си антураж, от кучета през сляпо-вярващи, та до децата. Както някога са си заминавали най-ранните фараони, с огромната разлика че „ламата“ не е бил нищо повече от един болен, нещастен човек.
Гърция ще окаже подкрепа на България със средства за противовъздушна отбрана и персонал, които ще бъдат разположени в Северна Гърция и ще покриват голяма част от българската територия. Това обяви министърът на националната отбрана на южната ни съседка Никос Дендиас, цитиран от АНА-МПА, предаде БТА.
Той уточни, че е разговарят с българския служебен министър на отбраната Атанас Запрянов и предоставянето на подкрепата ще стане по искане на българската страна, отправено вчера.
Дендиас съобщи, че по решение на гръцкия правителствен Съвет по външни работи и отбрана в следващите часове в подходяща зона в Северна Гърция ще бъде разположена гръцка батарея „Пейтриът“, която ще осигури противоракетна защита на голяма част от територията на България. Освен това двойка изтребители F-16 ще бъдат разположени на летище в Северна Гърция с изключителната задача да осигуряват допълнителна защита на България.
Също така двама висши гръцки офицери от военновъздушните сили ще бъдат командировани в София за координация с българското военно командване. Гръцкият министър на отбраната съобщи и че през следващата седмица ще посети София по покана на българския си колега Атанас Запрянов.
Освен това Дендиас увери, че предоставянето на подкрепа за ПВО на България няма да повлияе по никакъв начин на противоракетната отбрана на самата Гърция.
Вчера служебният министър на отбраната Атанас Запрянов съобщи след заседанието на Съвета по сигурност към МС във връзка със ситуацията в Близкия изток, че България ще отправи искания за допълнително усилване на противовъздушната отбрана, ако главното командване на НАТО прецени, че има необходимост.
Новината, че Гърция и Турция ще пазят нашето небе е страхотна, но къде са нашите батареи?
Къде са нашите „Пейтриът“, защо ние нямаме собствени и докога ще се надяваме някой друг да ни пази? Защо харчим пари на поразия, а не си закупим собствената сигурност?
Платихме милиарди левове за F-16, които пък от друга страна не можем да използваме по ред причини.
Държавите се снабдиха с F-35 и други изтребители от 5-то поколение, а ние още не успяваме да издигнем нашите F- 16. Останалите държави вече мислят за подобрената версия на „Пейтриът“, а ние гледаме да направим сделка с Германия за IRIS-T, която най-вероятно може да прихване балестичната ракета след като вече е експлодирала.
Навярно само си хабим времето с коментарите които правим, но ситуацията от плачевна, стана трагична. Една Русия, която толкова не я искаме, ни осигуряваше най-съвременните изтребители и ракети, както и ПВО батареи в лицето на С-300. За съжаление обаче, няма нищо вечно и тези системи вече не са остарели, а са пенсионери.
Ето и пример с натовска Турция, но си закупиха С – 400 макар и след толкова критики от ЕС и НАТО. Ама могато някой попита, отговорът е, че те са силни, а ние слаби. Ами слаби ще сме, защото сме…! Мисля, че е време най-накрая нашите депутати да разберат, че каквото и състояние да натрупат, при свети Петър се ходи с празни джобове и да започнат да работят наистина за държавата.
София, Бургас, Варна, Шумен, Сливен, Граф Игнатиево, Айтос, Безмер, Корен, Крумово – това са имената на населените места, където в България има разположени американски бази. Това са още и потенциални цели, които режима в Иран може да таргетира у нас с балистични ракети, след като Израел и САЩ стартираха масирана атака срещу Техеран.
Американските бази у нас са обект на разделение в обществото от над 20 години. Официално те са тук, за да гарантират сигурността на НАТО на границата с Азия. Сега обаче те може и да се превръщат в цели, след като от Иран обявиха, че имат възможността да ударят всяка от тях в Европа.
Какво казва споразумението за базите?
Полигон „Ново село“ се използва за обучение на артилерийски и танкови сили. Той се намира край с. Мокрен, община Котел, област Сливен;
Военновъздушната база „Безмер“ се използва за транспорт на сили и техника за обучения край Ново село;
Военновъздушната база „Граф Игнатиево“ е за транспорт на сили и техника, има по-големи възможности от тази в Ново село;
Складовата база в Айтос се ползва от Българските въоръжени сили и се ползва с поддържащи функции към полигона в Ново село;
Край Корен се намира най-големият военен полигон, ползван за обучения на НАТО, основно американски;
Официално бази в София, Варна и Бургас няма. Но там има стратегически обекти, които по споразумение могат да се ползват за военни цели. Летището в Бургас е в ремонт, иначе несъмнено то щеше да се ползва за струпването на техника вместо „Васил Левски“ в столицата.
На фона на случващото се в последните дни и особено след атаката срещу Кипър и Турция – нещо, след което чисто технически би следвало да бъде задействан Член 5 от НАТО, сме посрещнати от привидно неадкватната реакция на българското правителство. Преди дни служебният министър на отбраната Атанас Запрянов обяви, че заплаха за нас няма – чудно как, предвид изявленията на Иран и наличието на американски и НАТО бази у нас.
По-рано днес стана ясно, че същият е отворил въздушното пространство на България за военни полети, чийто крайни цели са в Иран. А малко след като Реджеп Тайп Ердоган призова Иран да се сдържа от действия, които може да разширят конфликта в Близкия Изток, визирайки атаката в Турция с балистични ракети, които бяха прихванати навреме, въпросният министър каза все пак, че „може и да има заплаха”.
Същият той през септември м.г., когато имаше притеснения, че страната ни може да бъде ударена от дронове заради конфликта в Украйна, заяви, че България е готова да се справи с такава заплаха. Без да притежава нито ноу-хау за този модерен начин на водене на война, нито да притежава и необходимите радарни системи.
В същото време обикновения човек, който следи новинарския поток по-изкъсо, е на категорично мнение – България трябва да запази неутралитет. Доколко това е възможно, при положение, че сме в съюз, който преди по-малко от седмица стартира потенциална война, която може да продължи с месеци и години или да ескалира необратимо, предстои да разберем.
Нека си припомним обаче, че България и в частност Бургас вече бе потърпевша от атентати, спонсорирани пряко или непряко от Иран. През 2012 г. летището в Сарафово бе обект на самоубийствена атака, при която загинаха седем човека, а други 35 бяха ранени.
Министърът на околната среда и водите в оставка Манол Генов твърди, че представители на „Национална агенция за контрол на защитените територии“ са влизали през 2022 г. въоръжени в екоминистерството. Той направи това в интервю за БНТ.
„Тази Национална агенция (бел. ред. „Национална агенция за контрол на защитените територии“) е пълен парадокс и споразумението, което е сключено с нея през 2022 г. е съвсем в разрез с всички правила, искам да кажа, че е сключено, без нито едно иницииращо писмо, без становища от правна дирекция от министерството, твърди екоминистърът в оставка.
„Абсолютно някой си намисля, сключва едно споразумение, аз слушах колегата (бел. ред. бившият екоминистър Борислав Сандов) – те били членове на Europarc. Не, те не са членове на Europarc, направих си труд да извадя регистрацията им от Europarc, тя се е случила половин година, след като е било сключено това споразумение. Така че да не бъркаме датите и реда на нещата. Това е споразумение, с което се вменяват контролни функции на тази неправителствена организация. Друг е въпросът, че носи името „Национална“ – изключително подвеждащо. Не вярвам от Europarc да са се подвели, когато са кандидатствали там, след половин година и са регистрирани. Ето това е точно регистрацията на тази агенция, която намерих в техния сайт.“, заяви Генов.
Той обясни, че в България Природен парк „Централен Балкан“ е член на Europarc отдавна, като чрез членство в тази организация вероятно е можело да се кандидатства за финансиране на европейски проекти.
„Целта на тази организация е именно тази. Ние нямаме информация до момента дали тази „Национална агенция за контрол на защитените територии“ е ползвала такива средства от оперативна програма на министерството – не е ползвала такива средства. Явно хората са имали някакви надежди, очаквания по отношение на изпълнение на такива бъдещи проекти, които не са се случили.“, твърди настоящият екоминистър.
Манол Генов отбеляза, че много екоминистри са правили опити за прекратяване на споразумението с НПО-то от „Петрохан“.
„Всички министри след това, мога да започна от служебния министър Росица Карамфилова, която по това време е предприела действия за прекратяване на това споразумение. Изпращали са нотариални покани. Целта на колегите и най-смущаващото е било това, че това споразумение стои на тяхната интернет страница. Колегите са били информирани точно от там. Те не са знаели за това споразумение. И тогава г-жа Карамфилова, като министър, започва действия. По отношение на проверки, опит за връчване на нотариална покана, мисля, че някои от софийските райони беше адресът, където при връчването има протокол, че такова лице не живее тук.“, разказа екоминистърът в оставка.
На въпрос защо е било толкова трудно да се прекрати това споразумение, Манол Генов отговори: „Защото тези хора не могат да ги намерят или отказват. Още в коридорите на министерството се говори, когато са били поканени, изненадващо влизат и въоръжени в министерството. Тогавашният зам.-министър на околната среда, 2022 г. през лятото се е случило. Разказали са ми очевидци. Мисля, че Ивайло Иванов е влизал и други хора е имало с него. Всички министри са правили опити за прекратяване.“
До край на споразумението се стига след проверка през април 2025 г. „Където е връчено и писмо, с което се стига до едностранно прекратяване. В края на 2022 г. същата г-жа Карамфилова като министър с едно и също писмо сезира Върховна касационна прокуратура и дирекция на полицията. Имало е досъдебно производство, което от ВКП се прехвърля в СГП, но това е било по оплаквания и различни сигнали.“, твърди ръководителят на МОСВ.
Генов подчерта: „Спекулации са, че те са давали някакви сигнали за нарушение на екологичното законодателство.“
„В нашите масиви нямаме нито един сигнал, подаден от тази неправителствена организация към вчера. Опити за нелегитимни споразумения няма за сега, освен този. Нямаме как да имаме информация дали на други места такива НПО-та се занимават с подобен вид дейност. При проверките на тази организация не е констатирано, че те са извършвали такъв вид дейности.“
По отношение на предположенията за дървена мафия, Генов коментира: „Контролът на сечта не е наша дейност, в този район, понеже природата е такава, толкова е недостъпна, че природата сама се пази и до колкото ми бе споделено от 2022 г. там разрешения за сеч не са издадени. Изключително е сложно, икономически нерентабилно и неизгодно, така че и уверенията на колегите от Министерството на горите, че няма сигнал за незаконна сеч при тях“, каза още екоминистърът.
На 29 януари 2026 г. Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон отхвърли изцяло исковете на чешката компания „ЧЕЗ“ а.с. срещу Република България. Решението слага край на дело, започнало през 2016 г., и потвърждава, че действията на държавните институции и съдилищата у нас не са нарушили Договора за Енергийната харта. За всичко това се похвали в официално съобщение в петък вечерта Министерство на финансите.
Обща сума на претенциите е била 967 милиона евро (плюс 1,9% капитализирана лихва). Обектът на спора са инвестиции в електроразпределение/снабдяване („ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“), ТЕЦ „Варна“ и биоцентрала „Бара“.
„ЧЕЗ“ твърдеше, че са нарушени техни легитимни очаквания, че регулаторът КЕВР е действал произволно при определянето на цените (2004–2018 г.) и че българските съдилища са действали неправомерно.
Чешката ЧЕЗ закупи част от българската разпределителна система – обект на сделката бяха електроразпределителните дружествата в София, София област и Плевен. А през 2006 г. компанията закупи електроцентралата във Варна с идеята да я превърне в газова мощност.
През 2013 г. обаче след спорове с българските власти компанията все пак реши да напусне страната ни. Така централата във Варна бе продадена през 2017 г., а през април 2021 г. ЧЕЗ получи разрешение от българския енергиен регулатор да продаде разпределителното си дружество на финансовата група Еврохолд и да напусне страната ни завинаги.
„Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“ АГ, „Енерго-про“ а.с. и „ЧЕЗ“ а.с. Общият размер на претенциите на трите дружества възлизаше на приблизително 2 милиарда евро. Значението на успеха на България по тези дела е по-голямо от размера на исковете, защото загубата на някое от тези дела би довела до промяна на начина на определяне на цените на електроенергията и тяхното значително повишаване“, твърди българското МФ.
По това дело ЧЕЗ посочваше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта, тъй като е направил три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“.
В хода на делото дружеството се оплакваше от действията на българската държава и по-специално от тези на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) и българските съдилища относно трите му инвестиции.
По отношение на инвестицията в електроразпределителното и електроснабдителното дружество „ЧЕЗ“ а.с. „се оплакваше от нарушения на неговите легитимни очаквания, придобити при приватизацията на двете дружества въз основа на Ценовата регулаторна рамка от 2004 г.“ Алтернативно ищецът се оплакване, че секторният регулатор КЕВР е действал произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2004 г. – 2018 г. и по този начин е причинил щети на инвестицията му. Ищецът също така се оплакваше от действията на Административен съд-София-град и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Претенцията на ЧЕЗ за присъждане на обезщетение за тази инвестиция беше в размер на 733 милиона евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
Относно инвестицията в ТЕЦ „Варна“ „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше от нарушение на легитимните му очаквания, че България ще либерализира енергийния си пазар и ще определя цените на електроенергията според обещанията, дадени при приватизацията на централата въз основа на Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества от 2005 г. Алтернативно, той се оплакваше, че КЕВР е действала произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2006 г. – 2014 г., и от действията на Министерството на енергетиката при определяне на студения резерв. Бяха направени и оплаквания от действията на Административен съд-Варна и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Заявената от „ЧЕЗ“ а.с. претенция по отношение на тази инвестиция бе в размер на 220 млн.евро, както и лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
Относно инвестицията в електроцентралата на био маса „Бара“, „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше, че България е променила необосновано режима за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и това е довело да пълна загуба на инвестицията му. Претендираното обезщетение за тази инвестиция бе в размер на 14 млн. евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
Населението на България е под 6.5 милиони души. Това показва Отчетът за 2024 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението у нас (2012 – 2030 г.), който беше одобрен от правителството.
В страната ни са живеели 6 437 360 души в края на 2024 г., което е 1.4% от населението на Европейския съюз, показва документът. За една година българите са намалели с 8121 души, колкото са жителите на град като Хисаря например.
И докато населението се топи, държавната администрация остава стабилна и леко увеличаваща се. Близо 133 000 чиновници са работили в почти 600 структури. Поради спецификата на дейността им, в Информационната система на държавната администрация няма официални данни за работещите в НСО, ДАНС, агенция „Разузнаване“, „Военна полиция“ и подобни силови ведомства.
Запазва се положителният тренд относно миграцията – заселващите се в България са в пъти повече от напускащите страната. През 2024 г. 52 189 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз (ЕС), близо 35 на сто (около 18 000) имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Напусналите страната са около 13 000, а основните дестинации са Германия и Великобритания.
Запазва се обаче негативната тенденция населението да е предимно застаряващо. Близо една четвърт – около 1.5 милиона българи, са над 65 години. Децата под 15 години са едва 14 на сто, показват данните.
За това пък средната продължителност на живота у нас се увеличава. При мъжете тя е 71.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 79.3 години. В сравнение с 2014 г. средната продължителност на живота при мъжете нараства с 0.7 години, а при жените – с 1 година.
Според най-новите изчисления на Евростат в момента България е държавата с най-висок коефициент на плодовитост при жените. Това означава, че до края на фертилната си възраст всяка жена у нас се очаква да роди по 1,81 деца, при средна стойност за Европейския съюз от 1.38. На областно ниво най-висок е този коефициент в Сливен, а най-нисък – в Смолян.
Българките са на първо място в ЕС и за най-ниска средна възраст на раждане – малко над 28 години, при над 31 средно за Европа, а за Ирландия например вече е над 33.
Безработицата в страната е рекордно ниска, но цените на имотите не спират да растат и в София вече минаха психологическата граница от 2000 евро/кв.м, по данни на агенции за недвижимост.
Средната брутна заплата за последния период – от юли до септември 2025 г. в страната е 2549 лева, като в обществения сектор тя е със 150 лева повече от тази в частния. Увеличението е с 12% за една година.
Икономическите дейности със средна заплата над 3500 лв. са производство и разпределение на енергия, финанси и застраховане и създаване и разпространение на информация, където дори надхвърля 5500 лв.
Но и инфлацията си върви, като през октомври тя е била 5.3 на сто на годишна база, сочат данните на НСИ.
